Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   аз не бих изтърпяла 5 години котка, която само ме дере и съсипва мебелите. На втората седмица щеше да се озове на казаните да си търси късмета. При толкова гальовни и благодарни животни да търпиш фасоните на някаква котешка примадона, не знам как си я изтърпяла

8.   Ох, божее.. кармична разплата... Айде стига глупости, като е толкова противна тая котка, дай я на някой или я остави в приют и си вземи нормална котка.

9.   Вземи си куче

10.   Съгласна съм с номер 7. Може да е грубо но такава проблемна и самовлюбена котка не бих търпяла и седмица. Директно един ритник през изходната врата и да си е безгрижна гадината по улиците и варелите. А и като цяло лично аз котка никога не бих гледала вътре! Ако имам двор с къща най-много в двора да я гледам, но вътре никога. Котки като цяло не обичам.
По-добре си вземи куче. То поне е лоялно и благодарно. Може и вътре да се гледа, но си е най-добре с една колибка в дворчето.

11.   Боже, затова ли се грижиш за котката, за да имаш благодарност? Може би това ти е урока, ако говорим за карма. Дай грижа само ако можеш да си го позволиш, ако имаш емоционалните ресурси да дадеш. Ти си взела котката, за да запълниш своя дупка. Не за да се грижиш за нея. Търси други начини да се чувстваш добре, независими от други хора или животни. Помисли кое те прави щастлива, кое ти вдига самочувствието и почни да го правиш. Едно червено червило да е - иди и си го купи, слагай си го и вкъщи. Котката нека си живее нейния живот. Ако престанеш да изискваш от нея, може и сама да те потърси.

12.   Според мен можеш да я подариш или занесеш в приют, може би ще бъде по-доволна! И аз имах такова коте Сузи, не издържах и месец и замина на село, стана селска

13.   Имахме същата своенравна котка като твоята. Изподра всички мебели, вечер скачаше и тичаше до 12 ч. Чашата преля, когато една вечер си заби големия нокът (котките имат по-малки и един голям нокът като шип) в окото на майка ми - да, не я удра, заби го на милиметри от оцветената част на окото. Майка ми беше месеци наред с подуто око, с възпаления и едвам се размина със СЛЕПОТА. Котката, разбира се, разкарахме. Животното не беше удряно, майка ми го хранеше, по колкото пъти иска е яла тази гад. И за благодарност едва не ослепя. Никога повече животно вкъщи - котка да не дава Господ.

14.   Каква драма, като не можеш просто да изриташ някой като мръсно коте :)...

15.   Подари го на някого. Не е готино да го изхвърляш, ама винаги можеш да намериш някоя "мила" съседка, която не понасяш и да и подариш едно "сладичко" коте, пък новият собственик да си се оправя. Ако пък въпросната баба има много котки, още по-добре. Една повече една по-малко... и без това отдавна целия и апартамент е издран и препикан, та няма да се впечатли колкото теб от характера на новия си любимец.

16.   Ти малоумна ли си, махай я веднага.

17.   От автора. Котката я взех от семейство, чрез обява в Интернет. Никога не е била малтретирана, нито насилвана за каквото и да било, нито подчинявана. Имах нужда от живо присъствие в къщи и дадох цялата си любов и грижа. Показвах това ежедневно, но той не проявяваше интерес. Да не го закачам го устройваше напълно. Не е някаква специална порода, но аз проявявам интерес именно към такива котки. Преди време все пак идваше понякога при мен, но от месеци се появява само да яде и след това бяга. Почти през цялото време лежи на едно и също място. Това не е нормално. Опитвала съм се да играя с него, но той не се заиграва. Имам опция да го изпратя в някакво село за дворна котка, но нямам никаква представа как ще се отнасят с него. Мъчно ми е да му причиня зло, но и аз не мога да понасям повече.

18.   Има развод... Даже два. Едното е да я дадеш на някого, другото е, да я пуснеш в гората.

20.   Ти си тая от историята на човека, който кучето му хапело и го дална хора с дворно. Защо не разкажеш в своята история какво си направила с горкото си коте. Пратила го на село при някакви хора, които го пуснали в нечий друг двор и напълно нормално котето не виждало двор изчезва. Според вас какво може да се случило на отгледана в апартамент котка сама на вън?
И нашата преспокойно си взела друга играчка, която да запълва душевните й празноти.
Моля ви, ако не приемате, че като вземате животно поемате пълната отговорност за него с всички позитиви и отрицателни страни, просто това не е за вас и не го правете.
За всички коментари - изхвърли го, вие не сте добри хора, ама никак.
А ти авторке си особено лош човек и да не ми вярваш, така е.

21.   20, животните имат инстинкти и оцеляват за разлика от хората. Не знам защо мислиш, че са оцелели само благодарение на хората :-) Добре, че сте ти и подобни животнолюбци, че иначе щяха да се свършат кучетата и котките, та трябва да ги къткаме независимо какво ни причиняват все едно са последните животни от изчезващ вид :-)
И какво трябва според теб да направи авторката? Да търпи 15 г. животно, което не желае и за което не иска да се грижи? Да, взела го е, но е преценила, че не е за нея. Дай сега да я убием с камъни. А ти също не си добър човек. Един добър човек би влязъл в положение на друг и би му дал полезен съвет вместо да му обяснява колко е зле

22.   №20, естествената среда на котките е навън сред природата. Където и да е родено котето, то веднага се адаптира към природната среда. Толкова лесно си намират храна, че от глад никога няма да умре, особено като своенравното коте на авторката. Да го пуска с чиста съвест навън и да не го мисли. Щом не му допада домашна среда, значи си иска природата. Не измъчвайте животните, като ги държите като затворници, а се правите на техни спасители. Като надзиратели в затвор сте, тормозите животните, а ги смятате за любимци. Имам куче, свободно пуснато из двора и пак ми е съвестно, че не живее в нормалната за куче среда, то иска да си проди из природата. И много загрижени го раздавате като ги напълните в разни кучешки приюти, каква добрина им правите? По вашата логика,затворниците трябва да се чувстват щастливи, щом са прибрани в приют-затвор!?

23.   Номер 20 - аз съвет дадох. Хора като авторката и подобните й да не си вземат животни, очевидно не е за тях. Такива радост в това няма да открият, а все ще мрънкат и животните ще са им виновни, докато един ден решат, че са се наиграли и хайде на улицата.
И да животно отгледано в апартамент няма инстинктите за оцеляване на тези пораснали навън. Така че ако все пак вземете животно и ви мине периода - ох колко е миличко, и дойде - ама то не ме оставя да го мачкам като плюшена играчка, поне го дайте на хора, които ще го гледат при същите обстоятелства.

24.   " Моля ви, ако не приемате, че като взимате животно, поемате пълната отговорност за него, с всички позитиви и отрицателни страни, просто това не е за вас и не го правете! " Интересно за колко хора ще е приемливо да дават всичко, а да не получават нищо като положителна емоция и ответно отношение! Може би ти си пълен мазохист и това е твой избор, но не го вменявай на някой друг като задължение! Никой човек не бива да жертва живота си за едно неблагодарно животно, което получава всичко наготово, но не дава дори само едно присъствие! Хората трябва здраво да се трудим всеки ден за да придобием нещо. Хора като вас не бива да се събират с други хора, очевидно не е за вас. Живейте само за животните и им се посветете изцяло. Между впрочем, сигурно сте вегетарианка? И моля Ви, оставете координати да Ви потърсят в случай, че някой не може да се грижи за животното си поради някакви причини! Уверявам Ви, че сайтовете са пълни с безплатни обяви за подаряване на животни, но рядко се намират желаещи.

25.   Ами 22, какво да ти кажа. Безотговорни днес с домашния си любимец, безотговорни утре с децата си.
Това, което казах, че ако не си склонен да си поемеш отговорността за някой, важи за всички аспекти от живота.
И наистина ще е хубаво, ако хората се замислят преди да решат да си вземат животно, родят дете или поемат каквато и да е отговорност към живо същество способни ли са да го направят. Ама да бъдат честни пред себе си. И ако не, просто да не го правят. Какво лошо виждаш в това?

26.   25 -"ако хората се замислят преди да решат да си вземат животно, родят дете или поемат каквато и да е отговорност към живо същество способни ли са да го направят. Ама да бъдат честни пред себе си. И ако не, просто да не го правят. Какво лошо виждаш в това? " Лошото е, че смесваш нещата. Не може да тълкуваш, че отглеждането на деца и отглеждането на животно в апартамента е равнозначно!? Детето си го създаваш ти и си длъжен да си го отгледаш, докато животните ги пленявате от природата и ги загваряте в затвори(някои в банята, други в килера, или вързани с верига на двора), това ли е хуманното отношение към животните? Как ще се чувства човек, ако стои затворен в клетка и бъде извеждан на разходка за половин час на ден, това не е ли -затворник? Никой не може да ме убеди, че животните се чувстват щастливи затворени в апартаменти-затвори. Сигурен съм, че свободни в природата ще са най щастливи, и не трябва да ги ограничаваме от това им щастие! Ще дам един пример. По време на жътва, комбайн случайно убива майката на малки зайчета. Комбайнера прибира зайчетата, защото иска да ги спаси, съвестно му е, че е убил майка им. Създава им идеални условия, прибира ги на сухо, дава им храна и вода, прави всичко добро за тях, но зайчетата не искат да се хранят и умират, това лош човек ли е? Ако беше ги оставил сред природата можеха и да оцелеят, нямаше да получат домашен стрес. Ето това става със животните принудително затворени, стресират се, а точно това е лошото!

28.   Явно просто авторката и котаракът й не са един за друг :) Като при хората е, и за двамата ще е по-добре да се разделят. Което не означава непременно авторката да пусне котарака до казана - може да даде обява за осиновяване на животинката. Това, че авторката не може да се сработи с котката си, не означава непременно, че е лош човек. Ще дам пример: аз обичам много животинки - котки, кучета, зайци. Като малка имах котарак, после гледах шест години в къщи един мини заек. На сестра ми котаракът обаче /британска късокосместа порода/незнайно защо бяга като стрела, като ме види, и се крие в спалнята под нощното шкафче, докато не си тръгна. Нито съм го удряла, нито нещо друго лошо съм му напрвила, но не може да ме понася този мацан. А като малък не беше такъв -идваше да го галя и седеше до мен на дивана. Какво му стана после.... особено като му кажа мааац писи писи, снишава се до земята и си плюе на лапите към спалнята. Та така, явно просто между авторката и котарака й няма да се получи:)

29.   Котаците са си такива - не обичат нежности. Е, има изключения, но като цяло котараците не са по омилкването. И да, на село, на двора ще му е в пъти по-добре. Котакът не че те мрази, просто е с по-независима природа и НЯМА нужда от ласки, както повечето женски котки примерно. Имала съм котарак, който си играеше, като ме дереше, но без да забива нокти на дълбоко, само леко ме драскаше. Обичаше да седи на място, близо до мен и стига да е нахранен, нямаше нужда от друго общуване, освен присъствието ми до него. Затова си вземи женско коте следващия път.