Понякога ми тежи да бъда добър човек - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Понякога ми тежи да бъда добър човек
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1805 пъти
Хората ме считат за много добър човек, такова впечатление оставям в тях, което не е точно така. Понякога ми идва от вътре да съм добър човек, да помогна на някого в нужда и го правя и тогава се чувствам добре. Но повечето пъти съм "добър" или просто премълчавам някои истина, не защото ми идва от вътре, а защото прекалено ми пука за чуждото мнение, да не става панаири и др. Сакън да не се обиди някой, да не ме сметнат за гадняр, да не кажат, че обобщавам и какво ли не.

А това ме подтиска. Някак изнасилвам чувствата и емоциите си. Иска ми се да изкрещя някои неща, обаче веднага в мен се обажда някакъв гласец "абе, ти луд ли си, после ще е конфузно, как ще го погледнеш човека в очите после, какво ще си помислят за теб". Втория глас после контрира "е, да, ама писна ми изнасилвам себе си". В 99% от случаите втория глас се приятава някъде, съгласявайки, че е по-добре да си кротувам, че сакън да не ме изхвърлят от социалния кръг, че майка ми така ме е учила - да съм възпитан и т.н.

Да, със сигурност не е добре да давам прекалена воля на подобни емоции, но понякога ми идва да изкрещя примерно "Абе човек, как може да си толкова прост и да не виждаш елементарни неща".

Или "ти си бахти гнусната курва, дето си е надула устните с някакви лайна и си мислиш, че си много красива, а си станала като задника ми в устата, ще се издрайфам, писна ми от овце, следващи някакви глупави модерни тенденции и ми дреме на хуя, че обобщавам всички ботоксови празноглави палстмасови секс кукли".

Или "ей, мангал, защо не се хванеш на работа или да учиш нещо, вместо да смяташ, че държавата трябва да те храни, майка ти да еба, мангалска да еба, в устата да еба".

Или примерно като видя някой грозен колега да прави някакви нескопосани намеци на колежка да му кажа "абе, я се виж къв си грозен и нескопосан, сериозно ли мислиш, че тази ще ти върже?"

Или някой като напише множествено число с "ий" на края, ми идва да изкрещя "абе, педераст, как може да си толкова неграмотен? От къде въобще го измисли това ИЙ, като то дори не се чува така? И защо толкова масово се бърка това напоследък? Един кретен щях да го прежаля, но станахте 99% в тая държава, бе, да еба мамичката ви да еба". Ама да му го кажа право в очите на живо.

Мога да продължа още, но много хора ще се припознаят, а и без това, вече са се припознали и ще отнеса сериозен хейт, това е ясно. Ще ме обвинят в енергиен вампиризъм и т.н.

Но мисълта ми е, че когато се спотайвам така, за да не обидя някого, някак усещам, че емоционалната ми енергия се затлачва някак и се чувствам подтиснат, нямам физическа сила и енергия и някак нямам мотив. Усещам интуитивно, че трябва да освободя тази енергия, за да се задвижи, а не да бъде в застой. И така да се чувствам енергичен, мотивиран и леко.

Във филма "Лъжльото" става нещо подобно. Героят на Джим Кери губи способността си да лъже и да е лицемерно искрен, след което започва да казва право в очите на колегите си кой е задник, кой имал гнусен цирей на носа, кой е бил дебел, колко незадоволителен секс е имал снощи, обаче това всичко имаше сериозни последствия. А аз хем не ги искам и не ми стиска да ги кажа, хем не мога да ги подтискам повече.

И понеже предполагам горе-долу в каква насока ще ме нападнат, от сега казвам, че не съм перфектен. Аз съм нисък, плешив, дебел, грозен човек с фарове. Алчен съм и все искам повече пари, обаче не ми стиска да рискувам и да се хвана да правя бизнес. Друг е въпроса дали си заслужава. И затова си мишкувам в някое офисче за макар и сносна заплата, понеже нямам топки за повече. Супер скучен съм. Жените никога не са ме бръснели за 5 ст. Напоследък за мое изумление се появиха 4 жени от работа, които се пробваха, да се чудиш какво са харесали в мен, та аз дори и самочувствие нямам, но трите от тях са дърти, което е разбираемо, защото млада трудно ще ме хареса. А двете от тях са и грозни като за капак. Айде едната в тяло е наистина много добра и прибира 20-годишните в малкия си джоб, но за да правя секс с нея, трябва да и сложа чувал на главата. А четвъртата младата има много бенки. Сами виждате, че придирчивостта, без да имам голям избор при това също е лоша моя черта. Това, че съдя прекалено много също.

Но в крайна сметка, като така ми идва от вътре, има ли смисъл да си насилвам възприятията. Всъщност от години правя точно това - но така не изнасилвам себе си.

И понеже предпочитам да не го казвам всичкото това на хората, реших да го изложа тук и честно казано ми олекна.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 4 месеца
hash: ec9c8cf87a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Имаш желание да критикуваш. Най - вероятно, защото теб са те критикували прекалено като малък, и/или защото ти самия май не се харесваш особено.

Като толкова ти се критикува например можеш да започнеш да критикуваш там, където наистина ще има смисъл и полза - критикувай родителите, които се отнасят агресивно към децата си. Те са хората, които наистина имат най - голяма нужда от критика според мен и е изключително смислено активно да бъдат критикувани от цялото общество!

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 1e2e84391c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   И какво като им кажеш директно...какъв е смисъла.Всеки човек си има трески за дялане и никой не е идеален.Това да се държиш добре с хората си е част от живота.Не е нужно да си груб.Добрите обноски винаги са за предпочитане.С това можеш да внесеш добро настроение,да усмихнеш деня на някой,да повдигнеш ниското самочувствие на някой,да зарадваш някой и т.н.Ако искаш да кажеш нещо го направи с чувство за хумор и по забавен начин,а не така,че някой да се почувства засегнат или унизен и в никакъв случай да не удря по честта и достойнството му.
Аз също внимавам в отношенията си с хората защото по природа имам рязък и остър език и мога да съм жлъчна и иронична.Но с времето разбрах,че няма смисъла да нападам някой по тоя директен начин, да го поставям в неудобно положение...дори ги съжалявам, извинявам ги и слагам спирачки в мислите и думите си....Отработила съм си реакции и поведение за пред света.И сега просто си свиркам,не се дразня и ги подминавам,не се задълбавам.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: de92b2604c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Те повечето примери не са за добър/лош човек, а неща, които определено не може току така да коментираш. Трябва не само да видиш силиконова джукла, а и да те предизвика по някакъв начин. Не става просто така да си изръсиш мнението, така че не се приема тоя пример. Но като цяло добротата не се възнаграждава освен на думи. Ох, тоя колко свестен и добър човек... И после "абе карай, тоя няма да ти каже нищо (защото е добър човек)" - един вид прецакай го спокойно. Или ще му дадем ниска заплата, все пак е добър човек (няма да вземе да се опъва, ще премълчи).

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 94b17f47de
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Каква хубава изповед, има комична нотка в написаното дори, има крясък против несправедливостта в живота, има самоирония. Трудно и сложно нещо са отношенията между хората, има каква ли не сбирщина от характери. Важното е човек да се вмести и да живее, да бъде себе си и с човешки добродетели. Понякога ми се иска да изкопая една дупка в гората и да крещя че цар Траян има магарешки уши, като в оная приказка, но и аз самия имам недостатъци и определям донякъде поведението на околните спрямо себе си. Така че, май всичко си е на мястото.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 29f97a02dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Много ми хареса. Браво! Мисля, че трябва да пишеш текстове за рап песни. Ако можеш да рапираш, ще стане супер. Ще ги нареждаш яко.

А като съвет мога да ти кажа, да се отпуснеш и да казваш искрено мнението си, но без такива цинизми. Няма как да се харесаш на всички, затова не се и опитвай. Бъди себе си, така ще те уважават. Сега си някаква фурнаджийска лопата и се съгласяваш на всичко, само и само да не влезеш в конфликт или да не накърниш на някого чувствата. С такива поведение никой няма да те уважава.

 
  ...


...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 895dc64466
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Намери си анонимен сайт и си ги казвай там тия неща ;) Хем ще ти олекне, хем няма да те сметнат за НЕдобър човек ;))

ОПА ! :РРР

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 9e1caf6c5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Работи върху това да промениш отношението си към някои ситуации. Например, нещо, което те дразни в другия човек, ако го приемеш като част от неговия свят, а след това да трансформираш самата нагласа. Да спреш да мислиш, да съдиш, да обвиняваш. Подтискане на емоции може да отключи шизофрения и разтройство. А емоциите са следствие.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: e75a6a9b53
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Ти наистина ли вярваш, че си добър човек? Доста цветущ и циничен език имаш, дори и да не си го изказал на глас, мислите ти не са на добър човек. А изказванията ти колко грозни са някои жени, са също ...грозни. Не всички -без значение мъж или жена, могат да бъдат красиви.Това е даденост .Но във всеки можеш да видиш красивото, в ума, в поведението, в постъпките, и да харесаш човека заради това.Тогава ще престанеш да забелязваш просто някакви черти. В момента явно те интересува само външността, съжалявам, но за мен ти не си добър човек, а не си и достатъчно умен, за да си дадеш сметка.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 32317c03f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   8, е, да де. Не съм добър човек. И аз това казвам. Явно не си чел/а. То точно това е темата. Е, поне опровергах последното, че не съм достатъчно умен да го осъзная. :)

Може би си се заблудила от това, че написах, че хората остават с това впечатление.

Да ти кажа честно, не ми е проблем да съм лош човек. Не ми е било някаква цел да съм добър. Когато ми идва от вътре да съм добър, ОК, но по-големия проблем ми е, че не ми стиска да им кажа на някои хора нещата, които мисля, просто за да няма излишни конфликти. И по-точно това, че това води до подтискане на емоциите ми и не съм себе си.

Между другото няма 100% добри и 100% лоши хора. Има нюанси. И не на последно място не винаги всички хора са единодушни дали дадена черта или псотъпка е добра или лоша. Така че остава проблема и със субективизма при определянето на добротата.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 3c3a070f16
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Мисля, че не харесваш и приемаш себе си достатъчно и това поражда вътрешен конфликт в теб.
От една страна се опитваш да си възпитан, да си някой "добър". От друга - натрупаната ти вътрешна агресия се мъчи да избие.
За да си в синхрон със същността си, трябва да се приемеш и да не се съдиш сам. Ти правиш най-доброто, на което си способен.
Опитваш се да не нараниш хората с мнението си. Това е прекрасно.
Усещаш, че не си роден да правиш бизнес. Нищо лошо няма. Има хора, които също не са, но правят. Вярвай ми, дори да спечелят, после сами са прецакват и потъват в дългове.
Не те харесват готините мацки, защото самият ти не се харесваш.
Отношението, което ти самия имаш към себе си е отношението, което ще получаваш и от останалите.
Научи се да се харесаш. Има една книжка "Излекувай живота си" на Луиз Хей. Ако имаш желание, преслушай я, разглежда точно този въпрос.

 
  ...

...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 32317c03f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   10, аз наистина не харесвам себе си, но според мен, защото като малък прекалено са ми набивали в главата, че съм наивен, интроверт, зелен, женчо и т.н. Всяка втора дума на баща ми беше "женчо", понеже все ми повтаряше как трябва да бъда "мъж", как трябва да сме непознати с него и да е студен с мен, защото трябвало да не съм глезен. Ако исках да го прегърна, не можеше, защото това ме правело глезен. С възхищение ми разказваше как със собствения си баща са се виждали на улицата и на са се позздравявали и това трябвало да означава, че така трябв да се възпитава син - със студенина, че да стане "мъж".

