Тези стихотворения стават ли за нещо? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89364)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20682)
 Секс и интимност (10438)
 Тинейджърски (19407)
 Семейство (4375)
 Здраве (7303)
 Спорт и красота (3820)
 На работното място (1869)
 Образование (5216)
 В чужбина (1165)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11915)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Тези стихотворения стават ли за нещо?
преди: 18 дни, 4 часа, прочетена 349 пъти
1-вото:
Има място, на което
се чувствам, като детето,
което можеше да бъда.
Това е мястото, където
забравям, че времето го има,
забравям, за всичките страдания,
забравям за човешката алчност
и за думата "притежания".
И може би, ако отидеш и ти,
на морето, по малкия път,
по острите скали и до
планинския връх,
ще видиш чистотата
на мястото, в което
е заровено детето,
което можеше да бъдеш.
И може би, просто може би,
ще усетиш красотата на страната,
ще се освободиш от
нелепите желания
и ще видиш, че светът
не е създаден за
човешките създания.


2-рото:
Сянката поглъща
всеки слънчев бряг.
Не можеш от нея да се скриеш,
някой ден и ти ще станеш прах.
Тя ще те обгърне
със студения си мраз
и познато ще ти стане,
защото никой там няма глас.
Все едно това е мястото,
където си растял
всички тез детските лета,
където си играл в самота,
където вселената шушука
истините за света
и ще я послушаш чак сега,
защото няма накъде да тръгваш,
обречен си на вечността.
Обгърнат от безкрайното пространство
и космоса потаен,
ще си част от хиляди звезди
и няколко плата.
Но кой ще се замисли,
че ти е дадена частичка от света?
Нима симпатия очакваш
да ти дадат човешки същества,
които дори не знаят
простите истини за света,
които глупави се раждат
и по-глупави умират,
с чувство за вина,
изгасващо година след година
с техните тела.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 17 дни, 4 мин.
hash: e8d4e58836
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   За какво, за прехрана.... не. Няма добри доходи в БГ от поезия. Само един-двама има, които докарват някакви суми от това и то скромни суми. И за хоби не става. Не се обиждай. Казва ти го филолог, който пише добре и не му се занимава.

 
  ...
преди: 16 дни, 19 часа
hash: c477d73ce0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Преориентирай се към писане на проза. Къси разкази за начало.
Тези двете са с хубав смисъл, но не са стихотворения. Или ако много държиш да пишеш в стихотворна форма, виж в интернет как се прави, или се запиши на уроци по творческо писане.

 
  ...
преди: 16 дни, 12 часа
hash: 08ddf9b51c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Не, това даже не са стихотворения, а изречения с по някой нов ред. Black Sabbath

 
  ... горе^
преди: 15 дни, 16 часа
hash: 065d92c2c4
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Не, не стават за нищо.

 
  ...
преди: 14 дни, 15 часа
hash: c584fef4ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Не знам защо не ми публикуваха коментара в който бях казал че ми харесват стиховете ти и да продължаваш да пишеш, искам да прочета още нещо твое! Или тука позитивни коментари не се допускат??

 
  ...


...
преди: 3 дни, 15 часа
hash: d2136c819c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Номер 6, не окуражавай автора, защото му вредиш. Цял живот си изкарвам хляба с писане. Ако сега си избирах професия, щях да послушам баща си и да запиша архитектура. Ама аз - не, литература! Е, хубаво. Завърших литература в чужбина. Върнах се - работа никаква. Издадох две стихосбирки и какво от това? Пари за семки. Превеждах книги до едно време - убийствен и много ниско платен труд. Издателствата работят с по един-двама редактори, обикновено роднини, в повечето случаи това са семейни фирми, така че и тук няма ниша. Захванах се с журналистика и така вече 22 години. Ужасен занаят - отново жълти стотинки и невероятно напрежение. Редактирала съм също чужди книги пак за по лев-два на страница. Срам не срам, ще си призная, че ми се е случвало да съчинявам текстове за некролози за една печатница. Нали знаеш, че хората обичат да има стихотворения в памет на близките им. В момента само като чуя думата "писане", започва да ми се гади, защото пиша по над 100 000 печатни знака на седмица, за да мога да печеля относително прилично от хонорари. Това е тежък интелектуален труд, от който си чувстваш мозъка като пихтия. И пак не мога да вържа повече от 1000-1200 лв. месечно. За поезия не ща и да чуя. Познавам целия бранш. Нито един от колегите не се издържа от книгите си. Да не говорим, че първо няма авторитетно периодично издание, което да публикува стихотворения, и второ - хората пари за хляб нямат, камо ли да купуват стихосбирки, това пък им е последната грижа, а книгите са скъпи. Т.е. нито има търсене, нито съответно - предлагане. Абсолютно загуби-време е цялата работа. Ей така да си пусне творбите авторът в някой форум - бива. Но да вярва, че това ще го направи богат и известен - забрави. Преди два века - може. По Бай Тошово време - със сигурност. Днес - не. И не само в България е така.

 
  ... горе^
преди: 3 дни, 15 часа
hash: a423e264bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Не пита за прехрана, а дали стават стиховете. А те не стават.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker