Споделена история от Други |
Най-близката ми приятелка ме отбягва
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 615 пъти
Здравейте драги читатели,
Пише ви Ж21, която учи и работи.
Както става ясно в заглавието, най-близката ми приятелка ме отбягва и отказва да ми обясни защо. Същевременно се държи дистантно. Когато се опитах да говоря с нея, тя ми каза, че си въобразявам. Но не ме пита как съм, не иска да си говорим за нищо, опитах се за други неща да говорим, но е прикрита. Накрая я питах директно дали иска да бъдем близки приятелки или не, а тя се ядоса, и не искаше да отговори на въпроса ми с "да" или "не".
Подозирам, че защото преди време я бях запознала с близка приятелка от детството, с която не се бях виждала отдавна-от 1-2 години. Имало е периоди, в които аз не съм била съвършената приятелка и съм споделяла на въпросното момиче някакви неща, когато се е случвало да се скараме много зле и да се съмнявам в приятелството ни с моята ндп. Това се е случвало, когато сме били в средните си тийн години. И двете сме се предавали жестоко, но сме си казали какво сме казали една за друга зад гърба ни. Въпросът е, че когато бях малка (на около 14 години) и исках да се внедря (бях аутсайдер, имах само 1-2 приятелки, не се разбирах с класа, но ми хареса компанията на едни хомо и бисексуални в класа и исках да се приобщя), казах една огромна лъжа, за да се правя на интересна пред останалите. Въпросната включваше и моята ндп. Тогава открих, че имам сексуално влечение и към жените в някаква степен и за да се обосновава, излъгах, че си имам приятелка. Всички бяха като "о не може да имаш влечение и към жени, ако си нямала приятелка или поне не си правила нещо с жена! ". Та с времето всички започнаха да подозират, че моята ндп ми е гадже и аз потвърдих, не отрекох. Пък то няма нищо такова, тя дори е по-скоро консервативна и не ги приема особено тези неща. Не знам колко хора още знаят за тази лъжа и дали още се говори за това. Моята ндп знае за тази моя простотия, бях ѝ казала на кого съм казала още преди години, но.... И до ден днешен се разкайвам и си се чудя на акъла. На 99 процента съм сигурна, че са си говорили. Ние бяхме от една и съща гимназия btw. Не знам, а и не знам до колко може да се вярва на другото момиче и дали тя е говорила глупости.... Защото и тя се е случвяло да ме лъже.
Но най-тъпото е, че сега с моята ндп ще ходим на екскурзия заедно извън страната, всичко е платено, заминаваме след 3 дни, няма как да ни върнат парите, ако решим да се откажем, няма с кого да се сменим и как. Довечера ще ходим да празнуваме рождения ми ден с тях двете, а имам чувството, че го прави само от уважение към това, което сме имали като приятелство. Като нещо прощално. Просто веднъж го преживях с една друга близка приятелка (да ми удари игнор след 5 години много близко приятелство) и имам чувство, че гледам всичко на дежавю. Тя ми е като сестричка, обичам я с цялата си душа, колкото и да сме се карали, колкото и да сме преживели... Знаем си всички кирливи ризи, толкова спомени заедно, толкова планове, никаква злоба, завист, просто обич.... Наистина не знам какво да направя, как да разбера, чувствам се толкова виновна, а дори не знам какво съм направила, как да постъпя?
|