 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Чувство за вина
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1441 пъти
Как се справяте с чувството за вина? Има ли хора, които се будят всеки ден с „топка в стомаха” и главоболие, че не са това, което трябва да бъдат или че са допуснали непоправими грешки? Между другото, опитах да се разсейвам, но вината ме преследва навсякъде. Като върша някаква работа, все се страхувам, че ще се проваля, а после се обвинявам за изгубеното време. Пробвах да си повтарям, че е нормално да допускам грешки, но не мога да се отърва от чувството. Ходих на психолози, говорила съм с нашите за това, не става... не знам какво да правя... и моля ви не ми пишете неща от сорта „всички зависи от теб, промени се! Ти си причината за проблема си! ” Такива приказки засилват чувството ми за вина и комплексите за малоценност.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: d3dc12234b |
|
1. Ще те вкарам в една визуализация. Отпусни се, облегни се и си представи, че си на 80 години и лежиш на едно легло, не можеш да се движиш, не можеш да правиш нищо от това, което си можел да правиш, когато си бил млад. Не можеш да отидеш да спортуваш, не можеш да флиртуваш, не можеш да работиш, не можеш да създаваш нови приятелства, не можеш да пътуваш и да откриваш нови неща, нови светове. Не можеш да правиш нищо, което си можел да правиш, когато си бил млад. Защото нямаш силата, нямаш младостта. И си казваш.. "ех, едно време имаше период в който бях жизнен, имах енергията да направя толкова много неща, къде ми е бил акъла.. " Няма по-тежко нещо от това да остарееш и да си кажеш тази мисъл. Когато остарееш единственото нещо, което ще те радва е какви щуротии си правел, колко луд си бил, колко ненормални и смели неща си правил, колко хора си накарал да се засмеят, колко добри дела си извършил, от колко възможности си се възползвал и как всеки един ден си изживял по най-добрият начин, тогава ще си кажеш "На 80 години съм и започва най-хубавата част от живота ми"
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 5a19eb51a4 |
|
2. Има. Много е неприятно. Опитвай се да не се противопоставяш на чувството, а просто го пропусни. Кошмар е. Знам го от дългогодишен опит.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 845da51dd8 |
|
3. Не съм психолог, но според мен първо е хубаво да се стигне до ядрото на проблема. От кога започна да чувстваш вина и за какво я чувстваш? Самообвиняваш ли се за нещо конкретно, или просто се чувстваш виновен/на за нещо незначително?
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 252c791d7a |
|
4. Има хора незрели на всякаква възраст и винаги правят грешки, но не всеки чувства вина от сторената грешка. Ти не споменаваш възрастта си, но ми звучиш много незряла, което е причината да се чувстваш виновна за много неща. Зрелостта трябва да е съпроводена с по-голяма интелигентност. Един интелигентен човек преди да каже нещо или преди да направи нещо той го обмисля какво впечатление ще направи неговото действие на другите и ако прецени, че ще бъде възприето негативно той не го казва или върши. Много хора правят или казват неща без да ги обмислят защото нямат капацитет да разсъждават по-задълбочено. Ако искаш да не чувстваш вина за много неща които казваш или правиш обмисли ги предварително какво впечатление ще направят на хората и тогава действай. Не всичко което ти хрумне да казваш е за казване. Подбирай си мислите преди да кажеш нещо.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 91cfe07b30 |
|
5. Това е един и от основните моменти при мен. Опитвам какво ли не. Напоследък стигам до извода, че чувството за вина се дължи на неща като отказ от поемане на отговорност (допуснах грешка, ще я анализирам и ще се поправя и това е нормално), прекалено голяма гордост, пристрастеност към болката (тотален отказ да се разбере, че в света има и хубави и лоши неща). В голяма степен това се дължи може би на фактора среда в която си израснала. При мен моя баща постоянно ме караше да се чувствам виновен за какво ли не, включително и, че мрази жена си (майка ми), та при мен това пък прерасна в отказ за поемане на каквато и да е отговорност (опит за съпротива може би). Но чувството за вина си остава. Всъщност психиката ни може да си играе доста завоалирани номера с нас. Така че се иска доста самоанализ, когато изпадаш в лоши и неприятни ситуации не се отдавай на болката, а опитай да се самоанализарш. Ще откриеш доста интересни неща за себе си и за съжаление все няма да са приятни. Но ще са истината.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: d212b11205 |
|
6. Не знам на колко години си, но мисля, че това е присъщо за младите хора, а и за по - чувствителните. Аз съм на 23 и се чувствам така от няколко години, не съм посещавала психолог. Понякога е тежко, но един хубав рев от време на време наистина помага. Поне при мен. Желая ти успех
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: ad0ae951bc |
|
7. Преди си прощавах по-трудно, но с времето коренно си промених философията. Да, аз допускам достатъчно много грешки, че да мога да напиша книга за това. Като започнем от счупени чаши, скъсани тапети или неполяти днес цветя, та чак до малко остър език към близки, разно упорстване при моя грешка или направо, откровено казано, събуденото ми дяволче по време на спор. Преди допусках повече от вторите грешки, бях си малко войнствена. Не се гордея. После започнах да живея с идеята, че няма съзнателно да наранявам и ще правя всичко така, че после да не ме е срам да разказвам. И наистина не ме е срам да разказвам никоя моя история, мислила съм във всеки един момент и съм взимала решенията с цялата си налична адекватна преценка. При всеки един спор, когато се ядосам повече, спирам да говоря за няколко секунди и си казвам следното наум: Това може да са последните думи, които ще кажа на този човек. Не, че той ще умре, но ако го нараня по-силно и се скараме по-жестоко, то може никога повече да не се видим или чуем. Мигновено се кротвам, минава ми поне половината от яда. Съзнавам чувствата си по-добре, когато си задавам такива въпроси честичко. Когато имам важна работа и се захласна по нея до степен, че чак да се обсебя, отново спирам за няколко секунди. Колко добре си виждам работата? Мога ли сама да преценя качеството ѝ? Понякога викам колеги и ги моля да хвърлят едно око, да изкажат мнение и ако трябва, ако нещо не е добро или не се разбира от един поглед, да го поправя. Съветвам се, вслушвам се в мнения. Обмислям действията и думите си. Старая се да живея по собствени правила, но без да преча на никого. Не съм убила човек, не съм изневерила, не съм ударила дете. Нищо толкова фрапиращо не съм сторила. Чудила съм се как лекарите приемат грешки по време на работа, докато не се запознах с лекари извън болницата. Всеки от тях каза, че не допуска грешки нарочно и мисли по няколко пъти преди да стори нещо, затова и съумява да си прости, ако по някакъв начин сгреши, също така съветва пациентите да се консултират с други специалисти. Тези хора за мен са с много силна психика, но пък и си казват, че е част от работата им и си налагат да са внимателни и леко емоционално дистанцирани от пациентите. Хора сме, не сме машини. Грешим, защото не работим с предварително заложен код. Имаме чувства, понякога се объркваме, а друг път изневиделица се оказва, че сме направили нещо немислимо. Не измервай грешките си в очите на другите, съдниците са прекалено много и все ще има недоволни от теб. Измервай грешките по себе си, аз така правя. Греша, но не е нарочно. Стремя се да се поставям на чуждо място, да обмисля повече от една гледна точка, допитвам се до близки. Пред себе си съм чиста. Ако все пак си изпусна нервите или направя нещо нередно, признавам си и се извинявам. Човешко е. Ако не ми простят, добре, приемам и това. Просто няма как да живееш нормално без сам да си простиш и съвестта ти да е чиста пред теб самия. Другите ги остави на една страна, важно е ти да обмисляш постъпките си предварително и да размишляваш реално над допуснатите грешки.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: f47b11c113 |
|
9. И мене ме преследва някакво чуство за вина постоянно.
Пример: Шофирам, допусна неволна безобидна грешка или нещо подобно, цял ден го мисля после.
И постоянно някакви такива наглед тъпи ситуации на които никой ме обръща внимание или забравя след минути, аз го мисля с дни или седмици и изпитвам вина за това.
Тъпо е, но си е до характер. Аз се оприличавам като изключително съвестен човек, което води до тази вина.
Мисля си, как хората които крадат и се занимават с далавери и измами, изобщо как спят?
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: df4aba95a3 |
|
10. Аз си казвам достатъчно много пъти, че каквото се е случило се е случило и не може да се промени. Поемам последствията и гледам напред. Понякога ми трябват няколко дни, за да надживея нещо. Според мен идва най-вече от това тотално объркано възприятие "какво си мислят или ще си помислят ората за мен". А повярвай ми много пъти на тях не импдреме за това за което ти се стресираш.
Другото което е силата на привличането това за което си мислиш ти се случва, може да дотърсиш информация в нета.
Ж32
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 7ca682d821 |
|
11. Ще разкажеш ли как работехте с психолога, имам подобни проблеми и все се каня да отида? Благодаря
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 44be4b9a36 |
|
12. Психологът просто разговаря с теб и те изслушва. Това е основната му ценност, че проявява прогесионално и безпристрастно разбиране. И разбира се, дава някои съвети.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
