Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Номер 5 я си гледай работата. Ти да не си ясновидец че знаеш кой какъв е и от какво има нужда. Дано и ти да изпаднеш в подобно състояние и тогава ще спреш да се подиграваш и ще разбереш ти от какво имаш нужда.

8.   Добре, защо във всяка тема пусната от депресирано момиче/жена все има някой, който да напише нещо от сорта на: "прави секс и живота ти ще се оправи"?

А ако такава тема е пусната от мъж винаги всичките коментари са едни такива супер подкрепящи и дълбоко философски, което е много хубаво разбира се - точно така и трябва, но за всеки човек, независимо от пола му.

Защо като е жена винаги има някой да напише нещо като номер5?

9.   Здравей! Може би като начало започни да оставяш телефона и другите устройства за известно време. Особено, ако сутрин първото нещо е да хванеш телефона, спри да го правиш. Естествено трябва да го вземеш за да видиш колко е часа или да изключиш алармата, но не повече. Трябва да си го наложиш. Може и да не стане веднага, може и да се връщаш много пъти към цъкането, но трябва да правиш и обратното - да оставаш известно време без да си на дигитални устройства. Ако имаш възможност ходи пеш преди или след работа, дори да не е целия път. Време сред природата или в парка също ще ти се отрази добре, може да си вземеш и книга, няма значение каква и няма значение колко ще четеш и не става дума задължително да правиш няколко часови планински преходи. Започни да правиш някакви физически упражнения или спортувай - дори да са съвсем елементарни упражнения и да са вкъщи и дори да е за 10 минути. Мисля, че това е добре като за начало - време без телфон (лаптоп или таблет), движение и отворени пространства. И това ще доведе и до други промени.

10.   Като за начало, моля те не вярвай в тия простотии с ада. Така или иначе религията е просто нещо, което хората преди много време са измислили, за да си дадат сами отговор на необяснимите неща около себе си, а по-късно тя се използва само за манипулация. Както и днес.

Няма значение дали някой друг ще те убие, дали сам ще се убиеш или ще умреш от естествена смърт - всичко просто свърша, тялото ти заедно с мозъка ти (което е всичко, което си като човек) изгниват и това е.

Иначе за това, в което си в момента - депресия. Чувствам се по абсолютно същия начин, пробвала съм да се самоубия много пъти, но е по-трудно отколкото звучи. Лесно е предполагам да скочиш от високо или да се хвърлиш пред превозно средство, което се движи бързо, но някакси не мога да се накарам да го направя, тъй като постоянно мисля как ще оживея, но увредена. Пробвала съм с хапчета, отрова, газ и обесване. Интересното е, че темата за самоубийството винаги е била виждана като табу, нещо страшно и тайно. И ми е ужасно странно, защото винаги съм го виждала просто като лек. И никога не съм смятала, че е егоистично или предаване. По-скоро е когато си изчерпал всичко от себе си. Не предаване, а "изразходване". Имам предвид, има ли смисъл да живее човек, ако по цял ден мисли само за това как иска да се махне от света?

Съжалявам, че не пиша за да те мотивирам или да ти вдъхна надежда, но наистина не мога и не знам магически начин да се върнеш към някакво по-старо състояние. Хората в такива моменти ходят на лекари, пият хапчета, минават през терапия. Аз лично не искам да правя и това, ходила съм на психолози и психиатъри, уж са професионалисти, а гледаш как аз - клиента - знам повече от тях.

Знам, че другите ще ти кажат да оставиш екраните и да се "стегнеш", но аз те съветвам просто да намалиш седенето. Наистина опитай да излизаш навън, в някой парк например. Ако имаш колело е супер идея да почнеш да го караш в дните, когато имаш повече енергия. Опитай се да почнеш да четеш книги. Опитай и хартиен вариант.

Не е нужно да правиш каквото и да е било с някаква крайна цел, нужно е да ти носи наслада за момента.

Надявам се да помогнах.

Ж, 17

11.   10 - на тези години можеш да даваш съвети единствено в раздел "Тийнейджърски". Като пораснеш малко ще проумееш, че нищо не знаеш.

12.   Номер 11, това че някой е възрастен не го прави неподатлив на идиотизъм и всеки път като вляза в този сайт се уверявам в това.

13.   "Аз лично не искам да правя и това, ходила съм на психолози и психиатъри, уж са професионалисти, а гледаш как аз - клиента - знам повече от тях. "

Facepalm

14.   От авторката: Благодаря ви много хора, че прочетохте и се опитахте да помогнете. Не очаквах тази тема да бъде прочетена или някой изобщо да напише нещо. ;(
Дълго мислех върху моя проблем и осъзнах нещо. World of Warcraft съсипа всичките ми мечти и най-голямата грешка в живота ми беше, че я играх. Като се замисля как започнах да я играя едва на 16, 17 години и разбирам какво всъщност се е случило. Тогава бях с разбито сърце и срещах много разочарования от приятелки. Чувствах как никой не ме разбира. Винаги съм била много притеснителен човек и хората са ме плашели. Тогава когато бях на 17 открих един нов свят в тази игра и начин да избягам от тежката реалност. От това, че майка ми и баща ми са ме зарязали като малка при баба ми. От това, че никой не ме обича и разбира.
Най-голямата ми грешка беше, че тогава на 17 се опитах да бъда готина, да преодолея това мое притеснение, като изляза с едно момче. А това изобщо не трябваше да се случва. Той ми пишеше по скайп и си мислех, че ме харесва. Как можах да му повярвам, как можах да си пиша с него. Толкова много съжалявам, но вече е късно. Той ме нарани толкова много. Тогава за да избягам от болката започнах да играя на wow. Само там се чувствах добре. Играех денонощно. Не излизах от вкъщи. Всичките ми приятелки спряха да ме търсят. А аз разбирах, че само там пред компютъра на тази игра мога да бъда свободна. Но не бях. Бях в капан и в един затвор. Мислен и физически.
Тогава когато завърших училище на 18 години нашите дойдоха само за да ми се карат и да ме обиждат, че ако не си намеря работа трябва да уча някъде или да забравя за играта, защото ще спрат да ми плащат интернета. Аз не исках да работя и за това записах хиляда специалности за кандидатстване пък където ме приемат там ще почна. Лошото е, че ме приеха най-трудното. Там където трябва много да се учи и няма как дори за секунда да не учиш защото е много трудно и трябва да се помнят хиляда неща и формули. Приеха ме химия. Не знам как. Но в училище тя беше съвсем различна и някак по лесна, обаче в университет е нещо страшно да се учи. Първия семестър едва завърших. Дори си бях изтрила играта. Получавах само тройки. Толкова много формули трябва да се помнят, толкова трудни неща.
Грешката ми беше че през втория семестър пак си изтеглих играта. Тогава с едно момче от играта се запознахме и излязохме на живо... и това беше голяма грешка. Той си тръгна и отново сърцето ми беше разбито. Тогава ме скъсаха на изпитите имах двойка на най-важния изпит по химия и го приех много тежко. Лошото беше, че тогава когато се бях затворила отново на онази игра, за да избягам от мъката от провала, всички ми се караха да излизам, а аз глупачката реших да изляза по най-лошия възможен начин. И то с най-лошия възможен човек. Как можах толкова много съжалявам. Това е травма за цял живот. Толкова ми е тъжно, но всичко вече е провалено. Тогава реших да се откажа от всичко.
Върнах се в къщи и се отказах от университета. Тогава пак започнах да играя бях на 19 години. Нашите искаха да ме спрат и ме заплашиха че отново трябва да запиша нещо да уча или да работя. Аз записах и ме приеха. Трябваше да обещая, че този път няма да се отказвам и обещах. Не знам как се случи. Просто тогава някак си записах по лесна специалност от химията. Общо взето свързана е с философията и там не трябва да се помнят толкова много трудни формули на изуст, но пак трябва да се знаят доста неща, не казвам че е много лесна.
Бях изтрила играта незнайно как. Учих много, защото обещах и завърших с отличен. Но проблема е, че след като завърших не си намерих работа по тази специалност.
Сега работя нещо и се старая да живея ден за ден въпреки че нямам мечти. Спокойно няма как да се върна към играта. Компютъра и лаптопа са ми взети от баща ми.
Като работя парите ми свидят и не ми се харчат за компютър, защото знам колко трудно се изкарват.
Общо взето това беше моята история. Пропуснах да спомена, че преживях няколко операции, природно бедствие, охапване от кърлеж, нападение от нещо много необяснимо за което не ми се говори сега. Но някак трябва да се оцелява. Това е. Благодаря, ако има изобщо някой който си е направил труда да го прочете. Съмнявам се някой да е успял, но нищо. Ако има благодаря ти човече. Ти си супер! Обичам те! Чао!