 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какви биха били последните Ви думи към един самоубиец? (Какво мислите за смъртта?)
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1245 пъти
Привет на всички от сайта които четат това. :)
Любопитен съм какви биха били последните ви слова
към един пътник с еднопосочния?
Ако въобще бихте казвали нещо?
Какво мислите за смъртта?
От относително скоро време периодично ме обземат мисли за самоубийство. Понякога от подтиснатост а понякога заради напрежението и изтощението. Но също така понякога просто ми се иска да си "отдъхна".. И се чувствам добре.
Не намират тъгата за нещо лошо. Или пък самотата. А напротив.
Чувствам се така най-близък с "цялото"
Мислех си...
Моята липса няма да е от съществено значение.
Така или иначе някога ще се случи. Така или иначе съм изтървал и ще изтърва много от живота. И сто години не стигат. Нали?
Откривам красота в смъртта. Мисля че тя е подценена форма на мир.
Не си правете грешни заключения читатели. Едва ли ще посегна на живота си (все още) но и да бях все едно че е от някакво значение нали. :)
Пиша това от доза любопитство.
Някъде четох че почти всеки човек някога е мислил за
"лесния изход"
Какво е мнението ви за смъртта?
Боите ли се от нея?
Споделете в коментарите вашите мисли. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: c4ab6759c2 |
|
1. Че пък що искаш нещо да ти казват... Аз лично никой не искам да ми сказва... За съжаление билета не е ясно дали е еднопосочен и е "лесен изход". Иначе 100 пъти бих избрал смъртта пред борбата за живот, щото това което ние наричаме "живот", всъщност е борба за оцеляване. Постоянна борба на егото на един индивид за сметка на друг индивид, в което най-бруталния оцелява. За щастие повечето хора са толкова примитивни, че не го виждат и участват като примерни свинчета в борбата в калта...
Както и да е, аз съм скорпионска натура и доста се интересувам от смъртта. Имам страх от нея, но не просто физически, а какво ме чака зад нея. Моите усещания са, че и то никак не е розово (т. е. вярвам в Самсара, което не е само източно вярване, но примерно и богомилско, т. е. е доста разпространена идея), и по-добре да съм добре подготвен. Под това имам предвид, и да умра с все още здрав и бистър ум. Т. е. силно се надявам, човечеството да поумнее малко до тогава, и да легализира евтаназията за стари/болни хора. Но дълбоко се съмнявам. Просто е тема табу за повечето, а и ми се струва, че старите/болни хора са добър бизнес, и не щат да ги пуснат докато не ги изстискат добре... Но аз лично предпочитам да си отида като "самоубиец" пред това да чакам бавно тялото ми напълно да се разпадне, докато разни хора около мен ме гледат с нескрито отвращение. Видял съм достатъчно хора да умират, и мога да ти кажа само едно - единствената добра смърт е бързата смърт. Ако човешкото общество беше наистина хуманно, щеше да позволи на хората да си отидат без да се мъчат, а вместо това се опитва да ги засрами, че избирали "лесни изход". Понякога това е вярно, но има достатъчно хора, които просто са постигнали каквото могат, и реално само се мъчат, и то само за да може обществото да избегне темата табу да се откажеш собствения си живот. Имайки предвид, че се водим уж рационални същества, това е интересен социален феномен, в който няма нищо рационално (освен евентуални парични или егоистични интереси).
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 8566c2b434 |
|
2. Трябва ти любов, пич!
Намери смисъл в това, което правиш!
Намери си жена, която да те обича такъв какъвто си и много неща ще се променят. Само внимавай, ако те изостави вярно да не посегнеш на живота си.
Колкото до смъртта.. смъртта е неизбежна
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: e46e8c0ff8 |
|
3. Всеки е мислил за т. нар. лесен изход. Включително и аз. Дали се страхувам от самата смърт - по скоро не, притеснява ме какво следва след това. Дали е мир и тишина или нещо по- различно. Няколко пъти изпадах в дупката да мисля за лесния изход. Обземаше ме едно такова чуство на празнота, сякаш съм изпълнила всичко, за което съм на тази земя. Ставаше ми мъчно, че не мога да дам повече... започваха да ми се въртят мисли в главата, от това как ще го направя до реакцията на близките ми. Може би заради тях отложих. И заради тях съм още жива. При мен един ден е от черен до най- черен, на следващия небето измамливо се прояснява, казваш си има смисъл, продължаваш да живееш в заблуда и подсъзнателно очакване на черния ден, който неимоверно ще настъпи... научих се да изтърпявам черните си дни. Преди ми се отразяваха зле, много по зле. Сега сигурно съм притръпнала, твърде уморена от работа и задължения за да мисля и за това. Но понякога мисля. В някоя глуха нощ ми се навъртат такива мисли, как мога да сложа край за един миг... и всичките ми проблеми и задължения ще изчезнат заедно смен. Ще остане само това, което съм постигнала с много пот и болка... Сега това ме спира. Не искам да се разделя с това, което имам. Да, то е материално и глупаво, не е човек, няма да му липсвам, но то не ме наранява само ми служи вярно докато вървя своя земен път... не искам да го изоставя... Явно и аз съм достатъчно слаба (поне за момента) за да отнема собствения си живот!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: e8e42134ab |
|
4. Мен лично ме е страх. Тайно вярвам, че има нещо след това. Да ти кажа честно най-вече ме е страх от старостта и самотата. Притеснен съм, чя няма да се оженя и няма да имам деца. Немога да повярвам как всички ние губим времето си. Истината е, че всички че станем храна за червеите :)
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: df9e83e124 |
|
5. Аз съм имял същите мисли относно съществуването ни. Първо търсех варианти за евтаназия, обаче не намерих. След това направих опит за самоубийство, което не се получи както трябва и просто влязах в болница.
Осъзнах че всъщност това което съм искал и това от което съм имал нужда е било именно помощ. Помощ в морал, любов, финанси или какво да е. Имал съм нужда от комуникация с някого. Смятам че помощ е това от което и ти имяш нужда. Смятам че темата ти е чудесна, защото може да споделиш но и да чуеш мнението на други.
Ако имаш възможност да си сред близки или близки приятели, най-добре говори с тях. Кажи им какво ти е и че имаш нужда да си поговорите. Те най-много биха те разбрали. Ако смяташ че психолог може да ти помогне - иди и при него / нея. Те също имат някакъв ефект. Антидепресанти ако си в депресия, също не са лоша идея. Аз съм използвал и от тях.
Каквото и да си мислиш го мислиш от чувство на безисходица от където си, ограничавайки други възприятия. Запомни че всшмко в даден момент минава. Когато мине трудното дори няма да усетиш, защото ще усещаш хубавото.
Не мисли за смърт. Според мен ако имаш нужда от ново начало - направи го. Има толкова много хубави неща които да ти се случат.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 0189f9b613 |
|
6. Бих му казала, че щом въобще се е родил и още диша, значи е имало причина да се появи на света и че още не е изпълнил предназначението си. И също така, че щом се е появил, значи и за него има място под слънцето и че тепърва има да му се случват хубави неща, колкото и да си мисли обратното. Всеки има лоши периоди, но те не траят вечно.
Колкото до смъртта, мисля, че няма нищо след нея, както не ни е имало и преди нея. Така е устроен животът - идваме, разполагаме с някакво време, за което всеки сам избира как да го живее, и си отиваме. Надявам се, че е просто като... заспиване. Така или иначе един ден всички ще разберем.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: e7070267b8 |
|
7. Напълно споделям това, което си написал. Смърт, умиране - отиваш У МИРА.
Баба Ванга беше казала, че ако знаехме какво ни очаква в тоя живот, нито един човек не би поискал да живее.
Страх - да, има го този страх от смъртта, в който се коренят всички останали страхове.
По -горе споменаха Самсара... ако с този страх успеем да се справим, ще излезем от Самсара.
Виж, има една приказка че човек се ражда като цар и умира като куче.
Раждаш се като цар: грижат се за тебе, осигуряват ти от каквото имаш нужда... и отиваш към все по - зле, докато завършиш накрая в пълна разруха и страдание, болка и един куп болести.
Аз лично избрах за себе си обратното, да отивам към все по - добре.
Казват че страхът изчезва ако се изправиш срещу него и го погледнеш в очите. Ще застана срещу страха си и ще посрещна смъртта си, когато дойде момента. Ще я поздравя: Заповядай, добре дошла.
Не се самоубивай, това не е опция. Не е решение, не е изход, още по - малко лесен. Каквото и да мислиш, каквото и да правиш, моля те не си посягай на живота.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 457ead6b2d |
|
8. Как ще се трепете бе, вие луди ли сте? !
Знаете ли как се отглежда едно дете от нулата, при финансов недоимък, без помощ от родителите? Как се бди над него денонощно когато е болно? Как се ходи по доктори, които поставят грешни диагнози и лекарства, заради които за малко да го изпуснеш? После училището - да пишете всяко домашно заедно, да учите, докато свикне само. Да се интересуваш от него - как е, кои са прятелчетата му, игри да му измисляш и къде да го водиш...
Отгледайте първо 1-2-3 деца, и тогава само при мисълта за самоубийство ще ви идва да си ударите не 1 или 2, а 50 000 шамара!
Най-лесно е да вдигнеш бялото знаме и да си теглиш ножа/куршума.
Ама за да живееш се изисква определена смелост, експериментаторство. Да осъзнаеш, че грешките и несполуките са неотменна част от развитието и да ги приемаш като временно провалени експерименти, а не като тотални провали, които да те откажат да опитваш повече. Учете, работете, женете се, сприятелявайте се. Да, ще има провали, отхвърляния, тежки думи и ситуации, но само така ще се научите как да живеете. Иначе да умрем всички знаем как се прави, ще стане дори и нищо да не правиш цял живот. По-важното е какво ще оставите след себе си - написана книга, статия, музика, построена къща, отгледани и образовани деца и внуци, дарение за благородна кауза, помощ и благодарност останала в сърцата на много хора...
До тези, които нещо отвътре ги гложди, че има нещо след смъртта - как си мислите, дали това, което ще стане с вас тогава, няма да има абсолютно никакво отношение към начина по който сте живели и умрели? Със сигурност ще има! Просто няма как и докторът на науките, и просякът, и световният шампион, и льохманът, и светецът, и грешникът, и родителят на 5 деца, и самоубиецът да попадат всичките на едно и също място и с тях да става едно и също нещо...
Всички, които пишете тук имате и образование, и компютър, сигурно повечето и работа... нещо малко ви липсва, помощ ли е, смелост ли е, трезва оценка на нещата ли е.. но то няма да дойде отвън, извън вас. Никой няма да ви го поднесе на тепсия! Действайте, грешете и се учете! Нямате друг шанс.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: df9e83e124 |
|
9. #8,
От 5
Моят опит бе именно защото съм гей. Никога няма да мога да се оженя и да имам деца. Не знаех смисъла на съществуването си. Не че сега го знам. Заминах за чужбина защото не се чувствах приет и подкрепен от собствените си сънародници, които до голяма степен винаги са били част от това да мразя това което съм, натяквайки ми че съм грешка. Не, не съм грешка. Завърших и зад граница, имам потенциал на правя пари. Имам потенциал да правя кариера. От друга страна и в чужбина обаче си чужденец, имигрант и прочие. Никога не съм чувствал че като човек принадлежа към конкретна група. Който е хетеро и може да има деца - идеално.
Както й да е - авторе, ще мине каквото ти е на главата. Това е просто етап. Ще намериш други неща които да запълват с удовлетворение живота ти и да му дават смисъл за да му се радваш. Всичко лошо идва и си отива.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 96dbc055da |
|
10. Няма как да умреш преди да ти е "дошло времето".
https://www.reddit.com/r/Glitch_in_the_Matrix/comments/1vo2oq/attempted_suicide_and_succeeded/
https://www.nderf.org/Experiences/1wilson_fde.html
Дори да се самоубиеш е тази реалност, ако Вселената има нужда от съществуването ти, съзнанието ти ще respawn-не и създаде нова реалност.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: e572ec6b81 |
|
11. СПРИ да си мислиш, че трябва да живееш според очакванията на родителите си и изобщо, на които и да било други хора!
Реши какво искаш и започни да правиш опити да го постигнеш. Не се плаши от провала, успелите хора са имали много провали преди да станат успели!!! Смело напред!
Не се обяснявай на хората за живота си, нито за мечтите и плановете си!!!
Ако проблемът ти е самотата - ами общувай смело. Може би някои хора ще те отхвърлят, но други ще те харесат и приемат със сигурност. Няма човек, който да е харесван и приеман от всички.
Не чети депресиращи и негативни неща, не гледай негативни филми и сериали, ИЗБЯГВАЙ КРИТИЧНИ и негативни хора!
Знай, че заслужаваш щастие, спокойствие, успех и. т. н. всякакви позитивни неща.
Към 8: СТИГА БЕ, стига сте ни натрапвали това размножаване. Не разбрахте ли, че не всички ни влече. Приемете го този факт най-после и си гледайте там възпитанието на внучетата ви, те да имат по 8 деца и така. Освен това има и самоубийци и сред размножилите се, както има и доста алкохолици сред тях особено мъже, които смятат, че чашка твърд алкохол всяка вечер е нещо нормално и им се полага и дори е повод за гордост според доста от тях.
А за шамарите - абе вие по-старите поколения все ги повтаряте едни такива негативни думи, че дори и ей така в контекст 'шамари', 'бой', 'лайно' и какви още там бяха някакви такива тъпни... имам чувството, че получавате полюции докато ги изписвате. Да. Защото все някакви чичовци ги плякате тези негативизми.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: a56df8b7e3 |
|
12. Бих му казал: "Къде си се разбързал, така и така ще идеш там и ще си там цяла вечност. Я седни да пием по едно" :)))
|
| преди: 7 месеца, 17 дни hash: 9ba40c92a7 |
|
14. Живота е странен и работи по мистериозни начини. Неговото предназначение и смисъл са въпрос на субективно виждане. Хем е хубав, със прекрасни моменти, хем е борба и болка - за мен поне.
Смъртта е една от единствените истини във живота и от която няма спасение. Никой не знае кое следва след нея - затова теориите за живота след смъртта са теории защото сигурни доказателства няма и всеки си има своя истина която не е задължителна за останалите.
Ако някой е решил да си сложи край на живота си има защо се е решил на тази крайна мярка. Всеки човек е личност със свои мисли, чувства и желания и си е негова работа как ще живее своя живот и дали въобще ще го живее. Обществото явно е против самоубийството защото когато даден човек е решил да се отписва от живота те губят една работна ръка и слуга на системата. Да, точно, всички сме роби било то на държавата, на общественото мнение, на собствения си егоизъм, на нечий идеали или каквото ще да е
Самоубийството е решение но във много крайни случаи когато вече друг изход няма и не желаеш да се водиш по алтернативата или тя ти се струва непоносима за самата тебе. Ще дам пример - ако си напълно парализиран инвалид и ти трябва чужда помощ за да се обслужваш и си на системи реално погледнато не се нарича живот а по-скоро съществуване във мъки- финансови, физически и може би и психически. Ще издържиш ли да не можеш да движиш нито една част от тялото си за десетилетия наред? Освен ако си твърдо решен да живееш и си със силна психика или се самозалъгваш ти нещо силно се съмнявам.
Живота все пак трябва да се цени защото благодарение на чудо ти си жив и пред себе си имаш толкова много възможности но не и на всяка цена да се държиш за него. На мнение съм че ако живота си затвори вратата за тебе е редно и ти да си затвориш вратата за него ако няма какво да ти предложи.
|
| преди: 7 месеца, 15 дни hash: d8ad96b4f0 |
|
15. Последни думи: "обади се да кажеш как си" ако е близък.
И ще се появи по някое време щом съм дала разрешение.
|
| преди: 7 месеца, 13 дни hash: 76080154f8 |
|
16. Авторе, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така! В смисъл - да иска да се самоубива!
Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!
При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!
Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора.
Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).
Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!
Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.
Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!
Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!
Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.
Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.
Давам връзка към този уникален филм, казва се Форпост.
https://www. youtube. com/watch? v=29xuxhFueJg
Изгледай го непременно!
Ако от връзката не се отваря(защото сайтът добавя интервали) напиши в you tube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.
Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!
Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живем в мир и любов.
Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...
Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:
Обърни се към Бога. Ако не си кръстен - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.
|
...
| преди: 7 месеца, 12 дни hash: 50a6a6fa5b |
|
17. Ако само знаеше колко е скъп билета за този свят, който душата ти е купила за да се роди тук. А ти си тръгваш преди представлението да е почнало. Красота, мрасота. Излез навън, запретни ръкави и свърши нещо за другите. Явно си някакъв безнадежден консуматор
Прав ти път, явно абсолютно никакво понятие нямаш колко е ценен живота и не го заслужаваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
