 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Защо хората страдат?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1395 пъти
Задавам този въпрос и се надявам, че след прочитане на темата ще се опитате да разберете какво искам да кажа. Мисля, че никой няма да отрече, че няма човек който да не страда по един или друг начин-едни по-малко, други прекалено много, а някои са дори в постоянно страдание. Искам да обясня, че аз не говоря за физическо страдание, защото има хора, които си изживяват живота без каквито и да било физически травми или болести. Такива хора са, бих казал, щастливи от тази гледна точка. Но аз говоря за душевно и психическо страдание и какви са причините за такова страдание. Мога да ви дам много примери, например ако някой загуби доста голяма сума пари, които е спечелил с честен труд. Или на някой му откраднат колата безвъзвратно. Или на някого кучето му умряло. Още по-лошо, ако някоя влюбена жена е изоставена от нейния любим-тя страда толкова много дори с години напред в живота си. Има още безброй много причини, например ако те уволнят от много хубава работа най-неочаквано, или ако ти изгори къщата от неогасим пожар, каквито имаше напоследък в северна Калифорния. Ще дам още една причина за душевно страдание и съм сигурен, че всеки ще се съгласи, че това е наистина голямо душевно страдание. Например ваш много близък човек, обичан от вас, приятел или от семейството ви внезапно почине. Психическата травма за много хора е непоносима. Други причини за душевно страдание повече няма да изброявам, но от тези които съм посочил може сами да си помислите колко много още има. Но има хора, макар и много малко, които лесно се справят с такива състояния или по-скоро не ги допущат да ги обземат. Това са само и единствено много мъдрите хора. Те са разбрали превратностите на живота и каквото и да се случи те приемат нещата спокойно, без никакви терзания. Тези мъдри хора са стигнали до някакви неопровержими истини в живота-ами те и за това са мъдри. Един от тези мъдреци е Буда. В неговото учение той казва какви са причините за страданието и обяснява есенцията на Будизма в неговите ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ. Ето истината:
1. СТРАДАНИЯ
2. ПРИВЪРЗАНОСТ или ПРИСТРАСТНОСТ
От привързаност и пристрастеност към всичко в живота произлизат всички наши страдания. Пак повтарям, че става въпрос за обсебваща привързаност и пристрастеност. Например някой иска непремено да стане милионер, друг иска да има собствен самолет. Всякакви такива желания водят до алчност, а алчността е голям порок и тя води до нежелателни резултати вследствие на която се стига до душевни страдания. Това не значи, че не трябва да имаме добри отношения с всички хора или, че не трябва да обичаме децата си и роднините си. Или, че не трябва да се грижим за членовете на семейството си. Или, че не трябва да спестяваме за да си купим жилище за семейството ни. Не, нашето отношение към всичко в живота трябва да бъде със съзнанието, че всичко в живота е временно, че всичко което е сега, утре или след години, няма да го има. Това се отнася за всичко физическо, за всякакви отношения с близки или далечни хора. Сега имаме любима жена и деца, но утре може да ги няма вече. Ние, които мислим по-задълбочено трябва да очакваме и най-невероятното, че може да се случи. Ами когато си подготвен душевно за всякакви превратности в живота ти няма да се раздираш от мъка как е могло това да се случи, ти ще приемеш неприятностите като мъдрец. Пълното отстраняване на непостижимите желания води до душевно спокойствие и...
3. БЛАЖЕНСТВО
Но за да постигнем това блаженство ние трябва да следваме...
4. ПЪТЯТ
А пътят е:
а. Правилно разбиране
б. Правилно мислене
в. Правилно говорене
г. Правилно действие (дела) в живота
д. Правилно преживяване (начин на преживяване)
е. Правилно усилие
ж. Правилна съзнателност
з. Правилна медитация
Това е в общи линии есенцията на Будизма. Знам, че ще има много несъгласия и "мъдри" противоречия, но духовно прогледналия Буда в истината чрез постигане на нирвикалпа самади (духовно сливане на неговата Душа с Божия Дух) е разбрал абсолютната истина. Само с такова духовно просветление разбираш какво е истина.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 9265c25ad4 |
|
1. Остави го ти този Буда. Да умре детето му в агония пред очите му, пък да видим дали няма да страда. От страданието няма как да се освободим, хора сме. Но можем да променим отношението си към него. И тогава може би ще страдаме малко по-малко или поне за по-дребните неща, но има неща, които са толкова тежки, че никаква мъдрост и философия няма да помогнат, ако ще и да си самия Буда.
Аз страдах много и дълго. Обаче в един момент прозрях, че всъщност страданието ми не ме ограбва, а дори е нйа-доброто, което може да ми се случи. Някак усетих, че това страдание има някаква сила, която ми го праща с точно определена цел. Погледнато от човешка гл.т. е кофти да страдаш, но погледнато по-мащабно ми се струва, че на другия свят ще се радваш, че си страдал приживе.
Много пъти съм се питал защо ми се случва това, защо ми се случва онова, защо не можеше това да ми се получи, вместо да гоня михаля години наред. И не вдявах. Обаче дойде време и разбрах, че точно от това съм имал нужда и сега съм благодарен, че едно верме съм страдал. Обаче трябва ад имаш очи, за да видиш ползите. А тези очи, докато ги придобиеш общо взето ти се ебава майката, защото голямо страдане се страда, докато вденеш въобще за чий чеп страдаш и какво се пита в задачката.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 4e9117ac2a |
|
2. Много интересно поставена тема! Питам се и аз постоянно: защо хората страдат? Защо е нужно това страдание?.... Може би, защото всеки е длъжен да носи своя кръст? Или защото страданието ни извисява?.... Дори Спасителят е страдал за всички нас. Лично мен всяко чуждо страдание ме убива. Говориш за душевното страдание, за Буда... От дълги години страдам от психическо страдание, с което свикнах.... А също така съм и индуист. В индуизма нещата се разглеждат по подобен начин - човек не бива да е привързан към нищо! Но за разлика от будизма, индуизма е много сложна концепция, която не се осланя на философията на пустотата, а напротив. Човек се ражда, казват кришнарите, за да се РАДВА на живота. Страданията са резултат от дхармата, която ние наричаме карма - преодолението вследствие грешките от минал живот. Ако си живял според предписанията, ти ще се преродиш в по-висш живот, а ако не - тогава се появяваш в тялото на низш вид. Достоевски беше казал, че човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив. Може би някой трябва да ни каже, че сме щастливи, и всичко ще се оправи. Може би трябва да обичаме повече себе си, да се отървем от неврозите си. Светът ще се превърне в едно по-добро място, когато почнем да правим каквото искаме и спрем с
"'каквото трябва".
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 8805aae0f9 |
|
3. Будизмът е филсофия насочена срещу Света на феномените или да го кажем направо - срещу живота. Буда кръщава сина си Рахула, което на езика, на който е говорил (Пали или някаква форма на Санскрит) означава "окови". Тоест, Буда символно отбелязва как синът му го оковава в Света на материалното, дуализма. Въпреки това, Буда образова сина си по неговата философия и накрая, когато Рахула умира преди баща си, Буда казва, че синът му не се е преродил, което е уж великото постижение на Будизма.
Основната идея на Будизма е: Светът е шит, нека да направим каквото е нужно, за да не се прераждаме повече!
А иначе във всяка философия и религия има и по нещо вярно и полезно, и добро. Дори в Християнството и Исляма има. Дори и в тях се говори за това човек да не се привързва прекалено към материалното, защото то е преходно.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 3306f19bbb |
|
4. Вие дори не знаете защо за бога сте на тая земя, и тръгвате да философствате защо хората страдат, с тези умопромити мозъчета? Просто тъжна гледка.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: c37e7ae909 |
|
5. Как може така грозно да се подигравате с будизма по-горе в коментарите, като будист се чувам омерзен. За българите няма нищо свято. Вместо да се смирите и да осъзнаете, че вашият гняв, привързаност и алчност е причината за нещастията и да станете по-добри!!!
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 3d161c25a5 |
|
6. Иронията на будизма е, че уж трябва да не се привързваме към нищо, а непривързването пак е вид привързване - към непривързването. Или че не трябва да желаем нищо. Само че желанието да не желаем пак е желание. И изобщо всяка философия си е пак привързване към някаква идея.
А живота не е привързване или непривързване. В живота няма универсална формула или идея. Всичко е просто опит. И привързването, и непривързването си е опит, от който имаме нужда.
В това отношение даоизма по се доближава до истината, но пак си остава философия.
В Дао дъ дзин се казва: Име, което може да се назове, не е вечното име.
Демек в момента, в който назовеш истината, ти вече си я променил. В този смисъл тя не е постоянна, тя е неуловима. Като живота. В момента, в който решиш да го назовеш, да го вкараш в някаква философия, той те опровергава винаги и ти убягва, изплъзва ти се.
Ей това е истинския живот - неуловим. Неподдаващ се на определения, формули, идеи, рамки, философии. Живота е тайна, която никога няма да бъде разгадана.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: ee21d15f3f |
|
7. Хората страдат, защото са хора, несъвършени. Правят грешки, имат очаквания.
Казвам го от позицията на човек, който е страдал немалко. Не точно от постъпки на други хора или материални загуби, а от внезапни загуби на близки. Смисълът за мен е да се изправиш, да не се озлобиш и да намериш отново пътя към щастието.
Накрая всичко ще се изясни.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 9265c25ad4 |
|
8. Нормално е да страдаме. Тук сме изпълнение с желания, много от които не можем да сбъднем или сбъднем, ще е на висока цена; тук сме зависими от много неща - храна, вода, любими хора; тук сме ограничени във възможностите си; тук сме забравили за много истини исме невежи; тук имаме инстикти, които понякога ни карат да страдаме; тук сме уязвими от болести и т.н. и т.н. Тук просто условията на играта са такива - тежки. Може би точно с тази цел сме пратени тук - да се каляваме. Но пък тези тежки условия създават израстването. Иначе на другия свят за какво израстване говорим, след като ти всичко ти е уредено - не ти трябва ни храна, ни вода, не си ограничен от времето, пространството и материята, всичко се постига само с мисъл едва ли не. Там е по-скоро етап на равносметка и учене на теория - какво направих, какво можех да подобря, върху какво имам още да работя. Но истинското училище е тук. Няки не издържат и се предават, други минават през изпитания, колкото и тежко да им е и израстват.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 19180cc396 |
|
9. За мен страданието е за добро, когато човек съумее да види какво му показва то.Аз например години наред съм страдала за някакви неща, имала съм страхове и бях доста потънала във всичко това.По едно време се запалих като спасителна сламка за доста популярното напоследък позитивно мислене.Мисли позитивно, вдигай си вибрациите, казвай си позитивни твърдения, не изпадай в негатив и т.н.Е да ама някакси не можех да се залъжа,че като ме боли за нещо мога насила да се правя на много щастлива.Е правила съм се на повърхността в доста случаи, но отвътре не съм успявала да си променя състоянието.И всъщност след много мисления, проби и грешки осъзнах, че да страдаш не е случайно.Какво ти показва една негативна емоция или страдание - показва ти, че дадена ситуация, човек или какво и да е не е за теб и ти вреди.Следователно трябва да се махнеш от тази ситуация или да я промениш.Имах приятелка която страшно много ме натоварваше като се видим, още след 10тата минута с нея ме обземаше огромна скука и тягостно настроение, но аз пренебрегвах това и продължавах да се виждам с нея, заради дългото приятелство.Е осъзнах един ден, че това да ми е скучно и тягостно просто показва, че нейната компания не ми действа добре, нещата които ми говори са ми безинтересни.Тоест тези емоции са ми показвали, че трябва да се махна от този човек, както и направих.Значи тези емоции са били за добро.Същото е например в ситуация в която човек се чувства отчаян, безпомощен, натоварен, смачкан. Тази ситуация му вреди по някакъв начин и му пречи да живее добре.Следователно осъзнавайки го това, той трябва да направи нещо за да излезе от нея.Затова в момента колкото и странно да звучи съм благодарна на негативните емоции, защото ми показват къде и какво не трябва да правя.Преди бях потопена в страдания, точно защото емоциите си бяха там, но аз гледах да не им обръщам внимание, да ги потискам и да си седя в същата ситуация без да правя никаква промяна.Така е гарантирано, че човек може да си страда цял живот.Затова моя съвет е да приемате всичките си емоции и да разберете какво искат да ви кажат.В момента дори осъзнавам каква заблуда е това изцяло позитивно мислене, което всички отвсякъде се опитват да ни убедят, че трябва да правим.Никой не е казал да си негативен, а просто да приемеш че е нормално да имаш негативни емоции и чувства и да осъзнаеш какво искат да ти кажат те, за да можеш да промениш живота си към по-добро.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 50592383e5 |
|
10. От автора. Искам да ви дам няколко случая от живота на хора, които са претърпели много неприятни неща в живота и как те са реагирали. Разбира се, малко хора ще реагират спокойно на неочаквани много негативни събития в живота им, но ние трябва да мислим и разсъждаваме върху неща които могат да ни се случат, или по-скоро да допущаме, че всичко е възможно в този живот и ако ни се случи нещо лошо или неприятно да реагираме не сърцераздирателно, а трезво без много душевни терзания. Ще ви дам един пример със себе си. Бях около 35 годишен, имах хубава работа, но претърпях една злополука и по време на нетрудоспособността ми ме уволниха от компанията. Това беше незаконно, но компанията не ме върна на работа поради нейни собствени съображения. Отначало много се ядосах, но един ден чакайки да вляза в докторския офис изведнъж си казах, абе човек защо мислиш, че всичко е гарантирано в този живот, я не се ядосвай и изведнаж ми олекна. Не мина и 6 месеца и си намерих още по-хубава и по-добре платена работа. Ще ви дам един пример от България. Бях много млад и вървейки по улицата срещнах един възрастен комшия,който имаше много опечалено изражение на лицето. Поздравих го, а той едва не заплака с глас и ми каза, че сина му скоро е починал и на самия него вече не му се живеело. Чудех се какво да му кажа, но ми беше ясно, че каквото и да му кажа едва ли ще се успокои. Друг случай когато живеех като младеж във Варна. Имаше една закусвалня на главната, която тогава се наричаше Добруджа. Взех си едно кисело мляко и две кифли и седнах на една маса сам. До мен на съседната маса стояха двама старци които си приказваха. От разговора им разбрах, че единия старец е пенсиониран българин от Канада и се е върнал да си доживее старините в България. Другия старец беше на 85 год. , но винаги се смееше. Бил е търговец на италиански обувки и доста е забогатял защото имаше 3 или 4 етажна къща срещу казиното в морската градина. Казваше на другия старец, че когато комунистите дошли да му национализират къщата, оставяйки на него само един етаж, а той през цялото се смеел и един от мъжете го попитал: "защо се смееш", а стареца отговорил: "За да живея". Аз дори и много млад тогава разбрах философията на 85 годишния старец. Хич не му пука, че му вземат 2 или 3 етажа над неговия. Още един случай от България. Имах един приятел с когото работехме заедно, но и неговия баща работеше при нас. След време този приятел отиде да работи в туризма и от там го изпратиха в източна Германия да научи немската кухня. Но след няколко месеца там претърпява лоша катастрофа и го върнаха полужив труп. Не след дълго той почина. Отидохме да го видим преди да го погребат. Майка му се тресеше от мъка, а баща му не показваше да страда душевно много. Само каза: "Абе ние знаем, че всички ще умрем един ден, но на него му беше още много рано". Давайки тези примери искам да кажа, че ние трябва да гледаме на живота с по-отворени очи и да предвиждаме някои неща напред в живота и да сме готови да ги посрещнем по-спокойно. Трябва да бъдем и малко далновидни.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 9265c25ad4 |
|
11. 10, да, или казано по-друг начин болката е разликата между очакванията и реалността. Ако очакваш, че никога няма да се разболееш в живота си, то дори и при най-малката настинка, ще се чувстваш ограбен и ще страдаш. Ако обаче разбереш предварително, че хората понякога боледуваме и няма нищо ненормално в това, то тогава ще ни е малко по-леко да понесем, когато ни повали грип.
С две думи трябва да знаем, че сме хора, че сме смъртни и да сме по-смирени и да знаем, че такива неща се случват. Но и да знаем, че всяка несполука си има и хубава страна (която не винаги виждаме в самото начало)
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 969a26564a |
|
12. От нас зависи дали ще възприемем дадена ситуация като страдание. Да, със сигурност ме болеше когато... и в много други ситуации ме е боляло, имало е доста, плюс, че няма никой до мен, все едно. Въпросът е, че болката от самото страдание е по-болезнена от всяка една болезнена ситуация. Ситуациите отминават, спомените избледняват, но оставиш ли се на чувстото - страдание, тогава ще те боли, дори да е минало. А животът продължава докато ти си потънал в собственото си страдание.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 4e2339fee9 |
|
13. А как ще знаеш, че ти е добре, ако винаги ти е добре? Всичко е относително. Съотнесено едно към друго и към общия фон.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
