Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Бате, всеки човешки живот си има край. Дядо ти е свършен просто го приеми, няма какво да съжаляваш. Все едно да страдаш, защото денят си отива и идва нощ. Хората с инсулт са полухора, защото мозъкът им е увреден и живея в постояна агония и параноя. Все едно да очакваш от психопат да се държи нормално, трудно е.
Сигурно е 70 години, помислиси като беше здрав дали би искал да страдаш толкова по него.

8.   Вижда се, че си разсъдлив човек и ако не се поддадеш на депресията - може да придобиеш дори мъдрост, не като самоцел, просто - ще се случи след като осъзнаеш някои неща, които вярвам, че ще осъзнаеш ако не се оставиш на мрачните мисли и тежки емоции. Ще мине, всичко се изменя по начини, които са най-подходящи за нас, дори да ни се струват като несправедливости или наказания, но опитвайки да видиш ”лошото” като уроци, които ти носят разбиране за себе си и живота - ще почувстваш смирението, и спокойствието, които те обземат.
Вината е тази, която те спира да живееш, но няма виновни, ти не си виновен, за това, че ще живееш, а дядо ти - е към края на своя земен път. Физическата смърт е нещо естествено. Бъди до него, а той би искал да усеща спокойствието у теб, не страха, съжалението и хаоса в ума ти. Дай му разбиране и сърдечност, друго не иска, той не иска да изгубваш живеца си, и да му даваш себе си изцяло, макар да знам, много добре, че болните, самите те са понякога ужасени, не искат да остават сами... грижила съм се, знам, но отвъд нуждите и страховете си, те искат живите им близки хора - да са добре.

Всичко друго, знаеш - ще се нареди, животът не се живее мъчно и сложно когато си благодарен. Умен си, разсъждавай, не се поддавай на болката, не я подтискай, а приеми случващото се.

И много важно - не търси заместители и донори на приятни емоции, били те хора или субстанции - само ти можеш да почувстваш себе си, да се разбереш и да се погрижиш за себе си.

9.   Трябва да се стегнеш и да действаш за свое добро въпреки всичко. Само не разбрах защо въобще си в депресия още от преди инсулта на дядо ти. Не че нещо, но съм преживял много по-кофти неща от твоите и все още се държа. На 26 съм. Не мога да кажа, че съм щастлив или че постоянно се чувствам добре. Напротив. Никога не съм се чувствал щастлив поради нещата, които са ми се случвали и продължават да ми се случват. Но въпреки това правя всичко възможно да подобря нещата, които зависят от мен,защото само така мога да подобря цялостното си положение. Иска се силен характер, а силният характер се изгражда когато се справяш с трудностите, а не просто да си преминал през тях. Запомни, на никой не ми пука за тебе толкова колкото на теб ти пука.

10.   Ако започнеш нова работа, това ще те стегне и мотивира. Разбирам мъката ти по дядо ти, но ти не можеш повече да останеш в дупката. Не се сърди, но за мен това, че не работиш е едно огромно оправдние да мързелуваш. Както сам казваш, баба ти доглежда дядо ти. Ако си в чак такава емоционална дупка, можеш да станеш личен асистент на дядо си и поне да ти текат месеци и години трудов стаж. Бях в емоционална дупка едно време, преди да работя, когато тръгнах на работа също бях в дупка, но с работата всичко се нареди. Най-малкото се разсейваш. Не си на възраст вече, в която състоянията ще оправдават липсата ти на работа, млад мъж си на почти 30.

11.   Звучиш малко като някоя лелка на 50, страдаща от ефектите на менопаузата. Стегни се, млад мъж си, в разцвета на силите. Дядо ти и баба ти ще се оправят и без теб. Такъв е животът, едни си отиват, други идват. Ако им е трудно, наеми някоя жена да им помага. А ти си гледай живота, завърти някое гадже, почни да излизаш с хора и да се забавляваш. Знам че за теб това звучи невъзможно, но това е единственият начин, повярвай ми. Антидепресанти, психиатри - тези неща няма да помогнат ако ти не си промениш начина на живот. Бъди малко егоист в името на собственото щастие.

12.   Защо имам чувството, че ти не си автор мъж, а си авторка жена. След като сайта е анонимен лесно е да се представим от другия пол. Има неща в разказа ти, които очевидно не са от мъжки характер. Например, че всеки ден, по минимум 5 пъти, си мислиш как искаш животът ти да приключи. Извинявай, но такива мъже няма. Работил съм с всякакви мъже, които са идвали гладни на работа и докато получат заплатата си са страдали много и пак не са искали животът им да приключи. А ти дори не си гладен. А тази отчаяност която демонстрираш идва от женско сърце и в това съм абсолютно сигурен, че ти си авторка, а не автор.

13.   Донякъде рсзбирам как се чувстваш, но за съжаление няма как да ти помогна, защото и аз съм много депресирана и демотивирана. Хората казват, че човек трябва да мисли положително и да вярва в себе си, но как, когато нещата вървят зле? Вятно е, че всеки сам си го прави, но не абсолютно всичко зависи от нас. Може би наистина ни трябва време, за да намерим мотивацията, нещо, което да ни крепи. Не знам. Желая ти скоро да се оттърсиш от това твое състояние, въпреки, че знам колко е трудно.
Ж19

14.   Никой няма контрол над живота си, колкото и да искаме няма как. Щом изглеждаш добре, значи не би ти било толкова трудно да намериш жена. Проблема по-скоро е с психиката, емоциите на страх и отчаяние. Не можеш и да имаш контрол над нещата, колкото и да искаш. Трябва да приемеш, че ще е така, по-добре с дядо ти трудно. След определен предел нещата почват да се влошават и това не може да се промени. Прекарвай повече време с дядо си, дай му компанията която му трябва. Върху това вече имаш контрол.
Ако срещнеш някое момиче, и то може да е с някакъв емоционален товар. Всеки го има много или малко

15.   Не че нещо ама... малко по-мъжката.

Отгледал те е - хубаво. Похвално. Прекрасно дори.
Ама да не живееш живота си, заради дядо си, е глупаво.
Човекът е стар, най-вероятно не му остава много.
Използваш го като претекст да се самосъжаляваш.
Реално който - каквото и да ти каже, няма как да ти се помогне, ако сам не го желаеш.
Историята ти е по-скоро съобщителна, от колкото с въпросителен характер, така че... жив и здрав да си, ти и дядо ти.


Братан.

16.   Съжалявам за това, което преживяваш в момента, но това си е просто част от живота! Всички сме минали през подобни моменти. Да видиш как любимите ти хора остаряват и умират, а ти да не можеш да направиш нищо... ужасно боли и болката никога не минава напълно, но пък остават прекрасните спомени и вярата, че макари вече да не с теб, те са там някъде и те пазят. Работата, ха, че кой в България не е изпадал в бърн аут? ! Работиш, стараеш се, даваш всичко за фирмата... и накрая се чувстваш емоционална руина и се питаш дали си е струвало.
Липсата на любим човек... отново няма човек, над определена възраст, който да е минал през това. Да, боли! Обаче не си нито първия, нито последния.
За това давай го малко по-весело! Животът все пак продължава и ние трябва да го живеем. На пук на болестите, емоционалното изчерпване и самотата!
Личи си, че си страхотен човек и за това неща, които са толкова нормални ги взимаш супер навътре. Не си съсипвай здравето, защото искаш или не това е животът! Не е както си го представяхме в гимназията, нали? Доста по-гадно е, но... ами това е положението, така че от нас зависи да направим максималното което можем за да оправим нещата.
За това горе главата! ВСИЧКИ над определена възраст са минали и минават през същото!

17.   Най-добре да спреш всякакви лекарстваи хапчета, да знаеш че живота е труден и след трудните моменти идват леки и щастливи мигове.

19.   Споко всеки има по-кофти моменти в живота си. Знам че ти е кофти за баба ти и дядо ти, но това е естественият рът на нещата. Раждане, порастване, остаряване и... , ако имаме късмета ще остареем :).
Иначе и аз имах в началото слподобен страх за детето ми, че ще отида до магазина или на работа и на него ще му се случинещо само защото аз не съм до него. Истината е че когато има да се случва нещо се случва и ти не можеш да живееш в страх дали няма да се случи.
Ще видиш че след време ще почнат да ти се случват хубави неща и серията в която си в момента ще бъде прекъсната.
А за приятелка не мисля, че трябва да се правиш на шут, просто бъди себе си, жените обичат мъже, които общуват, а по начина по който пишеш си супер добър в това.

20.   Виж, изгубил си смисъл, в напрежение си и нищо не може да те зарадва. Време за отговори на доста въпроси, и време за съзряване. Определяне на важните и не толкова важните неща. Търсене на смисъла и щастието. Един от отговорите е да се научиш да се обичаш, да се научиш да се спреш и да се зарадваш на времето, цветята, на някое пиле, дето си пее. Нещата са преходни, и това ще мине, имаш нужда от приятели, приятелка, общуване. Позволи си да се родиш отново, прави каквото можеш за другите, и от там нататък рзбери, че не всичко зависи от теб. Ако си тъжен си позволи да си поплачеш, да тъжиш, но не за дълго, просто изхвърляй натрупаното. По - силни сме, отколкото предполагаме, и по слаби отколкото си мислим, ще оцелееш, вярвай в това.

21.   Нищо кой знае какво.
Аз ако ти кажа през какво съм минал, твоето ще е като приказка за лека нощ. Въобразил си си нещо и си търсиш извинение да не правиш нищо с живота си, защото така е най-лесно.
Съветвам те да се стегнеш като мъж и да си вземеш живота в ръце.

22.   Много е тежко да загубиш близък. Аз загубих трима до тука, от които двамата ми дядовци от инсулт и баба от деменция. Ужасен е и факта, че много хора страдат от тези неща. Баба беше много близка за мене. Тя правеше много за мене! Вече изминаха 5 години и половина без нея, но никога няма да се примиря с факта, че нея вече я няма. Ужасно е. Чувствам дупка в душата си, която едва ли някога ще се запълни, но такъв е живота. Просто трябва да свикваме с това.

23.   На почти всеки втори човек вече живота не е лесен, но при много стрес и психическо натоварване понякога просто изпадаш в дупка, но трябва да се измъкнеш и сам да си дадеш стимул, когато всичко е изгубено! От другите коментари прочетох да се наеме човек за дядо ти - много добра идея! Аз също няма как да напусна дома си, заради близък човек, а много искам да замина и те разбирам много добре! Продължи да работиш точно защото си изморен, не се предавай и се бори, стимула ти сам ще се завърне, но с много упоритост и усилия! Ако не се получи смени работата с нещо по-леко и разтоварващо или си дай малка почивка.. Аз също съм била в депресия, само 20 дена бях на антидепресанти, психолози и т. н.. Но и лекарствата спрях, защото не исках да се пристрастявам към тях и повече при лекар не съм отишла, защото не е това начина, лекарствата са само в краен случай! Макар, че повече от половин година след антидепресантите нямах желание за нищо... за втори път се боря с това състояние, но си спомням как бях преди - уж съм жива, а бях като ходещ труп без емоции, желание за живот, изолирах се сама от света и затова сега се боря! Не се притеснявай и това ще премине, всичко е временно! Имала съм нещо като паник атаки, но не съм сигурна атаки ли са или пристъп на паника.. имах постоянно сърцебиене, нервен стомах, безпричинен постоянен страх от много стрес се получава това, пробвай с чай от жълт кантарион, поне не са хапчета и няма да се пристрастиш.. лично на мен ми помага донякъде. Най - вече сам трябва да си помогнеш, защото колкото повече очакваш някой да ти помогне, толкова повече безпомощен ставаш! Мисли само положителни неща, намери човек, който да те обича такъв какъвто си и с който да споделяш донякъде тежестта, за да не тежи толкова.. Дай си шанс, ще ти донесе много положителни емоции връзката с някой спокоен, уравновесен и позитивен човек! Щом мислиш толкова много, значи си много добър и загрижен човек и точно затова заслужаваш хубав живот! Не го съсипвай и приеми положението в което си! Докато близките ни страдат, ние също ще страдаме, но трябва да сме много силни и да живеем така, че все едно нищо не се е случило, но най - важното е да бъдем до тях, да ги подкрепяме и обичаме!

26.   кураж ПРИЯТЕЛ не се отчайвай БОРИ се ЖЕЛАЯ ти ЩАСТИЕ

27.   Виж, това което си описал са нормални неща, няма човек след отредена възраст, който не е губил близък, няма човек, който да работи и да не се е чувствал емоционално изтощен заради работата си. Помисли си, че ти поне имаш лукса да напуснеш и няколко месеца да си починеш, а много хора с години живеят на успокоителни и ден след ден вършат нещо, което откровено са намразили, но когато имаш семейство, което зависи от теб, нямаш избор. Колкото до това, че си сам, е, по-добре ли е да си с някой, който не държи на теб и само те използва? Да, самотата тежи понякога, ама да знаеш бракът без любов съпътстван от ежедневни скандали и насилие (Пази Боже!) тежи повече!
Така, че помисли си за милионите хора, които имат много по-тежък живот от теб!
Да, гадно е, да гледаш как любимите ти хора остаряват, разболяват се, стават напълно безпомощни, но това е животът! Няма как да си вечно дете и възрастните да те предпазват от всички проблеми.
Така, че колкото по-скоро го приемеш, толкова по-лесно ще ти е да се измъкнеш от депресията. Няма да те лъжа, баба ти и дядо ти няма да се подмладят.