Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   да се засегнеш от забележка, че не са те карали да вършиш домакинска работа наистина показва комплекс за малоценност. На колежките не им влиза в работа, но това е начинът на някои по-възрастни хора да покажат превъзходство над по-младите. Не знам точната ситуация, но може и да е казано съвсем между другото, а ти да му придаваш особена важност.
А фактът, че се държиш студено и дръпнато с хората, показва страх от отхвърляне. Поработи върху самочувствието си и върху комуникацията с другите.

9.   Действията на колежките ти са всъщност съвсем логични. Човек е обществено животно, с непрекъсната нужда от общуване. Като те критикуват, те всъщност защитават собствените си възгледи и начин на живот. Хората имаме нужда да споделяме, дори и ти. За това сега си на страниците на spodeli.
Можеш да се промениш. Как? С воля. Започни с някаква активност. Спорт, който изисква отборна игра, общество за борд и ролеви игри, намери си партньор за бридж. Няма щастие, в това да се затвориш сама в себе си.

Дядо Торбалан

11.   От авторката:
До 4. : Това изобщо не е единствената критика от тези колежки. И изобщо не са (били) само те така. Не е заради възрастта или нещо такова. Това беше само пример. Много по-млади са се държали още по-лошо, особено в София... Там работих сезонна работа. По принцип на работа си мълча (сега), защото ме е страх да не ме уволнят (и като знам, че и на всяко друго място ще е същото), но на сезонната работа не ми пукаше толкова, така или иначе съм за няколко месеца. Пробвах "да не се давам" - още по-зле ставаше. Пробвах и да обръщам нещата на майтап - пак по-зле. Просто умираха от яд, че не могат да ме засегнат. Въпросът е: защо се стига до това да имат желание да ме засегнат, обидят и т. н.? По-логичен отговор, освен "просто не ме харесват" аз не се сещам. Търся причината, не казвам, че някой е длъжен за нещо. Но за мен това е излишно усложняване на по-голямата част от ежедневието.
И аз си се усмихвам, макар и да не се лигавя. Просто сякаш не мога да скрия комплексите си. А относно това "да не обръщам внимание" - никога не съм можела да си затворя очите за очевидното, за истината, просто нещо в мен казва "Кого заблуждаваш като казваш на черното бяло"... и всичко е както преди...

12.   Мнителността при хората идва от това, че очакват да получат от околните критиките, които сами си отправят и естествено ги получават, няма как. Ти не харесваш характера си, студеното си отношение, излъчваш негативизъм и съответно приемаш само негативизъм от околните. Каквото излъчваш, това приемаш, много е просто. Дори и някой да се отнесе добре с теб, най-вероятно въобще няма да го отразиш или ще го заподозреш, че крои нещо срещу теб, защото си настроена да виждаш само това в хората. Такива като теб не могат да си представят, че човек може да е искрен и добронамерен и да няма скрит замисъл в думите, защото те самите никога не са искрени.

Истината е, че ти не се харесваш и оттам идва несигурността ти (колкото и външно да се правиш на уверена), мнителността ти и съответно негативните послания, които си мислиш, че получаваш от околните. Човек ниска самооценка винаги ще извлече нещо негативно по свой адрес дори и от най-невинен коментар. Уморително е да се общува с такива хора, човек постоянно трябва да се съобразява с докачливостта им и затова е нормално да започнат да ги избягват.

Също така ще добавя и лично наблюдение, че хората, които са били глезени като деца, израстват като много несигурни и мнителни възрастни. Вероятно се дължи на това, че в един момент са разбрали, че светът не се върти около тях и че вече не всеки ги харесва и им угажда, и за да бъдат приети отново, започват да зависят твърде много от одобрението на околните - следват несигурности, мнителности, душевни терзания, депресии... Моя теория, но май е вярна.

13.   Преди да те посъветвам каквото и да е, бих искала да знаеш, че всяко едно мнение тук( включително и моето) е просто едно предположение на това каква би могла да бъде реалността. Имайки предвид че дори и самата ти не си наясно защо се случва така.

Първото, което предполагам е, че се страхуваш да не бъдеш харесана, да не бъдеш отритната от групата и затова ги отрязваш първа, още в началото със студеното си поведение.

После обаче стигнах до частта с колежките ти и си помислих, че става дума по-скоро за ниска себеоценка( в резултат на на юношески не толкова приятни изживявания). Самата реакция, изявена след думите им, за мен лично означава, че приемаш навътре това, което ти казват (било то критика или не).
8ова са неща, с които почти всеки се сблъсква на даден етап от живота си. По-често на по-ранна възраст, защото децата тогава са доста по-първични и неосъзнаващи неприятните последици от думите си.

Самата аз се сблъсках с това. Било е тяхна грешка, но оттам нататък е наша отговорността да решим как да приемем думите им и как те ще ни се отразят.

Не смятам, че аз или някой може да ти каже какво да правиш(тоест да ти даде решението). Това е един личен път, който човек персонално трябва да извърви... Определено бих го нарекла част от духовното ни израстване, формиране ксто личност. Каквото и да решим в една такава ситуация, тя ще ни промени... Друг е въпросът как тя ще ни промени.

Единствено мога да ти дам насоки като ти разкажа как аз превъзмогнах това, но доколко моят начин е приложим и при теб, единствено ти знаеш или пък ще узнаеш ;)

Точно така преди години имаше немалко изказвания по адрес на външния ми вид, способностите ми, умствения ми багаж дори. Много се бях озлобила към хората, не им го казвах, но винаги само негативите виждах, все си мислех, че ми милят злото.
Това обаче не продължи дълго, както ги, така и аз усетих, че нещо не е наред и трябва да се промени.
Процесът не отне един или да дена... Промяната не е приключила и сега, вече години след това, но това няма значение, защото онова момиченце отдавна го няма. (смятам, че човек бе бива да спира да се усъвършенства).
При мен това стана чрез срещата ми с хора, добри модели за подражание, от които могат да науча, които юожех да разчитам, да чуя повече мнения и съответно може би и да променя моето. Стана от книги( има невероятни книги, било то философски или от битов характер... Последните, които четох и наистина ми направиха впечатление бяха На Изток от Рая на Стайнбек и Любов на Елиф Шафак).
Но само слушането и четенето няма как променят човек, те са средство, но не и решение.
Най-важното е да разсъждаваш.. отново и отново... над всичко. Защо така, а не така, как да постигна това, защо да го постигам, защо напраеих това, защо казах онова. Себеанализът... А и не само анализът и на другите също би бил от помощ. Но нека той не е изпълнен с неприязън, а с разбиране и коректна, обективна преценка.

Надявам се малко или много това да ти помогне. Пожелавам ти да се отвориш за другите и най-вече да разрешиш проблемите си, настоящи, минали, а дори и бъдещи. Също така и Весели празници! ;РРР

14.   Съгласна съм с 12 с изключение на последния ѝ абзац, защото точно глезените като пораснали им пука по-малко, да някои изпитват за кратко некомфортност, че вече не са център на вселената или нещо такова, но се адаптират сравнително лесно, особено в сравнение с тези, които са били в другата крайност отглеждани - много критикувани, стресирани още в детска възраст, затова и тези са с най-малко самочувствие и с най-много комплекси.
8 е много точен коментар, 9 също е полезен, и 13 е смислен.

15.   Авторката съм
Казвате страх от отхвърляне... Когато се е случвало абсолютно винаги няма как да не е така. То не е и страх, то си е просто очакване на това, което е ставало абсолютно всеки път досега. По каква логика да очаквам нещо различно? ! До едно време бях оптимистично настроена, когато съм с нови хора, но вече мисля, че имам достатъчно различни опити с един и същ резултат.
Много хора са ми казвали, че трябвало да имам повече самочувствие, правили са ми комплименти, но в същото време ме избягват. Имаше една колежка в университета, с която уж "си имах приказка", често и сядахме една до друга, но тя все се обръщаше към човека от другата й страна или назад. Също и като говоря с някого, много хора са ни прекъсвали все едно аз не съществувам, без "извинявайте, че ви прекъсвам" и събеседника ми веднага се обръща и често забравя за мен после. Едни колеги ме бяха питали насериозно защо съм била с толкова ниско самочувствие, а същите тези, когато съм ги питала / заговаряла нещо са ми отговаряли с неохота с по една дума и веднага се обръщат. Е, аз какво повече мога да направя като се обърнат? ! Не мисля, че го правят умишлено и съзнателно, просто така им идва отвътре, но е факт.

16.   Като се обърнат си тръгни. Знаеш ли аз вече не си губя времето с такива.

17.   Здравей,

Напомняш ми на мен самия в някои отношения: примерно аз и сестра ми сме израстнали в семейство с по-малко възможности от някои мои връсници, завършили сме "елитни" университети отдадени на ученето, срещали сме критики от бая хора и поне за себе си бих казал, че понякога съм студен към другите и аутсайдер. И аз като теб не изглеждам много добре и до скоро носех малко "интересни" дрехи и модата ми бе чужда.

И сестра ми като теб прие доста тежко годините в гимназията и университета тъй като съучениците и имаха яки материални придобивки, а тя не.

Аз приемах по-духовно нещата и за мен бе по-леко, понеже си мисля, че глупак с 1 000 000 лв, пак си остава глупак, но с 1 000 000 лв. - т. е. че материалните придобивки не ни определят какви хора сме, а човешките качества определят това.

Не знам сигурно за момичетата е по-трудно, когато трябва да се сравняваш с връсничките ти, но пак

Сега и аз съм на твоите години някъде, и доста хора ме уважават - имам приятели от богати семейства и им търся работа (това, че мама и тати имат пари, не значи че сина не трябва да се доказва) и ме търсят, но аз ги режа и се държа студено и сигурно "надуто" понякога, но съм се съсредоточил в кариерийното си развитие и нямам много време за глупости.

Предвид, че съм минал през някои подобни на теб неща и че част от държанието ми наподобява твоето, мога да ти дам няколко съвета на базата на това как аз се справих/справям с проблема:

1. Опитай да се забавляваш повече - обикновено негативизма е причинен от липса на хубави неща в живота - много хора ми го бяха казвали това и първоначално не го вярвах, но наистина почнах да се забавлявам и да се виждам с приятели и наистина сега ми е доста по-добре.

Замисли се - нали си виждала хора, които постоянно се забавляват и за тях животът е песен? Те страдат от друг проблем, че покрай забавата не виждат проблемите, които могат да изскочат в живота, но с твоята критична самооценка мисля, че няма шанс да имаш този проблем (освен ако не се впуснеш в безразборни партита).

Най-вероятно ще ти е трудно първоначално. И на мен ми беше - първата стъпка, вярвай или не бе да почна да ходя на фитнес. Вярна е поговорката "здрав дух в здраво тяло", а и спорта зарежда с енергия и намалява симптомите на депресия. Пък и така вече имах 1 тема за която да си говоря с колегите на работа и да съм по-малко "неприятен". После започнах танци и там намерих приятелства също. Започнах и квалификационни курсове и курсове по английски и там също общувах със съкурсниците и образувах приятелства.

2. Възобнови си старите приятелства - аз също се бях изолирал в един период преди няколко години, в които мислех само за работа, как да се докажа пред другите и ежедневието ми беше "вкъщи-работа-вкъщи", но реших да се променя на един 1 Април и се чух с няколко стари приятели и вярваш или не - почти няма стари приятели, които като се чуеш с тях и им предложиш да излезете на кафе да се видите, да не се съгласят. Тогава баш започнах и с фитнеса.

И като се видите - поговорете си за това, онова и пробвай да си в компанията им (без да ги насилваш - просто да се видите). Аз така покрай старите приятели образувах доста нови приятели.

3. Научи се да говориш "общи приказки" или да усещаш кога даден разговор е интересен за хората. Това което каза, че събеседниците ти често са прекратявали разговора с теб и са продължавали да си говорят с други хора и че са ти отговаряли с неохота ми напомнят на мен самия в гимназията. Тогава исках да водим смислени разговори и на доста съученици не им бяха интересни и с удоволствие почваха друг разговор ако има с кой.

Първо - такъв тип хора проявяват липса на уважение и за тяхното държание въобще не трябва да ти пука (камо ли да търсиш вина в себе си). На такъв тип хора можеш учтиво да им кажеш "след 5 мин свършваме разговора, ако искаш питай я тогава", като даваш и на събеседничката ти и на другия човек шанс да се поправят (и ако са стойностни хора, ще го направят).

Не да им се сопнеш "не виждаш ли че говоря с човека" - щото човекът, който те е прекъснал, може просто да е бил несъобразителен и мил, но ти да го обидиш и той да те намрази. Съответно ако и те ти се сопнат нещо, да им се извиниш учтиво, щото понякога и тези които обиждат са несъобразителни и ако са хора после може да се извинят.

Второ - просто 80% от разговорите между хората са "общи приказки", т. е. пълни глупости - клюки, събития, кой какво е правил през уикенда и т. н. Рядко ще се намерят хора с които да може да проведеш качествени разговори и да размениш идеи и ако имаш такива приятели - пази ги като злато.

Сега може да си много добра в "общите приказки" нз, но ако не ги умееш е важно да ги научиш, защото обикновено те са интересни за повечето хора и разчупват обстановката. Преди време ми бе много трудно да водя такъв тип разговори и повечето съученици ме избягваха, прекъсваха ми разговорите или говореха с мен за кратко, но с практика сега ги владея по-добре от тях.

Често си говоря с разни бакшиши за всякакви неща - от това "кой скапа тая държава", до това "как през Бай Тошово време - си правили пържоли на вилата, а сега не може", случва се да ми дават и коментари и оценки, но аз ги приемам с присмех, защото нито аз мога да им дам адекватна оценка на тях, нито те на мен, но важното е "да се намираме на приказка".

Точно това е важното при тези разговори - "да се намираме на приказка".

4. Бъди учтива - вярвай или не, и това може да е форма на "студенина" (аз лично замених негативизма с тази форма), но кара хората да те харесват повече и да не си аутсайдер (даже понякога те канят да си част от компанията само защото си била учтива).

Това че съм бил учтив към хората ми е помагало в много ситуации (и осъзнавам, че съм щял да имам много проблеми ако съм се държал грубо с някои хора, с които се държа учтиво). Накратко бъди учтива винаги когато можеш (дори и да се сблъскаш с груби лелки от разни държавни гишета) - обикновено грубостта на доста от хората не се дължи на тях самите, а на обстановката в която са или на отношението на другите към тях. Най-просто казано - не позволявай просташкото държание на другите. независимо от причината, да засегне и теб.

Аз лично се опитвам да държа учтивост "английски стил", уж като "джентълмен", но не прикривам студенината си и доста хора са ми казвали, че се държа доста "официално", но "неофициално" се държа само с хора, които ценя и които са се отнасяли добре с мен. Към другите съм просто учтив (и лицемерен на моменти) - нищо повече.

5. Приеми, че хората нямат равен старт - това, че си от бедно семейство не трябва да те притеснява хич и да играе някаква роля на самочувствието ти. Бая българи сме така. Хората нямат равен старт, но нямат и равен финал - и хора с по-добър старт, понякога свършват по-зле.

По-горе ти писах за богатите ми приятели, на които им имам уважението и на които аз в момента им помагам и търся работа, защото им липсва трудов стаж и мама и тати няма да ги издържат вечно. Българите имаме поговорка "много хубаво не е на хубаво".

Но точно този труден старт ме изгради като отговорен човек и това което съм днес. Прочети за редица милионери - Дан Лок, Робърт Дауни Джуниър, Силвестър Сталоун. Минали са през изключително тежки и трудни моменти и точно това ги е направило нещо повече от обикновените хора. Защото не са се предали и са продължили да се борят.

Аз лично съм силно благодарен за трудните ми периоди, макар и да са били тежки, и съм благодарен за редица несбъднати мечти, защото в последствие разбрах, че съм мечтаел неща, които са щели да ми осложнят живота доста. Т. е. "внимавай какво си пожелаваш, че може да ти се случи".

И ще заложа бая пари, че се подценяваш и за външния си вид. Обзалагам се, че си едно съвсем нормално, младо и красиво момиче. А това, че носиш очила не е от значение - познавам много симпатични момичета носещи очила.

И даже трябва да се радваш, че не си една от онези "кифли", "които блестят с красота", понеже доста от тях също имат ниско самочувствие, особено когато се появи момиче, което те сметнат за "по-красиво от тях", защото няма какво друго да покажат, а ти имаш тъй че няма смисъл да се притесняваш.

Изобщо такива "кифли" лично аз не бих погледнал, понеже ако се опитам да проведа един нормален разговор с тях, разбирам колко са ми под нивото. Извинявам се, че го казвам, но те стават само за едно нещо.

6. Не завиждай - това е част от горния съвет, но наистина когато спреш да завиждаш на хората ще почнеш да се чувстваш много по-добре, да си много по-доволна от себе си и да се радваш повече за щастието на другите хора и да търсиш своето щастие. И не ми казвай, че не завиждаш. :)

Аз от години се опитвам да не завиждам и пак на моменти се усещам, че го правя, но се опитвам да се спирам. Преди години доста си изпатих - опитвайки се да се състезавам с човек с много повече опит от мен, просто от чиста завист и допуснах някои грешки. След това се запознах с доста успешни и успяващи хора и видях колко жертви направиха те, за да стигнат където са.

Разбрах, че редица качества - дори и вродената красота не значат нищо без старание и упоритост (нали си виждала редица моделки дето са ставали "Мис Свят", а ти си мислиш, че изобщо не им е било работа да участват в конкурса). Разбрах, че това, че някои има нещо повече от мен понякога го лишава от нещо което аз имам и че всяко нещо изисква жертви.

Има богати и много нещастни хора. Има и бедни, но щастливи хора.

7. Научи повече за света - това е почти като първия ми съвет, да се забавляваш, но по-скоро да си разшириш гледната точка. Примерно аз в свободното си време, често гледам документални филми за какво ли не - студената война, италианската мафия в САЩ, животните, вселената, мисиите до Марс, средновековието, Китай, Индия и т. н. и мога да ти кажа следното.

Осъзнах, че трябва да съм благодарен за всеки Божи ден на тая планета (дори да е бил гаден). Едно че хората като цяло сме "социални животни" и сме си изградили среда в която можем със сравнително по-малко стрес (спрямо другите животни) да постигнем добър живот. Второ, че в България живеем значително по-добре от голяма част от хората на тая планета, въпреки че сме следкомунистична мутренска държава и живеем сред хора със съмнителен морал.

Има хора в Китай които живеят цял живот на лодки, без образование и все пак са щастливи. Има хора живеещи в или преживяли граждански войни и пак се борят (имах един колега босненец, а ако четеш за Сръбско - Босненската война е било ужас).

Ние живеем в една сравнително спокойна държава, опитваща се да се европеизира, макар още контролирана от мутрите, която все пак дава някакъв шанс на младите хора (макар и малък), но въпреки това много от хората са негативни (не си само ти, тъй че не се притеснявай).

Тъй, че трябва да си благодарна за това, че си завършила елитен университет и че работиш. А това не е никак малко и не е за подценяване. В България има много хора, които не могат да постигнат това.

Сигурно и сега ако се сравниш с всичките ти връстници ще видиш, че има такива от които днес си по-добре, просто защото си залягала над ученето.

Аз съм човек с 20 сертификата, награди от конкурси и доста хора са ме оценили, включително и милионери и пак не бих подценил това което си постигнала защото си спомням колко усилие се изисква. Даже наскоро избутах една магистратура, тъй че ми е прясно.

Не се сравнявай с "елита" и не завиждай. Това ще ти помогне да намериш реална оценка за себе си. И когато намериш тази оценка, няма да ти пука за коментарите на другите, защото ще "знаеш колко струваш".

На мен лично вече не ми пука когато се опитат да ме обидят, защото знам колко струвам и "учтиво ще ги поставя на място"... даже няма да им обяснявам къде се намирам, аз и къде те.

Някои хора които не уважавам, са ми казвали, че съм "надут", но аз просто имам високо себеуважение, защото знам през какво съм минал и че го заслужавам. Приятели пък са ми казвали, че съм точно обратното на "надут" и че съм добронамерен човек и винаги съм помагал. На мен лично не ми пука, защото знае ли на кой да вярва човек в наши дни - и все пак ще заложа да вярвам на приятелите.

Тъй че научи повече за света. Това ще ти помогне да осъзнаеш, че си едно красиво, младо и образовано момиче, което просто не обича да го критикуват. Да - може да поработиш върху социалните си умения, но не си направила нищо лошо или нищо което други момичета на твоята възраст също не правят.

И се научи да "храниш и обиждаш учтиво" - това е много добро и забавно умение и само то ще те постави едно ниво над "средностатистическия българин".

8. Научи се на сарказъм - Сарказмът, като част от сатирата е най-висшата форма на хумора и покрай първия ми съвет за повечето забавление може би ще го усвоиш. То май само този съвет ти е достатъчен, но мисля, че и предишните ми съвети ще ти бъдат полезни.

Сарказмът ми помогна да не приемам много навътре гимназиалните и университетски години и ме направи корав човек, понеже винаги мога да се избазикам със себе си.

Дори сега много приятели, които ме знаят като успешен си правят шеги с мен (като част от "общите приказки" за които писах, че участват в разговора) и аз го изкарвам на сарказъм често, естествено ако прекалят (3-4 пъти се ебават с мен за кратко време и то без повод) си "правя ташак" с тях използвайки сарказъм (някои почват да се дразнят от това, но аз продължавам хем да съм саркастичен към мен, хем от време на време и към тях) и те след време си намират мястото. То пък не може да се разбираш с всеки и даже е препоръчително да не го правиш, а да си отстояваш мнението и ценностите.

Но със сигурност сарказмът и учтивостта ще те направят желана част от компанията.

9. Като цяло да не ти пука за мнението на другите - ако другите ти дадат полезен съвет - приеми го, ако ти дадат полезна критика - приеми я, но като цяло да не ти пука за мнението на другите и въобще не си разваляй настроението или да се затваряш в себе си заради тях.

Никой човек, не е нищо повече от някой друг - аз винаги подхождам към хората с тази мисъл и с това уважение и изтъквам постижения, само когато искам да дам пример или има липса на уважение от другата страна.

Успешните хора се опитват да помагат на другите, а неуспешните се опитват да ги критикуват и да ги накарат да се чувстват жалки.

Бъди учтива, научи се да се шегуваш със себе си понякога, разшири си мирогледа и се забавлявай повече и хората ще те оценят.

Аз бая години съм работил за шефове, които не са ме ценили, но сега работя за хора, които ме ценят и за жалост се държа твърде "официално" с тях - ще пробвам да се държа по-приятелски. А шефовете ми които не са ме ценили - разбрах, че са некадърни и доста хора в IT индустрията ги знаят като такива, докато мен са ме оценили "правилните хора".

Наскоро четох една мъдрост, която много ми хареса - "евтините хора не могат да оценят скъпите неща".

Или една друга мисъл "Не трябва да те интересува какво мислят за теб повечето хора, а какво мислят за теб правилните хора". Т. е. какво мислят за теб успели хора, твоите близки, които мислят добро за теб и най-близките ти приятели... другото няма значение.

Тъй че, аз като "успял човек" си мисля, че си едно младо, красиво, образовано и работливо момиче. Това че имаш негативна самооценка за себе си не трябва да ти пука, защото както ти казах - още не знаеш колко много струваш като човек, но ще го разбереш. :)

----------------------

Извинявам се ако съм те засегнал с нещо в по-горния текст.

Извинявам се и за дължината на текста и за това че те занимавах с доста примери от моя живот (но примери мога да дам само от него, а без примери - думите ми са просто думи).

Силно се надявам, че съм ти помогнал със съветите ми понеже и аз съм минал през доста от ситуациите, които си описала и знам какво е.

Просто трябва да поработиш малко върху себе си и до година, две най-много ще имаш по-добри отношения с колеги и приятели и ще оцениш какво си постигнала въпреки трудностите.

Поздрави и весели празници! :)

18.   Типичен модел на защитен механизъм, който се превръща в основен мидел на поведение. Като малка си го изградила, заради ниската си самооценка, защото си била подтискана и подценявана от родителите си и съученици, учители... чеато се случва, не в много явни и агресивни проекции, затова бива подминавано някак, но подсъзнанието ти не го е подминало. Изградила си защитен механизъм, който с годините и ти оформяйки характер, се е превърнал в поведение, а именно - стой настрана, защото си лош и ще ме нараниш, или очаквам да ми се подиграт, затовава ще се дистанцирам от тях, или ще им покажа, че съм повече от тях, или ще бъдеш ”загадъчната - скучна”, която не се разкрива, за да бъде интересна и недосегаема, а всъщност си е безлична.
Проблемите са в теб, правилно си се сетила, макар да ти е отнело години... винаги се започва от себе си, за да се подобри нещо, другите не можеш да промениш, но себе си, за да имаш по-добър живот - да, можеш. Няма да ти казвам какво да правиш, то си е лично твоя работа по себе си, имаш глава на раменете - мисли.

19.   Авторката
Номер 17, благодаря ти за отделеното време.
Ще използвам някои от съветите ти, тези, които са приложими при мен.
Така или иначе скоро ще започна да се преквалифицирам, така че ще намеря къде да се срещна с нови хора, въпросът е да не се повтаря същия сценарий. Стари приятели нямам. До гимназията се държах лошо с всички и естествено всички ме мразеха. В гимназията те не ме приеха и ме избягваха, казваха, че съм била циганка. В университета може би сама се изолирах, защото там се различавах още повече. За мен не е проблем това, че съм от бедно семейство. Проблем е начинът, по който го възприемат хората, отношението им - типичното българско избиване на комплекси. Иначе на мен лично трудностите не са ми донесли нищо положително - напротив - съсипаха ми нервната система, не съм имала възможност да имам някакво хоби и да се развивам в нещо, което може и да не успея, но да ми доставя удоволствие. А това, че има талантливи, успели и известни хора, които са от бедни семейства или са имали трудности в живота си, не това ги е направило успели, а таланта им. Талантливо дете (с изключителни заложби в дадена област) може да се роди както в богато, така и в бедно семейство, може да има трудности, може да няма, както всеки човек. И както казах - мен не ме е срам от това, че съм от бедно семейство, нито, че не съм постигнала почти нищо досега, а отношението на хората. Единственото, което мога да направя, е да се опитам "да си затварям очите" за намеци, пренебрежение и т. н., все едно ги няма, все едно е точно обратното - нещо, което никак не ми се отдава, но ще опитам.
Успешна и щастлива Нова Година ти желая!

20.   Да си студена е едно, да си неучтива и мнителна съвсем друго.

Аз съм доста студена личност като цяло, не обичам да клюкарствам, да говоря за личния си живот и т. н. Ако ме питат просто се усмихвам и не отговарям. Не ме интересува животът на колегите ми, но това не означава, че трябва да се държа невъзпитано и да се цупя.

Ако се засягаш за глупости това означава, че прекалено те интересува хорското мнение. Помисли защо това е важно за теб.

Има си елементарен етикет, който трябва да спазваме, ако искаме да живеем приятно. Усмихвай се, поздравявай, нищо не ти коства.