В търсене на себе си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

В търсене на себе си
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 840 пъти
Не знам как да структурирам мислите си, направо ще надраскам всичко тук. Момче на 19 съм, студент по международни отношения. Записах, за да имам и аз едно висше, защото без него в днешно време е много трудно. Справям се доста добре, но не изгарям от желание да го работя. За мен е най-важно човек да обича работата си. Също така имам и проблеми със самочувствието. Мразя се външно (не си харесвам лицето) + това съм и асоциален и в новия град нямам приятели, но честно казано не ми и трябват. Чувствам се като боклук и единственото нещо, което ми се прави е да играя на видео игри, но е добре, че тук нямам компютър, защото мисля, че нещата щяха да излязат извън контрол. Това някакъв временен период ли е или животът просто беше най-хубав в училище, където всичко ти е безгрижно? Наистина се надявам, че не е така. Минават ми разни черни мисли през главата, настроен съм през голяма част от времето песимистично и въобще не знам до къде ще я докарам. Моля Ви изкажете някакво мнение по въпроса. Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 10 месеца
hash: c29f30746d
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Седни, успокой се и чети внимателно. Нищо ти няма, преживяваш най-нормалното нещо на света.
Завърших училище преди две години. Сега съм студентка втори курс. Първата година всички преживяхме по няколко депресивни периода, в които екзистенциалните теми се обсъждаха в големите почивки. Аз не съм антисоциална, но съм много селективна за хората около мен. Не мога да общувам с всеки, държа на средата си. Водя много малки разговори, но си падам по сериозните теми за чувствата и живота. Наречи ме типична жена, но така стоят нещата при мен. Поради този комплекс от причини, съм обсъдила с повечето си колеги твоята тема, много преди ти да я публикуваш. Искам да ти кажа, че едно 80% от студентите минават през носталгия към ученическите години. Стоиш си и изведнъж те удрят всички промени, а ти се чувстваш като месо в мелачка. Разбирам го. Попадаш в нов град, голям град. Трафикът ти идва в повече, не познаваш улиците, нямаш контакти и учиш една специалност, която сякаш не разбираш. Университетът не е като училището. Квартирата/общежитието не е като родния дом. Да отговаряш за себе си не е като майка ти да ти готви, пере и чисти. Имаш едно усещане, че нищо не знаеш и нищо не можеш. Ами, така е. Както ти в момента не се справяш отлично, така не съм се справяла и аз. По същият начин са се чувствали и много други хора. Минаваш през период на адаптация, че дори и осъзнаване.
Звучи лесно да кажеш, че си си платил сметките. Когато останеш сам и сам си плащаш сметките, разбираш, че не е толкова просто. Трябва да изкараш пари за тия сметки или поне да отидеш да ги изтеглиш, ако са пратени от родители. После трябва да отделиш време, като предварително си премислиш графика. След това се качваш на автобус/кола/кракомобил и се предвижваш до мястото, на което трябва да платиш. Чакаш на опашка, идва твоя ред. Задават ти въпроси, първите 2-3 пъти гледаш като теле в железница и дори не можеш да асимилираш зададения въпрос. Зле е, така е. Аз бях дъното. Повярвай ми, рядко се срещат толкова притеснителни и едновременно неориентирани индивиди като мен. Известно време живях в заблудата, че само аз съм толкова зле. После осъзнах, че ние сме цяла една група от неориентирани студенти, които тепърва се учат как да си плащат сметките. Но, чуй една друга гледна точка. Рано или късно ще се научиш на всички битовизми, които родителите ти умеят. По-добре да се чувстваш глупав на 19 години, отколкото да се чувстваш глупав на 30 години. Аз на 19 години се обадих на майка ми да я попитам как се прави супа. Можех да пека и пържа, но тая супа ми скъси живота. Нещо толкова елементарно ми се стори непосилно. После ревах, ама не беше заради лука. Към днешна дата се смея с глас на тази история, но тогава изобщо не ми беше смешно.
Всеки тръгва отнякъде. Ученическите години са страхотни, защото тогава на главата си имаш само типичните драми за тийн годините. Не може цял живот да сме ученици. Не може от една година студентство да се запишеш като провал в живота. Нормално е да ти отнеме време да си намериш мястото, както и понякога да се чувстваш неопитен/глупав/смешен. Спокойно. Някои хора сменят по 3 специалности докато намерят своята. Ти нито си дете, нито си възрастен. Какво очакваш от себе си? Какво искаш от себе си? Свали малко летвата. Възможно е и да си сбъркал със специалността, но това никак не е пагубно. Животът ти няма да свърши, няма да умреш от тази грешка. Хора записват висше, отказват се, записват друго и това не е лошо. Всеки допуска грешки, а когато си на 18-23 години е почти задължително да направиш цяла поредица от смешни решения, за които после да ти е гадно. Стягай се и излез от тази дупка. Ходи на психолог, говори с близки, чети книги, тренирай, купувай чаши с цел да ги чупиш в стената. Направи всичко, което смяташ, че ще ти е от помощ да дойдеш на себе си. Да ти кажа, никак не се гордея, ама веднъж наистина взех една чаша, счупих я и така ми олекна, че не мога да ти го опиша с думи. Това беше напълно инфантилно, но после яда ми премина и бях в състояние да си взема решенията адекватно и да си оправя кашата. Хората не ме разбират винаги, но се научих сама да се разбирам и да следвам собствения си път. Няма значение какво говорят хората, какво мислят, какво ти втълпяват, че е правилно за теб. Ти си човекЪТ. Ти си подлога във всяко изречение, което се отнася до твоя живот. Ако четенето ти помага, чети. Ако бягането ти помага, тичай. Ако искаш приятели, заговаряй всеки втори. Направи това, което ти се иска и ще се справиш. В такъв случай, дори и да допуснеш грешка, пак ще седнеш и ще се поздравиш сам за смелостта и ще продължиш напред. Трябва ти да си доволен от стореното. Ако не си доволен, не допускай същата грешка втори път. Ако нещо в момента не ти харесва, промени го. Ако смяташ, че е само период, мини през него. Няма ситуация без изход. Не си лош. Не си убил човек, не си откраднал кола, не си участвал в схема за пране на пари. Просто си на 19 години и ти е трудно... няма как да ти е лесно, ти си от хората, които много размишляват. Е, аз също съм от тях. Измежду познатите ми има и лекомислени хора, те рядко изпадат в тежки дилеми и винаги си стъпват на краката бързо. Не може всички да сме като тях, на някой ни е писано сами да си подливаме вода. Ами, добре, вадим парцала, подсушаваме, стъпваме бавно и всичко се забравя. Изясни се със себе си, поглези се и после взимай генерални решения.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 81689151d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Намери си приятелка и светът ще ти се види различен. Когато човек е влюбен, всичко придобива смисъл.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 10f1b2a0aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   На 19 не сте нито момчета, нито момичета, а МЪЖЕ и ЖЕНИ.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: b581149373
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Като ви чета коментарите и започна да ми липсват тези студентски години:
- Когато оправданието да не работя беше ходенето на лекции;
- Когато имаше истински приятели и винаги си намирахме повод да излезем за по бира - (след изпит, лекции, и пр.);
- Когато родителите ми бяха здрави и положителни хора;
- Когато квартирите бяха евтини и престоя в тях беше чиста романтика;
- Когато имах време след като си подготвя лекциите, да играя на компа;
- Когато тепърва открих хорър филмите, че съществуват като жанр :)
Ех... деца...
А сега - хапчета, депресии, операции, самота, работа по 12 часа на ден за минимална заплата с 2 висши образования...
Ех...деца...

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 135440748b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Спокойно, приятел! Всеки е минал през такъв период. Нарича се порастване. Когато си ученик нямаш търпение да завършиш, да посинееш, да си голям и независим и разбира се, в един момент желанието ти се сбъдва. Обаче изведнъж осъзнаваш, че не е толкова хубаво колкото изглежда от страни. Да, майка ти не ти мрънка кога да си лягаш или да си научиш по биология, но пък за сметка на това трябва да се бориш сам с живота. И тогава осъзнаваш колко по-лесно ти е било преди! И нормално изпадаш в депресия. Ще се оправиш, спокойно. А и не искам да те плаща, но в бъдеще ще става още по-зле. Сега основното ти задължение е да ходиш на лекции и да се грижиш само за себе си, а си представи, че някой ден ще имаш жена, дете, ипотека, работа, която може и да не харесваш, сметки за плащане и да не изброявам още колко отговорности. За това не се сдухвай, ами се радвай на относителната свобода, която имаш в момента. Сега си мислиш, че ти е тежко и гадно, а като станеш на 35 ще има с носталгия да си спомняш за студентските години.
Колкото до специалността, която учиш, ами ако не ти хареса, сега е моментът да я смениш. Щом си на 19 сигурно си 1 или 2 курс, така че по-добре си завърши годината и помисли как да се подготвиш за новата кандидатстудентска кампания. И този път избирай умно, а не просто "нещо си за да имам висше".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker