Уморих се да живея - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89826)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20820)
 Секс и интимност (10495)
 Тинейджърски (19454)
 Семейство (4401)
 Здраве (7337)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5259)
 В чужбина (1174)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1427)
 Други (11990)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Уморих се да живея
преди: 7 дни, 1 час, прочетена 557 пъти
През последните 4-5 години все по-малко ми се живее. Уж имам някакви успехи в научната работа, но те не ме радват. Това че някъде били писали нещо за мен, не ме топли особено. Вече съм претръпнал. Отдавна съм разведен. Чак забравих, че някога съм бил женен. Живея сам или почти сам, защото имам един котарак, който ме посреща от работа. Някога жена ми ме предаде и повече не посмях да се оженя. Но това не ме притеснява, нито ме вълнува. Както ви казах, през последните години често мисля за смъртта, но не защото съм отчаян, а защото го няма онова, което да ме задържа в живота. Просто вътрешно усещам, че не желая да живея. Не виждам смисъл и от това, с което се занимавам. Не ме радва особено. В душата ми има една безкрайна дъждовна есен. Чудя се толкова ли е трудно да намеря цианкалий или боен пистолет, за да се махна от този ненужен и глупав свят. Предпочитам тези две неща, защото с тях смъртта е бърза и по-малко болезнена. Но се оказа много проблемно да ги намеря. Няколко пъти се опитваха да ми пробутват газов пистолет. Каква пошлост? ! Дайте ми някаква идея за бърза и по-малко болезнена смърт. Но ви моля да бъдете сериозни и да не ме затрупвате с обидни епитети. Наистина съм много уморен от живота.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 дни, 8 часа
hash: 62e14ea0e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Да, да... цианкалий... можеш спокойно да се набухаш с главоломно количество приспивателни и да си легнеш.

Можеш да си запалиш колата, като отведеш изгорелите газове в купето, посредством маркуч от ауспуха.


Само дето някой, който искаше да си пръсне мозъка, нямаше да пише теми в малоумното сподели, а щеше да се е метнал от Витиня.




Братан.

 
  ...
преди: 5 дни, 8 часа
hash: 48351be836
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   И аз ще постъпя по същия начин като теб. Едва се въздържам но просто мисля за начините за смърт постоянно. Нищо не може някой ден да ме спре. Даже изпитвам вид някакъв на добро чувство. Толкова се поискам че това няма край. Не пия никакви антидепресанти вече. Тежко ми става не защото много някой ме обича а някой ден със сигурност няма да съм жива. Няма как на никой да угодя. Но такива като теб и мен не можем да издържим до край мозъкът ни се е променил.

 
  ...
преди: 5 дни, 5 часа
hash: af378806d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Депресия. Депресията се получава от две неща: когато човек прави неща, които не желае да прави и/или от физиологични причини.

Според мен при теб става въпрос за първото (но и второто не е изключено, или комбинация от двете - при мен например се оказа, че щитовидната ми жлеза е в хипофункция, освен всичко останало).

Виж кои неща ти доставят удоволствие и виж как би могъл да ги правиш.

 
  ... горе^
преди: 5 дни, 4 часа
hash: 51992c260e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Твърде съм малка да Ви давам акъл (само на 19 съм) , но ще ви посъветвам да се срещате с хора, да си намерите хоби и най-важното е да се срещате с хора със сходни интереси. Не всички жени са като бившата ви. Срещайте се, общувайте, не се отчайвайте. И недейте да посягате на живота си! Поне опитайте. Намерете си приятели, които да ви вдъхват надежда в живота, не да ви отчайват. Заобиколете се с положителна енергия. Първата крачка е да промените песимистичното си мислене. Животът е хубав, ако Вие си го направите такъв. Правилният човек все ще дойде някога.

 
  ...
преди: 5 дни, 1 час
hash: b39b894d2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Трябват ти не цианкалий и пистолет, а нови мечти и цели. От думите ти личи, че си самотен. Потърси сродна душа и си дай втори шанс да си щастлив. Пътувай - посети места, които винаги си искал да видиш. Не се отказвай от живота, защото той може да бъде и хубав. Всъщност обикновено е такъв, какъвто сам си го направиш. Твоят котарак също има нужда от теб, не го изоставяй. Намери нещо, което те радва, и се бори за това, което искаш.

 
  ...