Майка ми обожаваше думата "зелен". Ако ги питах защо дават последните си 10 лв за бира, вместо да се нахраним с тях и да не гладуваме, това ме правеше "зелен". Разбирай невеж и незрял.

И така израстнах с убеждението, че съм ебахти идиота, че смятам, че да прегърнеш баща си е знак на глезеност и женственост и да смяташ, че яденето е по-важно о тбирата и цигарите за невежество. Това доведе до интровертност, защото очевидни за мен неща, подлежаха на яростна критика от уж зрели хора. Започнах да се съмнявам във всичките си убеждения и подсъзнателно явно съм решил, че трябва да мисля както другите му наложат, дори душата ми да крещи, че е грешно.

Това доведе до неувереност дали моето мислене е правилно и до интровертност в следствие на подтискането ми на собствените ми убеждения, колкото и непоклатимо логични да изглеждат.

Това породи верижна реакция, която се усети осоебно осезаемо в гимназията. Затворих се в себе си, спрях да общувам. Излишно е да казваш, че не бях осоебон атрактивен за момичетата. И всичко това се увеличваше лавинообразно, защото водеше до още повече от същото.

Но в същото време и изискванията ми към себе си се увеличаваха, с идеята да бъда нещо повече от тях и да им докажа, че не са били прави. Това доведе само до още повече напрежение в мен. До към 30-тата ми година вече нешата станаха нетърпими и разбрах, че трябва да се случи някакъв катарзис и рязко да променя всичко. Този катарзис беше осъзнаването, че вътрешната ми агресия трябва да намери пролука, за да ме освободи емоционално.

Трябва да излезе, защото усещам в себе си интуитивна мъдрост, която е засенчена от цялата тази ментална шумотевица. Вместо да направя на гъз хората около мен, реших да споделя тук, за да излезе поне малко този ментален шум от мен.

От тук нататък ще бъда по-осъзнат и по-честен със себе си. Ще си бъда себе си и ще сиказвам нещата само на себе си, няма да го тая на подсзънателно ниво. Това е.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 3c3a070f16
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Авторе, номер 10 съм :) аз също съм интроверт, изживяла съм в някаква степен сходни неща в училище и в гимназията.
И напоследък имам сходни разсъждения като теб. Връщам се назад и откривам грешките на родителите си.
Аз също съм на 30 :)
Моите проблеми са малко по-различни, но сходни. При мен е по-скоро подтисната, но силна тревожност, която е обсебила живота ми.
Обаче гневът към родителите, (който се вихреше и в моята глава), не води към нищо градивно. Не ти помага да промениш положението, а изпадаш в един омагьосан кръг.
А и нека се поставим на мястото на родителите ни. Нима те също не са хора; деца, които са били изградени като личности от техните собствени родители?
Ето примерно баща ти - нима точно неговият баща не го е направил такъв?
Обаче, ето ти предимство, което имаме и ти, и аз. Осъзнаваме го.
Затова, ако мога да ти дам скромен съвет, като човек борещ се със собствени "демони".. Прости на родителите си, те са просто хора. Мисли ТИ как да се чувстваш добре тук и сега. И ако един ден имаш деца.. вече знаеш какво не бива да правиш :)

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: da85211c32
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

15.   Отиди на психиатър.
Или просто се стегни, защото страшно много хора в България, а и по света, са получавали неправилно и лошо отношение от родителите си.
Само си предствавям какви биха били коментарите, ако жена се оплаче, че мъжете не я харесвали, и че все пак имало някакви мъже, 4 на брой, които я харесвали, но пък видиш ли, грозни били, не знам си какви били. Мега осъждащи коментари щяха да се изсипят върху тази жена, независимо по колко сърцераздирателен начин щеше да опише положението си през детските си години.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 7ae922f8b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

16.   Всъщност искаш да кажеш, че понякога ти тежи да се държиш цивилизовано.
Не си лош човек, даже си си съвсем добър, но в теб има много злоба и завист.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker