За смисъла
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1332 пъти
Човекът винаги живее с надежда, бъдеще, рай някъде там. Той никога не живее в настоящето. Златната му ера предстои. Това го държи ентусиазиран заради великите неща, които следва да му се случат и копнежите му да се изпълнят. Но всичко това ще се случи утре. Тази идея за утре се превръща в навик. Утре не идва, защото утре пак ще мисли за утре – по навик. Днес никога не е достатъчно добър, но утре ще е. Умира надявайки се, но дори в деня на смъртта си не разбира, че през целия си живот е чакал утрешния ден, но никога не се е насладил на днешния. Дори умирайки, той пак се надява, че следващия му живот ще е по-удовлетворяващ.

Месиите са му обещавали рай след смъртта, политиците са му обещавали справедливост, висок стандарт, свобода на Земята. Но всичко е обещано за утре, не за днес. Утре ще се надява да е вдругиден. И политиката, и религията задоволяват същата психологическа нужда. Политиката задоволява нуждите на по-материалистичните, а религията – на по-малко материалистичните. Но в основата на всичко стои идеята за утре.
Дори родителите ни още от малки ни учат, че има лоши и добри неща. Да си неуверен не е добре, да си уверен е добре. Да си хубав е добре, да си грозен – не. Да си умен е добре, да си тъп – не. Да си весел е добре, да си тъжен –не. Ако на детето в даден момент му е тъжно, то бива обвинявано, че хленчи. Вместо да разбере, че е нормално човек понякога да е тъжен, че това е нормална част от неговата същност, че това е дори част от неговия чисто човешки чар и да не се съди и да се приема, то започва да изпитва чувство за вина за своите емоции. Придобива навика да се бори със себе си, емоциите си, чувствата си. Ако в него има тъга в някой момент, то започва да се натъжава от факта, че е тъжно. Започва един омагьосан кръг на тъга. Тъгата става навик. Започва да се надява, че утре няма да е тъжно. Ще е весело. Често не се получава и то точно защото изисква от себе си, защото те изискват от него. Като по-възрастен в него се поражда психологическата нужда от нещо външно, защото то не си е самодостатъчно и не може само да се направи щастлив. Това нещо може да се окаже Бог, може да се окаже фитнес/мускули, може да се окаже материалното. Това му е необходимо, за да не полудее.
Всъщност религиозните не се различават много от фитнес батките. И едните, и другите имат нужда от външен източник на психологически комфорт. И едните са надменни спрямо околните, и другите, защото се мислят за нещо повече, понеже са познали Бога/анаболите. Бог или анаболи – разликата е само във формата, същността е същата, психологическата нужда също. Но на този етап от тяхното развитие той им е необходим. Един малко по-осъзнат човек лесно би видял глупостта в тази глупава идея, но не трябва да го смущава, защото в очите на религиозния той ще изглежда безбожник и непросветен. А всъщност религиозният е в оковите на една нужна му идея.

Ето тук е пак идеята за бъдещето – Бог. Ако някой се държи с теб лошо, утре Бог ще го накаже. Бог дава смисъл, дава цел. Той раздава справедливост и е гарант за доброто по света. Той ще накаже всички лоши и ще въдвори ред. Човек като възрастен се чувства толкова безпомощен понякога, толкова уплашен от смъртта, толкова натоварен с бремето на проблемите, незнаещ накъде да поеме, а и си спомня времето, когато е бил дете, когато винаги е имало кой да се погрижи за него, нямал е грижи, ако някое дете го обиди, тате винаги е бил готов да му се скара и справедливостта да възтържествува. Това психологическо детство е проектирано в религията. Тате вече не може да те посъветва, защото проблемите ти са твърде сложни и за него. Трябва да има някой по-мъдър, по-всемогъщ да те закриля, да раздава твоята справедливост, да се погрижи за теб, когато си в беда, ако не знаеш на къде да поемеш, да ти се отговори и обясни. Бог става твой баща като възрастен. Започваш да се молиш. Но дори молитвата ти е грозна, защото е пълна с отчаяние и разочарование. Тя не е молитва на благодарност, тя не е молитвата в щастливите ти дни, защото когато си щастлив и всичко ти се получава, на кого му пука за Бог и бързо го забравяш. Но всичко това няма резон в реалността, никой не го е виждал, никой не го е пипнал, никой не знае със сигурност.

Човекът има нужда от смисъл, от цел. Неговият его ум не може да приеме, че той няма никакво значение за Вселената, че той просто идва, живее и си отива, все едно никога не е бил. Той би полудял, ако осъзнае това. На него му е необходима илюзията за смисъл и цел. Той трябва да вярва, че утре ще е по-близо до целта и откриването на смисъла. Ако той знаеше, че неговия живот няма никакъв смисъл, той би се запитал защо въобще да живее, какъв е смисълът, защо въобще да става сутрин, като то няма смисъл. Той още не е преодолял нуждата от цел. Смисълът няма реално съществуване, той е образ в човешкия ум. Човек си мисли, че ако е по-богат, ще е по-щастлив, ако е по-красив, ще е по-удовлетворен, ако е по-уверен, ще е по-силен. Мисли си, че като се „бори”, някога ще победи. Мисли си, че победата е целта. Но човек постигайки целта, пак не ѝ се радва, защото по навик гледа пак към утрешния ден. Пак живее в илюзията на бъдещето.
Много време му трябва да разбере, че тези идеи са само бреме. Те са бягане от единствения реален момент, който ни е даден – настоящето. Това е вяра в илюзията за по-доброто утре.
Едно бебе няма представа от времето. То няма цели, няма смисъл на живота си, не се бори за нищо и не се доказва на себе си. То просто има един единствен момент – сегашния. Ако в него е тъжно, плаче. Ако е щастливо се смее. Не е обременено да съди себе си. Не се бори с емоциите си. Просто ги изразява напълно, живее тотално. Ако се страхува, трепери, не се противи на страха и така не създава страх от страха. Ако е щастливо, се смее и не се страхува, че утре може и да не е щастливо. То позволява на емоцията да го завладее напълно, не ѝ се противи. И през ум не му минава да си помисли какво ще е утре, по-доброто няма ли да дойде утре. И въпреки всичко се развива. То е просветено. Но ако то расте с липсата на представа за време в свят, в който има физическо време, то няма да оцелее. Родителите му трябва да го научат, че не трябва да се закъснява, че трябва да вярва в утрешния ден, че трябва да се надява, че трябва да постига и побеждава, да търси смисъл и цел. За целта му е необходима илюзия за време. Иначе то няма да има мотивация, да изкарва шестици, да работи и т. н.

Но като възрастен цялата тази дуалност започва да тежи, започва да я усеща като бреме, започва подсъзнателно да усеща, че това не е неговото съзнание, а някакво наложено от другите. Тогава то ще премине в следващия етап и ще разбере, че смисълът няма смисъл, че целта не е цел, че щастието не е утре, че живота е само днес. Но тогава парадоксално вместо да е по-щастлив в следствие на напредването си, ще се почувства смазан. Може да се самоубие дори. Цялата представа за живота се оказва илюзия. Няма смисъл от нищо, а е свикнал целия му живот да се крепи на смисъл.

И най-накрая ще осъзнае, че всъщност не му е нужен смисъл. Няма нужда от цел, няма нужда от победа, няма нужда от утре. Ето тогава е истинското щастие – да разбереш, че целта не е някъде там, а е тук при теб и винаги е била тук. Няма нужда да ходиш никъде, за да я постигнеш. Ти си я постигнал тук и сега. Разбираш, че ако днес не можеш да си щастлив, няма да си щастлив и утре. Нямаш нужда от Бог, нямаш нужда от религия, нямаш нужда от вяра и надежда, защото времето за теб изчезва.

Ставаш пак като просветленото бебе, което си бил, преди родителите и обществото да замърсят съзнанието ти. Но не може ли просто обществото да те остави едно просветлено бебе, без да те връща назад в развитието ти? Бебето е просветлено, но не истински. Защото неговата просветеност е куха и неосъзната. Как ще кажеш на едно дете, че няма зло и добро? Вероятно ще стане престъпник, ако живее с това разбиране. Как ще кажеш на едно дете, че няма време? Ами нали то никога няма да влиза на време в часовете и да развие дисциплина. Как ще го накараш да се храни правилно, да спортува, да учи, да се развива, ако му обясниш, че целта няма смисъл? Веднъж формирало тези разбирания, за цел, време, смисъл, чак тогава вече може да си позволи да осъзнае истинската природа на живота. Парадокса е, че трябва да минеш през илюзията, за да разбереш истината. Трябва да минеш през Бог, за да разбереш, че е само плод на твоя ум. Трябва да минеш през смисъла, за да разбереш, че го няма. Трябва да минеш през бъдещето, за да разбереш, че е само фантазия.

Бебетата са просветлени повърхностно, а възрастните непросветлени дълбоко. А малцина на края стават дълбоко просветлени. Истински просветленият човек е минал през непросветеността. Но прехода е труден. Трудно е целия ти живот да се е градял на идеята за смисъла, времето и всемогъщия Бог, който раздава справедливост и доброта, който е лош към лошите, защото иначе какво би мотивирало лошите да станат добри? В прехода може да полудее, че няма кой да раздаде справедливост винаги, че няма кой да възнагради добрите, че може да настъпи пълен хаос. Целият ти свят се срутва. Но пък след време се освобождаваш от зависимостта си от справедливост, доброта, искреността на хората. Просто спираш да изискваш от живота да се развива според твоите психологически нужди. И това е най-освобождаващото. Това е истинското щастие и просветление – да си свободен от всякакви илюзии като идеи, философии, религии, рамки, правила, „трябва”, „не е хубаво”, „какво ще кажат хората”, изисквания към околните и света, смисли, цели, амбиции, надежди, очаквания, стереотипи и т. н. Моралът и духовността да извират от теб спонтанно, без да са ти необходими Библии, жестоки богове, които ще те накажат сурово, ако не слушаш, закони, обществени правила.

Само за миг спрете да четете и си представете ей така хипотетично, че не е имало вчера и никога няма да е утре. Цял живот ще е днес. Няма нужда да сте по-богат утре, защото това вече губи смисъл, няма нужда да мислите утре ще бъде ли по-добре, сутринта ще закъснеете ли за работа, ще умрете ли. Просто няма утре, днес е една вечност. Но човек за да заживее в днес, трябва да е живял утре, защото съзнанието може да опознае реалността само в сравнението с илюзията. Ето защо Лао Дзъ е казал:

Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 месеца hash: 3717d0f0b5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Личи си че си умен ама мани ги тия глупости че няма Бог. По трудно е да няма Бог от колкото да има. Ние ей така ли дойдохме тука от самосебе си? Тая дъга красива сама ли е подредена? Сложната форма на снежинките сама ли е станала? Шарките на зебрата и на леопарда как са станали? Кой не разбира че ръката Господна е направи това? Във всичко е вложена мисъл. Ами хамелеона? Ами птиците дето пътуват хиляди километри и после пак се връщат в същото гнездо. Аз със джи пи ЕС няма да се оправя а те могат хаха. Ами природните блага? Хората хубаво са измислили коли, ама ако Бог не беше дал нефта какво правим? Въобще как всичко е неизчерпаемо? В Библията пише че хората са живяли по 950 години (Адам) Що пък не? Костенурките от Галапагос живеят по 250 години, гренландската акула живее 400. Космоса е безкраен, слънцето не спира да свети. На мен това ми говори вечност. Не осъзнаваме примерно как от балкона можем с дистанционно да заключим колата си... дори и не разбирам как става с някакви импулси или вълни. Всичко това е заложено. Всъщност ние никога нищо не сме измислили. То просто е тука и сме го открили или Бог го е показал по някакъв начин Много е тъпо да се мисли че няма Бог. Просто така сме свикнали. Как от едно семе става голямо дърво? Ами рибите змиорки с ток? Някой ако ни каже че е еволюция ще го ритна. Първо е била обикновена риба и си е намерила сигурно батерии и се е снишила със змия.. Има Бог и е много умен. Кой ти прави сърцето да продължава да бие? Ако не си ти кой е? Щото ти не мислиш за да го контролираш.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: d6678632b1

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   2, прав си. Бог има, но не в религиозния смисъл. Така да го кажем.

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 7ea656fd28

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не знам номер 3 дали е авторът или е отговор на друг, но е прав. Бог не е в църквите, нито в библията. Бог е в нас. И Господ създаде хората по свой образ и подобие. Т.е. ние сме олицетворение на Бог, той живее в нас. Ние сме богове сами по себе си. Хареса ми темата. Прочитам я в един много подходящ момент. Всичко се случва сега, всичко хубаво е сега. Има и будни хора.. Бих добавил, че всичко е илюзия.. живейте сега. И не, това не са просто клиширани приказки, но е трудно да се осъзнаят.

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 месеца hash: 8f98b8cf2a

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Естествен подбор! кaкто не може дa имa сaмо богaти, тaкa не може дa имa и сaмо просветени, бебетa, дa си живеят зa моментa зaщото в лудницaтa местa нямa дa имa! Млaдия

 

...

преди: 4 години, 8 месеца hash: 6aa7a34aed

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

6.   До номер 2. Личи си, че си необразован и затова говориш глупости. Всеки един от въпросите ти има точен отговор. Аз не съм специалист, за да ти дам много подробен отговор, но има Интернет за тази работа. Ако се интересуваш, потърси допълнително информация и прочети. "Ние ей така ли дойдохме тука от самосебе си?" Не. Родителите ни са ни направили. Ти майка нямаш ли, че задаваш такъв въпрос? "Тая дъга красива сама ли е подредена?" Дъгата се получава поради факта, че слънчевата светлина е съставена от вълни с различна дължина, които мозъка интерпретира като цветове. Водните капки действат като призма и разделят бялата светлина на съставните и части, защото различните дължини на вълната се пречупват под различен ъгъл. Това всяко дете от пети клас го знае. "Сложната форма на снежинките сама ли е станала?" Формата на снежинките зависи от температурата и влажността при създаването им. Характерно е, че винаги имат 6 страни, защото това е най-ефективната форма, разбирай енергийно ефективна, в която могат да се подредят молекулите на водата при кристализацията. "Шарките на зебрата и на леопарда как са станали?" Станали са в процес наречен напревара във въоражаването. Шарките са мимикрия и целта е животните да са по-трудно забележими от жертвите си или от хищниците. Шарката на зебрите имитира трева, а тази на леопарда - листа. Зебри, които не са имали ивици са били по-лесно забележими от лъвовете и затова са ставали тяхна жертва. Докато тези с ивици са оцелявали и са предавали гените за ивици на поколението си. Същото е с леопарда. Леопардите с шарки са били по-незабележими по дърветата и когато антилопите отивали под дървото на сянка, те им се мятали на врата и така са имали храна, за да оцелеят и да предадат гените си за шарки на поколението си. Леопарди без шарки или с различни шарки са били по-малко успешни в лова и гените им за други шарки не са оцелели. "Кой не разбира че ръката Господна е направи това?" Няма нужда от бог, за да се обяснят тези неща. Едно време светкавиците са ги обяснявали с гнева на Зевс, но сега сигурно дори и ти знаеш, че те са напълно естествен феномен. Това, че ти не разбираш нещо, не значи, че бог го е направил или контролира директно. "Ами хамелеона?" Какво за хамелеона. Сменя си цвета, защото се е адаптирал да го прави. Който хамелеон не е можел, е бил изяждан. "Ами птиците дето пътуват хиляди километри и после пак се връщат в същото гнездо." Птиците използват ориентири като брегови ивици и реки, но те имат и вграден компас и разчитат магнитното поле на Земята, за да се ориентират. "Ами природните блага?" Кои блага те вълнуват? Въздуха, водата, земните руди? Всички елементи са се образували напълно естествено - някои при Големия взрив, други при термоядрения синтез в звездите, а трети при взривове на свръхнови. "Хората хубаво са измислили коли, ама ако Бог не беше дал нефта какво правим?" Нефтът не идва от бог, а водорасли, които са живели преди много милиони години. По време на живота си те са използвали слънчевата светлина и въглеродния диоксид, за да изградят телата си, а когато са загинали са се натрупали на дъното на океаните и с годините са били пресовани и фосилизирали под пластове кал, тиня и пясък. "Въобще как всичко е неизчерпаемо?" Грешна ти е информацията. Всичко е изчерпаемо. Не си ли чул, че залежите от въглища и нефт намаляват и са на привършване? "В Библията пише че хората са живяли по 950 години (Адам) Що пък не?" Защото библията е книжка с фантасмагории. В книжката на детето пише, че къщата на Баба Яга има кокоши крака. Защо пък не? "Костенурките от Галапагос живеят по 250 години, гренландската акула живее 400." Така е, но хората живеят средно по 60-70 години сега. Преди много години очакваната продължителност е била 30 години, затова хората си смянят млечните зъби на 7-10 години, а мъдреците им растат до към 22 години и след това остават за постоянно до смъртта ни. Телата ни не са очаквали да живеем повече, докато тези на акулата се сменят постоянно, защото тялото на акулата очаква да живее по-дълго и да износва по-бързо зъбите. Средната продължителност на живота на хората се увеличава поради развитието на медицината, по-добрата храна и качество на живот. "Космоса е безкраен, слънцето не спира да свети. На мен това ми говори вечност." Слънцето, както го виждаш сега, има още 5 млрд години живот и тогава ще изчерпи водорода и хелия си и ще се превърне в бяло джудже, което ще се охлажда и ще губи светимост още няколко трилиона години. Космосът може и да е безкраен, но той има начало и се променя. Вселената се разширява и охлажда, докато всички звезди загинат и всички черни дупки се изпарят, и всичко достигне абсолютна нула, и накрая остане само една тъмнина, в която нищо не се случва и времето изгуби своя смисъл. "Не осъзнаваме примерно как от балкона можем с дистанционно да заключим колата си... дори и не разбирам как става с някакви импулси или вълни." Ти очевидно не го разбираш как става, но това не значи, че бог го управлява. Има хора, които очевидно го разбират и са използвали знанията си за света, за да направят дистанционно за кола. Използват се радиовълни, които са кодирани и само твоята кола разчита кода на твоя ключ, затова тя се отваря, а не всички други коли на паркинга. "Всъщност ние никога нищо не сме измислили." Ако не беше измислена от хора, колата ти никога нямаше да се появи по естествен начин. "Как от едно семе става голямо дърво?" Семето съдържа инструкции как се прави дърво. Тези инструкции се наричат гени и са записани в молекула наречена ДНК. "Ами рибите змиорки с ток?" Колкото и да не ти се вярва и те са резултат на еволюцията, но не е станало толкова внезапно, колкото го описваш. Еволюцията е постепенен процес и изисква време.

 

...