Защо нямам желание за нищо - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89310)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20660)
 Секс и интимност (10433)
 Тинейджърски (19401)
 Семейство (4372)
 Здраве (7301)
 Спорт и красота (3819)
 На работното място (1866)
 Образование (5213)
 В чужбина (1165)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11908)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Защо нямам желание за нищо
преди: 2 месеца, 24 дни, прочетена 1086 пъти
Здравейте! Някой може ли да ми помогне с мнение по въпроса. Нямам желание за абсолютно нищо. Жива съм, но имам чувството че не живея. Все едно просто съществувам. Нямам мечти, нито желания. Живея ден за ден. На работа и в къщи, никъде не излизам и не искам да излизам. Стоя пред телефона и играя на една тъпа игра, Авакин се казва. Но и тя вече ми омръзва. Преди играех на world of Warcraft но вече не мога защото ми откраднаха лаптопа. Мразя живота си, мразя света в който живея. Искам просто да изчезна, но ме е страх. Не искам да се самоубивам въпреки че ми минава и тази мисъл. Чувала съм че който се самоубива отива в ада. Абе общо взето без надеждно положение. Загубих всичките си приятелки покрай world of Warcraft защото играех денонощно и спрях да излизам с тях. Сега никой не ме търси. Пробвала съм да ги търся, но те не искат да излизат с мен защото имат приятели и излизат само с тях. Няма смисъл от нищо. Остава ми само да играя на авакин и просто да съществувам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 1fabf4e2b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Доскоро бях така от има-няма 15-20 г. Депресия е.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: e6d2ede60e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Явно още не си намерила смисъла на живота си. Излизай по-често, виждай се с нови хора, пробвай нови неща, запиши университет, участвай в разни мероприятия дори да не са ти интересни все ще извлечеш полза, прави това, което обичаш да правиш, но нямам предвид да играеш WoW денонощно, защото трудно излизаш от филма после, чети, гледай филми...примери безброй. Ако те отегчава работата най-добре я смени. Явно си попаднала в зоната на монотонното ежедневие. Като цяло нещата са в твой ръце. Никой не може да ти помогне, ако искаш ходи и при най-добрия психиатър ли психолог. Нещата са в твой ръце и най-добре не се мотай, че живота си тече.

 
  ...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: f6a092e27d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   И аз съм така. Почти всичко което описа се отнася и за мен- не общувам с никого ,нямам приятели и навремето играех много WoW. Ако искаш (и ако е позволено)остави контакти да поговорим .

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 8da6cf37ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Можеш да изкарваш пари от твоята игра като си направиш ютюб акаунт !
Много хора вместо да се гърбят за мижави пари (на 8-12 часова работа) стават ютюбъри и не им се налага да се подмазват на разни шефове, дето си мислят, че са хванали Бог за шлифера, като имат всяко момиче в службата !!! А и не им трябват "момченца с дипломки" (както казва моя шеф), нищо че са си губили времето, нервите и средствата за да ги изкарат.
Та виж това с ютюба :)

 
  ...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 538115c852
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

5.   Залагам на това, че си дебела? Чисто и просто имаш нужда от секс - той ще стартира живота ти. Но ако си много грозна, задачата не е лесна.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 64befef96b
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

7.   Номер 5 я си гледай работата. Ти да не си ясновидец че знаеш кой какъв е и от какво има нужда. Дано и ти да изпаднеш в подобно състояние и тогава ще спреш да се подиграваш и ще разбереш ти от какво имаш нужда.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 22 дни
hash: a2eaa174a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Добре, защо във всяка тема пусната от депресирано момиче/жена все има някой, който да напише нещо от сорта на: "прави секс и живота ти ще се оправи"?

А ако такава тема е пусната от мъж винаги всичките коментари са едни такива супер подкрепящи и дълбоко философски, което е много хубаво разбира се - точно така и трябва, но за всеки човек, независимо от пола му.

Защо като е жена винаги има някой да напише нещо като номер5?

 
  ...
преди: 2 месеца, 20 дни
hash: 4aa81e56bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Здравей! Може би като начало започни да оставяш телефона и другите устройства за известно време. Особено, ако сутрин първото нещо е да хванеш телефона, спри да го правиш. Естествено трябва да го вземеш за да видиш колко е часа или да изключиш алармата, но не повече. Трябва да си го наложиш. Може и да не стане веднага, може и да се връщаш много пъти към цъкането, но трябва да правиш и обратното - да оставаш известно време без да си на дигитални устройства. Ако имаш възможност ходи пеш преди или след работа, дори да не е целия път. Време сред природата или в парка също ще ти се отрази добре, може да си вземеш и книга, няма значение каква и няма значение колко ще четеш и не става дума задължително да правиш няколко часови планински преходи. Започни да правиш някакви физически упражнения или спортувай - дори да са съвсем елементарни упражнения и да са вкъщи и дори да е за 10 минути. Мисля, че това е добре като за начало - време без телфон (лаптоп или таблет), движение и отворени пространства. И това ще доведе и до други промени.

 
  ...
преди: 2 месеца, 14 дни
hash: 06cc1348f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

10.   Като за начало, моля те не вярвай в тия простотии с ада. Така или иначе религията е просто нещо, което хората преди много време са измислили, за да си дадат сами отговор на необяснимите неща около себе си, а по-късно тя се използва само за манипулация. Както и днес.

Няма значение дали някой друг ще те убие, дали сам ще се убиеш или ще умреш от естествена смърт - всичко просто свърша, тялото ти заедно с мозъка ти (което е всичко, което си като човек) изгниват и това е.

Иначе за това, в което си в момента - депресия. Чувствам се по абсолютно същия начин, пробвала съм да се самоубия много пъти, но е по-трудно отколкото звучи. Лесно е предполагам да скочиш от високо или да се хвърлиш пред превозно средство, което се движи бързо, но някакси не мога да се накарам да го направя, тъй като постоянно мисля как ще оживея, но увредена. Пробвала съм с хапчета, отрова, газ и обесване. Интересното е, че темата за самоубийството винаги е била виждана като табу, нещо страшно и тайно. И ми е ужасно странно, защото винаги съм го виждала просто като лек. И никога не съм смятала, че е егоистично или предаване. По-скоро е когато си изчерпал всичко от себе си. Не предаване, а "изразходване". Имам предвид, има ли смисъл да живее човек, ако по цял ден мисли само за това как иска да се махне от света?

Съжалявам, че не пиша за да те мотивирам или да ти вдъхна надежда, но наистина не мога и не знам магически начин да се върнеш към някакво по-старо състояние. Хората в такива моменти ходят на лекари, пият хапчета, минават през терапия. Аз лично не искам да правя и това, ходила съм на психолози и психиатъри, уж са професионалисти, а гледаш как аз - клиента - знам повече от тях.

Знам, че другите ще ти кажат да оставиш екраните и да се "стегнеш", но аз те съветвам просто да намалиш седенето. Наистина опитай да излизаш навън, в някой парк например. Ако имаш колело е супер идея да почнеш да го караш в дните, когато имаш повече енергия. Опитай се да почнеш да четеш книги. Опитай и хартиен вариант.

Не е нужно да правиш каквото и да е било с някаква крайна цел, нужно е да ти носи наслада за момента.

Надявам се да помогнах.

Ж, 17

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 13 дни
hash: 9f1c90c9d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   10 - на тези години можеш да даваш съвети единствено в раздел "Тийнейджърски". Като пораснеш малко ще проумееш, че нищо не знаеш.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 10 дни
hash: 06cc1348f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Номер 11, това че някой е възрастен не го прави неподатлив на идиотизъм и всеки път като вляза в този сайт се уверявам в това.

 
  ...
преди: 2 месеца, 10 дни
hash: 1a645ddfe4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   "Аз лично не искам да правя и това, ходила съм на психолози и психиатъри, уж са професионалисти, а гледаш как аз - клиента - знам повече от тях. "

Facepalm

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: 64befef96b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   От авторката: Благодаря ви много хора, че прочетохте и се опитахте да помогнете. Не очаквах тази тема да бъде прочетена или някой изобщо да напише нещо. ;(
Дълго мислех върху моя проблем и осъзнах нещо. World of Warcraft съсипа всичките ми мечти и най-голямата грешка в живота ми беше, че я играх. Като се замисля как започнах да я играя едва на 16, 17 години и разбирам какво всъщност се е случило. Тогава бях с разбито сърце и срещах много разочарования от приятелки. Чувствах как никой не ме разбира. Винаги съм била много притеснителен човек и хората са ме плашели. Тогава когато бях на 17 открих един нов свят в тази игра и начин да избягам от тежката реалност. От това, че майка ми и баща ми са ме зарязали като малка при баба ми. От това, че никой не ме обича и разбира.
Най-голямата ми грешка беше, че тогава на 17 се опитах да бъда готина, да преодолея това мое притеснение, като изляза с едно момче. А това изобщо не трябваше да се случва. Той ми пишеше по скайп и си мислех, че ме харесва. Как можах да му повярвам, как можах да си пиша с него. Толкова много съжалявам, но вече е късно. Той ме нарани толкова много. Тогава за да избягам от болката започнах да играя на wow. Само там се чувствах добре. Играех денонощно. Не излизах от вкъщи. Всичките ми приятелки спряха да ме търсят. А аз разбирах, че само там пред компютъра на тази игра мога да бъда свободна. Но не бях. Бях в капан и в един затвор. Мислен и физически.
Тогава когато завърших училище на 18 години нашите дойдоха само за да ми се карат и да ме обиждат, че ако не си намеря работа трябва да уча някъде или да забравя за играта, защото ще спрат да ми плащат интернета. Аз не исках да работя и за това записах хиляда специалности за кандидатстване пък където ме приемат там ще почна. Лошото е, че ме приеха най-трудното. Там където трябва много да се учи и няма как дори за секунда да не учиш защото е много трудно и трябва да се помнят хиляда неща и формули. Приеха ме химия. Не знам как. Но в училище тя беше съвсем различна и някак по лесна, обаче в университет е нещо страшно да се учи. Първия семестър едва завърших. Дори си бях изтрила играта. Получавах само тройки. Толкова много формули трябва да се помнят, толкова трудни неща.
Грешката ми беше че през втория семестър пак си изтеглих играта. Тогава с едно момче от играта се запознахме и излязохме на живо... и това беше голяма грешка. Той си тръгна и отново сърцето ми беше разбито. Тогава ме скъсаха на изпитите имах двойка на най-важния изпит по химия и го приех много тежко. Лошото беше, че тогава когато се бях затворила отново на онази игра, за да избягам от мъката от провала, всички ми се караха да излизам, а аз глупачката реших да изляза по най-лошия възможен начин. И то с най-лошия възможен човек. Как можах толкова много съжалявам. Това е травма за цял живот. Толкова ми е тъжно, но всичко вече е провалено. Тогава реших да се откажа от всичко.
Върнах се в къщи и се отказах от университета. Тогава пак започнах да играя бях на 19 години. Нашите искаха да ме спрат и ме заплашиха че отново трябва да запиша нещо да уча или да работя. Аз записах и ме приеха. Трябваше да обещая, че този път няма да се отказвам и обещах. Не знам как се случи. Просто тогава някак си записах по лесна специалност от химията. Общо взето свързана е с философията и там не трябва да се помнят толкова много трудни формули на изуст, но пак трябва да се знаят доста неща, не казвам че е много лесна.
Бях изтрила играта незнайно как. Учих много, защото обещах и завърших с отличен. Но проблема е, че след като завърших не си намерих работа по тази специалност.
Сега работя нещо и се старая да живея ден за ден въпреки че нямам мечти. Спокойно няма как да се върна към играта. Компютъра и лаптопа са ми взети от баща ми.
Като работя парите ми свидят и не ми се харчат за компютър, защото знам колко трудно се изкарват.
Общо взето това беше моята история. Пропуснах да спомена, че преживях няколко операции, природно бедствие, охапване от кърлеж, нападение от нещо много необяснимо за което не ми се говори сега. Но някак трябва да се оцелява. Това е. Благодаря, ако има изобщо някой който си е направил труда да го прочете. Съмнявам се някой да е успял, но нищо. Ако има благодаря ти човече. Ти си супер! Обичам те! Чао!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker