Споделена история от Други |
Животът ми е един огромен провал.
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1417 пъти
На 21 съм. Коментари от сорта "млада си, не го мисли ~ всичко ще се оправи" няма да помогнат. Историята е дълга, затова най - важното ще напиша. Да започнем от ранното ми детство. Баща ми алкохолик си беше и такъв си е и до сега. Постоянно имаше караници, проблеми, тормоз (психически и физически) и на мен и на майка ми. Може би това би потрябвало по нататък в разговора. Баба ми беше единственият човек, на който можех да споделя нещо и да ми даде съвет. Нито баща ми, нито майка ми се интересуваха толкова от мен, колкото баба ми. За жалост тя почина 2015 и вече си нямах никой. Майка ми и баща ми се разделиха (за стотен път, но поне този беше окончателен). През това време никой не ми обръщаше внимание отново и трябваше сама да се самовъзпитавам. Приятел съм нямала никога, сигурно няма и да имам, тъй като съм пълничка, по - скоро набита. След като почина баба ми, майка ми се побърка. Започна да играе постоянно на компютъра, не ставаше с часове. Стана по - раздразнителна, по тънкоубидна и скандалите започнаха да стават все повече и повече. Постоянно нямам пари, бачкам за 430лв. имам да връщам сигурно 200 на различни хора. От нямане започнах да се занимавам и с продаване на марихуана. Майка ми беше на една работа 10 години. Взимаше по 700-800лв на месец. Бяхме си добре. Тя плащаше сметките и храната, а аз можех да си харча тези 430лв ей така... и пак не ми стигаха. Започнах работа миналата година декември и януари изтеглих кредит, за да си купя кола. Изплатих си го, всичко беше точно. Книжката също сама си я платих. Бачках на морето и със огромно желание карах курсовете. Всичко си го взех от първия път. Всичко сама, просто защото никой не искаше да ми купи. Майка ми е хубав човек. Спор няма. На бала ме облече, всичко ми направи. До Хърватия ходих. Помагала е много, сама ме отгледа, евала й правя, но на моменти става истерична, все едно не е тя. Насреща ми гледам един на моменти психично - болен човек. И всичко идва от баща ми. Преди идваше до нас, търсеше я, тя полудяваше в буквалния смисъл, криеше се зад мен, все едно съм и охрана. Ако поне имах малко късмет щях да имам едно от всичките хубави работи "Щастие, късмет, любов, пари", а аз нямам нито едно от изброените. В първи клас ми падна желязна футболна врата на главата и ми счупи носа, да беше ме убила поне, да не страдам. И катастрофа съм преживявала и там не умрях. Много пъти съм се прибирала и взимам снимката на баба ми и почвам да рева като някой 5 годишно дете, все едно всичко ще се оправи. А колко пъти в главата ми се е въртяло самоубийство. Да скоча от високо и да се размажа и повече да не мисля за нищо. Най - лесно е да. Защото на някой може да им се поднася всичко на тепсия, а други трябва да се борят. Аз ли съм виновна, че съм се родила в такова семейство. И въпросът защо съм се родила точно в това семейство винаги е бил първи. Цял живот ми е било гадно като гледам семействата на другите деца. Щастливи, разбират се, радват се на живота, а моето се биеше и ме плашеше до смърт, винаги съм си мечтала за семейство, което да ме цени и уважава. Баща, който да се прибере след работа и да пита как ми е минал денят ми също и майка, на която да мога да споделя как се чувствам. Гледам другите имат пари, излизат наляво надясно, харчат огромни суми, а аз 2 лева да изхарча и после ме е яд, че съм ги изхарчила. Поръчват си дрехи, всякакви глезотийки, а аз не съм си купувала дрехи от миналата година и то от втората употреба. И ето пак сме скарани с майка ми. Затова, че тя не й се работи. Накара ме да платя телефоните и сметката, която 70% на нея си е купувала работи, и която е 200 лева. 250лв + 45лв за дето ме е сменяла на работа. И какво ще остане на мен 130лв. И казах не няма да ги платя и тя ми се разсърди. Платих телефоните, купих й дори подарък, а тя крещи отгоре ми все едно съм най - големия боклук. Извиних й се, казах, че е права, а тя пак. Просто няма смисъл от тоя живот. Може би другият ще е по хубав. И краят на моята история е -
Искам изгрева да прегърна, слънце изгря след тази нощ тъмна, СИЛНО ЖЕЛАЯ С ВЯТЪРА ДА ПОЛЕТЯ! (:
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 1de27b7211 |
|
1. И въпреки това си силен човек въпреки преживяното, сама си изкарала книжка, купила кола. Това е похвално.
430лв са малко, където и да си, за жалост :/. Аз изкарвах по 20лв надник, и всичките отиваха на ден за храна само.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: dca138e1f1 |
|
2. Ей това, което си постихнала при тези обстоятелства до 21вата ти година е супер, не се отказвай продължавай да се бориш.
За да имаш по-добра заплата ти трябва нещо което да можеш да правиш, т.е. професия. Виж какво те влече и в какво си добра. Не учи неща от които не се изкарват пари!
Аз също бях зле в България, но като заминах за чужбина и всичко, което бях учила ми се отплати. Иначе в България и то в София взимах 220лв. и още около 100 от допълнителните часове, апбях на рецепция в хотел. Случвало се е да не мога да си купя билет за градския транспорт и да бягам от контроли. Една дори ме ритна много злобно, когато слизах от рейса, защото и казах истината, че нямам пари.
Не съм искала от родителите ми да ми помагат, бях благодарна че живея при тях. Не ми аресваше, че ми се подиграваша, защото за тях ученето не беше ценност. Дрехи разбира се втора употреба, дори гледах ако мога да купя нещо, което да продам в интернет и да спечеля нещо отгоре. Аз кола не си купих с парите, които бях събрала на по-късен етап заминах за чужбина. Така че ти дори си постигнала много повече от мен на твоите години. Просто продължавай напред и бъди позитивна, ще видиш че ще се пребориш за хубав живот.
|
|
