Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Споко, всички схванахме, че не се оплакваш, че си се разкрачвала. Иначе това за университета наистина е тъпо.
А ти толкова ли не можа да премислиш нещата преди да се разкрачиш?
Казваш, че си щастлива, но ако това беше така сега нямаше да се оплакваш в интернет.
Щастливите хора не се оплакват.

7.   Не искам да те съдя, но това си е твоя избор и сега ще си носих последиците от него. Така става когато решиш да ставаш родител рано и без да познаваш добре човекът до себе си. Малко ли теми тук има за момичета, които твърдят, че на 18 са готови да са майки и когато хората им казват, че им е рано и не са готови... нееее, готови били! Готови, ама ти си идеалния пример какво следва! После детето го гледат баба и дядо щото мама тепърва има да учи или да си търси първата работа, а тате изобщо не смята да поема отговорност. Е, станалото станало, вече няма как да промениш нищо, обаче сега вместо да мрънкаш, че е трудно, се стегни и поеми отговорност за живота си. Вече не само ти зависиш от решенията, които взимаш, но и детето ти. И ако си мислиш, че е лесно да си родител, сега тепърва ще разбереш колко много, ама много грешиш! Стягай се, защото сега тепърва те чакат трудни години.

8.   Не виждам мнение по темата, затова ще се включа аз. Пусни се по течението, мила. Учи си в университета, гледай си детето, то ти е компания все пак. Все някога ще се появи мъж, достоен за теб, не си насилвай късмета. И какво като си млада майка? Не всеки мъж бяга от жена с дете.
Просто не го мисли. Млада си и имаш много шансове пред себе си да срещнеш точния човек. Номер 4 е абсолютно прав. Това, че си изръсил едно семе не те прави баща.

9.   Хубаво ме съдите , кажете ми кой би създал дете ако знае че ще го отгледа сам ? Искате да ми кажете че човек си избира съдбата ли ? Разделихме се защото той реши че не е готов да бъде баща или се е изплашил . Това го знае само той , да не беше планирано , но какво трябваше да го махна само защото може да остане без баща ли ? Не съдете така строго , защото човек не знае какво го очаква .

10.   Не те съдим, просто всеки е със своите проблеми.

11.   Защо пък да те съдим? Не видях някой да те обижда. Всяко различно мнение може да ти е от полза, замисли се и погледни нещата от друга гледна точка.
Не знам какво разбираш под избиране на съдбата си, но щом детето не е било планирано, значи с бащата не сте седнали, поговорили и решили двамата да имате дете. Значи не си взела предварително мнението на бащата, ако ти си искала дете от него и той не е дал съгласието си. Да, знам, бебетата не стават от въздуха, и двамата сте участвали и не сте взели предпазни мерки, така че вината е 50:50.
Съветът ми е друг път когато имаш приятел, да вземете мерки срещу бременност и чак когато седнете и решите двамата да имате дете (ама не аз мислех, че ще иска), правите опити. Иначе рискуваш да се озовеш сама с две деца вместо едно и пак да обвиняваш съдбата и нас, че те съдим.

12.   Защо така българинът е тъй злобен и груб...
Защо така нападнахте момичето...
Мило момиче, днес съм на 35 години с 2 дъщери. На 21 родих първата си дъщеря и се омъжих за баща й малко преди това. За съжаление той се оказа пияница и побойник, често ме удряше и почти всяка вечер се прибираше пиян. Оставял ни е без пари и е отсъствал, когато сме се нуждаели от него. Когато дъщеря ми стана на 3 години го напуснах и заживяхме с моите родители. Както можеш да се досетиш животът на 3 поколения в един дом никак не е бил лесен. През времето преди да срещна настоящия си съпруг завърших висше и работех, за да издържам мен и детето. Нашите не съм ги товарила финансово, но разбира се са ми помагали с отглеждането. С първия ми мъж се рязведохме и го осъдих да плаща издръжка, нещо което ако не си направила, е редно да сториш. Така нещото, което нарекоха последствия ще се стовари с пълна сила върху т. нареченият биологичен баща.
Между другото дъщеря ми и баща й развиха добри отношения през години и днес 10 години след развода смятам, че постигнах златната среда между мен, нея и него. До колкото съм в течение развода го е разтърсил и отдавна не пие.
Срещнах втория си мъж на 28, нещата се случиха така че станахме семейство, макар че никога не съм търсила заместник или спонсор за мен и детето. Просто в мен намери каквото е търсел. Ръка, която да му помогне да се изправи, когато е паднал и гръб, на който да се опре в трудния живот.
Миналата пролет се роди общото ни дете и не само, че няма разлика между двете деца, а дори напротив, мъжът ми е много снизходителен към нея тъй като вече навлезе в пубертета.
Вината за тези обстоятелства, в които се намирате ти и детето ти не е твоя. Ти си твърде млада, за да знаеш. За да преценяваш и подбираш. Тези неща идват с опита. Много години бях самотна, защото се страхувах, че няма да бъде приета с детето си. Попаднала съм на мъже, които са били също разведени и са искали нов старт с мен в живота, но не съм посмявала
.. После срещнах мъжа ми и с него създадохме добро семейство, даваме всичко един за друг и се надявам да остареем заедно.
Не се отчайвай. Продължи образованието си и върви с вдигната глава. Не бързай да търсиш мъж, който ще ти обещава хубави неща, защото когато жената е уязвима допуска грешки. Мисли 2 пъти преди да се довериш и проверявай хората във времето. Още си много млада, тепърва ще срещнеш любовта и правилният човек, който ще те приеме каквато си.
Вторият шанс съществува. Но ти трябва да си го дадеш.
Успех в живота и знай, че много майки сме заспивали с болно дете до главата без мъжко рамо, на което да се опрем. Много майки сме плакали в банята, за да не разстройваме децата си в трудни моменти.
Животът ще те научи да се бориш. Фактът, че си самотна майка, не бива да те кара да се подценяваш. Никога!

13.   Добре де хора, станалото е вече факт и не може да се промени. Казано по-грубовато, момичето вече се е разкрачило, бебето вече се е появило, не можем да го набутаме обратно и да накараме часовника да отчита времето наопаки. Това е положението. Можем да се изреждаме тук да ѝ обясняваме колко лошо е било, че на 20 години (а не на 15) е родила, но тя си носи последствията. Работи почасово, през останалото време си гледа детето- не излиза с приятели, не купонясва, не е безотговорна майка, просто е млада майка. Аз също съм на 21 години, колкото авторката, Бога ми, себе си едва гледах преди две години, когато заживях самостоятелно.
Авторке, поеми си дълбоко дъх, задръж го малко и издишай. Ако трябва излез на терасата за тази процедура, ама дишай дълбоко докато не се отпуснеш малко. Ти си родител, не си радиоактивна, чумава или друго подобно. Всичко ти е наред, имаш си бебе. Наречи го компания, приятел, дете, любов или както ти харесва. Това е живо същество, не е ремарке или куфар. Душа носи. Усмихва ти се, казваш, че е прекрасно, обичаш го. Ще се намери един мъж, който ще обикне в теб точно това, че на крехка възраст си била достатъчно разумна, че да се справиш и с новородено на ръце. Вероятно този мъж няма да е на 22 години, тоест, може би ще го срещнеш след време. Трудоемко е, разбери. На нашата възраст е едно такова... глава-море, акъл-шамандура. Повечето млади хора не мислят за деца, отговорностите им се явяват или работа, или университет. Нормалната грижа на средностатистически 20-годишен е да си купи храна и да си плати сметките. Твоите грижи са по-сериозни. Получаваш помощ от родителите ти, което е нормално предвид обстоятелствата. Твоите родители са баба и дядо, помагат за внучето, но ти си майката и основните грижи падат на теб. Можеш да излизаш с приятели, просто ще си с количка и темите ви на разговор ще варират. Имам омъжени приятелки, имам и бременни приятелки, имам даже 2 вече родили. С тези момичета си говоря за памперси, даже съм сменяла такива. Образовах се на теми като захранване, научих няколко имена на педиатри, такива неща. Пръстените на едните не ми пречат, коремите на вторите не ми пречат, децата на третите чак ме умиляват. Това са същите хора, които съм познавала преди години. Сядаме в по-спокойни кафенета, бутаме столовете за място за количката, държим бебето, подаваме си биберони и шишета. Същото е, просто има бебе до нас. Приятелят ми е уникален с деца. Той е на 24 години, но като види дете и му светват очите. Повечето ми познати от мъжки пол се радват на деца до степен, че и те леко се вдетиняват- играят на игри, вдигат на конче, ентусиазират се. Мъжете не мразят деца, просто нямат майчински инстинкти. Повярвай ми, понякога си мисля, че 10-годишния ми брат е по-интересен за приятеля ми от мен. Попаднала си на един мъж, който се е стреснал и е избягал. Какво да направим? То си е плашещо да очакваш бебе, ама ти не си можела да избягаш от тази отговорност. Не задълбавай. Не всеки мъж бяга, не всеки мъж не харесва деца, не всеки ще реагира лошо на факта, че ти си майка. Може би ще отнеме време или ще намериш някой малко по-голям от теб, но някога някой там ще ти докаже, че мъжете не са животни, а са хора като нас. Млада си и целия живот е пред теб, майка си, не умираш.

14.   Не се разбира много какво се пита в статията, но със сигурност мислите на авторката се отразяват и на детето. Вместо да приеме отговорността от действията си в миналото и да изгледа човек от това дете, то по-лесно е да се търси самосъжаление, щото е по-лесно. Щото живота си е тежък и сами сме си го направили.