За така наречената "мотивация" и само мен ли ме дразнят такива мнения
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1190 пъти
Първо искам да кажа, че нямам за цел да обявявам дадена гледна точка или мнение за "грешно", просто искам да изложа моята такава и да видя как бихте я коментирали.
Така... Провокирана съм от определен тип коментари тук и ми е много любопитно какво мислят авторите им за това, което ще напиша.
Първо са мненията, че това да си роден в бедно семейство било всъщност хубаво, защото давало мотивация. Аз съм израснала в такова семейство и мога да говоря от опит. Ето защо не съм съгласна с това твърдение: Първо, говорим за деца. Няма как да се очаква от дете да има такава емоционална/духовна зрялост, каквато нямат и болшинството от възрастните. Например на мен още в детската градина ми казваха, че съм грозна, а всъщност съм изглеждала така на децата до голяма степен заради не-хубавите дрехи и прическа, направена от майка ми, която не може да подстригва. Същото нещо беше и в училище. Е, то камък да си, пак ще ти повлияе години наред толкова хора да ти повтарят всеки ден, че си грозен, че си отблъскващ и т. н., в същото време и ти да си дете като тях, и ти да си мислиш същото. Второ, децата, за да се развиват добре физически и интелектуално, се нуждаят от качествена храна, спокойствие, добри материални условия в дома и възможност да се занимават с различни неща. Аз не съм имала възможност да имам различни занимания, хобита и пр. Защото всичко такова е свързано с пари. Примерно консумативи за рисуване, за друг вид хоби, кабелна телевизия и пр.
Лошите условия, лишенията не мотивират, те карат човек да се чувства зле. А обратното кара човек да се чувства добре и когато човек се чувства добре, той е мотивиран и изпълнен с желание. Обичате да давате пример как много успешни/известни хора са живеели бедно и това ги било мотивирало. Не е това. Мотивирал ги е талантът им. Таланта не избира дали детето ще се роди в бедно или богато семейство. Но хора с изключителен талант се раждат рядко. И ако са от бедно семейство, в един момент животът им се променя, защото започват да печелят от таланта си. Това е всичко, бедността няма връзка. Всъщност има и тя е, че един и същи човек, ако беше израснал в по-добри условия, би бил още по-добър и развил се в това, което прави.
Друг вид коментари - под теми на деца, които са подигравани/тормозени от съучениците си, например защото са "зубъри". Пишете им как един ден щели да бъдат по-добре от тях, или че щели да им бъдат началници. Напълно е възможно, хубаво е да се каже нещо такова на едно такова дете, но това може да доведе до разочарование един ден. Аз бях аутсайдер като ученичка, защото нямах хубави дрехи и скъп телефон и защото уж бях "зубърка". Казвам "уж", защото нашите ме караха да уча точно с идеята, че един ден това щяло да ми се отплати. И аз мислех така и живеех с тази мисъл, това ми даваше самочувствие, гледах съучениците си и си мислех как един ден ще съм добре. Е, не стана така. Много от тези, които си бяха уж разглезени и неподготвени за живота, както и тези, които вместо да влязат в час, висяха в кафетата, си намериха добре платени професии или занимания. Т. е. това, което казваха, че на когото в ученическите години му е лесно - след това ще му е трудно и обратното се оказа, че изобщо не е гаранция. Ще кажете, че откривам топлата вода, но тогава просто за това се държах, на това се крепеше самочувствието ми, както сега пишете на децата, които споделят подобни проблеми тук. И си мисля, колко от тях ще се разочароват един ден. Защото децата могат да приемат нещо толкова повтаряно и клиширано за "чиста монета".
Пак искам да кажа - аз не разказвам моя опит с цел да доказвам нещо, защото на база на моя опит също не могат да се правят генерални обобщения. Точно това искам да кажа - че не трябва да се правят генерални заключения, мисля, че се прекалява напоследък, а да се гледа по-реално на нещата, не с прекалено голям оптимизъм. Преди време чух по телевизията някаква известна психоложка да казва "Големи очаквания - големи разочарования". Ето затова ме дразнят тези мнения. Какво мислите вие за всичко, което съм написала?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: fcdfe2a893

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Смятам, че трудностите ни учат. До известна степен си права, но не е задължително. Зависи от теб самия какво ще постигнеш. Да... За някои е по-лесно, но пък има и големи търтеи богаташковци. И има значение повече дали си от голям град или не, отколкото дали си бил беден или богат. Средата променя човека. Я горе главата!

