Споделена история от Други |
Самотата.
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 907 пъти
Здравейте. Посещавам сайта от много дълго време, чела съм безброй истории и днес реших да напиша своята. Не знам от какво естество е тя, но се надявам да бъда разбрана. Няма да задавам въпроси или пък да питам глупави неща. Момиче съм на 21, от малко градче съм, но последните 10години живея във Варна. Родителите ми са разведени от 10години, баща ми пиеше много, тормозеше мен и майка ми и така се стигна до развода. Малтретирано дете съм, след развода започнах да живея при бяба и дядо. Дядо ми също беше зависим от алкохола и живота си продължаваше по-същия начин, докато не се преместихме с майка ми при моя пастрок. Той не ме харесваше, използваше ме като прислужница, унижаваше ме, а майка ми не обелваше и дума за това. Запознах се с нови хора, започнах да имам приятели, а това преди не ми се случваше, не се сприятелявах дори съм сменяла училища няколко пъти. Та, започнах да живея, излизах, забавления, купони, заведения, но тормозът вкъщи продължаваше. Имах сериозна връзка, след това имах и не толкова сериозни. Никога не ми е липсвало мъжко внимание, но нещата се промениха. Мъжете виждаха в мен само тялото ми., без да се опитат да ме опознаят. Сега живота ми е развалина.... В последната година живота ми се преобърна на 360градуса и съм пред разруха. С баща ми сме в лоши отношения, не че преди са били нещо по различно, но сега е още по зле. Живях с един мъж, които ме съсипа за 2месеца съжителство и след това се разделихме. Не се виждам с майка си, защото живея на село и се грижа за пра баба си, не знам какво да кажа за това с една дума постоянен тормоз, винаги е недоволна, започва да прави сценни, побърквам се. Не излизам, нямам приятели, гледам хората само през прозореца, нямам желание нито да работя (работих в чужбина известно време), нито да се виждам с някого. Не плача, защото за мен това е проява на слабост, но вече не издържам. Моля всеки, които може да ми даде съвет да го направи. Моля ви също не ме изпращайте при психиатъри и тн. Имам нужда да чуя съветите на някого и да бъда разбрана. Благодаря за вниманието :)
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 7319b96a86 |
|
1. "Мъжете виждаха в мен само тялото ми., без да се опитат да ме опознаят."
А ти какво си правила миличка, а? Защото ако обърнеш нещата - а ти как аджеба не разбра какво искат, ако ти искаше да ги опознаеш? За съжаление това е стандартната история на повечето момичета израснали без баща на място, опитващи се да го компенсират с "мъжко внимание"... Няма нужда да ходиш на психиатър, това е супер популярна тема. Можеш и сама да се образоваш, АКО наистина искаш да се разбереш. Защото повечето хора реално не искат да се разберат, но търсят някой да ги разбере... Просто повтаряш моделът на майка си, и ще го правиш докато не достигнеш истинско разбиране за себе си. Осъзнаваш ли, че майка ти е избрала такъв мъж за твой баща? Осъзнаваш ли собственият си избор на такива мъже? Прочети и малко теми на останалите тук, помисли над тях...
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 1c44458646 |
|
2. Постави си цели- например професия, работа и т. н. Реши какво искаш и действай! Грижата за прабаба ти не е твоя грижа. Ти се погрижи за себе си първо.
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 481fad6d18 |
|
3. Здравей, много бих се радвала да си излееш мъката на мен.
|
|