 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не умея да общувам
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1884 пъти
Здравейте, аз съм жена на 26 години. От както се помня винаги съм била срамежлива и необщителна. Самата аз се чудя защо съм такава. Израснах в стабилно семейство, чувствах се спокойна и обичана. Казвали са ми, че още от малка съм се дърпала, когато приятели и познати на нашите са искали да ме видят или гушнат. В училище бях отличничка. Общувах предимно с една съученичка, тъй като двете много си допаднахме и до днес се виждаме и си споделяме. Двете заедно преминахме трудни периоди, най-вече заради подигравките и закачките на момчетата от класа ни, за тях и за другите момичета бяхме двете особнячки. С мен поне бяха малко по-благосклонни, защото им давах да преписват домашните. Когато приятелката ми отсъстваше от училище се чувствах много самотна, беше ми неловко и неприятно да стоя в класната стая, стараех се да се занимавам с нещо и да игнорирам останалите съученици през междучасията. В гимназията вече беше различно- нов клас, нови хора, с някои от които много си допаднахме, отново бях срамежливата, отличничката, но вече се отнасяха с уважение към мен. Това бяха 4-те ми най-хубави ученически години. Много ми беше трудно да се разделя с тях. Тъкмо се създаде една приятна за мен среда и трябваше да се разделя с нея... Доста време тъгувах след завършването... За съжаление с годините пътищата ни се разделиха, много от моите съученички станаха майки, радвам се за тях, но и вече се виждаме все по-рядко. С годините сякаш започнах да ставам все по-затворена в себе си, не излизам с никого, предпочитам да си стоя вкъщи, да гледам телевизия, да сърфирам в интернет, да се разхождам и като цяло самостоятелни занимания.
През годините забелязвам, че все повече се затруднявам в общуването. Говоря само когато някой преди това ме е заговорил, тревожа се да не "изтърся" някоя глупост, след разговор с някого все премислям какво съм казала и дали не съм се изложила... това премисляне много ме натъжава, чувствам се като някоя глупачка, която не може да води нормален разговор, а пък когато мълча твърде дълго пред хората ми става неловко. От скоро имам нова работа, имам много приятни колеги, на някои от тях направо им завиждам за лекотата, с която се шегуват един с друг, как говорят свободно на най-различни теми и още повече се натъжавам, че не мога да съм като тях. Към края на работния ден често се събират в една от стаите да се видят и да си поприказват. Аз искам да прекарвам повече време с тях, но ме е яд, че все стоя мълчаливо до тях, страхувайки се да не се изложа по някакъв начин. Понякога това вътрешно напрежение ми се натрупва и често като се прибера се усамотявам и плача...
Доста се увлякох в писане, но просто имах нужда да споделя. Ако някой е изпитвал нещо подобно, нека го сподели. Благодаря за вниманието!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 893d035d0f |
|
1. Бил съм в много подобно състояние и все още съм донякъде и работя над това. Преди 4 години, когато бях на 26, започнах да ходя на суинг танци. След това започнах да ходя на психотерапия и след това - на актьорско майсторство. Доста дръпнах от тогава. И трите неща много ми помогнаха да свикна да се социализирам, да свикна да общувам с хора. Препоръчвам ти поне едно от тези неща да пробваш, като психотерапията, разбира се, си е по-особеното занимание спрямо другите две, най-полезна е, но е и най-скъпа. Но дори едни танци да започнеш ще ти е голям плюс.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 61ff45b21c |
|
2. Въпреки че си била отличничка, не вярваш, че си достатъчно умна, за да разговаряш с околните. Замисли се защо толкова ти пука какво ще си помислят хората. Какво ще стане ако не те харесат, светът ли ще свърши? Приятели ли няма да си намериш? Ти и сега нямаш. Нищо не губиш, ако започнеш малко по малко да говориш. И забрави за излагането. Хората са толкова заети със себе си, че едва ли мислят толкова много за другите, в т. ч. и за теб. И те си имат своите страхове и несигурности, макар и за други неща. Потърси твоята несигурност откъде идва и се постарай да я преодолееш. Някой може да ти е казал нещо някога, когато си била дете, че говориш глупости или нещо такова и ти си повярвала. Сега повярвай, че не си по-лоша, нито по-глупава от останалите и за теб също има място под слънцето, и ако искаш да си щастлива занапред, трябва да забравиш за "какво ще си помислят хората".
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 557a63cf06 |
|
3. Как се учиш да плуваш? Във водата! Как детето се учи да чете? Когато държи книга и прави опити! Как започваш да пееш правилни тонове? Когато пееш много! Нали знаеш, че птичките политат, когато ги изхвърлят от клона? Ако падне, падне, ако не, ще лети.
Съжалявам, ще опитам отново, но този път малко по-сериозно и малко по-мило. Умението да общуваш е като всички други умения на този свят. Налага се да правиш опити. Не винаги ще са успешни, понякога ще казваш глупости, а друг път ще попадаш в неподходяща за теб среда. Няма успехи без провали. Докато гледаш как колегите ти се забавляват и говорят за общи теми, все ще си самотна и ще плачеш вечер. Не те познавам, но не го искам за теб, не го искам за никого. Сред много нови хора се чувствам също като теб и ми трябва време да отхвърля това чувство и да се престраша да общувам. Знам какво е да си притеснителен и някак интровертен. Имаше една шега, че обикновено екстроверт "осиновява" интроверт и го учи да общува. Понякога наистина се случва така и по-разговорливите ни и отворени познати ни учат да се отпускаме и да се забавляваме. Хората сме социални същества, имаме нужда да говорим помежду си и да разпускаме. Налага ти се да направиш една единствена крачка, после ще полетиш. Не ти гарантирам, че ще си паснеш с колегите, но трябва поне да опиташ. Ей, във всяка компания има по един мълчалив, но симпатичен човек. Спри да се притесняваш, всичко е само в главата ти, не е страшно да кажеш глупост, всеки говори глупости.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 906a759f7d |
|
4. Аз съм в същото положение! На 24 съм, хубава, умна, от голям град, студент. Все едно аз съм ГО ПИСАЛА ТОВА! ... Да не сме близначки? ... Още от малка съм така, при това имах спокоен и хубав живот. И по тази причина нямам гадже и приятели, и не съм имала никога, срам, не срам. Като теб в училище бях жестоко тормозена, после и в университета, по всички възможни начини: клюки, сплетни, физическо и сексуално насилие, подигравки, изолация, държане като към малоумен, обиди и епитети, използване. Бях отличник и само ме използваха. Изобщо, винаги са ме използвали, и са ми мачкали самочувствието: обясняват ми как да се държа, секат ме, правят ми забележки, и прочие. Навсякъде са се държали зле с мен, вкл. и родителите ми, навярно аз го провокирам. Не мога да почна работа, не говоря с колегите, направо им завиждам как си общуват, не мога да се отпусна сред хора, особено непознати или от срещуположния пол, да говоря в лекции, нещо ми дави гърлото, червя се, треперя, получавам паник атаки и агорофобия. Ходих на психолог и пих лекарства, но напразно си давах парите. Струва ми се, че всички ми се подиграват, и то, защото наистина ми се подиграваха преди, особено заради походката. Нямам ама НИКАКВО самочувствие. Дори до магазина ми е трудно да ходя, какво остава за дрехи, да се гримирам, и прочие. Виждам колко много хора са така, и това съвсем ме срива. Не говоря, ако мен не ме заговорят първа, считам се за нещо по-долно от другите, от години не излизам и карам празниците сама с майка си (тя е адвокат и живеем в апартамент само двете, баща ми почина много отдавна). Може би ако имах брат и сестра? ... Гледам как другите излизат, живеят, слагат си снимки, аз се срамувам от своите, защото излизам зле. Даже преди години скъсах всичките си снимки, защото се мразя и ненавиждам. И ми се плаче. А напоследък имам и суицидни мисли.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 526f4391c5 |
|
5. Запиши се на танци, курс или някакъв спорт. Намери си работа, която ти харесва и хора сред които да бъдеш себе си. Аз също бях като теб, когато бях малка. Моите родители са затворени хора и може би имам нещо наследено от тях. Промених се, когато ми се наложи да сменя няколко пъти за кратък период от време средата, града (дори и държавата), работата, хората. Живеех с различни хора, на различни места. Живота ме промени за няколко години. Днес все още ми е трудно да споделям и понякога изпитвам срам, но ми е супер лесно да се запознавам с нови хора и го правя с желание. Интересно ми е да завързвам нови контакти и да опознавам хората около себе си. Познатите ми от детството не могат да ме познаят. Не мога да кажа, че нямам симптоми на притеснение и ситуации в които ми е по-трудно да се приспособя в дадена среда, но се чувствам много по-добре. Всичко е възможно стига да имаш достатъчно желание. Ако не успееш сама, потърси специалист.
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 7e8e347ccf |
|
6. Сякаш това съм го писала аз или някоя от моите две най-добри приятелки от училище. Аз съм жена на 29 години и все още се чувствам по подобен начин. Животът ми доста се промени - живея в чужбина и вече съм омъжена, но все още съм мълчалива и необщителна с хора, които не са ми близки приятели. Работила съм на няколко места и този проблем винаги е съществувал - чувството, че никъде не се вписвам и че не съм досатъчно интересна. Моят мъж ме приема и обича такава, каквато съм, най-добрите ми приятели също ме познават и разбират. Знам, че е трудно да се живее така, аз все още не съм преодоляла напълно този комплекс с общуването, но и реших да не плащам данък "обществено мнение". Идеята ми беше не да се хваля, а да ти кажа, че това не пречи да живееш нормално и да си щастлива. Ще намериш мъж, който иска точно тиха и скромна жена, ще срещнеш приятели, които ще те ценят като стойностен човек, който не говори празни приказки, а като казва нещо, то винаги е на място. Аз не съм общителна, не съм душата на компанията, но интелигентните хора около мен виждат, че имаме какво да си кажем. В компания обикновено съм тиха и си мълча, но понякога се завързва разговор по някоя интересна за мен тема и така се включвам в разговора. Опитай да обшуваш с твоите колеги, ако са свестни ще го оценят и ще се опитат да те приобщят към техните теми.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
