 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Паник атаки и последвала пасивност
преди: 5 години, 7 дни, прочетена 1166 пъти
Здравейте!
Имам нужда от компетентни мнения от хора, които са преживели същото или техни близки. Ще мина направо към темата.
Получих първата си паник атака в автобуса на път за лекции, това се случи през Май месец миналата година. След това имах дълго затишие. Приех, че е било единичен случай и не обърнах внимание. Не се консултирах с психолог, не си дадох почивка, споделих само на майка ми. Изплаших се, но се съвзех бързо. Не предприех мерки към подобряване на ежедневието ми. Тогава имах много стрес в живота си, проблеми в личен план и се навършваха 6 месеца от смъртта на мой роднина. Донякъде е разбираемо, че съм дала на късо. Вината си е моя, трябваше да се задействам тогава и да избегна следващите събития, но бях малко заблудена и махнах с ръка. Станах по-пасивна, избягвах да взимам решения, но нямах повече атаки.
Всичко започна да се повтаря многократно от октомври 2018 година. Атаките бяха ужасни, зачестяха. Беше ми трудно да отида сама до близкия магазин, а да не говорим за ходене в голяма верига като Била. Не можех да се кача в градския транспорт. Понякога слизането пред блока беше истинско приключение, защото не ми достигаше въздух в асансьора. Не се отказах, не ми е присъщо да се предавам. Получих подкрепа от близките си, но не и от приятеля ми, което доведе до много спорове помежду ни и още повече стрес за мен. Вината си е моя, не ми трябваше да водя спорове в онзи момент.
Напълно естествено, от октомври месец съм се заела с проблема. Предписаха ми хомеопатично лекарство за тревожност, нося си Валидол и плик в чантата. Неща, чието наличие ме успокоява. Бавно правя различни промени в живота си. Говорила съм с психолози, чела съм книги с подобна тематика, отделям време на хобитата си и отстранявам всичко токсично. Процесът е бавен. На този етап влизам сама в големи магазини, говоря открито за състоянието си, но все още ме е страх от автобуса. Страх ме е и от влака... както и от метрото, трагична съм в това отношение. През един ден прекарвам по 10 минути на спирката, за да се разтреперя преди дори да съм се качила в автобус. Обикновено избирам да ходя близо час пеша, само и само да не се качвам в автобус. Не ходя често на лекции, защото просто не мога да се справя със себе си. Някои дни са добри, а други са лоши. Така стоят нещата, не ми достига силата. Не искам да се предавам, но е толкова ужасно, че нямам думи да го опиша. Не се приемам за жертва, не се срамувам от случващото се, но се дразня на пасивността си. Забелязвам, че големите решения ме затрудняват. Искам да променя нещо значително, което е по съвет на лекар. Предупредиха ме, че при паническото разстройство често се стига до депресия. Тези двете вървели ръка за ръка. Не съм депресирана. Има вечери, в които плача с часове, но само така мога да излея емоцията си. Правя съзнателния избор да не трупам негативизъм в себе си, поне не повече от вече събрания.
Не съм сигурна, че съм избрала правилата специалност. Яд ме е, че изоставам. Не мога да взема решение какво да правя с живота си. Не искам да се отказвам от университета, но се притеснявам, че съм сгрешила. Страх ме, че стоя тук от инат, а не от желание. Същевременно започнах с много ентусиазъм и преди атаките се радвах да съм на лекции, макар и понякога да се ядосвах на преподавателите или да се затормозявах с курсовите работи. Да си дам година почивка? Да изпусна лятната практика, за да си стъпя на краката? Има ли смисъл да го правя? Приятелят ми скоро заминава извън България, което ми беше съобщено почти в последния момент. Живеем заедно и накратко- срокът на годност на връзката ни приключва с един полет след месец. Приключването поне е решение, което взех сама. Браво, напредък. Дано не е грешка. Чувствата ми са много и са разбъркани, което е добре, защото вече не изпитвам само страх, по-цветно е. Ето, предстои ми голяма промяна, оставам сама, но изобщо не знаех за това заминаване, нищо не беше коментирано с мен. Ако зависеше от мен, нямаше да избера този вариант. Дори не мога да му се ядосам качествено, не мога да го пусна. Трябваше ли да замина с него в това състояние и да захвърля всичко, върху което съм работила тук? Ако не е трябвало, защо се чувствам малко виновна? Бях съгласна да заминем, но след 3 години, когато ще съм завършила поне семестриално. Паник атаките намаляха, но съм по-тревожна от преди. Трябва да запазя квартирата до октомври, защото тогава са настаняванията в общежития. Дори не съм сигурна дали искам да живея в общежитие занапред, или в тази квартира. И това решение не съм взела. Тук имам и съквартирантка, която не искам да прецаквам и оставям. Отслабнала съм страшно много. Не се качвам на кантара, защото числото там ще ме разклати. Разни познати ме срещат и само повтарят, че съм станала кожа и кости. Храня се, наистина го правя, но винаги при стрес губя килограми. Просто не е било толкова видно преди. Досега не съм била толкова пасивна. Всяко мое решение се съпътства с много размишления, страх ме е да не допусна голяма грешка. Нещо повече, аз избягвам решенията и отлагам толкова, колкото мога. Всеки застава до мен и ми дава наклон. Близките ми се опитват да ми помогнат, но тях ги е страх двойно повече, че ще допусна грешка.
Пасивна съм. Влияя се от неща, от които не съм се влияла досега. Не мога да взимам решения, а ме биваше в това. Станала съм много предпазлива. Имам сравнително адекватна преценка за случващото се, поне така си мисля, но "приятелят ми" ми казва, че съм негативна. Започвам да му вярвам. Винаги обмислям най-лошия вариант и гледам да се подсигуря. Това негативност ли е? Вече не съм напълно сигурна. Търся грешките в себе си, намерила съм много и съм поправила част от тях. Проблемът е, че скочих в една крайност, която ми е неудобна. Все съм била притеснителна, анализираща и предпазлива, но вече е прекалено. Ще се справя с атаките, няма да се откажа докато не се съвзема. Ще се предизвиквам, ще победя това състояние. Някой би ли ми казал как да победя и пасивността, защото тя ми е голяма пречка в момента. Приемам всичко- градивна критика, съвет, мнение, упрек, подкрепа. Няма как да се върна на себе си, докато продължавам да се влияя от странични неща. Въпросът ми към вас е един: Как?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 8110f056f2 |
|
1. Тази пасивност се дължи ИЗЦЯЛО на панически те атаки. Паническото разстройство те кара да не взимаш решения, тъй като имаш паника и страх в себе си. Аз съм болен от това вече от 2012-та.Моето е вследствие от алкохол и смъртта на баща ми и работа в абсурдна обстановка.
Решението:много сън, нормално спорт, здравословна храна, капките на д-р Бах и НИКАКЪВ, ама НИКАКЪВ алкохол или наркотици. По принцип, това състояние не се лекува, но може да го подобриш и да имаш само мноооого рядко паник атаки, но твоето се е превърнало в паническото разстройство, което засяга пряко в личен план
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 1392b99a2d |
|
2. Здравей. Наистина ти съчувствам. Можеш да намериш д-р Димитър Тенчев. Ще ти помогне. Успех и горе главата. Позитивна енергия.
|
| преди: 5 години, 7 дни hash: 6ab5001200 |
|
3. Предстои ти дълга битка, в която ще има напредък, ще има и връщане назад. Опитай се да си спомниш какво точно е предизвикало голям стрес или поредица от такива, които са отключили паник атаките. Разбирам те напълно, защото аз бях в същото състояние - не можех да изляза от вкъщи, стисках флакона с хомеопатичното, виеше ми се свят и т. н. Бих те посъветвала обаче да си направиш изследване на щитовидната жлеза - хормоните плюс антителата ТАТ и MAT, защото при мен нещата бяха свързани и с нея. Можеш да опиташ първо с психолог, ако той прецени - психиатър. Аз не съм изпадала в депресия. Не съм приемала нищо освен хомеопатични и правех йога вкъщи - два пъти дневно, промених си погледа към света, не се занимавам с токсични връзки и хора. Най-накрая намерих човек, който ми помогна да се почувствам сигурна и подкрепена иии нещата започнаха да се оправят. Но процеса отне години.
|
| преди: 5 години, 6 дни hash: 3b327cfc94 |
|
4. Ще се справиш, умно момиче си. Добре е, че се лекуваш и не замиташ проблемите. Аз се справих след 25-годишни мъки, но с психиатър и антидепресант. Обаче аз бях на 40 години, родила две деца вече, а и състоянието ми беше много тежко. А ти си млада, не бързай с АД, търси други начини, сега има информация, колкото искаш, а аз навремето не знаех даже какво
ми се случва, да не говоря и за срама. Психотерапия, форуми, групи, различни практики. Успех!
|
| преди: 5 години, 6 дни hash: 46975b6ffb |
|
5. Според мен не прекъсвай. Аз също имам нещо подобно не е паническа атака, а механизам ако попадна в дадена ситуация в която съм изпитала страх, се повтаря действието нещо като дежавю. Съкратиха ме от работа и аз така викам Аа няма да си търся сега нали съм студентка, ще си почина малко и така, но проблема се задълбочава страх ме е да излизам, страх ме е да общувам с хора, защото ме е страх че ще ме и обвземе паника, излизам само с колата за да мога да се прибера по бързо ако има нещо... не не спирай да си активна, продължавай да общуваш да излизаш. Това е моя съвет. Но аз си мисля че тези състояния са като вселената разширява се докато не стигне една крайна точка и не започне да се връща наобратно. Аз също ходила съм на Мн психолози Еми при мен няма ефект работила съм с тях но не стават нешата, може би аз сама трябва да го преживея...
|
...
| преди: 5 години, 5 дни hash: 5c094d7a60 |
|
6. Имаш проблем и се нуждаеш от професионална помощ, тук няма как да ти помогнем пълноценно и да вземем решение вместо теб. Съветвам те да започнеш терапия с психолог. Възможно е да имаш някаква емоционална трамва от детството си която да е на подсъзнателно ниво. Преминала си през период на силен стрес и като добавим и травмата, си започнала с паник атаки. Според мен не бива допълнително да се стресираш с вземане на решения и да се упрекваш. Не може човек да програмира абсолютно всичко. Вземи решение за най-важното, програмата ти за следващата учебна година. Не те съветвам да се натоварваш излишно, но не мисля че ако зарезеш всичко ще има полза. Когато човек нищо не прави е по-склонен към депресия. Трябва да имаш някаква цел и спокойно да вървиш напред. Аз на твое място не бих избирала общежитие. Не знаеш какви съквартиранти ще ти се паднат. Може да са свестни хора, но може само ядове да ти докарват. По-добре на квартира, по-скъпо е, но е по-спокойно и за здраве не бива да се пестят пари. Във всеки случай, посети психолог и започни редовна терапия. Не очаквай резултати след 2-3 сеанса, резултатите най-малко след 5 посещения.
|
| преди: 5 години, 2 дни hash: 25417d7766 |
|
7. Аз се замислих върху въпроса кое е общото между ситуациите, които предизвикват ПА при мен. Установих, че става дума за страх от падане - когато се наведа рязко, когато се спъна, когато сънувам, че падам, в асансьори... Спомних си, че като малка много често сънувам, че падам от кула или сградата се срутва от земетресение и аз падам. Върнах се още по-назад в миналото и си спомних, че като съвсем малка - на 6-7 години се бяхме покатерили с приятелчета на един покрив, високо и гледахме в един вътрешен двор, когато се сетих за тази случка, почувствах същия страх в корема и си спомних, че и тогава го бях изживяла, че ми се беше завил и свят. Казах си - ето, знаеш си страха, но той е необоснователен. И ПА спряха. Иначе и аз бях стигнала до фазата - страх да се кача в автобуса, но това пак го свързвам със страха от падане - асоциация със затвореното пространство на асансьора - като бях малка ме беше страх и се катерих доо 9тия етаж пеша. Надявам се да съм ти дала адекватна насока.
|
| преди: 5 години, 17 часа hash: 507f75a877 |
|
8. Нека свещенник ти прочете молитва, ако не си кръстена се кръсти.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