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 2df30637d2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Малко ми прилича на оня лаф - гледала си, гледала, ама не си видяла. Предимството да си роден в сравнително бедно семейство, в което все пак нищо основно не ти липсва, не е "мотивацията". Макар че някои ползват лишенията които са търпели за да се мотивират. Предимството обикновено е това че се научаваш че парите не падат от небето, какви са важните неща в живота и именно това че по една или друга причина им се налага на подобни деца да "узреят" по-рано и емоционално и физически най-често. И не, не е водещо какви таланти имаш за това дали ще успееш или не. Талантите в "модерното" общество се развиват ако може да правиш пари от тях. За това и няма почти писатели, художници и т.н. като в Ренесанса примерно, с някои комерсиализирани изключения. Та в този ред на мисли, хората които не разполагат с пари, търсят да развият какъвто и талант да имат много по целенасочено отколкото някой който парите му падат от "небето"(мама и тате обикновено). И едно сериозно объркване има по начало - това че много народ си мисли че таланта е достатъчен сам по себе си. Без значение какъв талант и в каква сфера има човек, без постоянна РАБОТА по поддържането и усъвършенстването му, нищо не се получава. И това няма нищо общо с парите. Има едно просто и много вярно клише - Имаш ли желание, намираш си начин. Ако нямаш, си намираш оправдание. Та без значение в какво семейство си роден, ако искаш да успееш в живота, ще трябва да си скъсаш дупето от работа и да си развиеш и приложиш съответния талант който притежаваш. Естествено по-високите материални способности дават и повече възможности с по-малко напрягане. Но в крайна сметка равния старт си е илюзията на комунизма, заради която и го няма вече, но това е друга тема. С учението и "зубърите" темата е общо взето същата, но точно от обратната гледна точка. Това че си направил необходимото за да положиш основа за евентуално добро бъдеще по никакъв начин не ти гарантира това бъдеще. Както това че имаш пари от мама и тати, не ти гарантира че тези пари ще си текат цял живот, нито че всичко ще ти е уредено до като си жив/а. За да успееш, трябва да намериш подходяща среда и подходящ начин, а понякога и известна доза късмет, за да си приложиш придобитите знания и умения. И никой няма да го направи вместо теб. Проблема обаче е че явно ти не си успяла нито да осъзнаеш важните неща в живота в бедното семейство, нито да направиш необходимото за да си реализираш знанията и уменията. Ако въобще си придобила такива, че между "зубър" и можещ човек често има огромна разлика. Иначе генерализациите са да дадат по-голяма вероятност, нещо което си пропуснала в часовете по математика явно като много девойки мразещи "генерализациите". Това че нещо се случва в 70-80%(със сигурност над 50%) от случаите ти дава право да генерализираш че е по-възможно като цяло. А че винаги има изключение от всяко правило си е съвсем друга тема. Но си е твоя работа да определиш ти част от съответното правило ли си или част от изключенията.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 9a16bdda92

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   След освобождението на България и до 1990 година поколения на ред са израсли в условия на бедност. Това обаче не попречи хората на тази наша земя да изградят към 1908 година, независимо, съединено и проспериращо Княжество. Към 1939 година Царство с конвертеруема валута. След това Народна Република до 1990 година, образовала населението си в степен и досега непостижима за други страни и настоящата ни Република. Всичко което се вижда около вас е плод на дейноста на бедни материално хора. Единствения прозорец към света за такива е бил и си остава КНИГАТА. Само книгите развиват добре тези без вроден талант, а не телефоните, марковите дрехи и телевизията. Само книгите могат да разпалят любопитството, любознателноста и да преобърнат " съдбата на човека“. Има такава книга с такова заглавие. Те затова и це наричат художествена литература, с думи се описват места и събития от всички минали, настояши и бъдещи времена. Книгите направиха Георги Иванов българския „Гагарин“. Капитан Георги Георгиев българския“ Магелан“, и много други включително и мен самия това, което сме. Родените след 1990година дори не могат да четат и пишат нормално, така пожела МАТРИЦАТА. Те са в тези платформи, които профанизират и дебилизират мнозинството нечетящи книги. Книги с вълнуващо и вдъхновяващо съдържание. Даващи мечти и криле на бедния материално но търсещ човек с дух и душа. Човек може да е беден и да сияе и много богат и да е мърша. Бог дава, но в кошара не вкарва. Следете мислите си, преди да станат думи. Следете думите си, преди да станат действия. Следете действията си, преди да се превърнат в навици. Следете навиците си, преди да станат ваш характер. Следете характера си, преди да стане ваша съдба. Ние ставаме това, което мислим. ПОЧИТАЙТЕ РОДИТЕЛИТЕ СИ И ТЕЗИ ЗАВЪРШИЛИ ОБРАЗОВАНИЕТИ СИ БЕЗ ГУГЪЛ! Благодаря ви за вашите разсъждения, те ме подтикнаха да оставя на хартия горните свои мисли. Само писаното слово остава и за другите.

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: d473a8d137

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ще изкажа мнение като израстнал като бедно дете зубър, който сега е на ръководна длъжност. Права си, че повечето деца няма как да са чак толкова емоционално зрели, макар че има и деца, които по рождение са си по-непукисти и са устроени така, че проблемите да ги мотивират. Но е вярно, че в повечето случаи мотивацията идва не в детството, а когато видиш шанса си. При мен точно живота на село и мизерията ме мотивираха. Мен от дете ме караха да работя на нивата и още в много ранна възраст осъзнах, че това не е за мен. Като се позамислих, осъзнах, че трябва да наблегна много сериозно на ученето, да отида в града, да завърша елитна гимназия, после висше, защото другата алтернатива беше цял живот на копам домати. Не че има нещо лошо в това, но определено не го чувствах като моя живот. И мисълта, че може да не успея да изляза от село ме ужасяваше. И този ужас, колкото и да ме напраягаше, толкова и ме мотивираше да се махна, колкото и да съм бил дете. Защото майка ми като ме вкарваше в оранжерията да бера домати, тама беше 50 градуса и ме накацваха по 50 комара едновременно и хапенето беше ужасно. Докато бърках лютеницата срещу силния огън на и без това непоносимата лятна жега, си мечтаех как някой ден ще работя нормална работа на хладно, на стол с чисти дрехи. Всяка втора дума на баща ми беше, че за нищо не ставам, прекалено съм чувствителен и ще чистя тоалетни цял живот. Майка ми пък вече се оплакваше колко лоши били хората. И всичко това макар да съм бил дете, ме навеждаше на мисълта, че час по-скоро трябва да се разкарам от там. И едва изчаках да завърша седми клас, а останалото е история. Според мен мотивацията не е в бедността или богатството, а в настройката. Защото бедността някои хора ги демотивира, а други мотивира. Богатството някои хора ги мотивира, а други ги демотивира. Но някои хора са си мотивирани по рождение. Бедността ги мотивира, богатството също ги мотививира. Има хора пък, на които точно богатството им действа демотивиращо, защото те де факто няма за какво да се напъват, то всичко им е вече осигурено. Разбира се, и родителите и средата имат своята роля, но според мен основната част си е вродена. Всяко дете се ражда със своята индивидуалност. Но искам да направя едно уточнение. Мотивацията не е да се вкопчиш в едно желание и то да ти стане някаква фикс идея. За да е полезна мотивацията, трябва да умееш и да се освобождаваш емоциоанлно от мечтата си. Т.е. да намериш баланса, при който хем си го искаш, хем не си прекалено блокиран и фиксиран от това желние, защото иначе става обратен ефект. Вместо да се размърдаш, се отчайваш как нямаш нищо и колко е трудно, а колко много го искаш. И става точно това, за което говориш - демотивираш се, вместо да се мотивираш. Изпадаш в едни некрасиви емоционални състояния, които не са полезни никому. Аз затова казах, че е въпрос повече на настройка, отколкото на обстоятелства, без да подценявам последните. Имай предвид, че никой голям успех не е дошъл поднесен на тепсия. Всеки, постигнал нещо, е минал през всевъзможни трудности. Не става ей така - всичко да ти е ОК, ти само да се трудиш и да стане. В процеса на трудене винаги има трудности - дали липса на пари, дали отровни родители, дали несправедливости, дали нещо друго. Бях чел, че мнозинството от днешните милиардери не са наследили парите си от родителите си, а са ги постигнали сами, като много от тях са били и доста бедни. Аз богат не съм станал, но на фона на семейството, от което съм тръгнал, смятам, че съм постигнал едно прилично ниво. Много успешни писатели пък са обиколили стотици издателства, докато успеят да убедят някого, че книгата им си струва. Ти даваш ли си сметка какво да е да те отхвърлят примерно 100 издателства и да те убеждават, че не струваш като писател, а ти отчаяно да искаш да издадеш книга? Никой на никого не цепи басма и не го гали с перце. Затова трябва да се научим сами да се успокояваме, да се ценим, да се приемаме, да се хвалим, да се окуражаваме. Другите рядко го правят вместо нас.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: a9267a0dd1

