 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Безразличие към много неща
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 991 пъти
Вече няколко месеца виждам, че нямам никакъв интерес към почти нищо. За миналите 8-10 години минах през добро и лошо, срещнах добри и не чак толкова добри хора. Карах се с близки и вече започна да ми е все тая. За какво ли? Всеки ден за различно нещо. Имало е дни, в които ми е все тая дали ще ям или не. Дни в които съм си казвал по добре да не продължавам да живея. Рядко се е случвало да нямам пари за храна или за други важни неща, като топли дрехи за зимата или подобно. Напротив повече пъти ми се е случвало да нямам желание да "уважа" себе си, като си купувам нови дрехи и обувки. Не желая да комуникирам с никого. Имало е дни, в които не съм говорил с никой. Като цяло имам усещането, че нямам стимул да правя каквото и да било. Стоенето по цял ден вкъщи не ми пречи, докато преди в края на деня ми беше приятно, че съм свършил нещо полезно. Сега не виждам смисъл да свърша нещо. Правенето на планове и воденето на нормален живот отдавна съм ги зарязал. Сега просто съществувам. И единственото ми желание е да приключа това мое съществуване, но не като се самоубивам, защото не искам да чувства някой от близките ми вина за това. Чакам да ми се случи нещо, което да ме довърши физически, защото психически съм бил смазван няколко пъти. Два дни ходя на работа и два дни си стоя вкъщи, не се виждам с приятели, не излизам никъде. Нямам и желание. Не зная на какви теми да комуникирам с близки, познати и непознати.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 48c112841f |
|
1. Аз съм така от години. Ако не се изриташ сам в задника, няма кой. Записах да уча отново, но с тая апатия нищо не ми върви. Но вярвам, че ще се преборя. Та само от теб зависи дали ще изкараш живота си така или ще се изриташ.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d672b1ee9e |
|
2. От автора
Искам да не взимам решения за каквото и да било. Да не усещам умора, болка, глад, топлина, студ. Най - добре ще ми бъде, ако заспя и не се събудя никога.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 3693a9eaa3 |
|
3. Като те стегне депресията и бърнаута по тоз начин и се стигне до апатия, трябва да си изпразниш ежедневието и главата. Затвори се два дни на тъмно, тихо и само на вода, даже може и на студено.
Излушай тоя какво обяснява.
https://www.youtube.com/watch?v=vl-44jDYDJQ
Като започне да ти стърже гладът и да ти кънти тишината ще усетиш, кое е ценното. Ще започнат да ти изникват идеи за живота. Запиши си цели и започни полека лека да ги разширяваш. Дали на планина ще ти се доходи или на кино или ще искаш да пробягаш 5 км, после 10, после 15 или пък да си намериш нова работа... Но ги заеби тия неща засега и спри тока и храната за един-два дни - колкото издържиш.
Второто нещо е да хванеш да четеш някоя книга. Моментално избутва тъпите мисли на ленивия ти презадоволен мозък.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 277fa2ee3d |
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: b081c599cb |
|
5. Безразличието може да е признак или на дълбока депресия, или на дълбоко просветление, че животът реално е безсмислен... Аз също съм безразличен към едно 95% от живота. Все пак се опитвам да намеря и нещо което да ме мотивира, за да си докажа, че не е просто депресия, а просто съм надмогнал дребнавостта на живота. И за себе си мога да кажа, че просто съществувам. Но пък все още ми е интересно да наблюдавам и мисля над живота. Интересно ми е и да си поставям някакви нови дребни цели. Примерно, да омеся и изпека сам хляб. Или поправя нещо из къщи, или да нацепя дърва. Не е кой знае какво, и нямам кой знае какви очаквания, но то това е реално живота. Според мен, трябва да почувстваш, макар и дребна удовлетвореност от себе си, за да се отървеш напълно от негативните усещания.
Иначе това е естествено състояние когато илюзиите ти изчезнат. Примерно за мъжете, най-голямата илюзия са жените. Сигурно 95% от времето ни заминава покрай тях. Ако ги отрежеш от живота си, си заминават огромно количество драми, главоболия и проблеми, и... животът ти се обезсмисля. Реалността е че животът е безсмислена борба и драма, и иначе в него няма кой знае какво. Факт е, че по някое време претръпваш и ти става все тая. Но според мен, трябва да се научим и да го приемаме. Прочети също какво е mindfulness.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 047cb9c779 |
|
6. Номер 4-депресията, апатията и душевната умора няма нищо общо с липсата на секс!
Авторе-направи си горещ шоколад, разгледай много стари детски снимки и си спомни кое те правеше най-щастлив и значим като дете.
Дали е било да колекционираш нещо, да получиш медал, похвала в спортно състезание, да се грижиш за някого/нещо....
Всеки идва на този свят с карма и призвание. Родителите са тези които познават детето най-добре и му помагат да открие в кое е добро. Но не всички попадаме на родители които имат време и се интересуват от нас.
Ти ми звучиш като дете лишено от ласки, внимание и любов, а детството колкото и да го омаловажаваме тъй като не го помним половината е най-важният етап за сформирането на човешкия характер и това как и какви решения ще взимаме занапред.
Още не си открил твоята роля в живота, но се постарай да си върнеш мотивацията и да заживееш пълноценно.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: db9fd910f9 |
|
7. Защо да ми липсва секс? Имах приятелка, с която направих всичко, което съм искал. А и не се харесвам в тялото особено. Не мисля, че мога да имам нормален полов живот
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: f5222d540e |
|
8. Авторе, да си казваме, че много хора сме в същото положение в днешната цивилизация или държава, не е успокоение, но трябва да се мисли. На теория е лесно, знаем практиката какво е. Според мен търсенето на по близка работа до интересите ти е важно, а не просто за оцеляване или за пари. Първо работа, но каквото и да се случва, всичко е в нас самите и само дълбоко вътре в себе си трябва да постигнем знанието и покоя. Разбира се и нещо да правим, колкото и безсмислено да звучи, сигурно не е. Аз изгубих контакт с един човек и само заради тази раздяла всичко ми се видя напразно. Светът ми е гаден. Ето това е пример как всичко е до нагласата на съзнанието ни. Когато си с един човек например всичко може да ти се вижда смисленно - всички неща. Загубиш ли нещо ценно, в същото време и другите неща започват да ти се виждат безсмисленни. А те винаги са били такива, според каквито ние им придаваме смисъл. Кой придава смисъл на нещата, освен ако не ние? И този смисъл като че ли може да е различен, а в някои ситуации дори да ни се вижда, че липсва. Каквото и да е, щом сме тук, значи трябва да се изживее. Смисълът на живота е най-неразгаданото нещо за човека.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
