|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво е Добър човек?
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1163 пъти
В много моменти от моя живот се чудя "Аз добър човек ли съм"? В някои дни се чувствам като добър човек, в друг се чувствам като най-лошия. Чудя се какво е да си добър човек? Да си в мир със себе си?
За мен това е един постоянен стремеж, избор на решения, които всеки ден правим, сблъсквайки се с различни ситуации. Участвам в благотворителни акции, съдя дървета, участвам в почиствания и в неща свързани с общото благо. Смятам това за позитивен егоизъм. Просто да правиш добро е добре за теб самия и аз го правя за себе си, така се чувствам добре. Но в друг момент се чудя, когато попадна в ситуация с лош човек, човек който е неприятен, върши зло и т. н.. просто не мога да стоя безучастен. Примерно имаме една преподавателка, която се държи отвратително с курсистите. Постоянно ни обижда и от устата и освен злоба и заплахи друго не излиза. Тормози психически курсистите, само защото е на този пост учител и има право. Избива си личните комплекси в семейството най-вероятно. Според отговаря напълно на определението за един социопат. От друга страна виждам курсистите, някои от тях са много добри хора и се отнасят извънредно толерантно към обидите и злобата насочена срещу тях. Други свеждат глава и се оставят да бъдат пречупени. Аз съм черната овца в такава ситуация и при най-малката несправедливост спрямо мен или другите се намесвам и започвам да се карам с нея. В резултат се чувствам зле, в мислите ми се появява омраза, която е неприсъща за мен. Накрая на деня се чувствам изцеден, заради това, че съм защитавал доброто и истината. А другите, които навеждат глава и се отнасят толерантно към подобни индивиди са се натоварили по-малко от мен и в крайна сметка имат по-голям душевен мир от мен. Непукизма е здравословен. На моменти като този се чудя лош човек ли съм? Лош ли съм затова, че мразя глупаците и насилниците? На моменти се замислям за някои монаси и духовни хора, как се изолират от света и се осланят на доброто. Те са добре, намират се на място където няма идиоти и няма с кой да се карат, но не са ли подобен тип хора друг вид психопати? Ако видиш човек на пътя да открадне чанта, няма ли да го настигнеш и да го спукаш от бой? Това лош човек ли те прави? Или ще се направиш, че не си забелязал и на другия ден ще отидеш на църква?
Защо аз се чувствам зле, а те са доволни от себе си?
Винаги съм искал и аз да живея някъде далеч от идиотите и да се помиря със себе си, да съм в мир, но не след дълго срещам поредния, който върши несправедливост и полудявам.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: 57f20e8858 |
|
1. Добрият човек мрази злото, но не и човекът отсреща. Опитай се в някои ситуации да отвърнеш на злото с добро,а не да стоиш пасивен и да понасяш обиди. Така отсрещният ще се почувства неудобно, може да се замисли, ще бъде засегнат, а ти ще си "отмъстил" по такъв начин че няма да се чувстваш зле.
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: c6c52c1659 |
|
2. Според мен всеки е добър и лош едновременно. Монетата има две страни и човек никога не може да е сигурен как ще постъпи в дадена ситуация, докато не изпадне в нея.
Всеки от нас е с индивидуален характер и собствена история (тук травма, там емоционален багаж). Нормално е да не харесваш всичко и всички, но това не те прави лош човек. Ако се скараш с някого, за едни ще си прав, а за други ще грешиш. Това се отнася и за теб самия, едни ще те виждат като добър човек, а други като не толкова добър. В лицето на курсистите, ти си спасител, но за онази учителка си голям дразнител и ѝ разваляш дисциплината. Ти защитаваш своята истина, тя нейната, а всеки от курсистите своята собствена. Никой не е безгрешен и напълно уравновесен. Научи се да приемаш грешките си, да си прощаваш и да молиш за прошка. Научи се да приемаш всички за равни и да не лепиш етикети "иди*т". Влагай някъде цялата енергия, която те тревожи или изтощава- рисувай, тичай в парка, ходи на бокс или каквото там ти помага.
Ако живееш в изолация, няма да имаш дразнители и тогава ще е нормално да си духовно извисен, но няма да си земно адекватен и напълно осъзнаващ човешката действителност. Ще сипеш мъдрости и ще си прав, но няма да преодоляваш лошотията ежедневно, а ще си избягал от нея. Ще имаш един прекрасен страничен поглед над нещата, но няма да си "в нещата". Знаеш ли, че много от тези духовно извисени хора правят упражнения за "заземяване"? Интересен факт е.
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: d5d257e249 |
|
4. Номер 1 Дай някакъв конкретен пример? Примерно някой обижда майка ти и я нарича "к*рва" и ти как ще реагираш на това с добро?
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: d5d257e249 |
|
5. Благодаря ви за коментарите! Проблема ми е, че съм свръх чувствителен Емпат. Когато лош, глупав човек застане срещу мен, аз усещам цялата му бъркотия, цялата злина се изсипва върху мен. За жалост такъв съм се родил и това не може да се промени. През целият си съзнателен живот бягам от глупавите и лошите хора и не мога и не мога да избягам от тях. Винаги живота ме среща с тях, сякаш нарочно. Сякаш наистина има някаква сила, която го прави, много вероятно собствената ми нагласа. Понеже съм силно приключенска натура, постоянно ми се случва да пътувам и да живея с разни хора. И винаги, винаги за съквартирант ми се пада най-лошия, който може да ми се падне. От друга страна съм супер любознателен и постоянно уча нови неща, обаче осъзнах, че колкото повече уча, толкова повече се изолирам от света. Просто хората обсъждат супер тъпи теми и с повечето хора изобщо не мога да се разбера. Не се взимам на сериозно, но просто разговори от типа "какво е времето днес" или тъпи политически разсъждения от хора, които си нямат никаква представа от политика. От хора, които слушат чалга, от разни селяндури, които се правят на "мафия". И в един момент си оставам сам самичък.
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: 4a284bb869 |
|
6. Човек, който не е родом от България и Балканите
|
...
преди: 4 години, 6 месеца hash: 7c6dce9c0b |
|
7. Няма такова нещо като добър или лош човек.
Има добри и лоши постъпки, думи, намерения.
Понякога от добрите такива се получават лоши резултати.
Също така тълкуването на доброта и лошост е различно у всеки и това, което човек 1 смята за добро или лошо, човек 2 не го споделя.
Братан.
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: d5d257e249 |
|
8. Номер 7, да де ама добрите и лошите постъпки и намерения ни изграждат име. Име на добър или на лош човек. Освен това смятам, че коментара ти е абсолютно клише. Хората им го пише на челото какви са, по енергията, която излъчват, по погледа и по езика на тялото.
|
преди: 4 години, 6 месеца hash: 92bcf81f59 |
|
9. Вариантите са два.
Вариант номер 1: доброто и злото са субективни понятия. Пример: За Хитлер е добро да избива евреите. За евреите това е зло т.е. зависи от гледната точка на индивида.
Вариант номер 2: доброто и злото са обективни понятия. Абсолюти. В такъв случай съществува висша сила, Бог. Пример: Любовта, надеждата, съпричастността, са добро. Завистта, агресията, лицемерието са зло - винаги, без промяна, затова - абсолюти. Тогава всеки човек има морален компас вграден в сърцето си. Все едно е програмиран. Всеки човек има съвест. Много хора я потискат съвестта, нещо като бъг в системата.
Има философски течения както за вариант 1, така и за вариант 2. Аз подкрепям вариант 2, защото не виждам как нещо ще бъде определяно като 'добро' или 'зло' от един, а от друг като обратното. В такъв случай определенията губят значението си. А щом има абсолютно добро и абсолютно зло, то трябва да има висше съзнание, което е перфектно и определя тези абсолюти. Вие какво мислите?
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|