...
преди: 5 дни, 1 час
hash: 0c406b625f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Съдбата е странно нещо. И мен все по често ме налитат подобни мисли. Колко е безсмислен живота ни. Колко малко всънщност зависи от нас самите. А последно време почвам и да презирам и това понятие - личност. Защото колкото повече си мисля, толкова повече осъзнавам, че всъщност нищо не зависи от нас. Ние сме сбор от нашата генетика, от това което природата ни е заложила в нас. Не са последно място - средата. Но най вече - късмет. И всички тези малки "истини" които сме открили, всички тези малки "специфики", целия този "характер" който така неистово се борим да градим... Всичкото това е просто сбор от нашите вярвания, най често наивни, най често неосъзнати, поне на момента. Неминуемо с времето осъзнаваш, че "we all are dust in the wind", както се пееше в една песен. Някои ги крепи амбиция да постигнат нещо в този живот. Каквото и да значи това. Лично аз за себе си си мисля, че това е най страшното - да стигнеш върха който си си заложил много отдавна и за който си се борил със зъби и нокти. Да си имал изпепеляваща връзка която те е карала да се чувстваш като луд, пиян макар и трезвен. Бях чел че любовта е най естествения и силен наркотик. Но нищо повече. Реалността неминуемо ти доказва рано или и късно, че всичко е преходно. И веднъж като осъзнаеш това, после се стряскаш , че ако си честен, и достатъчно далновиден за да не се самозаблуждаваш, и достатъчно приницателен за да видиш отвъд програмираното ни тъпо чувство за оцеляване, чак след това разбираш, че това се отнася за доста повече аспекти от живота, света и хората, отколкото ти си си мислил. И така, една по една , всичките ти илюзии, утехи, радости, дори и тъга, си заминават. После вече свикваш. Спира да ти прави впечатление. Със горчива усмивка гледаш тези щъкащи наколо хорица които си мислят, че са щастливи. Те наистина си мислят че са. И аз си мислех така. И то много пъти. И то много време. Но накрая винаги удряш дъното. И се сещаш за още едно клише - "невежеството е блаженство". Понякога не съм сигурен кое е по добре. Само знам, че връщане назад няма. А не е като да не съм се пробвал. Докато не си признах, че дори и това е отчаяна самозаблуда в който се таи така неотмения ни инстинкт за самосъхранение.

И за да изместя разговора от такива абстрактни мисли, нека кажа малко конкретни неща за себе си и аз, за да не си мислете, че това са просто брътвежи на поредния смачкан от средата, обещство мъж. Имам много добре платена работа, даже твърде добре платена, по мое скромно мнение. Разбира се, това го пазя за себе си защото едно от нещата които се учиш на този свят е че трябва да умееш да се продаваш.
Имам предостатъчно пари и се чудя какво да ги правя. Пробвал съм да участвам в дарителски кампании. Имам и собсвено жилище, което си е постижение с този глупав софийски балон на имотите. Колкото и банално и материално да ви звучи това, аз го казвам не за да се хваля, тук това няма никакъв смисъл. Казвам го защото много голяма част от хората които ръсят акъл , нямат елементарни качества като отговорност, дисциплина, и хъс, и воля, за да постигнат това тези неща в този материален свят които аз лично вече презирам. Но пък повече като че ли презирам тези които се правят че са над тези неща а някак си се оказва, че въпреки че са такива умници , някак си не са успели да научат простичките правила които водят до това тъпо нещо като "успял мъж". Аз гледам на тях като средства с които си извоювам независимостта.

Веднъж дадох 400 лв за една такава капания за болен човек. Накрая той пак почина. В последствие се запознах със сестра му (пак - съдбата е странно нещо) и разбрах, че е бил уникален човек, в истинския смисъл думата, не в този евтин вариант в който днес всеки я дъвче тази дума. На бездомници съм оставял по 50 лв. Последно видях едни деца да бъркат в кофите за боклук за да намерят храна . Накупих им "царска вечеря". Все неща които са уж "благородни", уж трябва да носят някакво удовлетворение задето си помогнал. Но се сещам, че утре тези деца пак ще са на кофите. И е много вероятно живота да ги стъпче, смаже и излюе. Веднъж даже просто така хвърлих 20 лв с мисълта, че късметлията зад мен ще си каже "леле, колко е готин живота и как съдбата се нарежда за мой личен кеф". Чак му завидях.

Онзи ден видях една група от малки деца. Сещате се - онази весела картинка в която виждате учителка отпред и отзад на група деца които вървят по 2. Но зад всички вървеше едно дете което имаше някакъв недъг, ходеше странно, изкривенно, не можеше да координира крайниците и главата си. Замислих се, че всички ние въщност живеем в рая, доколкото има подобно нещо. Защото това дете никога нямаше да изпита "изпепеляваща любов". Никога нямаше да почувства онова специфично странно усещане на първата целувка, на първия секс с красива жена , в който цялото ти тяло сякаш се влива в нея, и нейното в твоето, не само конкретни части. Как душата ти се влива в този човек , и ти усещаш неговата. Като си помисля, че навремето точно така го чувствах....Това дете никога нямаше да се изкачи на високи върхове, където си минавал километри по непроходим , специално подбран труден маршрут. За да докажеш на себе си че можеш. Като много други върхове. Които са те карали да растеш , да станеш по силен, и то в много аспекти. Като си бил на достатъчно такива върхове, след първоначалното опиянение, еуфория, те връхлита онова тъпо чувство което ти казва "и сега кво". И така на следващия връх. И после на по следващия. Накрая ти писва и от този процес.

Защо ли пиша това ... Имаше един цитат - "страшно е да си сам. но много по страшно е да си сред хора и пак да се чувстваш сам". Вярно е. Пробвал съм неведнъж. Не че проблемът е в хората. Някои (малко, ако трябва да сме честни) наистина се старят да те разберат, теб самия , такъв какъвто си всъщност. Но с времето разбираш, че това е поредната илюзия. Ние всъщност живеем сами в главите си. Дори и когато си мислим, че някой ни разбира, това е поредната наша илюзия която отново е в само нашата глава. В този ред на мисли, това всъщност е научно доказано, проверих. От философска, от биологична, от чисто физическа гледна точка , няма нито едно доказателство , че света е такъв какъвто ние го виждаме, усещаме, помирисваме. Да не говорим за субективното ни разбиране на по високо ниво относно що е това реалност.

П.С. Самия факт, че сте стигнали до края на това, значи, че все още има неща които са в състояние да задържат интереса ви :) Приемете го като прост експеримент който всъщност е във ваша полза :)

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 15 часа
hash: 4820471505
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Тея шматки като започнах с това пътувай, запознавай се с нови хора, спортувай... Хахаха Няма такива смешни и жалки разсъждения. Преди да си изсипвате дебилизмите се поинтересувайте какво представляват подобни състояния. И не, няма и една трета да вденете, защото изживяването на това е неописуемо, то просто трябва да го изживееш, за да знаеш наистина за какво иде реч. Та тея смешни изказвания ни отчайват още повече колко глуповати, първични и повърхностни са хората, и как само го приемат като някаква игра на не се сърди човече. Смъртта ме успокоява, а мисълта, че ще живея, защото не успях да се отърва- неописуема. Сякаш всеки ден отново и отново те убиват с камъни, но не умираш, а само нечовешки се мъчиш. Да не говорим какви допълни придобивки се отключват: фобии, безсъние, ту не можеш да се храниш и стоиш гладен, ту преяждаш. Един ден не можеш да си вдигнеш главата от мъка и гледаш в една точка почти денонощие, в следващия пък всичко така те вбесява, че те докарва до луди истерии и нервни кризи. Списъкът е дълъг. Не си пробутвайте жалките смехории. Авторе аз също се бях спряла на боен пистолет и то като ми е хоби и се надявах, че ще успея да взема разрешително, но състоянието ми просто грам не ми позволи. Разглеждах и различните отрови, но общо взето и оръжието и отровата не се намира и дава така лесно... Не може да се умре на спокойствие и това е..

 
  ...
преди: 4 дни, 14 часа
hash: b21a9cd7d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   6 е прав, ако няма хора, които са ти важни, помисли си какво ще стане с котето ти, ако те няма?

 
  ...
преди: 4 дни, 13 часа
hash: d3ca410688
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   8, няма как тези хора да го разберат. Аз сам си излекувах депресия, за която нито антидепресанти, нито хипнотерапии, нито специалисти ми помогнаха в продължение на 20 г. Всичко стана с медитация и само за няколко дни, колкото и медитацията да ми се струваше ала-бала.

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 12 часа
hash: 06298fcff7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Котарака ще си намери стопанин и без теб. Нещата не стават с писане по форуми. Тези, които са се уморили да живеят правят опит за самоубийство, а не жалейка във форум. Като си уморен от живота какво, някой да ти налее желание за живот в главата? Явно деца нямаш, а само една котка. Всеки възрастен, който има една котка в живота и нищо друго иска да се гръмне. Ама да го е направил? Осинови дете, направи нещо. Възрастен човек си, а си се вторачил в пъпа си като исихаст. Е, съжалявам, егоист си!

 
  ...

...
преди: 4 дни, 4 часа
hash: 0c406b625f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Човек и да няма някакви самоубийствени наклоности, като прочете такива злобни и назидателни коментари, и ще му се прииска да се метне отнекъде.

Хора, следващия път като ви напъне отзад, просто отидете до тоалетната вместо да говорите такива работи. Гаранция, че така ще помогнете на всички най добре. И най вече на себе си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker