Проблем при общуването с малки деца - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121037)
 Любов и изневяра (29666)
 Секс и интимност (14347)
 Тинейджърски (21877)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7293)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18483)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Проблем при общуването с малки деца
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1028 пъти
Здравейте! Момиче на 20г. съм и проблемът ми е, че започвам да се плаша от това, че изобщо не знам как трябва да се държа с децата и как да общувам с тях. Предполагам все още нямам никакви майчински инстинкти. Ако някое малко дете дойде при мен с любопитни очички и иска да си играем аз просто не знам как да реагирам и буквално спичам, не мога да се отпусна край тях. На някои от приятелите ми им се отдава - знаят какво да кажат, знаят къде да подпрат детето ако е прохождащо, знаят как да си играят с него, а аз просто забивам. Предполагам се дължи и на факта, че съм само дете. Можете ли да ми дадете някакви съвети? Изобщо не знам как ще си гледам детето някой ден :D

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 8 месеца
hash: c87db8bf57
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Спокойно, и аз бях така. След като родих това се промени. Просто кажи хей сладурче и му стига и така е майката щу е доволна. Не е нужно повече.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: d50b651693
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не мисли че е отговорност до такава степен, а повече мисли че е дете другарче с което да си играеш.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: d74a392dfe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей, с 1 година съм по-малка от теб имам същия приблем. Аз също съм единствено дете, вероятно наистина се дължи на това. Също така малки деца около мен няма (на роднини например) и не съм свикнала, за това като видя малко дете леко се плаша, защото не знам как да реагирам и трябва да се преструвам, че му се радвам. Даже понякога си мисля, че ще ме е страх да имам дете, именно заради това. Просто исках да ти кажа, че не си единствена с такъв проблем :D и ще следя темата.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: c87db8bf57
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Пак съм аз. Ами аз не съм само дете и пак не знаех докато не станах майка. Не се притеснявай, като имаш дете ще се научиш. Детето ще те учи, ти не се раждаш научена. Майката се ражда с раждането на детето. Толкова бавно и плавно става от бебе дете, че неусетно заедно се учите един друг с детето. Първо го държиш под мишничките да стои правичко за кратко, после постепенно повече, накрая за ръчички да ходи навън, всеки път по-дълго, в един момент се пуска само. Има си хормони, които се отделят като родиш, не бой се. Но да знаеш, че да си родител е трудно. Има много недоспиване първите години, има рев, инати, докато го направиш човек, няма време за прическа, лак за нокти, трудно се съчетава работа дете, готвене, пране. Но ако си организирана ще се справиш.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: d241d5cf51
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Преди и аз бях така. Просто с чуждото дете е по-трудно. Като имаш свое, се познавате и става от самосебе си. От там свикваш и знаеш как да се държиш и с другите деца.

 
  ...


...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 3296cbe23b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз също съм единствено дете. Всъщност и най малката в рода от братовчеди / братовчедки нямам / и т. н. Но винаги още от най ранна детска възраст обожавах да играя с деца. Дори имам бегъл спомен от 1/2 клас може би не знам. Как сме седнали с мама на кафене и аз виждам бебе на съседната маса и я помолих да ги пита дали мога да играя с него :D.
На 14 години за първи път гледах бебето на приятелка на мама в нас / то беше на 1г/ за около 3 дни без мама да ми помага в смяна на памперси, ставане вечер, хранене и т. н.
На 16 години гледах от 6 месечна дъщеричката на моята най добра приятелка / тя беше на 22/ и бях адски щастлива. Изградих прекрасна връзка с нея и днес като вече е на почти 6 години все още я взимам вкъщи да я гледам.
Мама не се справяше с нея когато малката плачеше и мама не знаеше как да я успокои аз винаги успявах.
На 21г съм но не планирам да имам деца скоро, въпреки че всичко давам за голямо семейство.
Припомни си как си се чувствала, какво си харесвала и от какво си се интересувала когато ти си била дете.
Какво те е дразнило във възрастните мен примерно / щипане на бузи, въпроси за гаджета и училище.. / това ме напрягаше и аз избягвам да го правя когато общувам с деца просто се поставям на тяхно място. Трябват ти много нерви и да се отнасяш с тях като с приятел. Смятям, че не е необходимо да лъжем децата когато задават въпроси примерно или да ги плашим с торбалан и т. н. Говори с детето все едно е голям човек. Ще се учидиш днешните деца колко са умни и колко бързо схващат :) пък може и ти да научиш нещо ново покрай тях.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: af26886012
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Майчинския инстинкт обикновнно се отключва след раждането. Но честно да ти кажа, аз и сега имам такива проблеми с чуждите деца. Моето си го харесвам, но повечето чужди ги намирам за свръх досадни и не им обръщам внимание. Има и изключения, най-добрата приятелка на детето например или племенничетата ми. Но според мен, с децата е същото като с възрастните, не можеш да харесваш всички, особено когато са толкова невъзпитани. Който твърди обратното, лъже. Просто аз явно съм някакъв малко по-екстремен случай.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 2d53a5ebb2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Аз съм същата и съм по-голяма от тебе. Не ми идва отвътре и вече спрях да си правя труда. Не сме длъжни да обръщаме внимание на чуждите деца.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: db5021030e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   И аз съм по същия начин и съм единствено дете. Като дойде при мен някое просто се усмихвам и не знам какво друго да направя. Притеснява ме да предприема някое действие, за да не го разсърдя или да сгреша някъде.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: cdbddaeb5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   И аз съм така. Жена на 40 години съм, имам син на пет, с когото се разбираме чудесно, но дойде ли някое другарче да ми сподели нещо и аз се спичам и ставам изкуствена лелка с изкуствени фрази, тип, браво колко си голяма вече и прочее. И мен ме е било страх как ще се разбирам с детето ми. Но то е ден и нощ с теб, така че се опознавате и намирате общ език. Правя за него повече, отколкото бих направила за себе си. Със своето е различно, не се притеснявай.

 
  ...

...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: b910318edf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Слагаш го в кучешката колиба и толко.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker