Споделена история от Други |
Въпрос към женската аудитория
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 686 пъти
Е, не предполагах, че ще се стигне до там, че да пиша по форуми, но ето, че се случва. Въпросът ми в края на историята засяга най-вече женската аудитория, но ще се радвам всеки от вас да изрази мнението си.
Момче съм, на 22 години. Впуснах се в сериозна връзка още през тийнейджърските си години (бях на 16). Не мога да кажа, че това беше грешка, защото през тези 6 години научих много неща. Преди почти година с партньорката ми решихме да сложим край на тази връзка, без да разваляме отношенията си. Нямаше конкретна причина, просто през последните месеци нещата не вървяха никак добре, имахме много различни идеи и разбирания. Първоначално се чувствах добре, чувствах се най-накрая свободен, свободен от товара, който тази токсична връзка ми донасяше. Приятелката ми страдаше, но бързо си намери нов приятел и сега изглежда щастлива, за което мога само да се радвам. Аз също имах възможност да се обвържа, но наистина исках да си почина и да не се впускам отново във връзка толкова рано след скорошната раздяла.
Е, вече почти година по-късно не се чувствам пълноценно. Имам нужда от момиче до себе си, от това, да знаеш, че имаш на кого да разчиташ, да знаеш, че си специален за някого.
Тук идва и главният ми проблем - срам ме е да пиша на момичета, с които не сме си близки, едва ли не ме е страх от ново запознанство. Да, осъзнавам колко глупаво звучи... Мисля, че с тази връзка загубих опит в това да общувам с момичета, защото имах такова до себе си. Не съм модел, но не съм и грозен, доста хора са ми казвали, че съм симпатичен, редовно съм душата на компанията и умея да се забавлявам, имам чувство за хумор и познания в доста сфери. И въпреки всичко това, се чувствам неуверен в себе си, колкото и да се опитвам да го прикрия, жените усещат това нещо. Мисля, че съм неуверен, защото съм изгубил опит с флиртовете и сладките свалки. Разбрах, че имам проблем с увереността, когато ме достраша да пиша на момиче, на което съм хвърлил око и все намирам някакви тъпи оправдания да не й пиша... Наистина ми звучи неестествено да започна разговор с клишираното, изтъркано "Хей" / "Здравей, как си? " Всеки го ползва и по никакъв начин няма да се отличавам от другите, ако започна и аз да пиша по този начин. А в същото време, може и моето мислене да е грешно и всъщност това да е най-добрият начин за начало на разговор.
Какво мислите вие? Момичета, какво ви впечатлява, как искате да ви пишат и какво ви отблъсква?
Ще се радвам да прочета мненията ви! :)
|
