|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
В мен ли е проблема, или в тях. Комплекси и злоба.
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1897 пъти
Мъж на 28 години.
От както се помня съм черната овца. Винаги съм отнасял обиди, критика, физическо и психичеко насилие от околните хора, семейството и връстниците ми.
Да започнем от начало. Единствено дете съм. Като малък бях доста затворен и не ме биваше в спорта. Бях пълен и тромав.
Постоянно баща ми ми казваше следните реплики- Защо не си като другите, защо си такъв, защо не си като съседчето, защо си дебел, защо не играеш добре футбол, защо не караш колело и тн.
Често ми и посягаше- шамаросваше за най- малкото и ме караше да изпитвам вина. Майка ми не беше толкова строга, но и тя на моменти ме караше да изпитвам вина, казвайки ми неща от сорта на- Защо не си наперен като другите деца, защо страниш от тях, защо им позволяваш да те обиждат и тн.
Тоест те не се опитваха да решат проблема, а просто ми вменяваха чувство за вина. Баща ми доста често ме наричаше тъп и глупав. Не трябвало да ходя до магазина, защото съм щял да объркам нещо, или да ме измамят с рестото, защото съм бил глупав и разсеян. Когато майстореше нещо вкъщи отново ме отблъскваше вместо да ми показва, защото съм бил глупав и не съм схващал нищо.
Същото беше и на улицата и в училище. Общо взето в гимназията не бях от популярните деца. Там поне учих в сравнително малко училище и не отнасях толкова много обиди и критики. Въпреки че отново ме наричаха бавен, бавняр, глупак и тн. През летата съучениците ми страняха от мен и не ме търсиха за нищо. Ходиха си на планина, на купони и събирания без мен. Аз не съм от хората, които се натрапват и просто ги оставях да си правят каквото искат. Излизах си сам и се разкарвах или си стоях вкъщи. Явно поради някакви причини им бях неприятен, въпреки, че никога не съм се карал с тях или нещо подобно. Често изтъкваха моите недостатъци. Например един път се бях спънал случайно, и това нещо го коментираха с месеци.
Завършихме гимназия и стана ред на висшето образование. Там се поотворих, премахнах негативните хора от живота си и си намерих приятелка с която сме още заедно, започнах да тренирам и да уча още по усърдно. Завърших с отлични оценки и реших да се преместя в чужбина, където работя и до днес по специалността си.
В момента съм в отпуск и реших да се прибера в България за две седмици. Преди няколко дни разбрах, че старият ми клас ще се събират и реших да отида за да се видим. Повечето от тях не ги бях виждал с години и все пак вече сме зрели хора, реших да загърбя миналото и да подходя позитивно и с добри намерения.
Излязохме, седнахме на едно заведение и се разочаровах доста.
Повечето ме гледаха супер злобно сякаш отвратени от мен.
Разпитваха ме, все едно бях на разпит в полицията.
Единия ме пита- И кво като си бил на почивка в Дубай.
А дори не бях споменал това в разговора. Явно са видяли във фейсбук профила ми разни снимки. Казах им как съм изкарал и как е там, но съвсем добронамерено, колкото да им отговоря на въпросите, без да изглежда така все едно се хваля или нещо от този род.
После половината пафкайки цигари започнаха да се самонавиват, че съм бил предател или гъзолизец защото съм живял в чужбина.
Единият не можеше да повярва, че съм имал жена до себе си и се правеше на супер удивен. Защото нали аз глупака как ще имам приятелка, а той не.
После естествено започнаха да си припомнят случки в които съм се спъвал, падал или съм се унижавал. Накрая не издържах, платих си моята част от сметката и им казах чао. Бях много разстроен и ядосан. Видях, че тези хора изобщо не са се променили към нещо по- добро.
Не бях там за да се изтъквам, а просто да ги видя. Не мога да разбера защо тези вече зрели хора /някои дори и с деца/ подходиха толкова негативно към мен и се опитаха да ме унижат, както ме унижаваха и в училище.
Вече не знам в мен ли е проблема, аз ли съм комплексара, аз ли греша някъде или те.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 3b4f8e2de2 |
|
1. Абе тия със сигурност са някакви неземни комплексари.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 9c8561b26c |
|
2. Привет, наборе!
Макар да не съм била тормозена никога, дори бях сред "готините" в училище те разбирам много добре.
И ние имахме среща на класа и все едно ни върнаха в 12 клас.
Групичките, гаднярите и газарите се опитаха да изпъкнат с глупостите си. Не им обърнах внимние, макар и сега да ги споменавам. Знай, че това е бил един друг отминал живот за теб. Провто положението днес е отчайващо. Хората станаха зли, завистливи и подмолни. Радвай се на това, което си постигнал.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: d86cdb03c3 |
|
3. Завист, авторе, чиста завист. Не могат да преглътнат факта, че ти си станал човек, че имаш жена до себе си, че пътуваш и се развиваш, а на тях животът им се върти около нископлатената работа, кръчмата и вечните скандали с жените им. Това е, не могат да проумеят как така, онова "странното" момче, което всички подиграваха се е превърнало в успял млад мъж. И никога няма и да го проумеят, защото интелектуално са си на същото ниво на което са били в училище. Само дето сега животът ги е ощамарил и вече не се имат за толкова готини, но още не могат да разберат, че вината за това си е изцяло тяхна. Защото докато ти си учил и си се развивал, те са се правили на велики, обикаляли са по баровете и са си мислели, че това ще продължи вечно. Е, да ама не. Дори и на най-готините типове в един момент им се налага да се сблъскат челно с живота. И ако не са подготвени... цял живот си остават такива като твоите бивши съученици. Ядосани и обидени, с мисъл, че някой им е длъжен, че заслужават повече и единственото, което им остава е да плюят по тези, които са успели.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 87be8fd8db |
|
4. Не мисля, че имаш някакъв проблем. В действителност, проблемите, които си имал, си ги решил - станал си по- общителен, отслабнал си, завършил си, реализирал си се. Нямам представа защо съучениците ти са се държали така с теб, може би им е нещо като навик или са изпълнени с много омраза и неудовлетвореност. Както каза, ти винаги си бил черната овца, никога от тяхната групичка, а те вероятно не са очаквали да си устроиш живота и да живееш по- добре от тях. Ти "глупакът". Но това не ги оправдава, най- малкото не им прилича на годините. Онзи, който ти се е чудил, че имаш жена, а той не, сигурно го е било яд. Аз на твое място надали бих се срещнала с такъв клас. Предпоследният ми клас понякога имаше подобно отношение към мен, дори когато съвсем нормално ги питах нещо. После продължих в другата паралелка с друга специалност и с някои дори не се поглеждаме до днес.
Най- добре забрави за съучениците си, заобиколи се от хора, с които се чувстваш добре и те уважават. И по- добре си скрий снимките и публикациите във фейсбук за хора, които не са ти приятели. Имената и откъде си са напълно достатъчни някой да те познае.
Black Sabbath
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 1558c9bbe0 |
|
5. Да ти грешиш! За какво искаше да ги виждаш, ако не да се изтъкваш, нима ти липсваха или ти бяха стари приятели, по вероятно искаше да им натриеш носа че сега се по високо от тях, че имаш възможности да ходиш в Дубай, обаче те са толкова тъпи, че и това не разбраха, а?
Разбирам, че родителите ти не са те възпитавали правилно да разбираш човешките отношения за да бъдеш контактен, не са те учили като малък и да се храниш правилно затова си бил дебел, но всичко това ако имаш желание можеш да промениш.
|
...
преди: 4 години, 9 месеца hash: 0fff00107d |
|
6. Мисля, че си получил най-доброто отмъщение - завиждат ти, защото са мизерни и злобни. Да накараш някого да го яд на тебе е признак, че здраво си му бръкнал в душицата, ударил си ги там, където най-много боли. Досетили са се, че май са по-зле и от загубеняка, на когото са се подигравали толкова време. Кофти чувство наистина. На твое място бих била много доволна, даже щях да ги гавря колко са жалки и завистливи, но явно си по-благороден от мен. Изобщо не се притеснявай за мнението им - абсолютни мишоци.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: cb55f61397 |
|
7. Явно си бил в един клас с тъпанари. Защо не им се изгаври малко, да ги питаш защо са същите смотаняци както едно време?
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: fcb7a4e277 |
|
8. Kaто си бил малък, си изглеждал като идеалната жертва -нали знаеш животните как нападат по-слабите, болните безпомощни т. н. Родителите ти са искали да не бъдеш точно това и дори те не са можели да се сдържат да не те обиждат.
Малко съм учудена, че от аутсайдер си станал това, което описваш. Но, ако това е вярно, браво, поздравявам те. Съучениците ти вече злобеят и не могат да разберат как така е станал тоя номер. Гледай си живота и да не ти пука.
Между другото, аз не съм била аутсайдер, напротив -имах приятели, бях харесвана като момиче. Но, когато забогатях, срещнах от всички посоки зле прикрита неприязън. Така, че -нищо ново под слънцето.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 59106cd01d |
|
9. Според мен въобще не е трябвало да ходиш на срещата. Нямаш допирни точки с тези хора, не са ти приятели, не са ти приятни, обиждали са те, няма как да седите на една маса и да не е сконфузно. Kакво друго очакваше, какво толкова имаш да си кажеш или виждаш с тях? Гледай си живота и да не ти пука, взел си ги прекалено на сериозно тези келешчета.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 697afc0739 |
|
11. Ще следя темата с интерес! Моята история си прилича и се различава. До автора за сега! Човече ти си се доказал като кадърен човек. Еб. ги! Явно не можеш и това те копае. Те са си такива, така живеят, така оцеляват, познавам много такива хора. Моля, дай инфо за чужбина, за университета. Как се промениха нещата там. Касметлия си, че така е станало.
|
...
преди: 4 години, 9 месеца hash: 73989e8229 |
|
12. Авторе, няма какво да се чудиш. Тези твои съученици са явно от хората, чиято единствена цел е да се наливат с ракия и да лющят кючеци. Мързи ги да гледат и плюят по всеки, който и в минимална степен се опитва да работи и да се развива. Хубаво си направил, че си отишъл на срещата, но с подобни простаци е по-добре да нямаш каквито и да било отношения. При мен се получи нещо подобно, само че в университета. В средното училище нямах проблеми и класът ни беше много задружен. В университета обаче почти всички бяха лицемери и използвачи. Имаше и някои свестни, но така или иначе не успях да завържа приятелство с тях. Гледай си живота и не се товари с глупости.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: de7b175983 |
|
13. Пише ти горе-долу набор, на 27 години съм. Не го приемай като обида, но за мен вашите са първоизточникът на проблемите ти. Ти сам го знаеш, започнал си с това. Щом си си подредил живота, успял си да се справиш въпреки тях (имам предвид чисто като развитие на личността, не финансова помощ и т. н), това е достатъчно. Колкото до съучениците ти, не е трябвало да ходиш. Остави в живота си само хора, с които говорите на един език и на които можеш да разчиташ. Ако няма такива - жена ти е достатъчна. Въобще не се занимавай с хора от миналото, нищо хубаво не излиза от там.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 68db7f1e47 |
|
14. Не е в теб проблема. Тези хора са си злобни от раждането си до смъртта си.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 00813dfea2 |
|
15. Единственото оръжие на простака и глупака е това - да унижава другия без повод. Твоето оръжие пък е да ги игнорираш. Такива хора няма как да са ти и познати даже. Създай стойностни приятелства, с хора на твоето ниво.
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: dc14632dcc |
|
16. Не е в теб проблемът! Живей си живота така, както на теб да ти харесва. Бъди такъв човек, какъвто когато погледнеш 10 години назад ще се гордееш със себе си. Не прави компромиси със себе си. Факт е, дори вчера си го мислих, българите живели в чужбина са хиляди пъти по-различни като манталитет от Ганьо, живял само тук, разчитащ още на издръжка от семейството си. Горе главата, прегръщам те!
Ж17
|
...
преди: 4 години, 9 месеца hash: a996101d4f |
|
17. Грешката ти е, че си се върнал в БГ.
Тук е така ! Ето пример от моята работа - скъсваш си д-то да вършиш и на другите работата и накрая... накрая намират начин да ти вдигнат нервите, като те искарат некомпетентен...
Няма да се оправиме, НЕ !!!
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 2c65195dbf |
|
18. "... На всеки родител се случва от време на време да каже нещо обидно на детето си, но това не е непременно словесно насилие. Насилие е обаче, когато детето бива неизменно подлагано на словесни атаки относно външния си вид, интелигентността, компетентността или стойността си като човешко същество.
Също като властните родители, словесните насилници попадат в две отчетливи групи в зависимост от стила си. Има такива, които атакуват директно, открито и злостно. Те наричат децата си глупаци, боклуци или грозници. Възможно е да им кажат, че никога не са искали да ги раждат. Тези родители не се интересуват от чувствата на децата си и дългосрочният резултат е съсипаното самочувствие на детето.
Другият вид словесни насилници не са така директни и малтретирането се изразява в постоянно дразнене, сарказъм, обидни прозвища и перфидни унижения. Тези родители често прикриват насилието зад фасадата на хумора и пускат шегички от рода на „Носът ти е като клюн“, „Чудесна дреха като за клоун“ или „Сигурно си лежал болен вкъщи, когато са раздавали мозъците“.
Когато детето или някой друг член на семейството възроптае, насилникът неизменно го обвинява в липса на чувство за хумор. „Тя много добре знае, че се шегувам“ е оправданието, сякаш жертвата е едва ли не съучастник.
Четиридесет и осем годишният Фил на пръв поглед изглежда уверен човек. Той е висок грубоват зъболекар с вкус към стилното облекло. Само че, когато заговори, гласът му е толкова тих, че едва се чува. Лично на мен ми се наложи няколко пъти да го помоля да повтори това, което е казал. Той обясни, че търси помощ, за да се справи с болезнената си плахост.
„Просто не мога повече. Почти на петдесет години съм и съм свръхчувствителен спрямо всичко, което ми казват. Не приемам нищо едно към едно. Винаги си мисля, че хората ме правят на глупак. Мисля си, че жена ми ме прави на глупак… Родителите ми ме правят на глупак. Нощем лежа и си мисля какво ми е казал всеки през деня… и непрекъснато намирам по нещо лошо. Понякога ми се струва, че ще полудея. “
Фил бе много откровен относно настоящето си, но се затвори в себе си, когато го попитах за детството му. След няколко деликатни въпроса сподели, че най-ярките спомени от детството му са как баща му непрекъснато го тормозел. Шегичките винаги били за сметка на Фил и нерядко били доста злостни. Когато останалите се смеели, той се чувствал още по-изолиран.
„Не стига, че непрекъснато ме дразнеше, ами понякога наистина ме втрещяваше с изказвания като: Това дете не може да е наш син, погледни му лицето. Обзалагам се, че са го разменили в родилното. Я да го върнем и да си вземем нашето. Бях само на шест години и наистина повярвах, че ще ме върнат в болницата. Един ден накрая се осмелих да го попитам: Татко, защо винаги ме дразниш? Той отговори, че не ме дразнел и не съм ли разбирал, че само се шегувал. “
За малките деца е нормално да не различават истината от шегата и заплахата от тормоза. Положителният хумор е едно от най-силните средства за заздравяване на семейните връзки. Но сарказмът е особено вреден в отношенията между родители и деца. Децата приемат сарказма и недобронамерения хумор едно към едно. Развитието им не е достигнало степента, в която да разберат, че нещо от рода на „Ще те пратим на детска градина в Китай“ е шега. Много по-вероятно е детето да изживее кошмари, в които е изоставено в някаква страшна, непозната страна.
Всички сме виновни, че някога сме се подигравали на някого. Повечето време подобни подигравки като цяло са безвредни. Но, както при другите форми на „отровно“ отношение, и тук вредата зависи от честотата, жестокостта и предмета на подобно отношение. Децата вярват на онова, което казват родителите, и го приемат навътре. Непрестанните шеги за сметка на уязвимото дете са садистични и особено вредни.
Фил непрекъснато е бил унижаван и обиждан. Опитът за конфронтация с бащата е завършил с обвинението, че е неадекватен, защото „не носи майтап“. Фил не е могъл да направи нищо.
Докато той описваше чувствата си, забелязах, че все още изпитва притеснение, сякаш смяташе оплакванията си за глупави. Аз го уверих, че разбирам чувствата му вследствие на унизителните шеги на баща му и болката, която никой не е приемал насериозно. Но той беше тук, за да стигнем до дъното на тази болка, а не да я омаловажаваме. Казах му, че тук е на безопасно място и никой няма намерение да го унижава.
Фил се замисли. Сълзите напираха в очите му, но той положи огромни усилия да ги възпре:
„Мразя го. Беше истински подлец. Все пак аз съм бил само едно дете. Не беше нужно да ми се подиграва така. Продължава да се майтапи на мой гръб и до ден-днешен. Никога не пропуска случая. Отпусна ли гарда за секунда, и край! Винаги успява да се представи като положителен герой за моя сметка. Господи, мразя го! “
Когато дойде за пръв път, Фил не правеше абсолютно никаква връзка между свръхчувствителността си и подигравките на баща си. Като дете никой не го е защитавал, защото поведението на баща му не е било смятано за малтретиране. Фил се е намирал в типична безизходица:„Болеше ме от тези шеги и това ме правеше слаб. “
Малкият Фил е бил обект на подигравки от страна на баща си и е полагал отчаяни опити да прикрива чувството си за неадекватност. Възрастният Фил е същият, само че живее в един по-голям свят, поради което е прехвърлил страховете и негативните си очаквания върху другите хора. Той живее с оголени нерви, в очакване на удара под кръста и унижението. Свръхчувствителността, плахостта и недоверието към хората са неговият неизбежен, но безрезултатен начин да се предпази от по-нататъшни наранявания. "
Из книгата " Отровните родители. Преодолейте наследството и вземете живота си в ръце " на д-р Сюзън Форуърд
Препоръчвам ти да си свалиш книгата и да започнеш работа над себе си, това ще ти помогне да се почувстваш човека, който си днес - успешен, самостоятелен и силен. Да не живееш в миналото, а да се насладиш на настоящето.
Желая ти успех и лично щастие!
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 52ef6dcb5d |
|
19. Не могат да повярват, че точно ти си се реализирал повече от тях. Не се занимавай, хората не се променят, имаш жена, живееш в чужбина какво повече ти трябва. Гледай си щастието не е нужно да търпиш нещо или някого. И аз съм като теб и мен съучениците ми ме гледат под лупа все още, въпреки че не съм ги виждала от две години. Нямат друга работа очевидно, външния вид ми придава такъв имидж-изглеждам невинна такава неопитна някаква дет само учи. Сега се опитвам да се променя да ме приемат хората в бъдеще по друг начин.... и да не успея накрая всички отиваме на едно и също място...
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: b6d47ca8ea |
|
20. Защото по-голямата част от хората, които срещаш в живота си, независимо дали в България или чужбина си остават с инфантилните маниери. Масата от народа е като животните. Аз съм се отвратил... Винаги подхождам добронамерено, точно както и ти, но просто навън е джунгла и трябва да сме внимателни, защото се възползват. Пази се.
Ти си еволюирал за разлика от тези хора. Аз минах през нещо такова и ти гарантирам, че те няма да се променят.
Живей си живота и да не ти пука. Те нека си говорят... :)
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 352de939f9 |
|
21. Проблема не е в теб, а в тях! Злобни са защото те нямат това което имаш ти. Дори не се замислят как си го направил колко труд си вложил за да станеш такъв какъвто си! Всеки гледа другия и не поглежда себе си това е проблема на всички в нашата държава. Тук в България където работя и живея с колегите вземаме еднакви заплати, но повечето се правят на вижте ме кой съм аз! Както винаги бих казала та кой си ти и кой беше ти и какво направи с живота си че ми се правиш на велик пред мен? Нито си папата нито ще станеш. Загърби миналото си защото не заслужаваш да бъдеш добър към хора които не те оценяват и до ден днешен. Както се казва "Вълка козината си мени, но нрава никога ". Живей си живота и бъди с хора който те правя щастлив и позитивен! :)
|
...
преди: 4 години, 9 месеца hash: d3d6721644 |
|
22. Аз бях като теб в училище - аутсайдер. Сега имам хубав живот, добре платена работа, мъж до себе си и правим планове за семейство. Доволна съм. Със досадните ми съученици реших проблема много просто - изобщо не отидох на организираната от тях среща!
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 2e617c7b19 |
|
23. Хич не се занимавай повече с такива индивиди, българина е на това дередже, щото е прост тарикат и завижда на другите!!!
|
преди: 4 години, 9 месеца hash: 59586fc93f |
|
24. Тези твои съученици не се ли промениха за 10 години? Разбирам в училище сте още тийнейджъри и всеки се опитва да изпъкне пред другите като се закача с по- слабите. Обаче вече сте зрели хора на почти 30 години, би трябвало да няма такива работи вече. Всичко трябваше да е в миналото. И по мое време имаше дразнители, но те се промениха когато бяхме пред завършване и на срещите с випуска нямаше подигравки и заяждания. Всички се държаха нормално.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|