Лошо ли е парите да те правят щастлив
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1416 пъти
Пиша тази тема с ясното съзнание, че вероятно ще отнеса хейт, но аз самия се обвинявам в някаква степен. Винаги съм имал подозрения, че парите ме правят щастлив, но не исках да си го призная пред себе си. Последните 2-3 г. обаче се позамогнах малко и го усетих с пълна сила. Не знам дали защото повечкото пари са нещо ново за мен и още не ми е омръзнало, но сега се чувствам спокоен и в относителна безопасност. Разбира се, не подценявам и тежката дума на съдбата.

Знаете, всички сме чели разни будистки мъдрости как щастието ни не трябва да зависи от външни фактори и още по-малко от пари, но колкото и да ми е неприятно да си призная, без пари не се чувствам щастлив и не на място. И то не заради друго, ами просто не обичам да смятам и планирам колко трябва да харча, от какво да се лиша, че да има за храна, по колко трябва да спестявам, че след 50 г. да имам жилища и да не се притеснявам дали ще имам пари за лекарства, ако се разболея, а аз боледувам често. Просто някаква сигурност да усещам. А и ако не пътувам поне 1-2 пъти в чужбина, не се чувствам много добре.

Нямам мания за къщи, дрехи и подобни. Обличам се с нормални дрехи, имам нормално жилище, не от най-евтините, но не и нещо луксозно. Единствените ми мании са да пътувам и да имам хубави коли. И като казвам коли, нямам предвид да съм типичната батка с БМВ, а това ми е като хоби. Нещо подобно на колекциониране на марки. Интересувам се от технически неща и ми е интересно как е произведена колата, какви удосбства са предвидени, как е промотирана и искам да усетя като потребител какви решения са измислили и какви иновации са въвели. Голям любител съм и съм фен на спокойното шофиране. Но и няма да крия, че с хубава кола се чувствам по-уверен и по-комфортно. Сякаш хормоните ми на щастието се покачват драстично, като се кача. Като наркотик ми е. Подчертавам, че го правя изцяло за мое удоволствие и изобще не държа някой да ме забележи.

Иначе родителите ми през 90-те (докато бях дете) бяха богатички за кратко време, но заради глупостта на баща ми, внезапно обедняхме много и така беше до скоро. Аз това обедняване го приех много тежко. Увереността ми спадна драстично и до скоро все още не ме пускаше тази липса на самучвствие. Междувременно се изучих, създадох семейство, щастливо при това. Имах си добра работа и общо взето нищо не ми лиспваше освен пари. Затова и започнах да мисля за бизнес. Но то не ставаше и не ставаше 10 г. Аз все повече затъвах в депресия, беше ми станало като фикс идея. В един момент това започна да влияе на брака ми и бях на косъм да се разведа. Слава Богу съпругата ми е свястна и ми даде шанс да се поправя. След няколко години започнах да получавам по-прилична заплата, но все нещо ми липсваше. Аз просто съм перфекционист и само едно нещо да не ми е наред и се вторачвам в него, вместо да се радвам за останалите 10 неща, които са наред.

Не можех да се примиря с факта, че нещото, с което наистина исках да се занимавам все търпи провал. Няколко пъти се отказвах и после пак опитвах, просто защото за мен нищо друго нямаше смисъл и не ме правеше щастлив. Исках просто да се откажа от мечтата си, но не ставаше. Дори и на психотерапевти ходих, но и те не ми помигнаха. Между другото психотерапевтите в България са пълна скръб. Гледаха ме с някакъв поглед с насмешка - един вид че летя в облаците и къде см тръгнал. Много смели са ми били мечтите. Да, така беше, но аз и да исках не можех да се откажа.

И чак сега преди около 3 г. нещата потръгнаха изведнъж, понеже промених малко философията на идеите си. Само че дори за моя изненада нещата потръгнаха много ударно, което може само да ме радва. И от тези 3г. насам се чувствам много щастлив. Явно парите са си фактор за човешкото щастие. Едно време са ме възпитавали, че не трябва да мислим за парите като за източник на щастие, че щастието е състояние на духа и трябва да се научим да сме щастливи въпреки липсата на някои външни фактори, но как да се чувствам щастлив, ако трябва да се стискам, за да изкарам до заплата? Може би баща ми така е оправдавал провала си, не знам. И не е въпроса в самите пари, а в свободата, която ти дават да правиш нещата, които харесваш. Също и удобството, сигурността, които ти дават. И да, не на последно място харесва ми да чувствам, че съм постигнал нещо повече в бизнеса от средностатическия човек. Не самите пари, а самия факт, че си изградил нещо в живота си. Знам, че не е редно, но да си призная, така е. Знам, че пред онзи горе всички сме равни, но все пак. Искаше ми се да мога да съм щастлив и без пари, но уви, не мога.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 11 месеца hash: 26cab74482

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Няма нищо срамно в това да се чувстваш доволен от факта, че имаш пари. Отровата е в количеството обаче. След като не парадираш, не ти е станало фикс идея и не си алчен за още и още, няма причина да се притесняваш. Парите са един от начините да се чувстваш сигурен, независим, донякъде свободен. Дали са порок или просто полезно средство зависи само от теб. Много пъти, когато съм искала да даря или помогна финансово, но не съм имала възможност, съм се чувствала много зле. В такива моменти ми се иска да имам стотици милиарди. Не за ферарита и гучита, а за нещо съвсем различно. Разбира се, няма как да знаем в какво ще се превърнем, ако внезапно забогатеем, но това са моите мисли като представител на средната класа за България.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: ae8a3f75c7

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Парите са разменна монета за неща, които те правят щастлив. Те сами по себе си в банката не носят щастие, но използвайки ги можеш да направиш живота си много по-приятно преживяване. Не бих казала, че е лошо парите да те правят щастлив, но и не трябва да са единственият фактор за щастие. Ако се случи и ти изведнъж да обеднееш, не трябва да изпадаш в депресия. Концентрирай се върху нещата, които имаш, например семейството, а не само върху изкарването на пари. Харчи разумно и не се изхвърляй, колкото и богат да станеш. Само когато оцениш стойността на парите, можеш да намериш щастието в света около себе си. И аз живея много по-добре с достатъчно пари и с тях мога да си позволя неща, които да ми донесат щастие. В крайна сметка не виждам нищо лошо в парите, ако си ги изкарваш сам и с честен труд.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: bf39c45dc9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Хубава история. Няма за какво да се обвиняваш. Просто остани човек и на земята. И си ги харчи с удоволствие, изкарал си си ги. :)

 

...

горе^

преди: 4 години, 11 месеца hash: f075c99fc3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Споко не си само ти. Аз работих за висока заплата и зарязох работата за да правя бизнес. Относно парите са същите плюс минус малко но сигурността ми е по голяма и се чувствам по щастлив

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: f3cdd1338d

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   авторе, всъщност парите купуват щастие, но до определено ниво. С повишаването на годишния доход графиката на щастието (задоволството, удовлетвореността, както ти харесва) се повишава стръмно нагоре, но до определено ниво. За Щатите това ниво беше май 70-80000$, но може и данните да са стари, да кажем, че е около 100000. След това кривата почти не расте нагоре. Т. е. дали ще имаш 50 милиона или 48 не е чак толкова важно, но между 10000 и 100000 разликата е съществена. За това дори си има научно обяснение: ако погледнеш пирамидата на Маслоу, на дъното стоят базови елементи, които си имат етикет с цена, по средата - не точно, но парите безспорно помагат да ги постигнеш, докато най-горе са абстрактни понятия, които няма как да купиш. Така че, авторе, това е напълно нормално и естествено състояние, радвай се, че си успял да се придвижиш нагоре по кривата. Само не се вманиачавай и не отивай в крайности, радвай се на живота, успеха и семейството си :-)

 

...