6. В българската именна традиция имената по понятни причини са славянски, прабългарски (доста по-рядко и най-вече в последните десетилетия), гръцки, латински и еврейски. Някои имена са превеждани от самото покръстване на българите, други доста по-късно през епохата на българското възраждане най-вече поради българо-гръцките църковни разпри получават преведени варианти. Пример за ткиава имена са Петър (Камен), Стефан (Венцислав) Иларион (Веселин) и т.н. Някои гръцки имена получават побългарена версия, особено в Южна България, в райони със смесено население. Такова например е името Вангел, Вангелия. На гръцки името е Вангелис, което идва от Евангелие, но гърците често пропускат "Е" и вместо Евангелис, става Вангелис, Вангелос. В превод на означава Благовест, но особено в Пиринска македония много българи се именуват Вангел, Вангелия.
Та общо взето, чисто българските имена са най-малко, но това е етимологично. В крайна сметка един народ, който е припознал имената посредством християнството ги счита и за свои, поне в своите езикови варианти. Някак си е много нелепо и странно българин да се казва Стивън, Щефан, Степан, Стефано, вместо Стефан, Питър Пьотр, Петер, Педро, вместо Петър, Джордж , Жорж, Джордже, Хорхе вместо Георги, Джон, Хуан, Ян, Йон, Жоан, Жан, вместо Иван, Майкъл, Мигел, Мишел, вместо Михаил и т.н. Именуването с възможно най-чужди на езика ни имена и варианти на утвърдени в традицията ни имена, издава чуждопоклонничество и комплекси. Осоебно изразено е това при женските имена, където някои майки ( и не само майките) се развихрят в глупостта си сътворяват възможно най-нелепи имена, често дори звучащи малоумно или комично.
Колкото до името е Анита, то безспорно е красиво и е производно на Анна, което от еврейски преведено значи "благодат". Благодатта в стария и новия завет наричаме нетварната Божествена енергия, която има значение и на "дар", защото наистина е дар, който хората не заслужават и не могат да заслужат със собствени усилия.
|
