Имам чувството че изпадам в депресия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (86805)
 Избор на редактора (163)
 Любов и изневяра (19936)
 Секс и интимност (10217)
 Тинейджърски (19097)
 Семейство (4227)
 Здраве (7122)
 Спорт и красота (3728)
 На работното място (1744)
 Образование (4973)
 В чужбина (1113)
 Наркотици и алкохол (848)
 Измислени истории (708)
 Проза, литература (1392)
 Други (11531)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Имам чувството че изпадам в депресия
преди: 3 месеца, 15 дни, прочетена 316 пъти
Здравейте! Не знам от къде да започна, но мисля че е най-добре да тръгна от това че съм момче на 15 години и чувствам без надеждност за бъдещето си. Просто чувствам как няма да успея в живота си, как няма да постигна нищо и как ще стана една от утрепките на обществото. И нека ви обесня защо. Първо нямам никакво желание и мотивация да се развивам по какъвто и да е начин. Нито умствено, нито физически. Под смисъл умствено имам в предвид че нямам никакво желание да уча, да си упражнявам знанията и подобни от този род. Поради тази причина не съм от най-добрите ученици, което ме кара да се мисля за най-големия провал на земята. Също нямам никакво желание за какъвто и да е вид спорт. Освен колелото, което вече не ми доставя толкова удоволствие. Плюс може да се каже че съм антисоциален, което предизвиква подигравки по мой адрес от съученици, което ме кара да си мисля че съм загубеняк и не ставам за нищо, което също подпомага на депресията ми. Също нямам много приятели(а с тези които имам не се събираме много често) а и не обичам да се събирам в големи компании. Евентуално ако се съберем някоя по-голяма компания аз винаги мълча и не казвам почти нищо. Това е и второто нещо което ме притеснява. Мисля си че няма да си намеря приятели и някаква компания и на 30 ще бъда самотник който няма нито приятели, нито е постигнал нещо с живота си. А ѝ баща ми постоянно ми повтаря да уча за да не стана строителен работник с минимална заплата. Това още повече ме депресира и ме кара да си мисля как няма да постигна нищо и как животът ми ще бъде един голям провал. Даже понякога ми се е искало просто да се самоубя и да свърши всичко. С една дума нямам никаква надежда за бъдещето ми нито пък имам мотивация да уча, да спортува, да създавам приятелства. Не ме разбирайте по-грешно, не искам да получа всичко на готово. Искам сам да си изкарвам хляба, искам да имам хубава работа и да изкарвам прилична заплата, но нямам никаква мотивация да го постигна. Надявам се някой да ми даде идеи как да намеря мотивация, и как да излезна от тази ''пропаст'' в която съм попаднал. И ако има още някой в подобно положение да пише, или да е излезнал от това положение, моля да коментира

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 13 дни
hash: e168efc79f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Трябва ти мотивация и самочувствие. Започни да тренираш, нещо направи, чети книги.... А без учене не става. Взимай учебника и учи. На мен също не ми се учи, но трябва, ако искаш добра работа след време. Не казвам да учиш като отрепан по всичко, а по предметите, които ти доставят удоволствие, но в същото време не занемарявай останалите предмети. А колкото до мотивацията... Аз лично се мотивирам да уча, като си казвам, че ще имам добра диплома, ще вляза в хубав университет, ще си намеря добра работа и стипендияяя :Д. А колкото до самочувствието. Съветвам те (колкото и абсурдно да звучи) всеки ден да си казваш, че можеш, че вярваш в себе си, че ще успееш. С това ниско самочувствие до никъде няма да стигнеш. Горе главата и вярвай в себе си. Кажи си, че можеш. Също, може да си измисляш по една причина, която те кара да се чувстваш щастлив. :)

 
  ...
преди: 3 месеца, 13 дни
hash: a8a6a56b0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Здравей,

Аз съм на 26 години и съм минал през това, през което минаваш ти. :)

2/3 от живота ми е минал в депресия, до момента в който просто спря да ми пука, но това не ми попречи днес да съм успешен човек с добри приятели и светло бъдеще. И го дължа на това, че въпреки депресията продължих да се боря, да уча много и да не се предавам.

Сега ще ти дам няколко съвета:

1. Виж сега. На 15 години си - още не познаваш в детайли, много неща като "университет", "работа", "истински приятели", "любов" и т. н.

Няма смисъл да се притесняваш за тези неща сега. Ще предположа, че външни фактори ти влияят да си депресиран за тези неща.

Когато бях на твоите години - освен приятелите и класа ми, ми влияеха и детските и филмите, които гледам - а те са пълни с простотии, които нямат нищо общо с истинския живот.

Тъй, че дай си време. Много деца на твоите години (в пубертета) се депресират за редица неща. Някои за гаджета, други за учене, трети за бъдеще и т. н. Такива са ви годините - и аз съм ги минал и знам какво е.

От всичките ми депресии до сега, днес пубертетските ми се струват "най-странни" и даже забавни, понеже си давам сметка, че съм се депресирал за пълни глупости. :)

2. Не мисли от сега как ще живееш на 30 години. Аз съм на 26 и аз не мога да ти кажа как ще живея като стана на 30 години.

Аз дори не знаех, че преди 2 години ще ми се случат едни събития, които ще ми променят живота в много положителна посока, камо ли пък да знам какво ще стане след 15 години.

Понякога за 1 година или за 1 месец могат да ти се случат толкова неща - добри или лоши, които да ти променят живота изключително много.

3. Не мисли, че си "загубеняк" или "провал", защото си антисоциален, не те бива в спортовете, не учиш много и рядко се виждаш с приятели.

И аз съм бил така - даже и до днес не мога да карам колело, а ти поне това можеш. Въпреки, че имах повече мотивация да уча от теб, но и аз съм имал 1-2 години без мотивация за учене, тъй че знам какво е.

И с мен са се ебавали в гимназията, но и аз се ебавах и имам чувство за самоирония, тъй че общо взето бе забавно.

А това, че имаш само няколко приятели с които се виждате рядко - да не те плаши. Повечето възрастни нямат време да поддържат много приятелства - аз още пазя приятелството с приятелите от пубертетските години и знам, че са ми истински приятели.

Тъй че и с твоите няколко приятели, може да сте приятели дълги години и някой ден ще го оцениш.

4. Учи - мотивирай се да учиш. Баща ти правилно ти казва, да учиш за да не станеш общ работник, защото наистина е така и имам приятели, които сега са такива.

И между другото - не споделят по тези сайтчета, където пишат всякакви тъпаци и могат и да те напсуват, ами поговори с вашите за тези неща. На някои родители им е трудно да обясняват на децата си, но съм сигурен, че и твоите ще се опитат да ти обяснят тези неща, и че се притесняваш за глупости.

Но ученето е важно - не толкова заради предметите, които учиш. Може би не трябва да ти казвам това, но голяма част от предметите, които учиш сега най-вероятно няма да ти трябват в бъдеще. Но училището учи най-вече на неща, които няма в учебната програма.

На дисциплина да учиш и да се справяш с неща (и предмети), които изобщо не ти харесват. Може пък точно тези предмети да ти трябват в бъдеще, знае ли човек.

И на това, че за да постигнеш дадена цел трябва да минеш определени стъпки. Примерно сега си 8-ми клас предполагам.

Ти не учиш предметите от 8-ми клас просто за да ги знаеш перфектно. Реално ги учиш за да изкараш 8-ми клас успешно и (препоръчително с добри оценки). За да можеш да продължиш в 9-ти клас и т. н. да завършиш гимназията и да запишеш добър университет и после да си намериш добра работа.

Това е просто стъпка и трябва да стиснеш зъби и да се справиш с нея.

И да не ти пука, че не си "отличника" на класа. Аз бях един от отличниците и все пак имам съученици, които сега взимат повече пари от мен и са по-успешни и такива съученици, които бяха най-големите отличници и сега взимат по-малко.

Но учи за да се научиш на дисциплина, умението да учиш и да се справяш с това което ти възложат независимо дали е приятно или не.

5. Не се депресирай и не се отчайвай.

Пак накратко не мисли за това как ще живееш на 30 години, но по-скоро се замисли.

Гледал ли си документални филми за живота в Китай, Индия, Бразилия и т. н.?

В България живеем по-добре от поне 70% от хората по света. В Индия има деца, които чукат камъни и ходят по няколко часа до училище и обратно само да получат образование. В Китай има семейства на които целия им живот минава в ловене на риба на лодки.

Е тея деца вече могат да се притесняват как ще живеят на 30 години.

Ти живееш в семейство, което ти дава правилните съвети, ходиш на училище, ако се постараеш - ще имаш светло бъдеще, и кой знае... до 30 години, може даже да си голям шеф някъде или даже да имаш собствен бизнес.

Познавам хора, които са започнали точно като теб пък днес са много успешни, че някои от тях станаха и милионери. Въобще нищо не си изпуснал, в нищо не си се провалил чак толкоз и животът е пред теб. :)

6. Как да се мотивираш ли?

В Ютуб има един милионер Дан Лок, който дава съвети за мотивацията и беше казал, че има 2 отговора на този въпрос:

Единият е отговорът, който е по-мек за теб и който твоите родители и приятели биха ти дали:

"Сядаш си на гъза, и почваш да четеш. Четеш, учиш, разписваш го докато не почнеш да го разбираш и владее. "

Вторият и правилен отговор: Успешните хора (като мен) не се нуждаят някой да им казва как да се мотивират. Те просто сядат и правят нещо. Нямат нужда от "мотивация".

Все пак смятам, че за теб първият отговор е по-подходящ, поне докато някой ден не се научиш да действаш като от втория. Тъй че трябва да се насилиш да седнеш четеш и учиш.

Но какво да те мотивира ли?

Ами замисли се, че нещата които учиш днес, колкото и безмислени да са са една задължителна стъпка от светлото ти бъдеше след години. :)

Да - на 30 години може да бъркаш бетон, но ако седнеш и учиш здраво, шансовете ти да бъркаш бетон на 30 намаляват значително и буквално изчезват.

Да - на 30 години може да бъркаш бетон, но ако учиш и се бориш може и да си голям шеф в голяма компания и да изкарваш куп пари или да имаш самостоятелен бизнес. Това ако не е "мотивация" не знам какво може да те мотивира. :)

Аз примерно за тази година си поставих 6 доста големи цели, като очаквам, че реално ще успея да изпълня поне 4 от тях.

Защо го правя?

Да мога да се върна към депресията от преди години. Да си сваля тъпи и тъжни филмчета от Замунда и да се депресирам след работа за това как някои хора живеят "перфектен" живот.

Да се заключа в себе си и да се отчайвам дори за най-малкия ми недостатък и за изключително тъпи неща като това, че "не мога да карам колело, а съм на 26".

Така хем няма да се напрягам да уча здраво и да си постигам целите, хем ще се изтощавам емоционално и ще си намирам оправдания, че съм боклук и провал и че не успявам заради мен самия, а не заради това, че не съм отделил и час за да се постарая да постигна нещо (което ще е истината - и пак реално ще е заради мен самия, но не защото "не ме бива", а защото "нищо не съм направил").

Да, но няма да направя това, а ще уча, ще се боря и ще постигна повечето си цели, защото знам до какво води депресията вече и че няма да ми подобри живота с нищо.

А целите които постигна, може да не ми подобрят живота с много днес или догодина, но ще ми отворят възможности, които до 30 години, знае ли човек - могат да ми изкарат страшно много пари.

------------------------------------------

Тъй че накратко - имаш много да учиш и в училище и за живота като цяло. Тъй че учи. Ако учиш, може да станеш много успешен човек след време.

Съжелявам за дългия отговор, но поне се опитах да разсеям, някои от твоите притеснения с аргументи.

Бъдещето е пред теб!

Поздрави!

 
  ...
преди: 3 месеца, 7 дни
hash: 36cd7f30f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Благодаря за отделеното време за написването на този коментар! Радвам се че не само аз знам какво е чувството. Наистина трябва да пробвам да се стегна и да направя нещо, дори да нямам толкова мотивация. Не трябва да се депресирам толкова, а трябва да действам. Не мога да кажа какво ще стане след 15 години или какъв ще бъда тогава. Наистина трябва да ти благодаря, защото ми помогна да се взема в ръце. А пък за ебавките и бъзиците, аз също имам доста голяма самоирония, обаче по някога ми идва в повече.
Все пак ще се постарая да гледам напред и да не мисля за такива глупост. Благодаря много!
Поздрави!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker