Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Хората не напразно се стичат в София. Не е просто, защото така им се е приискало. В провинцията с някои малки изключения, като Пловдив и може би отчасти Варна, работа няма, или поне няма такава за квалифицирани кадри с добро заплащане. Ако искаш да работиш в цех за 600 лева - никакъв проблем, възможности колкото искаш. Това за топлите взаимоотношения между хората е някакъв мит. По-скоро няма да имаш с кого едно кафе да изпиеш в буквалният смисъл на думата. Казвам ти го от опит, защото живея в провинциален областен град. Вечер, след 19. 00 всичко опустява. В неделя е още по-зле, градът е като евакуиран. Ако обичаш чалга - заведения колкото искаш. Ако си падаш по по-нормални места, има 1-2 кафенета и толкова. В дискотеките музиката е задължително чалга и мазни кючеци, друго няма.

8.   Не бъди наивна. Аз съм израснал в град с около 12 хил. души население. В такова село няма нито работа, нито топли взаимоотношения. Не искам да се връщам там никога.

9.   Не си мисли, че хората в малкия град са по-топли. Аз съм живяла и в малък град и в София и мисля, че хората в малкия град са много по ограничени, злобни и завистливи. Там има интриги, комплекси, обсъждане, присмиване и т. н. В София можеш да сменяш обстановка, работа, среда, квартири, а в малкия град нямаш почти никакъв избор. Големият град е много по-богат на възможности, можеш да създадеш повече контакти и да се реализираш в доста сфери. Според мен малките градове западат и няма бъдеще в тях. Но все пак ако мислиш, че там можеш да си по щастлив/а можеш да пробваш.

10.   А, някой прече ли ти? Щом искаш, отивай и си живей живота! Хубаво е да има хора навсякъде, не само в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас.

11.   №8, а така ли беше преди 89-та? Тогава във всяко село имаше изнесени цехове от близки заводи и младите си живееха добре на село, ядяха си здравословна прясна храна, пийваха си домашно винце, дишаха чист въздух, няма шум и цигания, всичко беше ОК, но до там! Дойде "демокрацията", т. е., разсипията на държавата, по сценарий тя беше подложена на ограбване, заводите бяха нарязани за скрап, и селата започнаха да умират, младите се разбягаха от тези населени места, и там сега е пустош и мъртвило. Само във фантазиите на някои има още представа, че селото е още живо!? Селата умряха, малките градове станаха села, а по големите градове се превърнаха в гета-комуни, защото там се концентрира цялото население на България, само там остана възможност за препитание. Защо циганите се струпаха в големите градове, защото в провинцията нямат какво вече да крадат, изпокрадоха и мотиките на старите хора, сега не могат и градините си да обработват. Много чужденци си купиха къщи из провинцията, отначало гледахме много репортажи колко много им харесва живота в провинцията, но напоследък като ги окрадоха, и те разбраха, че животът в провинцията е мъка, даже и да имат много пари. Няма живот в провинцията, "демокрацията" го уби! Това е съдбата на всички приватизирани предприятия! Така беше замислена приватизацията, че да се вземат заводите и да се нарежат за скрап. Това и направи Иван Костов, раздаде заводите на приближени и после ги унищожиха. Това лесно може да се провери и докаже. По същият начин унищожиха и селското стопанство, затова сега ядем пластмасови зеленчуци, защото и на село вече няма истински!

12.   Добре дошла в клуба!
Аз съм кореняк софианец, роден през 1969-та година. 20 години от живоата ми минаха в София и бих казал, че това бяха и най-хубавите ѝ години. Помня София през 80-те години, помня когато построиха НДК, Южния парк. Това беше тих, прекрасен спокоен, зелен и най-вече ЧИСТ град. Моят квартал беше Лозенец. Сутрин като погледнех към Витоша я виждах кристално чиста.

Но след демокрацията нещата рязко се промениха. На повърхността изпълзяха алчни и духовно ограничени хора, които имаха само една цел - пари. Изкупиха хубавите къщи с градини и овощни дървета отпред, и застроиха всеки квадратен метър в тях, вдигнаха огромни кооперации, защото всеки квадратен метър носеше хиляди. Вече няма градини, няма цъфнали дървета на пролет, само коли, шум, мръсотия.
За останалото няма да ти говоря. Затова преди 15 години взех кардинално решение, разпродадох каквото имах и се преместих да живея района на Велико Търново. Купих къща с голям двор, заобиколена от овощни градини. Тук е толкова зелено, спокойно, чисто. На цената на една мухлясала панелка в Люлин 5, в провинцията можеш да купиш райско местенце.

Детето ми израсна на спокойствие, чист въздух, тичаше голо и босо по цял ден и не се тревожех дали ще излезе на улицата или ще го отвлекат непознати.

Създадохме си зеленчукова градина, отделно около нас има 6 големи стари череши, 5 круши, сливи, мнооого ябълки, черници и въобще каквото си пожелаеш. Това за децата е рай, а за възрастните - здраве. Дървата за отопление за зимата събираме от близката гора - хем я почистваме от паднали сухи дървета, хем си правим фитнес. Водата ни идва от извор - какво по-хубаво.

Какво повече да искаш? Пари ли? Ами тук с 300-400 лв. се живее съвсем нормално, защото услугите и храната са по-евтини, освен това имаш градина, растоянията са много по-малки и не даваш по 100 лв. за бензин месечно.



Само ще ти кажа, че сега едва издържам 4 дена в София.

13.   Мила авторке, аз те разбирам отлично! Израснала съм в София, но преди 12 години наследих къщата на баба ми в едно близко селце. Първоначално имотът пустееше, но една есен засадих малко лалета в двора - ей така от носталгия по летните ваканции, които като дете съм прекарвала при баба си. Когато през пролетта лалетата цъфнаха, животът ми се промени. Разбрах, че тук ми е мястото. И ето, вече 10 години прекарвам по-голямата част от годината в бабината ми къща, прибираме се с мъжа ми в София само в най-студения период - декември, януари и февруари, но в момента инвестираме в по-добро отопление, за да може да живеем целогодишно тук. Плюсовете са неизброими - прекрасна градина, чист въздух, планина, езеро, река, борова гора, уединение, спокойствие. Но! Има и минуси. И двамата работим в София. Тук просто няма какво да работим - аз съм редактор във всекидневник, съпругът ми е електроинженер и обектите му са в столицата. Пътуваме всеки ден до работата си. Да, има редовни маршрутки, но последната тръгва от София в 20, 30 часа. Т. е. колата е задължителна, а местата за паркиране в града - малко. Така че софийският апартамент го ползваме и през лятото, когато имаме някакъв социален ангажимент до по-късно - вечеря с приятели, например. Иначе съпругът ми трябва да седи на една минерална вода цяла вечер, за да можем да се приберем с колата. Така че ние, според мен, сме намерили идеалния вариант - апартамент в София и къща на 10 минути от Околовръстното. Аз съм докторант в Благоевградския университет, често ходя там и наистина обичам този град. Но абсолютно не мога да си представя да се преместя за постоянно, въпреки че отсега ми е предложено преподавателско място в университета. Приятелите ми, театрите, концертите, редакциите, издателствата - всичко е в София.