Аз и общуването... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Аз и общуването...
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1081 пъти
Здравейте!
Много пъти съм искала съвети тук, прочела съм и много други истории. Днес отново искам да споделя нещо с вас.
Става въпрос за общуването ми, както се разбира и по-горе.
Вкъщи съм себе си - забавна, бъбрива, откровена, освободена (не в лошия смисъл на думата). Такава ме познават само майка ми, баща ми, брат ми и моите две приятелки.
Ситуацията обаче в училище е друга. Там съм свита, изобщо не говоря (няма и с кого). Нямам допирни точки с хората от класа си. Ако и вие ги познавахте, едва ли щяхте да искате да имате общо с тях, но това е друга тема. Срамежлива съм. Не обичам запознанствата с нови хора, винаги се държа с тях студено, защото много трудно се доверявам и си е цяло чудо да се отпусна пред непознати. Може да е смешно, но харесвам кварталните магазини, именно заради по-малкото хора вътре. Имам чувството, че всички са впили поглед и ме обсъждат. Не искам да звуча все едно съм някаква суперзвезда или нещо такова, но просто обичам тесните кръгове от хора, където няма да се притеснявам от никого.
Мислех много и започвам да си мисля, че съм интроверт. Не знам на какво се дължи това. Като по-малка не бях такава. В малките класове бях отворено дете и обичах да общувам, а сега... доста се промених. Може би не съм достатъчно уверена. Имах и проблеми с килограмите, може би и заради тормоза, който ми беше прилаган от класа, останах без самочувствие.
Сега обаче разбирам, че това ще ми пречи много. Искам да уча за висшо образование, а после ще трябва да си намеря и работа. Кажете ми как да се отпусна пред хората и да не съм толкова затворена.! Ужасно ми тежи!
Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 2 месеца
hash: c60e9be387
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   И аз нямам доверие на всеки срещнат на улицата, както се казва! Вече съм станал на 35, но ако някой мой съученик се интересуваше от мен, щеше да ми дойде на гости, нали така? Но това така и не стана! Все едно да чакаш от умрял писмо! По това си личи дали някой държи на теб! Но разбира се, не трябва още в самото начало да му разкриеш тайните си! И аз имам тайни, които няма как да споделя, поради простата причина че някой недоброжелател може да ги използва срещу мен! Трудно се доверявам! Така че си права! Не ти трябват разни лигльовци, т. нар. "мамини синчета и щерки", които са като коне с капаци! Бягай от такива! Чета темите и си правя изводи, че българските училища станаха инкубатори за лицемери и интриганти, използвачи и мързеливци, насилници и непукисти-нито респект и уважение към съучениците и възрастните! Направиш им забележка-скачат да те убиват! Добре, че отдавна не съм в тази система-вече 19 г.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: b52c009e91
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Щях да кажа социална тревожност, но си почти като мен, така де - само дето си жена. Имай в предвид, че моето мнение ще бъде повлияно от това, че аз съм почти същият (с други думи, за да се успокоя сам, аз няма да дам обективно мнение, за което се извинявам), а и не съм психолог. Няма да е лошо да потърсиш помощ от по-запознати. Не психиатър, само психолог. Така, не знам на каква възраст си, но ако си 7-8 клас мисля, че е нормално. А и ако бившият ти клас те е смазал, може и да е заради това. Аз също понякога имам чувството, че ме обсъждат. Това вече може да си пада социална тревожност, но не знам. Също, моля те да не взимаш израза "социална тревожност" навътре. Някой хора сега ще кажа "Ама как така, ти психопат ли си, как може да не го взима на сериозно, бла-бла... ". Не си ненормална, просто ще имаш проблеми при общуването. Но да продължим. Няма начин ние (освен ако тук не се навъртва психолог или психиатър) да те накараме да се чувстваш комфортно сред непознати, а и ние самите сме такива. Много важна част от общуването е да имате общи интереси, което, мисля (тук вече ще успокоявам себе си, да си знаете от сега), че може да стане като пораснеш и влезеш в университет, където много хора ще споделят интересите ти. Ако мислиш, че килограмите са проблема - колко точно тежиш? Аз лично мисля, че няма лошо момичето да има малко повече отгоре, не си падам по скелети.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 131573ca2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   От автора:
Аз съм момиче на 17. Много благодаря за коментарите.
Съгласна съм и с двамата. Може би още не съм открила своята среда,не знам.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 2 месеца
hash: f22f4882de
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Много е възможно точно липсата на самочувствие да те тласка към подобни притеснения и мисли. Опитай се да приемеш миналото. Обмисли всичко повторно. Вие сте били деца, ти си имала няколко излишни килограма. Децата често са до болка откровени, някои имат повърхностно, типично детско мислене. Не си получава обиди защото си лош човек. Децата понякога са груби, във всяко училище има подигравки, коментари, а често и липса на интерес към проблемите от страна на учителите. Случило ти се е нещо лошо, но това нещо не те определя за цял живот.
Нормално е да нямаш доверие на непознати. Аз също не вярвам на непознати. Дори не мисля, че познавам хора, които още при първата си среща с някого му разкриват цялостно същността си, мисленето си и тайните си. Това е нормално, не е диагноза. Доверието се печели с течение на времето. Факт е, че ако не допускаш никого до себе си, няма как да натрупаш познати, които да минат през филтъра на доверието ти и да се докажат като стойностни приятели. Казвам само, че понякога трябва да даваш шанс. Не при втора среща, не веднага след запознанството, но след определено време, което си прекарала с човека. Общуването трябва да се случва естествено, да нямаш чувството, че досаждаш или ти досаждат. Ти споделяш нещо, те ти споделят нещо. Ако виждаш индикации, че човек е недобронамерен, съвсем нормално е да сложиш дистанция помежду ви.
Не е лошо и да си интроверт, аз също съм такава. Допускам хора до себе си, но не го правя веднага. Чувствам се неудобно в големи компании, докато нямам такъв проблем с малки кръгове от хора. Някои просто се отпускат по-трудно, когато са сред непознати. Не е страшно, стига да не станеш асоциална с времето. Не спирай да излизаш, не спирай да говориш с приятелите ти, не слагай пауза на живота. Да, ще ти бъде трудно в една голяма компания, но когато продължаваш да излизаш с тези хора, с времето ще ти е по-лесно да говориш с тях и ще се отпуснеш. При мен поне положението значително се подобри през последните години, защото спрях да отказвам да излизам. Приемах новите запознанства и с времето спря да ми пука, че на масата има хора, които виждам за първи път. Дори започнах да се сприятелявам и да говоря повече с тях от преди, за да не се чувстват те неудобно.
Ако чувстваш нужда да споделяш и имаш нужда от помощ, потърси психолог. Знам, че това ти звучи така, сякаш бързам да те изкарам ненормална, но намеренията ми са съвсем други. Един специалист ще знае как да ти помогне да се справиш с проблемите ти с общуването. Това им е работата на психолозите, да ти дават нова гледна точка, да ти помагат да намериш решение на проблемите си, да те изслушват. Още си в по-крехка възраст. Ако сега съумееш да се справиш, след време ще ти е много по-лесно. Важно е да избегнеш по-големи проблеми в бъдеще. Не неглижирай проблемите. Млад човек си, не допускай живота ти да се върти между учебниците и леглото. Няма лошо, че обичаш малки кръгове от хора, няма лошо понякога да си оставаш вкъщи или да не си много общителна, но трябва да избиеш притесненията си и да се научиш да се отпускаш дотолкова, че живота ти да не е сив.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker