За едно добро 4 годишно приятелство и неговият край (:
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 624 пъти
Тя беше най - добрата ми приятелка. Винаги ми е помагала, както аз на нея. Аз съм на 21, тя на 22. Винаги е ходила с мъже, които на мен не ми допадат. Нисък капацитет, прости, алкохолици и т. н. Според мен заслужаваше нещо много по - добро, от което тя избираше. Аз съм си такава. Ревнувам най - добрите ми приятелки. Искам да са само за мен. Да сме заедно, да си прекарваме заедно и т. н. докато не дойде правилния, тоя, който ще одобря и ще кажа "Да. Ти си достойния за нея", тоя, който щеше да ми позволява поне 2 пъти в седмицата да се виждаме, но уви не може така и да разбрах го. Проблемът беше друг. Тя си хвана най - големият боклук. Добър приятел на някой, който мразя и знам, че не струва. Отначало я вкара в леглото си и повече не я потърси. След това тръгнаха заедно, той заживя в тях, тя го вози с нейната кола (Голям мъж, кола да няма, ама както и да е). Нещата станаха сериозни, като през това време аз не обръщах много внимание на нещата, до момента, в който тя не започна да ме заебава тотално, а и не само мен, всички от село, с които миналото лято бяхме неразделни. Един път не беше се обадила ей така за 1 час на кафе. Отсебена от тоя мухльо, коренно различна. Не си идваше на село и за нея бе по - добре да прекарва повече време с него. Телефонът й преглежда, каквото сме си писали е прочел (разбира се, че го хранех през цялото време, та той е боклук) и щеше цитирам "Да дойде до работа и да ме нарита като мръсно куче". Тъпичко, мислех, че поне ще се опита да ми се хареса, ама та коя съм аз? Една нейна стара приятелка, която е загубила доста от времето си с нея, нищо повече. Смотаното тук е, че веднъж не си направи труда да защити мен или поне да синхронизира нещата, така, че да отделя малко време и за мен. И така 20 дни без да я чувам, без да я виждам, никакво търсене и от нейна страна. Снимки във фейсбук "Щастливото семейство" Яд ме е за едно само, че през тия години бяхме супер близки, като дупе и гащи, а сега.. Едни непознати и всеки по пътя си. Е, явно така е било писано. Знам, че един ден ще дойде и ще ми каже, че съм била права за всичко, но ще е твърде късно. За съжаление на мен спря да ми пука за нея, надявам се да е взаимно.