Разочарование - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (88668)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20478)
 Секс и интимност (10369)
 Тинейджърски (19322)
 Семейство (4326)
 Здраве (7254)
 Спорт и красота (3799)
 На работното място (1837)
 Образование (5161)
 В чужбина (1154)
 Наркотици и алкохол (860)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1422)
 Други (11795)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Разочарование
преди: 1 месец, 25 дни, прочетена 941 пъти
Здравейте,

животът винаги ме е мачкал - лесен живот няма.
Проблема е другаде, че моят не е труден, а живо мъчение.
Израснал съм с разделени родители и в караници.
Като бях по-малък даже се молих и на господ (колкото и налудничаво да ви звучи), нашите да се съберат и да бъдем щастливи. Всяко дете има нужда от любов и внимание. Обаче аз не ги получавах и нямах и детство за жалост. С последните си пари бях си и купил камъче на което беше изобразена икона (това беше последната ми надежда), носих я навсякъде, докато не го видяха и всички започнаха да ми се присмиват. Имал съм два най-добри приятели в различни моменти в живота ми, които, са ме заменяли с други, без да има някаква причина. Не сме се карали, просто са си тръгвали. Много боли, когато близък за теб човек те предаде. Обиди съм получавал от семейството ми, от съученици и непознати. Спрях да търся и да комуникирам с повечето хора, защото искам да имам някаква връзка само с истински хора, както съм аз към тях. Точно това е и причината да ме наричат "задръстен", "странен" и други неща, защото не съм като останалите. Баща ми винаги ми е давал празни обещания, и аз за жалост все се надявам да спазва обещанията си, и винаги се натъжавам от резултатите. Чувствителен съм и това е. Всичко и всеки е срещу мен.. гледам да се боря сам въпреки всички, но все пак не съм от желязо. Имам нужда от подкрепа и от утеха, но няма кой да ми я даде, затова реших да споделя тук. Има ли смисъл да продължавам да се боря?

Момче 16г.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 25 дни
hash: 52d9f330f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Има разбира се, нещата се променят за добро, имай вяра в Бога и Христос и сегашните трудности ще останат в миналото само като неясни спомени.

 
  ...
преди: 1 месец, 25 дни
hash: 3d925337d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Момче на 16 си е вече мъж!? В крехка възраст си удържал, вече си кален, не се предавай, съдбата е вече в твоите ръце. Започни работа да станеш финансово независим и животът ти постепенно ще се подреди! Ще си намериш добро момиче и ще почувстваш, че в живота има и щастие! Успех ти желая!

 
  ...
преди: 1 месец, 25 дни
hash: 5135e6d56c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Разбирам те - не случайно ни наричат "изгубеното поколение" - лутаме се в една неразбрана и изменена система и търсим себе си... А по този трънлив път към себеоткриване срещаме само разочарования и мачкане от страна на все още неосъзнати индивиди, които са се внедрили по разни места с единствената цел да вземат повече за себе си и да смачкат това, което все още е останало от теб...
Жалко, но факт!!!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 25 дни
hash: 81e58c4c38
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Проблема е във възприятията ти за околните, не в самите тях. Виниш околните, а никой не ти е длъжен. Ако очакваш някой да те направи шастлив, да те подкрепи, то няма са си щастлив никога. Трябва да се чувстваш фобре сам със себе си и да правиш това, което те прави щастлив, а не да очакваш от околните каквото и да било и после да ги обвиняваш, че са те предали. Приятелите са така, не можеш да се вкопчиш в някой и той вече да няма други приятели, защото е най добър приятел с теб. И после да го обвиняваш в предателство? Ти знаеш ли какво е предателство изобщо? Например да ти навреди като те издаде.
А той си намерил други приятели и това наричаш предателство. Ми може да му е било скучно с тебе или ти да си се вкопчил в него. Никой не ти е длъжен. И родителите ти, че са разделени да ги обвиняваш, че нямаш детство. Ти как си представяш детството?
Спри да очакваш от хората да те направят щастлив. А си намери цел, вече си голям, трябва да мислиш за кандидатстеане, не да страдаш по детството.

 
  ...
преди: 1 месец, 25 дни
hash: 15b08fcc63
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Не е налудничево, че си си молил, а че си спрял. Повярвай ми, от както се обърнах към Господ, всичко е наред, пак има проблеми, но мога да се справя с негова помощ.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 25 дни
hash: 3ec9cee359
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Малък си още. Не е никак малко това твое разочарование, но в реалния живот ще се сблъскаш с доста по-големи трудности. Зарежи всичко. Дръпни чертата и стъпи на двата си крака. В гадния свят няма вече място за слаби хора. От сега нататък ще започваш да се доказваш като МЪЖ. Бъди мъж, не сополанко. Никой не се е родил със златна лъжица в устата. На 40 съм и поне мога да ти дам съвет. Приятели няма! Ще ти бъдат приятели докато имат интерес от теб. Приятеля сам се доказва, че ти е приятел. Дали си с икона в джоба или със скъсани обувки, той няма да се подиграе с теб. Аз също израснах без баща. Не бях привързан към него, но когато се изнесе ме налегна депресия. Започнах да се напивам до припадък на 15г. Плачех като малко дете за него. За 25 години го видях 3 пъти. Подминава ме все още като камък. Майка ми не успяваше да изхрани мен и сестра ми. Започнах работа от 16 годишен. Исках и аз да излизам по барчетата. От тази работа и липса на баща, търсех компания. Попаднах в лоша среда и си изпатих от тези "приятели". Започнах да търся женска компания и интимност. До първата година от всяка една моя връзка, търпях. Отдавах се изцяло. Виждаха в мен добрия човек и се гавреха с мен. Над 15 връзки все същото. На 30 вече мечтаех за мое дете и сложих капаците на очите. Реших да опитам за последно. И се събрах с най-големия звяр с който имаме дете. Не само, че мълча на обидите които слушам ежедневно, но и детето е с психоза и се държи като едногодишно а е на 6. Едвам се справям с ежедневните проблеми, но стискам зъби и търпя.
Та мисълта ми е да вдигнеш глава; и да стъпиш здраво на краката си. Това твое ниско самочувствие и чувствителност ги забрави. Няма да постигнеш нищо с тях. Бъди добър с хората които са добри с теб. Всеки гледа неговата си кожа. Пази се от жените. 95 процента от тях са интригантки, бройкаджийки и златотърсачки. Ще ти се кълнат, и накрая ще ти сложат примката на врата. Жената която те разбира и ти желае доброто ще го покаже.
Горе главата и бъди мъж. Тук няма да решиш проблемите си.
Дядо Тошо

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 25 дни
hash: aa08585717
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Темата ти предизвиква много смесени чувства в мен. Казваш, че имаш нужда от подкрепа и утеха, а една част от мен толкова силно иска да те срита по дупето и да те мотивира. Ще надмогна себе си, защото виждам, че наистина се тормозиш и смятам, че знаеш по-добре от мен от какво имаш нужда.
Е, не си живял насред розово поле потънало в слънчеви лъчи. Идеалният живот го има основно във филмите и книгите. Реалността не е лоша, но е сложна. Няма лошо без добро, нито добро без лошо. Перфектните хора не съществуват. Когато се влюбиш и мине малко време ще осъзнаеш, че и лошото може да бъде прието с усмивка. Всеки си мисли, че неговите проблеми са огромни пречки, които не може да отстрани. Не е вярно. Отраснах с родители, които се караха доста качествено. Като малка се молих да се разделят, за да живея спокойно. То пък стана така, че се укротиха с годините и появата на брат ми. Преживяла съм две големи финансови кризи, много проблеми в академичната среда, едно ментално заболяване, няколко физически, разбито сърце, доста предателства от приятели и много неразбиране от роднини. Пред всяка пречка се чувствах по-ниска от тревата и по-малка от мравка. Аз се чувствах като теле пред заколение, а после като месото в мелачката, а след това като вечерята на масата. Иии... всичко беше само в моята глава. Проблемите ми не бяха всички тези материални явления или липси в живота, проблемите ми бяха с мен самата. Беше ми по-лесно да спра на място и да търся изход, отколкото да изместя пречките и да си разчистя пътя. Гледах родителите си и си мислих, че са ме травмирали за цял живот. Пораснах и сега не мога да се примиря да бъда с човек, който ме кара да се чувствам незначителна. Ако родителите ми ме научиха на нещо, то е какво точно искам да имам като любов и какво искам да дам на децата си. Всеки ти дава някакъв пример, понякога съдбата ти носи на тепсия лошия пример, който да отхвърляш като дявол. На 17 години вече можеше да ме хвърлиш където пожелаеш и аз имах вярата в себе си, че ще се справя. Тази вяра беше всичко нужно. Същата вяра ти трябва и на теб. Не да си казваш, че има хора с по-сериозни проблеми, а да приемеш, че твоите са преодолими за теб. Нито любовта ще те спаси от теб самия, нито надеждата ще те убие. Вярата е като двигател за човек, най-високото стъпало в самосъзнанието. Нещо като постижима магия за всеки. За мен е от изключителна важност хората в живота ми да вярват в нещо и аз винаги задавам този въпрос първо. Уважавам религиите, вярвам и в Господ, но се впечатлявам от отговори, които освен религия включат и още нещо. Ти в какво вярваш? Защото на мен ми се струва, че вярваш, че не си струва да живееш и си нищожество. Разбирам те, бях на твое място, познавам това чувство до болка. Сега погледни другият ъгъл на картината ти. След всички тези гадости, ти още си жив, още дишаш, още имаш шансове да промениш живота си. Оцелял си. Просто си оцеляващ. Какво те притеснява толкова сериозно? След като си се справил с всичко до момента, защо да не се справиш и със следващите събития? Няма как да вярваш, че си нищожество и да се чувстваш силен. Това е парадокс. Или се виждаш като победител, или се примиряваш да си губещ. Много дълго време губих ежедневно, но се виждах като човек-планина. Не ми пукаше, че ще падна, че ще чуя обида, че ще преживея някоя гадост, аз знаех, че мястото ми не е на дъното и предпочитах да се влача по корем нагоре, отколкото да стоя права на дъното на себе си. Защото понякога ти се струва, че всичко е черно, а то не може да бъде само черно. Понякога виждаш само лошотията, ама тя трябва да те мотивира да създаваш добро. И така аз спрях да правя добри неща с цел да ми се върне добрината. Спрях да обичам с желанието да бъда обичана. Спрях да давам с идеята, че ще получа. Сега обичам, помагам, раздавам се и го правя защото го искам. Правя го заради себе си. Виждам един човек и решавам, че ще направя каквото мога за него, защото той ми харесва и аз така искам. Ако после се обърне и си тръгне, то приемам, че е поел по своя път и не мога да му се сърдя. Философията ми е малко трудна за разбиране, но е от малкото неща, с които се гордея. Така аз съм избрала да отхвърлям предателството и загубата. Виждам една чернилка, но не ѝ позволявам да ме докосне. Не искам да съм жертва, спрях да се виждам като жертва и вече не се чувствам такава. Ти трябва да се стремиш към тази стъпка. Не да повтаряш мен, а да намериш себе си и да си повярваш. После да приемеш, че не си губещ. Първо ще спечелиш вътрешно и ще го знаеш само ти, а после ще започнеш да печелиш и видимо за околните. Приемам, че ние всички сме отделни личности с равни права. Човек има правото да те предаде, а ти имаш правото да реагираш някак. За мен единствената правилна реакция е да не задържаш никого при себе си. Дай свобода на себе си, дай я и на всичките си близки. Така ще виждаш само истинските лица на хората и ще знаеш, че ако не друго, то поне не си бил излъган. Ако останеш сам, това изобщо не е лошо. И сам войнът е войн. Много по-лесно се функционира, ако отговаряш само и единствено за себе си. Много по-лесно се мисли, когато факторите са малко. В самотата можеш да намериш правилната нагласа. Не се страхувай от глупости. Нищо лошо не е изцяло лошо. Ако се откажеш, тогава наистина си загубил. Не за друго, а защото си се предал и си избрал най-лесния изход. А можеш да се надигнеш и да покажеш на всички, че си повече от това, което те мислят за теб. Можеш да пораснеш и да създадеш добро семейство, изпълнено с любов и щастие. Можеш да използваш лошия пример също. Нека кажем, че животът ти не е толкова лош. Ти просто имаш късмета да се каляваш от малък. Дава ти се шанс да си намериш потенциала, а ти си седнал да се самосъжаляваш. Каляването или те чупи, или те учи да се огъваш и оцеляваш. Не се чупи. Аз не те познавам, ама вярвам, че можеш да се справиш.

 
  ...
преди: 1 месец, 24 дни
hash: fdea03f80e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   има. Ще намериш точни съюзи и някои от тях ще ти бъдат като родители добри, а когато откриеш и любимата, ще имаш истинско семейство!

 
  ...
преди: 1 месец, 24 дни
hash: ca87cb117e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Да, има смисъл! Колкото и трудно да ти бъде, никога не се отказвай да живееш! Ще откриеш целта в живота си и борейки се да я постигнеш ще придадеш смисъл на съществуването си! До няколко години ще се случи! Не се предавай!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 24 дни
hash: a995fbea12
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Нямаш избор.

 
  ...

...
преди: 1 месец, 23 дни
hash: 74b6957cfe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Странно ми е колко близки са историите ни. Хората често не разбират каква дълбока психологическа травма остава у хората порастването в разбито и тормозещо те семейство. Получава са объркване, склонност нъм морален релативизъм и желание за одобрение от другите, за безпрекословна любов , която не си получил от хората, които е трябвало да ти я дадат. Хората все се опитват да те мотивират и да ти помогнат "да се стегнеш", без да разбират ситуацията. Аз лично се справих с това чрез различни форми на ескапизъм- започнах да чета много, започнах да тренирам, нарочно си избрах сложна професия с много учене, която да ангажира цялото ми внимание. Опитах се да игнорирам родителите си, горе-долу се получаваше. А относно приятелите... Трудно се намират честни, интелигентни и разбрани хора в днешно време, но все пак ги има и си струва да търсиш. Аз се бях почти изцяло изолирала от света и се чудих защо съм без приятели... Осъзнах, че те няма сами да дойдат на вратата, трябва да ги потърся. На 16 винаги е трудно , но помни, че има смисъл и нещата с времето почти винаги се подобряват. Опитай да си разшириш интересите, да излизаш повече и не оставяй проблемите от семейството да ти съсипват връзките от живота-не очаквай пълна любов и одобрение от всички, не бъди саморазръшителен, защото така си свикнал да се отнасят с теб

 
  ...
преди: 1 месец, 22 дни
hash: 5135e6d56c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Вие още си вярвате в Господ и Дядо Мраз...
Докато е така ще ви мачкат разни нищожества, които винаги ВИНАГИ
ще имат повече пари от вас, защото вярват в силата на парите, а не в клошарски истории, написани в някаква книжка от монах в миналото...

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker