Животът ми е ад
преди: 5 години, 3 дни, прочетена 1154 пъти
Здрасти :) Мъж съм, скоро навърших 28 години и през живота си не съм бил в по-голяма депресия от колкото сега. Преживях какво ли не, борих се, ставах падах и сега сякаш и последната надежда в мен умира. Сякаш вчера бях на 20, безгрижен авантюрист, обиколих доста свят, видях доста неща, но в крайна сметка професионално не се развих никъде, Работих над 30 различни неща и в нито едно не станах професионалист. Живях на много места, но така и не създадох мой дом. Нямам свое място, което да нарека дом. Последните ми 3 опита да си намеря приятелка завършиха катастрофално. Момичетата ме харесват излизаме известно време, романика и т. н, но като се задълбочат нещата нещо не мога да подържам отношения, сякаш се научих на самостоятелен живот и не мога дори да си представя какво е да живея живота си с някого. Сякаш не мога да обичам. Преследвах цели, които в последствие разбрах, че не са моите и сега съм изгубен там някъде в нищото, не знам на къде и какво да правя, сякаш нищо вече няма значение. Имам и здравословни проблеми и страшно много финансови проблеми. Усещам, че съм в тежест на близките си, когато ме гледат така сякаш и те страдат. Това което искам е веднъж завинаги да избера цел в живота си и да дам всичко от себе си да я постигна, но не знам какво.. и не знам дали не е вече късно на 28..
Имах грандомански цели, които се оказаха нереалистични и сега не само, че не ги постигнах, но и съм на дъното. Заради грандоманските си цели не обръщах внимание на дребните проблеми и сега живота ми е пълен с проблеми. Започнал съм да ги разрешавам, боря се, но го няма живеца в мен... постоянно си мисля мрачни неща и вярата ми в мен самият и способностите ми доста е намаляла.
Към нищо не се стремя, нямам цел, нямам желания.. не мога дори да си представя светло бъдеще, смисъл.
Искам просто да имам семейство, да работя нещо, което ми доставя удоволствие и да съм полезен на обществото.... , да ми се оправи корема и да съм здрав, но нито едно от тези неща не знам как ще стане. Не знам какво искам да работя, не съм и постоянен.. Чудя се какво да правя и накъде, какви решения да взимам и не знам..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 ден hash: 7c31a14a54

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ето че по твоите думи вече си ударил дъното, а сега се удари в него и пак стани. Такъв е живота, плановете не винаги се получават, даже обикновено не се получават. И не само при теб, а при много хора. Погрижи се за себе си, обърни внимание на здравето си, другото ще почака. Не може да насилваш нещата, те се случват като му дойде времето. Помоли се, ако си вярващ, разкарай недоволството, само на 28г. си, не си на 90. Виждам, че си амбициозен, но успеха и щастието не са едно и също нещо.

 

...

преди: 5 години, 1 ден hash: 6617a06590

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не знам да се смея ли или да се срина като теб? ! Приятелю; ти си младо момче което още не си е поставило целите. Сакат ли си? Или неизлечимо болен? А може би гледаш болно дете и жена " изрод"? Това което прочетох за теб, не видях такива неща. Аз съм на 39 и "чакам" инсулта да ме споходи. Нямам смелоста да прекратя гнусотията която ми е на главата. Останах без баща на 15. Разведоха се. майка ми не можеше да ми дава по 2 лв. на ден. Започнах да работя на 16. Имах. Изкарвах достатъчно за да помагам и в къщи. Сестра ми избяга от нас на 16. Отгледаха ме майка ми и дядо ми. Не можах да уча. Малко преди да намеря дядо ми зад вратата паднал разбрах, че баща ми е осиновен. Винаги съм се отнасял с уважение и разбиране в над 15 връзки с жена. И винаги са ми срали в устата. На 31 развалих семейство. 4 години бях мачкан и тормозен от всички. Раздавах се до край. Задлъжнях на много хора. До като не дойдох на себе си. Прекратих всичко. Отказах се да обичам жена. Единствено мечтаех с цялата си душа за собствено дете. Ходех по улиците и сълзите ми извираха от очите като видя децата. Бях готов да платя на жена да ми роди дете. Докато не се престраших да опитам за последно с една малко по голяма особа. Разбирахме се. Всичко беше перфектно. Сложих и картите на масата и и казах. Имам това и това. Мога така и така. Умирам за мое дете. Ще останеш ли с мен или да не си губим времето. След два дни живеехме заедно. След 6 месеца беше бременна. Като разбра, това"нещо" превъртя. Обърна се на 180 градуса. Всяка вечер скандали. Мълчах и траех. Уж хормони. Е не е от тях. Роди. Дете за чудо и приказ! Прекрасно момченце. Но когато скандалите се водят пред него. Крясъците и по цял ден, детето се стресира. Има същите признаци на аутизъм. На 5 години е а се държи като за една. Лекари. Специалисти. Бягай тук. Бягай там. Дай пари. Плати сметки. Храна купи. С 800 лв. заплата как се издържа мързелива всезнаеща крещяща жена? Детето не го искат на градина. Тя не може да започне работа. И всичко това смесено със скандали. Сутрин, вечер, няма значение каква вещица била майка ми. Как и правела магии. Баща ми не ме бил търсел защото съм бил мухльо. И всичко това се крещи и пред детето. Дело за права ли да заведа. Още повече да се травмира детето. Мечтата ми! Млад си и не си си поставил цели. Осъзнай се и блъскай. Никой не дава даром. Сам не се живее. Научи се да живееш с хора. Стисни зъби и замълчи понякога. Дядо Тошо

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 707dae37fd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Автора съм. Номер 3 наистина ми даде да разбера, че има и хора, които са в по-лошо състояние от мен. По същия начин ти трябва да знаеш, че има по-зле и от теб, а и че може и да си по-добре. Хубаво е, че не си се сринал, продължавай само напред. :) Когато се бори човек нещата се случват рано или късно. Просто имах нужда и аз за момент да се почувствам мрънкало, понеже не знаех какво е, а и ми писна да се правя на много силен. Олекна ми все пак.. живи и здрави. "успеха и щастието не са едно и също нещо".. мхм..

 

...

горе^