Споделена история от Други |
Не знаем накъде сега.
преди: 5 години, 22 дни, прочетена 1085 пъти
Здравейте,
Става въпрос както винаги за парите, и по-специфично за бизнес. С моето семейство, става въпрос за мен, моята майка и сестра ми.
В момента държим едно магазинче-кафе-ресторант. Но е в малко село, родното на майка ми, става въпрос за село вече с под 130 човека вероятно, може би по-малко, и тук вече няма перспектива.
Това село замира, и е на над 30 километра от града ни, далечко.
Та... селото замира и с него, нашият бизнес. И искаме вече да се махаме. Моята майка е на 55, аз на 26 и тя вече не издържа тук на версии, кавги, и разбира се, дали дойдат 5 човека, дали не.
В момента, имаме едни 15-20 хиляди чисти, и моята сестра може да отдели още 10, и таке между 25-30к ще имаме за "предполагаем" бизнес, макар че на фона на много неща, са всъщност малко пари.
Ще започна с това, че моите роднини ни разубеждават... икономиката била зле, а града ни е малък(под 70 хиляди души, може би по-малко дори и от това). Сега, единият роднина не го казва така без опит. Той всъщност е много богат в сравнение с нас. Държат кафене в града, имат втори бизнес, който е свързан със занаят, имат вече два апартамента зелено строителство в София, две помещения в Слънчака, под наем ги дават, и 2 или 3 помещения в града ни, също под наем, това без апартаментите им, които са на централно място.
Бизнесите им изкарват много голяма печалба, и ето скоро ще взимат кола за над 130 хиляди лева, след като вземели помещение в София(за друг бизнес там).
Toй е успял, а ние не. Рискувал е в края на 90-те и сега живота му се отплаща. В сравнение, ние го нямахме този късмет. Просто дори с магазина на село, в продължение на 11 години не пожънахме голям успех.
Едва сега, заради една кръвнина, имам възможност да си купя апартамент в града ми, за да не живея в боксониера, успяхме един заем да изплатим. За жалост, нямам образование, наистина много сгафих тук, и заради това си сърбах попарата и работих за минималната на много места, включително и за този мой богат роднина, който ми даваше 20лв надник на ден, без договор.
И сега се чудим, маим как да продължим, на фона на цялата конкуренция. Магазин не можем да отворим, защото на всяка крачка вече има някакъв супер или хипермаркет. Отделно различни квартални магазинчета. Но като цяло, града е малък, и всички млади бягат за София, Бургас, Варна, Пловдив да учат, и тук няма перспектива.
Аз самият се чудих дали да ходя в чужбина, но не съм нясно там как е.
Надеждата ни винаги е била собственият ни бизнес, но... кой ни разубеждава, кое пък се оказва с огромен начален наем... Просто не знаем накъде вече.
|