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Това са модерните глупсоти. Да кажеш, че си от "бедно, скромно, но добро семейство" е новото черно. Някак си е опит, да покажеш, че си повече, защото си започнал с по-малко. Ако Иван е с 3000 лева заплата, то Пешо иска да покаже, че е по-добър от Иван, защото видиш ли - Иван израстнал в двуетажна къща в голям, имали две коли, когато бил в университета не се налагало да работи, а Пешо, в малък град, в малка къща или апартамент, нямал пари за PlayStation, наложило му се, да работи, докато учи. Трагичния му произход, така му затруднил живота, че поожил много повече усилия, за да стигне на нивото на Иван. Т.е. - Пешо е по0мотивиран, можеш и като цяло е по-добро човешко същество, за разлика от отдалечения от хората, мързелив и лош Иван. И някой хора просто прекаляват. Сега всеки втори бил тормозен, бит, насилван, даже сексуално насилвани се напоявиха. Модерно е да си жертва. Като си жертва, едва ли не имаш извинение, за всичките си проблеми. Не знаел това - ами защото е бил жертва и е нямал време. Имал досие - продавал трева, за да прехрани малката си сестричка, но това са вече хептен изкривените случаи. И със всяко модерно нещо, трябва да го промотираме и да изтъкваме добрите му страни. Бедните са по-мотивирани, по-човечни, по-заслужаващи, по-знаещи, по-осъзнати ... Тоест, като нямаш много, за да си повече, винаги си показваш трагичния произход. Както всичко днес, важното е да си скромен и да си навреш успеха в лицето на другите, по скромен начин. Ти богат, търтей, неблагодарен - аз бедне, трудещ се, можещ, по-добро човешко същество! Два съвета - Не бъди жертва! Обстоятеслтвата те превръщат в жертва, но изборът и волята ти решават, дали ще останеш жертва. И не се бий в гърдите, че си направил повече от другите. Жалко е. Не си търси извинения! Аз бях депресиран, работих на 3 места, нямах време за нищо, имах здравословни проблеми, но си стегнах задника и си управих разхайтения живот. Всичко беше извиниение, за да не правя нищо повече. Мразех нещата около себе си, казвах си, че заради разни трагедии всичко е така. Ем да, ама в един момент или се стягаш и си поправяш грешките, или си заседнал където си, но сиказваш, че е добре, защото все пак ти е било много по-трудно. Това е! Проблеми имат всички. Нечии пролеми са далеч по-тежки. На някой хора им е по-лесно. Животът не е състезание. Добре е, да си свиряваш часовника спрамо другите, но не добре, да си високомерно нарцистиче, дето само си търси нов ъгъл, под който да се покаже, като нещо повече. Лек ден!

 

...