Искам да спра да лъжа
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1275 пъти
Както става ясно от заглавието- имам проблем. Проблем с лъжата. Наистина не знам как съм изградил този отвратително противен навик, но е факт. Забелязвам се как лъжа. Случва се отвреме на време, в определени ситуации. Примерно когато ме питат какво прави вчера и ако съм правил нещо много тъпо си измислям нещо друго в стремежа си да се харесам. Лъжа и когато съм на интервю за работа, лъжа че съм работил къде ли не, за да ме вземат. Осъзнавам колко жалко е това, но съм го превърнал в навик. И все пак е нищо в сравнение с другите ми лъжи. Имам склонност и да се самозаблуждавам и да изкривявам реалността. Истината е, че имах много, много тежко минало, имах ужасно детство и когато се запозная с нов човек никога не говоря за миналото си. Крия го. Въобразявам си чисто нови режисури в главата и балетристки произведения. Как да кажа, че израстнах без майка и баща алкохолик, че бях най-странният в класа и че бях тормозен, че в тинейджърските си години имах проблеми с почти всички видове наркотици. Че прекарах тежка депресия, когато ги спрях. Че ходих по чужбините и се бих със затворници, че съм бил в унизителни ситуации, че бягах там някъде в чужбина из някакви села, без пукната пара, без дом, без да има на кого да звънна и възможност да се прибера. Че преживях катасрофа с 200 км в час и оцелях по чудо. Да, новият човек, който съм е съвсем различен, да успях да се променя много, но това минало си стои там някъде дълбоко в подсъзнанието ми забито и напомня за себе си. То е на изтормозеното ми лице, то е в дълбочината на погледа ми. Искам да изкореня изцяло лъжата, искам да се променя. Да се отворя за любовта и честностна

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 10 месеца hash: 63a9a81833

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Поднасяй истината по начин, който не те прави уязвим. Ако вечерта си правил нещо тъпо, както се изрази и не искаш да признаеш, просто кажи, че не си правил нищо особено. Хората не се интересуват много от подробности. За миналото можеш да кажеш само, че си имал тежко детство и не искаш да се подхващат мрачни теми, когато може да се говори за нещо позитивно. Нормално е да ти е трудно да споделиш всичко лично с непознати. С времето сам ще започнеш да се отпускаш да разкриваш грозните истини на хората, на които държиш. Мисли преди да говориш, за да не се изпускаш с разни измислени сценарии.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 0eafe24500

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Всички лъжат, к'во ти пука... Аз имам точно обратен на твоя проблем - прекалено съм честен. "Да се отворя за любовта и честността" Не звучиш като да си имал такъв живот, сега ли смяташ, че ще се появят тези изведнъж и те чакат само да се "отвориш"? Не бъди наивен, да не останеш още по-разочарован накрая...

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 87e39b762b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Ха, ти си ми сродната душа! И аз правя така от ранна възраст. С времето установих, че не мога да се отпусна в нечия компания, защото съм наговорила хиляда измишльотини и не винаги помня какво точно съм казала за себе си пред конкретния човек. Друг път като се засекат двама човека, на които съм разказвала различни обстоятелства за живота си, се чудя дали няма да стане въпрос за нещо, за което съм излъгала поне единия от тях. В крайна сметка спрях до някаква степен да лъжа. Поне за значими неща. Например мен ме изнасилиха на 14 години. Преди непрекъснато твърдях, че съм имала гадже в периода 14-18 години, защото беше странно на 19 години тепърва да прохождам в изкуството на любовта. Вече обяснявам с две думи, че късно съм започнала да се заглеждам по мъже и толкова. Също съм минала през етапа на наркоманията. Не крия, че съм имала "шарено" или пък "буйно" тийнейджърство, но не се обяснявам в подробности какви неща сме правили. Дори когато човекът до мен разказва как той се е друсал, аз не искам да говоря за това. При мен все още спомените за този период са много сладки и смятам че ако ги потискам имам по-голям шанс да не се впусна в това отново. Знаем приказката, че бивш наркоман няма, а аз наистина искам да продължа живота си такъв какъвто е сега. В общи линии решението, което аз съм намерила за проблема, е просто да МЪЛЧИШ или да отговаряш УКЛОНЧИВО. Моето въображение също работи на бързи обороти и при всеки въпрос мога да разкажа някаква удивителна история. Особено на това "Какво прави вчера?". През повечето време просто съм работила, разходила съм кучето, яла съм и съм спала. Често отговарям "ден като ден", "нормалните неща", "нищо особено", "нищо кой знае колко интересно" и т.н. Като ходя на почивка някъде често съм сама. Съответно като ме питат как съм си изкарала и какво съм правила, отговорът е "Добре, градът/селото/местността беше много красиво." и се фокусирам върху един елемент - например, плажът е бил много чист или пък много скалист; гората е била много гъста. Може да спомена дали пътят е бил много дълъг, или колко бързо се стига... Това е напълно достатъчно на питащия! Евентуално някой любопитко да попита в кое заведение съм се хранила - често отговарям, че не съм обърнала внимание. Мълчиш тогава, когато в компанията се разказват някакви истории. Скоро се запознах с една жена, която ми разказа надълго и нашироко за тийнейджърските си години, за семейството си, за настоящия си живот и като цяло е доста обширна в разказите си. Аз просто я слушам. Избягвам да разказвам нещо. Ако ме попита конкретен въпрос, отговарям наполовина. Например "А ти защо не се разбираш с баща си?" - "Ами, няма подход към мен и комуникацията ни куца." Толкова. Не ми се обяснява всички глупости, които е правил и които са ме наранили. От няколко години, ако случайно при запознанство с някой започна да лъжа, просто прекъсвам контактите супер бързо. Така вече имам социален кръг от няколко човека, които спокойно мога да събера на едно място без да се притеснявам, че ще стане въпрос за етап от живота ми, за който съм излъгала. Хората от обкръжението ми, разбира се, не ме познават реално! Изключително обрана съм в това, което съм споделила. Но важната част е, че поне знаят само истини. Успех, сродна душичке! :-)

 

...

горе^

преди: 4 години, 10 месеца hash: 12d6e6d27c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   :D и аз, особено в този сайт. :) Ходих на психоаналитик, предположи някакви диагнози, сетра ми, която е лекарка, каза, че не ми трябва да ходя по такива места, защото изкривявам реалността до степен, че по-скоро ще объркам някой специалист, който не ме познава, отколкото да си помогна. Напиши роман. :)))

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: d4fc63d0d7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Разбирам, че сме сродни души с поледните два коментара, но това никак не е забавно. Въображението е хубаво нещо, наистина имам способност да измислям романи, но ако става въпрос за живота, бих искал по-скоро да се отърва от лъжите си. Да има хора, които не изпитват никакви огризения от лъжата си, защото знаят кога лъжат, знаят кого, и знаят защо. Например политиците.. но аз не съм от тях. Нито имам капацитета, нито искам да се оплитам в мрежи и да помня на кой, кога, какво съм казал. Искам да живея простичък живот и да знам, че съвестта ми е чиста.

 

...