Вярно ли е, че съм боклук, мамино синче и т.н
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1225 пъти
вИмам колосален проблем с мен, на 21 години съм момче и имам огормни трудности с това да се справя сам с живота, под целият контрол на майка ми съм, което е разбираемо (благодаря, че още ме търпят).. тя ме задължава да уча, което и аз го искам макар и много трудно да намерих къде да отида, старая се имам добри оценки.. Така проблема е че от години съм в някаква депресия и имам постоянни физически, тук там здравословни странности постоянно съм уморен болки скапан съм целогодишно, очите ми също не са наред много минах през редица дискомфорти в тялото, бъбреци, имунно, стомаси, дерматологични проблеми също. адски ме е срам че не можах да си намеря работа и да се задържа там поради купища причини най-вече абсурдното ми физическо и мисловно състояние още от 2012 и страхове(боже това е абсурдно), наричали са ме с десетки обиди, търтеи, принц, боклук пък няма нищо такова опитвам се да съм максимално съвестен и пестелив, а пък за хората просто вече нямам никакви приятели, с които да говоря опитвах се с толкова хора, но просто не им пука за мен. Вижте за сега не съм на улицата, но когато завърша просто не знам хора аз се мразя в червата си заради всичко това писна ми от мен, всички или ме съжаляват или ме мислят за бавноразвиващ се, заради купища причини, визията ми държанието ми, а пък всъщност не съм такъв не съм някакъв смотаняк или тъпанар преди 2012 бях страхотен преди пубертета имах всички качества да бъда човек, мъж, а сега ме е срам да говоря за мен и само отбягвам темата като ме питат какво става с мен, а и това е само върха на сладоледа пиша това след 7 годишни проблеми в най главните звена, здраве, обучение професия и социални проблеми с всички и всичко това което разбрах за света и мен беше ужасно просто аз не ставам за тука.. какво да направяЯРНО ЛИ Е

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: 1af76cd4f6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не си точно такъв, но имаш проблем. Нека кажем, че проблемът е душевен, защото нито си луд, нито си реално болен от нещо страшно. Психиката влияе на целият ни живот, това е положението. Ако си несигурен, тревожен, притеснителен, адаптираш се трудно и така нататък, все гадни неща, то изпускаш контрола над живота си. Преди никой не говореше за това, но сега депресията и паник атаките са на дневен ред. Получавала съм задух, треперила съм, коремът ме е болял и е бил свит на топка, сърцето ми е туптяло страшно бързо. Случваше ми се често в един период от време. Мислих, че имам сериозен здравословен проблем. Първият път си помислих, че получавам инфаркт, което беше налудничаво, аз се движа много и съм млад човек. Не би било естествено, нямаше логика, но се изплаших страшно много. През онзи период имах голяма нужда от хора до себе си. Живях на 200 км от родителите си и се обаждах на баща ми всеки път, когато съм пропускала лекции, защото съм треперила вкъщи. Мой приятел често ме караше, понеже качването в автобуса ми се струваше кошмар. Веднъж моя колежка стоя с мен 10 минути в тоалетната на университета, за да спра да треперя и да не се показвам в този вид пред останалите. В онзи период не бях точно слаба, не бях точно мижитурка или боклук, но бях адски изплашена, не можех да се събера и не можех да се справя сама. В последствие ми се появиха и съвсем реални здравословни проблеми, защото тялото ми беше под постоянен лъжлив стрес. За очите нищо не мога да кажа, никога не съм била с прекрасно зрение, а работата ми е прецизна и беше съвсем в реда на нещата да получа очила. Бях прегряла от нерви, ама беше за добро. Отне ми известно време да се стегна. Приеми, че понякога трябва да удариш дъното, за да изплуваш. В онзи период родителите ми ми бяха спасителен пояс, а аз бях пълнолетна. Малко ме е срам да пиша тези неща, но това си е истината. Това е и твоята истина. Хубаво е, че получаваш помощ от близките си, но не е хубаво, че не живееш живота си пълноценно. Докато майка ти решава какво да правиш, все ще си така. Тази постоянна помощ те кара да си мислиш, че сам не можеш да се справиш. Никой не е роден научен, не си мисли, че си единственият човек, който се чувства напълно неориентиран. В началото винаги е трудно и има едни глупави въпроси- какво да кажа на онзи? ; Къде да си платя сметките? ; Ама, как се пише CV/предизвестие? ; Как се кандидатства за стипендия? ; Мамо, как се вари боб? ; Нормално е, но се налага да опитваш и питаш, за да се научиш. Налага се да излизаш, когато се чувстваш много зле. Налага се да чистиш и готвиш, когато си капнал от умора. Напълно е задължително да си прескочиш границите, за да ги разшириш. Ако се чувстваш зле и знаеш, че причината е само в главата ти, преодолей го. Няма вариант да правиш едно и също, а да чакаш резултат. Може да правиш съвсем малки стъпки, но трябва да се движиш напред. Всичко ще бъде наред, колко пък можеш да се изложиш или провалиш. Отделяй време за хобитата си, излизай задължително всеки ден на чист въздух, комуникирай повече с хората около теб, ставай малко по-рано, за да чуеш любимата си песен и да си изпиеш кафето на спокойствие. Подарявай си малко душевен мир всеки ден и постепенно ще усетиш разлика в себе си. Единственото, което те прави лош е това, че се чувстваш затънал и се предаваш. Е, не трябва. Ако си затънал, драпаш за да се измъкнеш, викаш и ревеш с глас, но не се отказваш. Единствената непростима слабост е това да се предаваш пред трудностите, всичко друго е преодолимо и нормално. Няма нищо. Не си непоправим случай, но трябва да повярваш в себе си и да се опиташ да намериш изход.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 0f801cf66d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Пич, ще ме прощаваш, ама просто не знам кой университет те е приел. Правописът ти е отчайващ. Заебавай следването - интелектуално не си за висше образование. Захващай някаква работа и бачкай.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 4c663da7d1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не знам дали си мамино синче или не си, ама като ти гледам правописа... не знам какъв студент си и за каква работа кандидатстваш, но е страшно! Та преди да имаш претенции към работодателите, работи и върху себе си. Защото е страхотно, че полагаш старания в работата си, но има разни базови умения, които са ти необходими без значение какво точно работиш. Е, грамотността е едно от тях. А иначе, горе главата! Малко хора са си намерили работа и са станали самостоятелни от родителите си ей така без усилия. Повечето сме минали през доста трудности, унижения, подигравки, смяна на работни места и т. н. Така, че това през което минаваш си е част от порастването. Не е лесно, определено. Колкото до болестите ти, почти съм убедена, че 90% от тях са на психична основа. Като си нещастен и неуверен в себе си, нормално е и да си в лошо психическо състояние, а стресът и депресията както знаем с течение на времето започват да влияят и на здравето. За това си намери някаква занимание, което да ти носи удовлетворение и ще видиш, че нещата не са чак толкова страшни.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: 1011b4b0d7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Най-вероятно си развил депресия. Това е много коварна болест, защото точно когато уж се бориш с нея, всъщност я подхранваш и засилваш. Номер 1 казва "Ако си затънал, драпаш за да се измъкнеш, викаш и ревеш с глас, но не се отказваш. " - моят опит показва точно обратното - единственият начин да се бориш с депресията е да намалиш стреса, да си "угаждаш" повече и да не се чувстваш виновен и длъжен никому. Н. 1, ти си имала паническо разстройство, което е друго. Било те е страх от нещо и си се изправяла срещу него докато вече не те е страх. Това е друго.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 644724b9cc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз изпаднах в нещо като депресия преди по-малко от година, заради прекалено много стрес на работа и доста проблеми между родителите ми, до ден днешен нося част от нея в себе си, но съм много по-добре: имам по- добро самочувствие, вече не се мразя, мога да спя спокойно донякъде и не плача като ставам и се погледна в огледалото,нямам и паник атаки..Все още нямам желание за нищо, но знам че и това ще мине..Номер 4 е прав, по- малко стрес и нерви, угаждаш си.. в краен случай психолог, аз бях стигнала до там, но не помогна особено, трябва сам да си помогнеш! Остави ги тея "приятели" всичко е въпрос на интереси..аз нямам нито 1 истински приятел, само двама, които използват при всеки удобен момент и се чувствам много по-добре без тях, но в крайна сметка трябва на теб да ти е добре в кожата ти, намери твоя начин!

 

...