Съучениците ми завиждат, когато имам по-висок успех от тях
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1424 пъти
Аз съм момиче на 13 години в седми клас. Уча в малко училище и сме шестима човека в клас.

Не съм една от най-добрите ученички и не искам да се фукам, но оценките ми по повечето предмети, включително по английски са прилични и за това мойте съученици постоянно ми завиждат. Дори, ако кажа една думичка по време на час, и ако учителят ме пита въпрос по урока и аз му отговоря вярно съучениците ми почват да се сърдят и да ми крещят.

Учителите ме защитават понякога, но мойте съученици все им се отговарят и си даржът на своето. Но сериозно! Какво съм виновна аз, че искам да имам хубави оценки и да завърша седми клас и да отида в хубаво училище? Е да, аз го искам, но това не е никаква вина. Просто искам да имам хубаво бъдеще и всеки си отговаря за себеси и си избира сътбата, но те винаги гледат само мен. Ако някой друг има хубав успех на него не му се сърдят, но на мен винаги ми се сърдят.

Би било по-лесно, ако имах приятели, но това е малко селско училище и нямам много възможности. Е, имах една приятелка, но се оказа, че тя ми е крала храна от раницата ми, докато не съм била в класната стая. И ако съучениците ми ме видят да си играя с други хора различни от тях, пак се сърдят и ми викат "Как си общуваш с тях, а с нас не??? " и ако им кажа, че не им харесва отношението им те ще почнат да са още по-агресивни. Просто не мога да ги търпя и дори ме е страх да уча.

Зле съм по математика, но искам да уча, за да искарам висока оценка и да ме приемат на хубаво място след седми клас и дори ходя на частни уроци (Където научавам повече, от колкото на училище), но съучениците ми пак гледат в моята паница и ми се сърдят. Аз разбира се ще си уча, за да може да съм в хубаво училище с по-добри хора, но просто ми е много трудно да ги търпя. От страни може да изглежда все едно е нещо дребно, но за мен не е толкова дребно, защото минавам през него всеки ден.

Просто нямам търпение да завърша тази ужасна година и повече да не трябва да виждам съучениците си, но ми е много трудно и всяка сутрин се събуждам със страх и си мисля какво ли ще ми направят като отида на училище. Старая се да си мисля за хубави неща, но това не ми помага особено, и за това си споделям историята тук и искам съвети какво да направя.

Моля недейте да хейтвате. Все пак това е място, създадено за да си помагаме и да споделяме нашите историй. Благодаря ви за вниманието и се извинявам, ако има някъде правописни грешки!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: de0c0cc6c3

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Живеем в държавата на завистта. "Нормално" е.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 0ed71ecf80

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Кажи на родителите ти и ги викни в училище. Тези ще се стреснат малко.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 23a674bf93

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Нека ти завиждат. Нормално е! Това само показа, че ти си над тях, а те са безсилни, някога да те достигнат по успехи! След години, същите тея ще метат улицата пред вас, ще ти правят бургерите е Макдоналдс и ще ти мият новата кола.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: 6be1cc82f6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Много се радвам, че имаш по-висок успех. Бих желала да пишеш и правилно моите- за мн. ч, с "й" за мъжки род. Пунктуацията ти куца, не отделяш изреченията, не слагаш запетаи и точки. " На мойте съученици все им се отговарят", " сътба" е съдба, " истории или историй". Започни да четеш книги, заобиколи се с умни хора и да не ти пука за сегашните съученици. В града избери хубаво училище и не се отказвай от ученето. Ж 28

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 25ffb05300

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Почти всички хора на всички възрасти са такива, не са само учениците. Българинът е едно завистливо куче.

 

...