Усещане, че нещо липсва
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1027 пъти
Някой изпитва ли нещо подобно? Едно необяснимо усещане, че нещо в живота ти липсва, но не знаеш какво точно. Като се огледаш около себе си и виждаш, че имаш неща, които много хора на тази планета нямат. Например, може да имаш относително здраве, две ръце, два крака, нормално функциониращи сетива и разсъдък, може да имаш семейство, живи родители, работа, дори може да си добър в работата си, да имаш хубаво образование или в момента да придобиваш такова, да имаш жилище, храна на масата, хора, с които да споделиш тази храна, и т. н, и т. н. Но пак да усещаш, че сякаш нещо липсва, но да не знаеш какво точно. Правиш разни неща през деня, някой от тях досадни, други пък приятни, но когато се опиташ да видиш по-голямата картина като цел и перспективи пред себе си, и веднага усещаш празнота. Не знам как да го опиша по-точно. Все едно работиш по някаква рамка, всеки ден я усъвършенстваш и подобряваш, и тази рамка може да е перфектната рамка, но картината, която трябва да е в нея, липсва. Нещо подобно. Живееш, работиш, квалифицираш се, спортуваш, общуваш, трупаш опит, събираш се с близки по празниците си, но не виждаш нещо по-голямо от това. И не се чувстваш щастлив. А тази празнота се увеличава с всеки изминал ден. Все едно някой някъде ти е написал сценарии и ти си във филм и роля, които не те радват. Понякога се питаш "Какво искам да имам в този живот? " и в главата ти се появяват образи на красива и вярна жена, на къща сред някое място като от приказките(Швейцария, Исландия, Нова Зеландия, прим) с уникална природа, на достатъчно пари, за да си позволиш да обиколиш света с тази жена без да грижи, тревоги и лишения, на уважение, което да срещаш в очите на хората, когато те погледнат... Обаче всички тия образи са хаотични и сякаш липсва връзката между тях т. е. онази висша цел, смисъл или както и да го наречем, което те окрилява, вдъхновява и мотивира. Имам предвид някаква дейност, която да вършиш с такова желание и страст, че да нямаш търпение да се събудиш сутрин. И заради тази страст и желание да получиш парите и уважението, и жената, и целият този красив живот. А в същото време виждам, че времето тече неумолими и съм парализиран от страха, че може и никога да не открия това, което търся, и да изживея дните си в лутане. И не знам какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: 0a17a18f68

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Изпитвам същото чувство. Мисля че отговора е в това да градиш. Да дадеш нещо на тази Земя. Да си полезен. И моят живот на пръв поглед е идеален. Семейството ми са живи и здрави работя, уча и тренирам. Нямам приятелка факт, но със сигурност ще имам в близкото бъдеще. Но идеята е да се развиваш докато придобиеш самочувствието да градиш. Много хора мислят само как да се наспят, наядът и всички тези първични потребности. Съветът ми към теб е на първо време засади едно дърво например. И да се насочиш към градивни и ползотворни активности.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: c6cbdadd85

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Случвало ми се, в интерес на истината. Дори беше сравнително наскоро, едва преди няколко години, когато животът ми рязко се промени. Имах приятели, семейство, дори партньор. Бях завършила успешно гимназия, започнах да следвам в университет със специалност, която има добра реализация. Справях се навреме с проектите. Живях в квартира с приятеля си, имахме си покрив, така се каже. Имах храна на масата, имаше на кого да се обадя при нужда. Замислях се, че нещо не е наред. Не знам защо си го причинявах, наистина нямаше логична причина да се чувствам така, но стресът явно си е казвал думата. Дори имаше един период, в който плачех почти всяка вечер, без да осъзнавам защо го правя. Обикновено не съм много емоционална личност и се изненадах от този изблик на чувства, които дори не разбирах. Един ден стигнах връхната точка, в която сметнах, че не мога да живея с това чувство на неудовлетвореност повече. Запитах се какво искам. Отговорите заваляха. Осъзнах, че преди съм пътувала повече, че преди съм излизала по-често, че преди отделях време за хобитата си, че връзката ми беше по-пълноценна и имах повече свободно време. Осъзнах, че съм попаднала в една вихрушка от различни задължения и никакви наистина приятни занимания. Оказа се, че ми липсва страст към живота, стимул, мотивация. Точно нещата, които бях спряла да правя, бяха онези, които някога ми даваха това чувство за свобода и щастие. Явно се оказвам от хората, които имат нужда от топли преживявания и време за себе си. Поговорих с няколко човека, които смятам, че ме познават по-добре от мен самата. Истината е, че всеки един от тях каза, че е чакал да дойде деня, в който ще отворя тази тема. Забелязали са, че ми липсва жизнеността и енергията, които преди съм притежавала. Най-доброто лекарство за подобна неудовлетвореност е промяната. Аз направих промени в живота си и те съветвам да сториш същото. При мен донякъде беше лесно, защото аз вече познавах страстта си, трябваше само да ѝ дам малко искра, за да пламне отново. Ако ситуацията беше друга и аз не познавах страстта си, то щях да я потърся, опитвайки различни занимания. Може самостоятелно вкъщи, може с учител или направо в група от хора. Признавам, че първо опитах с почивка и премахване на стресовите фактори, но тези две неща ме направиха по-непродуктивна, съответно не ми повлияха толкова добре, колкото очаквах. Та, организирах различни екскурзии до близки дестинации с приятели. Избрах си един интервал от време, в който всеки ден да се занимавам само със собствените си интереси и никой да не ми пречи. Второто се оказа и искрата, от която имах нужда. Признавам, че беше трудно да обясня на съквартирантите си, че от 19 часа до 20 часа може да ме виждат, но мен ме няма там. Беше трудно да убедя приятеля ми, че наистина имам нужда от тишина в този интервал от време, защото шума ме натоварва. В крайна сметка намерих егоиста в себе си и убедих всички, че без този един час всеки ден, аз ще стана много зла и кисела. Казвам го шеговито, не съм се карала на никого. И започнах да живея за този един час. Занимавах се с хобито си тогава, слушах любимите си песни и всичко останало беше на заден фон. Понякога не ми беше до хоби, а просто ми се лежеше- това и правих. В други дни се разхождах, а в трети просто се радвах на спокойствието. Не се насилвах за нищо, това си беше моят 1 час. Спря да ми пука, че има прах по секцията, че има съдове в мивката, че може да се измие пода, че коша за пране се е напълнил. Тези неща ги мислих преди 19ч. и след 20ч. Успях да се събера, успях да намеря стимул да живея. Оказа се добре и за хората, с които делих наем, защото по моя идея те направиха същото. Хубавата къща и здравата връзка идват, след като опознаеш себе си и си намериш хармонията. Важно е да разбираш себе си, да си си приятел, да се уважаваш и да се чувстваш завършена личност. Аз бях сърдита на себе си в онзи период, сама си бях пречка, но го осъзнах навреме. В моята картина липсваха увереност, спокойствие и страст. В този ред си ги възвърнах и оттогава гледам да не ги губя. В един момент си мислих, че постъпвам като егоист, но осъзнах, че ако не намирам време за себе си, то времето с близките ми ще е провалено, защото няма да съм способна да им дам нужното внимание и любов. Седни и помисли за всичко, което искаш, но не притежаваш на този етап. Помисли какво е нужно да сториш, за да получиш желаното и вярвай, че ще успееш. Няма вариант, в който вътрешно да не разбираш какво ти тежи и няма опция да не се справиш.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 1118fd70d1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Така е устроен човекът - никога не е доволен от това, което има, и го оценява само, когато го загуби. Аз гледам да не стоя без работа, за да нямам време да мисля за глупости. Когато ежедневието ти е натоварено, е много приятно да се върнеш вечерта вкъщи и примерно да пийнеш чаша вино. Обаче, ако имаш прекалено свободно време се чувстваш неудоветворен, все си мислиш какво ти липсва, сравняваш се с другите; ако имаш добре платена работа започваш да мислиш, че си велик и можеш да си намериш по-добра с повече пари и т. н. Промяната не е лошо нещо, съгласна съм донякъде с №2, но и това е до време. Ако имаш грешния светоглед няколко месеца след самата промяна пак ще почнеш да искаш нещо друго. Аз, например, регулярно се лишавам от дребни любими неща, като чашата кафе сутрин, шоколадче, вино и т. н. Когато ги откажа за един месец, после съм толкова щастлива да ги хапна отново. Просто в днешно време сме прекалено разглезени и имаме прекалено голям избор, с който не сме готови да се справим - води до депресия и неудовлетвореност. Повечето от нас никога не сме гладували, не сме били лишавани от нищо и това е пагубно за духа, защото колкото повече имаш, толкова повече искаш.

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: ca5d0afa5c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Искам свобода. Да не работя от 8 до 5. Парите купуват свобода. Искам да се пенсионирам на 30 нас някое топло място... тогава вече ще имам време за философия, отчаяние и депресия. Искам. свобода

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 1118fd70d1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   4 - свобода няма да получиш чрез пари. Ако искаш да си наистина свободен, се махаш от цивилизацията и живееш без пари в някое селце в Индия, да речем. Ще зависиш единствено от късмета си и природата.По-добре от зависимост от закони, политици, тъп шеф, заплата, данъци, ипотеки, наеми и като усетиш, че има опасност да си загубиш работата, изпадаш в паника и си готов на всичко, за да запазиш досегашния си комфорт.

 

...