Мразя живота си!!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90408)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21005)
 Секс и интимност (10563)
 Тинейджърски (19517)
 Семейство (4431)
 Здраве (7375)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1901)
 Образование (5316)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12069)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Мразя живота си!!!
преди: 1 месец, 2 дни, прочетена 705 пъти
Здравейте! Не знам дали ще публикувате това, което ще напиша, но просто искам да го напиша някъде, за да ми олекне поне малко, ако изобщо е възможно.
На 22 години съм, момиче, но въпреки това все по - често се питам какъв е смисълът на живота ми? Знам, че повечето ще се нахвърлите върху мен, че има бъдеще пред мен и т.н.
Не обичам живота си - живея го насила. От съвсем малка, останах без баща. Цял живот в училище ми се подиграваха и ме биеха. Почти постоянно ме сравняваха с други. Имах прилични оценки, но мразех да ходя на училище. С майка ми имам сложни отношения. Тя никога не можа да ме разбере, а сега живея в друг град и рядко се виждаме. Никога не съм имала приятели, нито някога съм имала гадже. Всички си имат, но мен никой не ме поглежда, вероятно защото винаги съм била по - грозна от другите. Не знам как става това с любовта...
В много кратък период загубих почти всичките си близки. След гимназията отидох да живея при роднини, за да избягам от малкия град. Тогава те ме задължиха да продължа ученето си и записах специалност, която не исках, само и само да уча, за да са доволни те. Сега работя по специалността си - в една малка и мрачна библиотека. Нямам приятели, нямам и приятел. Мисля си, че вероятно никога няма да имам.
Не съм доволна от живота си и работата си! Мразя ги! Никога не съм била смела и не мога да се опълча срещу всички, защото се страхувам да не бъда изоставена и от малкото хора, които ми останаха. По- самотна съм от всякога! Искам ми се да крещя! Много често започвам да си мисля за смъртта и ми се иска да ме няма!
Знам, че може би повечето ще решите, че преувеличавам или драматизирам, но да, така се чувствам. Просто имах нужда да го споделя някъде. Не очаквам да ме разберете...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 7 часа
hash: 570f241554
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Разбирам те. Въпреки това си много готина. Почни фитнес купи си нови дрехи. Бъди готина , но не надменна. Накарай хората да те гледат. Бъди яка мацка с яки дрехи и си намери хубав мъж да си те обича и ще си спокойна. Освен любовта друго няма смисъл. Само тогава човек е щастлив и другото не съществува.

 
  ...
преди: 1 месец, 7 часа
hash: 7b01d51371
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Здравей. Разбирам много добре как се чувстваш. Преживях същото. Аз съм вече на 30 г. До 20 годишна всички ме мразеха, заради характера си. Не съм посещавала детска градина и не знаех как да общувам. В 7-ми клас бягаха от мен и се гнусяха. Ако докоснех някой предмет те бягаха и казваха, че е заразен и мръсен. Всичко живо ме мразеше. Искаше ми се да умра. Лека по лека Живота ми започна да се подобрява. Започнах да уча в гимназия. И там не беше много по-добре, но поне не ми посягаха. Влюбих се в сина на шефа на лафката в училище. Промених външността си, подстригах се, боядисах се, купих си изцяло нови дрехи и се промених. И той се влюби в мен. След 1 месец ме заряза заради характера ми. Каза, че бил отвратителен. Не знаех какво трябва да променя в него. После завърших. Никога не сме били богати, но си измислях лъжи, за да мога да имам приятели. Срам ме беше да им кажа, че майка ми работи на тоалетните на автогарата. Срам ме беше, че втория ми баща стана алкохолик. Изнесох се в по-голям град. Започнах от начало - САМА. Събрах мислите си. Започнах да уча второ висше образование. Запознах се с настоящия ми съпруг. Сега съм главен счетоводител, на път съм да стана одитор. Имаме и дете. Така, че мила моя не се отчайвай. Направи коренна промяна със себа си. Ако искаш потърси ме на мейла ми. Не си САМА! Щеше ми се да имаше някой и до мен, когато ми беше най-трудно, но знаех, че мога да разчтам само на себе си.

 
  ...
преди: 1 месец, 5 часа
hash: 2a43fbc38c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Всички ще те разберат, защото едва ли има човек, който някога да не се е чувствал по същия начин, но малко хора ще имат смелостта да си го признаят, връщайки се към тези мрачни моменти от живота си. Животът сам по себе си не е хубав, той повече прилича на арена за битки, които единствено можеш да отлагаш докато не опре ножа до кокала и не се наложи неизбежно да влезеш в борбата. Ние самите сме тези, които трябва да създаваме хубави моменти в живота си, защото той сам няма да ни ги поднесе. Просто прави това, което обичаш дори напук. Знам, че не е лесно, но винаги има начини, въпреки че в повечето случаи са по-трудно достижими и не ни водят право към целта ни. Това е един много обобщен съвет, който на този етап няма да ти помогне абсолютно с нищо, дори няма да ти направи впечатление. Знаеш ли защо? Защото болката трябва да се изживява. Никой не може да я изживее вместо теб и никой не може да "спаси" положението ти. Единственият човек, който е в състояние да го направи, си самата ти. Просто си изстрадай всичко докрай. И дано скоро се почувстваш по-добре.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 3 часа
hash: 7b4c030028
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Колко пъти написа мразя. Има свестни хора, но ги не ги виждаш. Включи ке в някоя група, която се занимава с помощ към другите. Така ще видиш, че има добри хора и ще видиш, че има и по-, зле от теб. Идеално семейство няма. Другите имат ти не, .... но дали е така? Тръгне та танци, спорт намери си средата. Здрава си, жива си.. помисли какво да промениш. Ако четеш все ше намериш нещо за облекло, дрехи, стил.... Ако тръгнеш та нещо ще се запознаеш с нови хора. Хвърли оковите на миналото те саво ти тежат.

 
  ...
преди: 1 месец, 1 час
hash: a04ac169bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Хората са много егоистични същества, каквото и да направиш няма да ти обърнат внимание. Дори да започнеш да подскачаш на центъра, най- много да те изглед странно и очудено. Прочети някоя книга, да не е от клишираните глупости за битки между елфове и гейове, а по- скоро от някой автор като Пушкин, Вазов... къпи се и се сресвай... животът не е лесен, но никой не ти е казал че е невъзможен.

 
  ...


...
преди: 29 дни, 13 часа
hash: e5a01cbec9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Прекрасно те разбирам и искрено ти съчувствам, защото имам същия опит. Докато човек не преживее на гърба си някоя ситуация, никога няма да я разбере. На много повече години съм от тебе. И аз имах нерезбирателство с родителите си и не бяхме духовно близки. Брат ми е загинал в катастрофа още преди да се родя. За разлика от теб аз съм бунтар и не обичам да се подчинявам. Омъжих се за мъж, много по-възрастен от мен и не, не беше поради материални съображения. Сега съм сама,без приятели и сродна душа. Работя в едно змийско гнездо, много напрегната и неблагодарна работа. Имам отвратителна началничка всеки миг над главата си, която умишлено не забелязва моя труд и усилия, но когато направя грешка гледа да ме смаже. Няма откритост, няма съпричасност, няма колегиалност, няма етичност и почтеност. Взех си котка за да не ми е толкова самотно, но и тя не стои при мен, лежи си сама. Най-лошото е,че отдавна съм загубила вяра в Божията подкрепа и знам,че каквото и да опитам, няма да променя положението си към по-добро. Всеки мой опит и надежда се разбиваха в невидима стена.Изпаднах в клинична депресия и никак не съм добре психически, въпреки,че не спирам да пия лекарства. Колко много бих искала да срещна човек, преживял същите проблеми и да общуваме, защото другите не биха ме разбрали. Те могат само да отхвърлят и осъждат. Често в сайта откривам хора със сходни мисли и преживявания, но за съжаление можем само да си напишем няколко реда за подкрепа и за да знаем,че не сме сами, има и други като нас. Но каква утеха може да е това!

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 2 часа
hash: 8a8dd9c44a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Излизай по-често. Самотата ти е в повече. Започни да играеш театър и роля и грабни живота си в ръце. Смисълът е нещо, което трябва да потърсиш, докато живееш.

 
  ...
преди: 29 дни, 2 часа
hash: c24bb15ff0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   От страни погледнато животът ти не е чак толкова гаден, май те е хванала лека депресия. Спри да мислиш колко си нещастна и започни да се радваш на малките неща от живота, колкото и клиширано да ти звучи. Ако се наложи - смени работата, да работиш в библиотека на тази възраст не ти създава особено много контакти, нормално да се чувстваш сама. Можеш да запишеш и някакъв курс, ще се запознаеш с още повече хора, освен тези в университета. И най-важното, започни да се опитваш да харесваш себе си, няма как другите да искат да са в компанията ти, ако ти мислиш негативно за себе си и света.
Успех! Много лесно би могла да излезеш от тази ситуация. :)
М 21

 
  ...
преди: 28 дни, 4 часа
hash: 3a0e10c1b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Не си само ти в това положение, не са малко хората които ще те разберат. Друг е въпросът, че в "реала" всички се правят на силно оптимистични, и че всичко им е наред... Просто такъв е живота. Нещо като в "Боен Клуб", имаше един филм навремето. Първото правило на "Боен Клуб" - за него не се гвори. Та така е в живота... Вски говорят какви ли не глупости, освен за това какво представлява самият живот... Против биологичният ни императив е да поставяме под съмнения самият живот.

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 8 часа
hash: d9a3432a78
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Аз съм доста по-възрастна от тебе и напълно те разбирам. Не зная как да ти бъда от полза, освен да ти изпраатя виртуална прегръдка.
Приеха ме да следвам това, което желаех, но на третата година се разболях и прекъснах по болест.
Имах прекрасно семейство, но за кратко време загубих безвъзвратно всички. Остан ми само племенницата - моето най-любимо същество.
Сега съм напълно парализирана, за мен се грижат чужди хора и не знам на кой свят се намирам.

 
  ...

...
преди: 15 дни, 9 часа
hash: 864f8556f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

13.   До - #7 защо си такъв циничен злобар? Ако си толкова силен и възвишен - помогни, ако не можеш - подмини; иначе изглеждаш като слаб комплексар зад клавиатурата :)

 
  ...
преди: 15 дни, 8 часа
hash: 85cf6d8e66
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Да, самотата може да те доведе до момент, в който да си мислиш, че смъртта е единственото решение. Едва ли хората те отбягват, защото си грозна, по- скоро е защото вследствие на трудностите си станала по- затворен човек и на околните им е по- лесно да не общуват с теб. Може би дори смятат, че ти не искаш да общуваш с тях, че ти пречат. Трябва ти да им покажеш, че има желание за контакт с тях. Общува с тях, търси общи теми и интереси.


Black Sabbath

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker