 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не се вълнувам
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 712 пъти
Здравейте на всички.
От доста време съм в това състояние. Преди известно време го забелязах, а от съвсем скоро започнах и да се замислям. За пръв път го осъзнах преди да замина на почивка преди 1 месец. Легнах вечерта и почнах да мисля. И по едно време осъзнах, че грам не се вълнувам за почивката. Почнах да се замислям... последната почивка пак беше така, предпоследната пак. Малко по малко мислейки започнах да се сещам за тийнейджърските ми години. Как по цяла нощ не можех да заспа когато ми предстои интересно пътуване. А после започнах да се замислям, че въобще от нищо не се вълнувам. Последният път за който се сетих беше преди 5 години може би. Тогава бях на 20, тъкмо завърил и започнах работа. За тези 5 години смених няколко работи и сега 2 години и половина съм на едно място. Изкарвам добри пари в момента и мога да си позволя да пробвам нови неща, хобита, курсове и т. н. И след цялото това мислене осъзнах, че нищо от тези нови неща не ме вълнува, не пробужда някакъв ентусиазъм в мен. Даже понякога когато гледам някои хора и им се чудя как може да са толкова ентусиазирани от такива глупости... малко им завиждам тайно. Във мен ли е проблема? Млад мъж съм - 25 години, според мен не е нормално. Животът ми се струва много монотонен и въобще не знам как да ви го опиша. Радвам се все пак, че успях да забележа това в мен, защото може да ви се струва странно, но дори и не го бях подозирал до скоро. Дори не знам какъв съвете да поискам. Чувствам се много странно след "пробуждането ми".
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: b9c6527524 |
|
1. За съжаление с годините често става така. Като си дете всичко ти е интересно, всичко те впечатлява и гледаш света с широко отворени очи. Като тийнейджър вече не се впечатляваш чак толкова лесно, но все още едно интересно пътуване би те зарадвало. С годините обаче се натрупва умора и вече е все по-трудно и по-трудно да се впечатлиш от нещо. И при себе си го забелязах, до преди няколко години мисълта за отпуската и ходенето на море ме изпълваше с възторг, броях дните и часовете и предишната нощ не спях от вълнение. От миналата година обаче... абе, не че не се радвам, не че не чакам срещата с морето с нетърпение, ама вече не е тази луда детска радост. По-скоро е като "знам, че съм го заслужила и ще се постарая да му се насладя", но вече го няма този луд ентусиазъм. Не знам защо. Животът ли ме умори, пораснах ли или толкова много проблеми ми се събраха в последните 2-3 години, че вече загубих способността си да се радвам като дете на всичко, но е тъжно. А съм в 30-те си години. Ако още от сега вече почти нищо не ме радва, какво ще правя ако доживея до 80?! :( Това ще е ужасно тъжно, сиво и празно съществуване.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 44edccf022 |
|
2. Нормално е. Когато си дете за теб всичко е ново. С времето вече почти няма нещо непознато за теб и не може да предизвика същата радост.
Представи си го като една нова компютърна игра. В началото ти е нова и можеш да играеш буквално денонощно и дори да пропускаш сън, хранене и т.н. След няколко месеца пак ти е интересна, но ентусиазма вече не е същия. А след още няколко месеца ти е почти безразлична. После почваш с друга игра и пак за няколко месеца ти става безинтересна. После с трета, четвърта и всяка следваща все по-бързо ти омръзва. Вече в един момент си свикнал не само с конкретната игра, а със смяната на игра като цяла и дори и към промяната претръпва.
Горе-долу така става и в живота с всичко останало. Дори и сега да намериш нещо съвършено ново (примерно смяна на професия или женитба/деца), което никога не си опитвал в живота, пак ще ти омръзне, но поне временно ще те радва.
Чувал съм, че получаването от живота (това е един вид получаване) омръзва и спира да удовлетворява, а даването не омръзвало. Така че не знам, пробвай да се посветиш на някаква кауза примерно да помагаш на възрастни хора в домовете или на сираци, да общуваш с тях, да даряваш и т.н.
Точно въпросното невълнуване е причината много хора да правят глупости в живота си в търсене на поредното вълнение, но и много хора са направили наистина красиви неща, каузи и т.н.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 2d0e63b208 |
|
3. И аз съм така и съм само на 22... Забелязах го у себе си преди около 4-5 години. Последното нещо, на което истински и с цялото си сърце се зарадвах, беше в края на януари 2015 г. Става въпрос един мил и неочакван СМС от любимия (мислех, че ми е сърдит), който така ми стопли сърцето, че никога няма да го забравя. Е, вече не сме заедно, но съм благодарна и помня красивите моменти.
Лично аз свързвам липсата на всякаква мотивация и радост от живота с депресията. Съдейки по себе си, смятам, че след всяко разочарование, особено в любовен план, ставаме все по-плахи, невярващи в себе си, затворени. Всяка душевна рана оставя белег, след всяко разочарование умира част от нас. Лично мен трудностите не ме правят по-силна, а обратното - все по-слаба. Може би защото от съвсем малка видях колко жесток е животът. Смаза ме. Не ми даде време да закоравея, бях съвсем малка... Но за теб, може би, има надежда. Вземи мерки преди да станеш като мен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
