Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Малък си още. Не е никак малко това твое разочарование, но в реалния живот ще се сблъскаш с доста по-големи трудности. Зарежи всичко. Дръпни чертата и стъпи на двата си крака. В гадния свят няма вече място за слаби хора. От сега нататък ще започваш да се доказваш като МЪЖ. Бъди мъж, не сополанко. Никой не се е родил със златна лъжица в устата. На 40 съм и поне мога да ти дам съвет. Приятели няма! Ще ти бъдат приятели докато имат интерес от теб. Приятеля сам се доказва, че ти е приятел. Дали си с икона в джоба или със скъсани обувки, той няма да се подиграе с теб. Аз също израснах без баща. Не бях привързан към него, но когато се изнесе ме налегна депресия. Започнах да се напивам до припадък на 15г. Плачех като малко дете за него. За 25 години го видях 3 пъти. Подминава ме все още като камък. Майка ми не успяваше да изхрани мен и сестра ми. Започнах работа от 16 годишен. Исках и аз да излизам по барчетата. От тази работа и липса на баща, търсех компания. Попаднах в лоша среда и си изпатих от тези "приятели". Започнах да търся женска компания и интимност. До първата година от всяка една моя връзка, търпях. Отдавах се изцяло. Виждаха в мен добрия човек и се гавреха с мен. Над 15 връзки все същото. На 30 вече мечтаех за мое дете и сложих капаците на очите. Реших да опитам за последно. И се събрах с най-големия звяр с който имаме дете. Не само, че мълча на обидите които слушам ежедневно, но и детето е с психоза и се държи като едногодишно а е на 6. Едвам се справям с ежедневните проблеми, но стискам зъби и търпя.
Та мисълта ми е да вдигнеш глава; и да стъпиш здраво на краката си. Това твое ниско самочувствие и чувствителност ги забрави. Няма да постигнеш нищо с тях. Бъди добър с хората които са добри с теб. Всеки гледа неговата си кожа. Пази се от жените. 95 процента от тях са интригантки, бройкаджийки и златотърсачки. Ще ти се кълнат, и накрая ще ти сложат примката на врата. Жената която те разбира и ти желае доброто ще го покаже.
Горе главата и бъди мъж. Тук няма да решиш проблемите си.
Дядо Тошо

7.   Темата ти предизвиква много смесени чувства в мен. Казваш, че имаш нужда от подкрепа и утеха, а една част от мен толкова силно иска да те срита по дупето и да те мотивира. Ще надмогна себе си, защото виждам, че наистина се тормозиш и смятам, че знаеш по-добре от мен от какво имаш нужда.
Е, не си живял насред розово поле потънало в слънчеви лъчи. Идеалният живот го има основно във филмите и книгите. Реалността не е лоша, но е сложна. Няма лошо без добро, нито добро без лошо. Перфектните хора не съществуват. Когато се влюбиш и мине малко време ще осъзнаеш, че и лошото може да бъде прието с усмивка. Всеки си мисли, че неговите проблеми са огромни пречки, които не може да отстрани. Не е вярно. Отраснах с родители, които се караха доста качествено. Като малка се молих да се разделят, за да живея спокойно. То пък стана така, че се укротиха с годините и появата на брат ми. Преживяла съм две големи финансови кризи, много проблеми в академичната среда, едно ментално заболяване, няколко физически, разбито сърце, доста предателства от приятели и много неразбиране от роднини. Пред всяка пречка се чувствах по-ниска от тревата и по-малка от мравка. Аз се чувствах като теле пред заколение, а после като месото в мелачката, а след това като вечерята на масата. Иии... всичко беше само в моята глава. Проблемите ми не бяха всички тези материални явления или липси в живота, проблемите ми бяха с мен самата. Беше ми по-лесно да спра на място и да търся изход, отколкото да изместя пречките и да си разчистя пътя. Гледах родителите си и си мислих, че са ме травмирали за цял живот. Пораснах и сега не мога да се примиря да бъда с човек, който ме кара да се чувствам незначителна. Ако родителите ми ме научиха на нещо, то е какво точно искам да имам като любов и какво искам да дам на децата си. Всеки ти дава някакъв пример, понякога съдбата ти носи на тепсия лошия пример, който да отхвърляш като дявол. На 17 години вече можеше да ме хвърлиш където пожелаеш и аз имах вярата в себе си, че ще се справя. Тази вяра беше всичко нужно. Същата вяра ти трябва и на теб. Не да си казваш, че има хора с по-сериозни проблеми, а да приемеш, че твоите са преодолими за теб. Нито любовта ще те спаси от теб самия, нито надеждата ще те убие. Вярата е като двигател за човек, най-високото стъпало в самосъзнанието. Нещо като постижима магия за всеки. За мен е от изключителна важност хората в живота ми да вярват в нещо и аз винаги задавам този въпрос първо. Уважавам религиите, вярвам и в Господ, но се впечатлявам от отговори, които освен религия включат и още нещо. Ти в какво вярваш? Защото на мен ми се струва, че вярваш, че не си струва да живееш и си нищожество. Разбирам те, бях на твое място, познавам това чувство до болка. Сега погледни другият ъгъл на картината ти. След всички тези гадости, ти още си жив, още дишаш, още имаш шансове да промениш живота си. Оцелял си. Просто си оцеляващ. Какво те притеснява толкова сериозно? След като си се справил с всичко до момента, защо да не се справиш и със следващите събития? Няма как да вярваш, че си нищожество и да се чувстваш силен. Това е парадокс. Или се виждаш като победител, или се примиряваш да си губещ. Много дълго време губих ежедневно, но се виждах като човек-планина. Не ми пукаше, че ще падна, че ще чуя обида, че ще преживея някоя гадост, аз знаех, че мястото ми не е на дъното и предпочитах да се влача по корем нагоре, отколкото да стоя права на дъното на себе си. Защото понякога ти се струва, че всичко е черно, а то не може да бъде само черно. Понякога виждаш само лошотията, ама тя трябва да те мотивира да създаваш добро. И така аз спрях да правя добри неща с цел да ми се върне добрината. Спрях да обичам с желанието да бъда обичана. Спрях да давам с идеята, че ще получа. Сега обичам, помагам, раздавам се и го правя защото го искам. Правя го заради себе си. Виждам един човек и решавам, че ще направя каквото мога за него, защото той ми харесва и аз така искам. Ако после се обърне и си тръгне, то приемам, че е поел по своя път и не мога да му се сърдя. Философията ми е малко трудна за разбиране, но е от малкото неща, с които се гордея. Така аз съм избрала да отхвърлям предателството и загубата. Виждам една чернилка, но не ѝ позволявам да ме докосне. Не искам да съм жертва, спрях да се виждам като жертва и вече не се чувствам такава. Ти трябва да се стремиш към тази стъпка. Не да повтаряш мен, а да намериш себе си и да си повярваш. После да приемеш, че не си губещ. Първо ще спечелиш вътрешно и ще го знаеш само ти, а после ще започнеш да печелиш и видимо за околните. Приемам, че ние всички сме отделни личности с равни права. Човек има правото да те предаде, а ти имаш правото да реагираш някак. За мен единствената правилна реакция е да не задържаш никого при себе си. Дай свобода на себе си, дай я и на всичките си близки. Така ще виждаш само истинските лица на хората и ще знаеш, че ако не друго, то поне не си бил излъган. Ако останеш сам, това изобщо не е лошо. И сам войнът е войн. Много по-лесно се функционира, ако отговаряш само и единствено за себе си. Много по-лесно се мисли, когато факторите са малко. В самотата можеш да намериш правилната нагласа. Не се страхувай от глупости. Нищо лошо не е изцяло лошо. Ако се откажеш, тогава наистина си загубил. Не за друго, а защото си се предал и си избрал най-лесния изход. А можеш да се надигнеш и да покажеш на всички, че си повече от това, което те мислят за теб. Можеш да пораснеш и да създадеш добро семейство, изпълнено с любов и щастие. Можеш да използваш лошия пример също. Нека кажем, че животът ти не е толкова лош. Ти просто имаш късмета да се каляваш от малък. Дава ти се шанс да си намериш потенциала, а ти си седнал да се самосъжаляваш. Каляването или те чупи, или те учи да се огъваш и оцеляваш. Не се чупи. Аз не те познавам, ама вярвам, че можеш да се справиш.

8.   има. Ще намериш точни съюзи и някои от тях ще ти бъдат като родители добри, а когато откриеш и любимата, ще имаш истинско семейство!

9.   Да, има смисъл! Колкото и трудно да ти бъде, никога не се отказвай да живееш! Ще откриеш целта в живота си и борейки се да я постигнеш ще придадеш смисъл на съществуването си! До няколко години ще се случи! Не се предавай!

10.   Нямаш избор.

11.   Странно ми е колко близки са историите ни. Хората често не разбират каква дълбока психологическа травма остава у хората порастването в разбито и тормозещо те семейство. Получава са объркване, склонност нъм морален релативизъм и желание за одобрение от другите, за безпрекословна любов , която не си получил от хората, които е трябвало да ти я дадат. Хората все се опитват да те мотивират и да ти помогнат "да се стегнеш", без да разбират ситуацията. Аз лично се справих с това чрез различни форми на ескапизъм- започнах да чета много, започнах да тренирам, нарочно си избрах сложна професия с много учене, която да ангажира цялото ми внимание. Опитах се да игнорирам родителите си, горе-долу се получаваше. А относно приятелите... Трудно се намират честни, интелигентни и разбрани хора в днешно време, но все пак ги има и си струва да търсиш. Аз се бях почти изцяло изолирала от света и се чудих защо съм без приятели... Осъзнах, че те няма сами да дойдат на вратата, трябва да ги потърся. На 16 винаги е трудно , но помни, че има смисъл и нещата с времето почти винаги се подобряват. Опитай да си разшириш интересите, да излизаш повече и не оставяй проблемите от семейството да ти съсипват връзките от живота-не очаквай пълна любов и одобрение от всички, не бъди саморазръшителен, защото така си свикнал да се отнасят с теб

12.   Вие още си вярвате в Господ и Дядо Мраз...
Докато е така ще ви мачкат разни нищожества, които винаги ВИНАГИ
ще имат повече пари от вас, защото вярват в силата на парите, а не в клошарски истории, написани в някаква книжка от монах в миналото...