 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Чувствам се виновен
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 664 пъти
Здравейте. Когато бях 5 клас, стана нещо, което и до днес ме мъчи. В момента съм 9 клас. В момента ми е гадно, и бих поискал съвет от вас какво да правя. Помня, че бях дежурен. Беше бил звънеца, и имахме час на класа. Стоях на вратата и чаках госпожата. Но едно момче идваше и мисля, че ме обиждаше, но не съм сигурен какво точно беше. Но аз не му обърнах внимание. Побутнах го да си отиде до чина. След което аз се обърнах. Но той е паднал и си е спукал главата. После дойде баща му, но не се стигна до нищо сериозно. Просто обелихме две-три приказки как е станало, и така. Но мисля, че не го бутнах силно, и можеше да спре, преди да се спъне. Това не ми дава мира. Не знам какво да правя. Чувствам се виновен.
Моля ви, помогнете ми. Какво да направя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: d4287b055a |
|
1. Обърни внимание на психическото си здраве! Напълно сериозно го казвам. Това са така наречените "натрапчиви мисли". Имам братовчед с диагноза шизофрения и той постоянно се измъчва от такива въпроси. Пие си лекарствата, намери си работа като охрана в магазин, но тези му терзания не спират. Например, спомня си как веднъж помогнал на някаква майка с бебе в количка да мине покрай касата. Количката леко се закачила в ограждението. И той до ден днешен се тормози дали тогава бебето не се е наранило и той виновен ли е. Ако случайно блъсне някой в метрото, после седмици не спи и си представя как човекът е можело да падне на релсите и влакът да го премаже. Мие си ръцете по десет пъти на ден, за да не заразял някой. С какво? Никой не знае!
Майка ми, макар и не в такава степен, е същата и сама си усеща, че има някакво личностно разстройство. Още от дете ме е помъкнала по доктори, защото все й се привиждаха някакви болести по мен, а то нищо ми нямаше. Веднъж не ме пусна да ида на рожден ден на съученичка, защото.... някой можел да ме наръга с вилица! Една пъпка да ми излезе и решава, че край - това е тумор. Аз избягвам да общувам с нея точно по тази причина - човек може да психяса за половин час само.
В твоя случай нищо не е станало. Сблъскали се две момчета, едното паднало, чукнало си главата, после му минало и най-вероятно вече е забравило за цялата работа и търчи след момичетата.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 9d9c84bb3c |
|
2. Според мен не мисля че ти си виновен. А и ако си го по бутнал леко, той може да се е спънал някъде. И недей да се чувстваш виновен. Минало е много време от този случай. Момчето сигурно е добре. А и стават всякакви инциденти. Ако това ще те успокои всеки прави такива работи. Това твоето не е толкова сериозно. Ти не си искал. В някой случаи и до бой се стига. А ти само си го по бутнал. Трябва да забравиш този случай. Минало е.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 0d8e0eda95 |
|
3. Възможно е наистина да не си го бутнал силно, но той въпреки това да е изгубил баланс, да се е спънал и да е набрал допълнителна инерция. Случват се такива неща. Много е лошо, че ти се губи голяма част от историята и не си сигурен за важни детайли. Надявам се, че от цялата случка си се научил да не буташ хората било то и леко (на шега), а да наблягаш повече на комуникацията и моблите. Поговори с въпросното момче, а не с баща му. Попитай го колко силно си го бутнал, обясни му, че не е било с цел да го нараниш и му се извини. На твоите години е редно да можеш да се справяш с подобни казуси без да се съветваш с непознати хора и да губиш много време в излишно умуване.
Бутнал си го, паднал е, чувстваш се виновен-> говориш с момчето, обясняваш му всичко, което си изписал тук и се извиняваш.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 97e60f1e66 |
|
4. Здравейте! Момчето е добре, търчи след момичетата, даже до преди месец когато се строявахме в училище, той дойде, даже се правеше малко че може да ме набие де :) Въпреки че не може. Но не сме в един клас така или иначе. А и след този случай пак си говорихме :) Не съм сигурен дали с този случай беше свързано ( защото той беше малко проблемен ), но той беше тръгнал да бяга даже когато говореше с класната ни. Не съм сигурен дали беше свързано със същия случай. Мисля че му се извиних още тогава.
От автора. Благодаря ви за думите
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
