Започвам да мразя хората - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89825)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20820)
 Секс и интимност (10495)
 Тинейджърски (19454)
 Семейство (4401)
 Здраве (7336)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5259)
 В чужбина (1174)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1427)
 Други (11990)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Започвам да мразя хората
преди: 20 дни, 22 часа, прочетена 487 пъти
Не предполагах колко злоба има в хората преди да се преместя в по-голям град. Всеки гледа да те смачка, да ти се присмее и колкото си по-добър, толкова по-лоши са те. От друга страна аз съм адски чувствителна и добра. Осъзнах го, започнах да се опитвам да го променя и от тогава се питам - от кога да си добър е недостатък? От кога да си мил с хората и да си усмихнат е нещо, което те прави едва ли не безхарактерен? През живота ми многи хора са ме наранявали, било то във връзки и приятелства и сякаш те са ми показали точно каква да НЕ бъда. Просто знам какво е някой да те нарани и мразя да го правя, защото знам аз как съм се чувствала.
Обаче усещам как започвам да се променям и вече очаквам най-лошото от хората.
Не мисля че е нормално да не се усмихнеш, дори когато се запознаваш с някого. Не мисля, че е нормално да си темерут и да се държиш с хората сякаш ти си нещо повече. Кога всички станаха надменни? Кога шегите се превърнаха в грубост?
Знам, че има и добри хора, но за жалост те вече са на изчезване. Сякаш всеки попива злобата от другия и света се превръща в ад.
Всеки ден ми се налага да говоря с адски много хора, понеже работата ми е такава. Запознах се също така и с много хора от фирмата, в която работя. Останах с впечетлението, че или живота им е ужасен и за това си изкарват нещастието на другите, или са комплексирани от нещо и това води отново до същото. Нормалните се броят на пръсти. Лесно усещам негативността и понякога не мога да се отърся от нея, дори и след работния ден. Разбирам, че живота в България не е лесен и безпаричието води до негативни емоции. Разбирам, че всеки има проблеми и нещо му тежи, но какъв е смисъла да си го изкараш на някой друг? По този начин не променяш проблема. Аз съм на мнението, че всеки дава това, което има в себе си.
Наистина искам да ми кажете как са нещата от вашата гледна точка, какво мислите за хората в днешно време като цяло и когато например група хора се държат гадно с вас, къде мислите че е проблема във вас или в другите?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 20 дни, 11 часа
hash: 8a6d28cdc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ти сама го каза. Като си се преместила в по голям град. Когато има много хора на едно място, те започват да си пречат. А щом възприемаме нещо като пречка, ние се настройваме срещу него, създаваме си навици на поведение и се видоизменяме. Проблемът е доста сериозен, глобален. Внимавай да не се промениш и ти. Понякога в чувството си за малоценност, че си от по малък град, те кара да усвояваш в крайни форми типично градските причини.

 
  ...
преди: 20 дни, 11 часа
hash: 8fb137a5b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Това, което казваш е вярно за съжаление

 
  ...
преди: 20 дни, 10 часа
hash: 95b3841457
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Бях гледал в един научно-популярен филм, че има такъв феномен чисто психологически и еволюционен. И това е глобален проблем. Просто ние хората като вид не сме устроени да сме толкова много на едно място. Ние и никога не сме били толкова урбанизирани. Това ни подтиска и изнервя и дори част от престъпността в градовете се дължи косвено на това. Все едно като да ти отнемат от пространството, инстиктивно започваш да приемаш хората като натрапници. Човек се чувства като в претъпкан асансьор. Забележи как хората стоят в асансьор под напрежение и не могат да мръднат, защото се притесняват, че всички ги гледат, усещат някакъв натиск върху себе си и са се свили и подтиснали всичките си емоции. Айде в асансьора си за минутка най-много, стискаш зъби и търпиш, но в градската среда си денонощно, това как се търпи толкова време?

А представи си, че има немалко хора, които прекарват целия си живот в такава гъчканица, нормално е вече тази раздразнителност да се превърне в хронична, а и раздразнителностите на отделните хора да се подхранват взаимно, понеже то става като бумеранг. Ако днес те овикат 5-ма души, много е вероятно и ти да си го изкараш на някой.

 
  ... горе^
преди: 20 дни, 8 мин.
hash: 7c21207ebf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Да, хората са такива. А, номер 3 сещаш ли се за името на филма?

 
  ...
преди: 8 дни, 11 часа
hash: d67edca1aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Навсякъде са боклуци - и в големите градове, и в селата.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker