 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За живота и парите
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1742 пъти
Не знам това в коя тема попада, искам да си споделя наблюденията. На 23 години съм, изучих висше и сега правя стаж в сферата на специалността ми. Понеже не е толкова лесна специалност, трябва да изчакам още 2 години, за да мога да се отдам напълно на професията си. Затова започнах работа в един офис, отделно от стажа, няма значение като каква, заплатата ми е доста добра. Взимам 2400 лева нетна заплата, работя по 8 часа на ден, 5 пъти в седмицата. Доста съм доволна от заплатата, защото знам, че това е временно решение, за следващите 1- 2 години, преди да започна да се занимавам с другото. Да, обаче в офиса, в който работя, аз съм една от най- младите. Другите ми колеги са на по 28- 35. Мисля си, това ли е животът на един човек, да ходи цял живот на работа зад бюро, по 8 часа, да взима една фиксирана заплата и това е. Мисля си всеки ден, че такава заплата е хубава като си сам, ами като имаш семейство един ден? Как ще се гледате с тези пари. Като знам и че в тези кол центрове не прокопсват хората до кой знае какво ниво и вдигане на заплата. Не знам, депресирам се от монотонност и еднообразие. Говорих си с един колега вчера, това лято няма да ходи на море, че имал разходи. Искам да Ви попитам, какви са Ви целите? Понеже тук има различни хора, с различни възможности и виждания. Може да звуча меркантилно, но живот с 3000лв на месец не си представям. И не, защото парите са малко, а защото са фиксирани, както и свободата ти. 8часа на ден вързан там. И повечето хора нямат друга цел, те знаят, че на 30 тепърва няма да се реализират в нещо друго и още едната фиксация е, че знаеш, че е почти доживот това, което правиш. Ами, тези, които са на 22-25, какви цели имате. Много мои приятелки са сервитьорки и честно казано им харесва, но това също е до време. Споделяйте как живеете с мисълта, че ще правите нещо цял живот. И то за никакви пари?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 13ef9aa32c |
|
1. Какво да ти кажа, аз като съм с висше и взимам 600лв, работя по специалността. Имам две деца. Живота е моногамен, едно и също всеки ден. Но парите, който взимаш не са лоши.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 266175a224 |
|
2. На 26 съм и с мъжа ми взимаме общо колкото твоята заплата. Е, справяме се, даже успяваме да спестим. Правим си дом, изплащаме кредит. Работим лека работа, имаме повече отпуска, нямаме проблем да излезем по-рано от работа или да закъснеем. Не, че го правим, но това ни дава спокойствие. Съответно и парите са по-малко. Чувстваме се добре и в никакъв случай не бих казала, че парите не ни стигат. Имаме цел, в която влагаме всички сили и средства и не ни остава време да мислим дали са ни много парите или не. За мен това са адски много пари, които при нормално управление могат бързо да растат. Доста си далеч от средностатистическото българско семейство, което с 1000 лева гледа и 2 деца. И повярвай, има такива. И не, не е невъзможно. Вероятно работата те кара да се чувстваш зле, не знам какво точно правиш, но така изглежда. Намери си занимавка, аз като се прибера в 6 часа вечерта ходя да си гледам двор, цветя, тичам, разхождаме се, гледаме филми, привечер преди лягане чета книги. Толкова разнообразие, имаш цели 5 часа някъде вечер за различни занимания (ако си лягаш в 11). Но за да можеш да ги изразходиш пълноценно не трябва да се прибираш скапан от работа. Сутрин също като стана, имам час и нещо, в които си гледам нещо, може дори да потичам малко. И някак когато си разнообразяваш преди и след работа, животът е доста цветен и разнообразен. Затова трябва да направиш компромис. Аз направих - ниска заплата, но работата ми е близо, много отпуска, спокойна и приятна атмосфера, удобно за мен работно време. И да, по същото време ми предложиха в колцентър с 2 езика за около 2000 лева. Да, парите са двойно (че и повече) от сегашното, но пътят до там щеше да ми отнема 2 часа в 1 посока, отделно е натоварено и доста напрегнато. Просто трябва да намериш златната среда. И да направиш компромис с нещо.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: bee360da57 |
|
3. 3000 лева може да са малко за човек, който е израснал с по-високи стандарти. Аз съм отраснала в семейство със заплати с по 500 лв, общо може би 1000 от двамата ми родители, като имам и брат и котка. Аз с 3000 лева ще живея много спокойно.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 3f1acd1e7d |
|
4. Преди години си задавах и аз тези въпроси. И мисля, че повечето са си ги задавали на тази възраст. Това е една много тежка възраст - прехода от тийн към зрял човек и запознаване с истинската реалност. На 20 си мислиш, че живота ти ще е успешен, интересен, забавен, мечтаеш, правиш планове. На 25 когато започнаеш да работиш по тези неща и разбираш, че дейстивтелността е малко по-различна и не е толкова красива, колкото си си мислел. На 30-35 разбираш, че можеш да си щастлив въпреки грозната действителност. А на 40 и нагоре не знам как е, защото още нямам 40. Може да напиша тема да питам по-възрастните как е.
На повечето хора точно така им се развива живота. Работа от 8 до 17, вкъщи, готвене, чистене, пазарува, евентуално семейство/деца, заплата на 25-то число и ако нещо е останало то нея, евентуална някоя кръчма събота и неделя и лятото 7 дни на море за "разнообразие", а на 5 г. веднъж ремонтче на панелното жилище и нова пералня и нов хладилник.
За повече не стигат парите. А и да изкарваш повече, пак трябва да ги заработваш от 8 до 5 всеки ден и време за ежедневно разнообразие (каквото и да разбираш под това) пак няма. Ако имаш и деца, съвсем няма.
Така че не знам какво очакваш под интерес живот. Освен някой да ти дава пари наготово, а ти само да прекарваш време за себе си и да нямаш ангажименти. Познавам и такива жени, които богатите им татковци ги издържат. Ами щастието им пак е до време, защото в един момент осъзнават, че не са постигнали нищо сами, липсва им предизвикателство и просто не се чувстват полезни на самите себе си, камо ли на друг. Аху-иху, ама и то е до време, а после ако нищо не си постигнал, пак е депресия.
Или може би под интересен живот, разбираш развитие - заплатата ти да расте, да постигаш нови неща, предизвикателства, признание. Ако смяташ така, моите поздравления. Обаче и това не винаги ти се получава, колкото и да го искаш. Даже повечето пъти не се получава. Резултатът най-често е разочарования. След това едни ги избива на духовна литература, други на комплекс за малоценност, трети на депресия, четвърти на нарцисизъм и селфита за демонстриране на
"щастие" и "успехи", пети на алкохоолизъм, шести на курварлък.
Но от мен да знаеш едно - колкото и клиширано да звучи, от здравето по-важно няма. Сега нямаш проблем със здравето и те ебе само за кариера, заплата и забава. Мислиш, че никога няма да имаш проблем или по-точно не се замисляш въобще и го взимаш за даденост. Обаче да не дава Господ, ако някой ден го закъсаш със здравето, няма да даваш и 5 пари за нищо друго и ще си кажеш "веднъж да оздравея, не ми трябват ни пари, ни забава, ни нищо". Ще си готова да дадеш всичко само за здраве. Някои хора наричат тези моменти беди, но точно това са моментите, в които човек си дава истинска сметка кои са ценните неща и доколко сме благодарни и доколко алчни. Не казвам, че е само болест, може да е самота, може да са много неща.
Искам да ти кажа, че дори и живота ти да протече "работа-вкъщи", пак си е успех. Защото някои хора мечтаят за това и биха дали всичко, но имат само болести, насилие вкъщи и други истински проблеми.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: ab9b9949c9 |
|
7. Постове и размисли от подобен род, обуславят "безработицата" в България.
Всъщност работа има, няма кой да я работи.
Какво като имаш висше? Аз сега го уча, като гледам какво му е нивото, та страх да го хване човек какви "тесни специалисти" имаме.
Отсега не те устройва иначе твърде приличната ти заплата, както и бюрото. 2400лв и без бюро в "изключително динамична среда" можеш да вземаш, ако идеш да береш ягодки в Англия.
На 23 си и вече имаш претенции. Ми... ще се спънеш и със сигурност ще паднеш.
Аз работя на бюро, заплатата ми няма нищо общо с твоята.
Средата, колегите и отношението към мен, превърнаха работата ми в истинско удоволствие. И не ми е тегаво на бюрото.
Заедно с мъжа ми вземаме колкото твоята заплата, имаме проекти за реализация, които няма да ни направят милионери, но пък ще са ни от полза като страничен доход.
Но и в момента не сме лишени от нищо - купуваме качествена храна, пътуваме често в чужбина, летуваме на морето поне 2 пъти годишно... имаме и дете. Нямаме кредити.
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 617229a483 |
|
8. Под интересен живот имам предвид развитие. Плаши ме мисъла да правя едно и също нещо цял живот. Плаши ме фиксираната заплата, плашат ме хората, които са се примирили с нея. Май съм изпаднала в екзистенциална криза. Хубави отговори, благодаря.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 2bd6e9c565 |
|
9. Ами авторке, никой не те задържава да правиш едно и също - сменяш си работата с друг вид.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 2c9a2dd18c |
|
10. Взимаш добра заплата на фона, на заплатите, които се взимат масово. Искаш интересен живот? Направи си го. Спестявай пари, изтегли кредит, инвестирай в идеите си, бъди предприемач. Тези хора имат динамичен живот, който не е на бюро, не е с фиксирана заплата, която ти дават за Х брой дни и часове. От теб зависи.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: b734a9475c |
|
12. Трябва да влезеш в ритъм. На 23 бях същата (без голямата заплата). Казвах си и това ли е живота? Работа - вкъщи, няма сили за нищо. Минаха години, смених няколко работни места, влязох в ритъм. Сега не мисля толкова, важното е да има работа и да ти е приятно да я вършиш, да не те подтиска обстановката и хората, с които си по цял ден.
А парите - важни са много, но по-важно е да се чувстваш на място. И при теб ще стане така, с времето. Просто в момента си в дупка заради разликата, ти какво си мислела, че е да си голям и какво е всъщност. Дай си време, смени работата, ако не я усещаш, че е твоята и отделяй време само за себе си - поне час на ден.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: ea7b2f8b6e |
|
13. Ами явно имаш нужда от по динамична работа и да се чувстваш нужна и полезна.
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 8a7c181393 |
|
14. 8, това е нормално. Нямаше да е нормално, ако не преминаваш през нещо подобно. В живота на всеки човек има 8 кризи на различни етапи от живота му
https://www.obekti.bg/chovek/8-osnovni-psihologichni-krizi-v-zhivota-na-choveka?fbclid=IwAR3BXY8UxXN9bPxgiB0nfcpA7wD5-3kU2K_CDU1skO5fzzUjLD--48cMWlc
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 91199053ad |
|
15. Няма да пиша обширен коментар. Сама да кажа, че на 23 се чувствах точно така, дори по-зле - изпаднах в дупка. Сега така ми се иска да съм пак в началото на 20-те, че нямам думи. Междувременно баба ми почина, родителите ми са почти с 10 години по-възрастни, аз също. Радвай се на времето си и шанса да опиташ. Заплатата ти е супер, стига да пристига без бавене, разправии и глоби.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: c739b8b79f |
|
16. Винаги има развитие, щом има желание. Не казваш, каква ти е специалността, за да ти дадем примери. Най-важното е да работиш по призванието си, да обичаш това, в което влагаш енергия, тогава си обречена на успех.
Аз съм начален педагог, на 30 съм. Дипломата ми позволява да работя в детска градина, или в училище до 4-ти клас. Ако ми омръзне да го работя, мога да се занимавам с издаделска дейност, мога да направя, например онлайн магазин за педагогически материали по системата Монтесори, мога да направя агенция за детегледачки с педагогическо образование, мога да стана ресурсен учител в институция, мога да открия туристическо дружество за деца, мога да направя частнен детски център, ако ме стегне шапката мога и да отида да помагам в Африка по програма на Червения кръст/ЮНЕСКО. По принцип, съм избрала магистратура Детска психология, но мога да премина и някакво обучение по ИТ. Би ми било интересно да участвам в създаването на мултимедийно съдържание с дидактическа цел на български език, децата толкова обичат да играят на таблети, защо да не извличат образотелна полза от игрите. Освен това, практикувам йога от почти 6 години, ако реша мога да запиша в НСА и да направя студио за йога за деца, това също би ми било интересно. Някой ден, когато събера достатъчно знания и опит от комуникацията си с родители и деца, бих искала да напиша и книга за ранното детско развитие. Та, един живот няма да ми стигне за да реализирам всички идеи, които имам. Понякога това ме потиска, че животът е кратък. Дали ще развия целия си потенциал, дали ще оставя следа в обществото, дали реално ще подобря поне мъничко нивото на образование в България? Кой знае. Гледам да слушам сърцето си и се насочвам натам, където чувствам най-силен ентусиазъм и за сега ми се получава.
Това мога да те посъветвам, забрави страховете и границите, те са само в твоята глава. Спомни си, че си прекрасно същество, с безграничен потенциал, позволи си да чуеш какво наистина иска сърцето ти. Кое е това нещо, коя е дейността, в която, влагайки енергията си, всъщност се зареждаш?
Желая ти лично удовлетворение и успех!
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 63a0c9d646 |
|
17. Заплатата ти е страхотна за България и с нея може да се гледат деца.
Такъв е животът на възрастните хора!
Ако искаш да имаш свободно време, стани безделница, без работа, без деца и на марихуана.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
