Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   №5, скъпа Лола. ами то тогава, по твоята логика, всичко е "борба" и няма нищо извън "борбата". В такъв случай какво има да го обсъждаме изобщо? Все едно да кажеш "Вселената е космос" или "водата е мокра", или "обичам всички хора по равно (никого повече или по-малко от другия)".

А иначе преодоляването на пороците и на плътските желания и навици изобщо не става чрез борба - това е тънкия момент, който много хора не разбират и бъркат (ако ставаше така - хайде ти "пребори" своите? ), а става чрез повишаване на степента на осъзнатост. Много е различно! Това означава, че медитирайки или наблюдавайки реалността под друг ъгъл, в един момент човек получава достатъчно трансцедентално познание, което интегрирано в личността му води до АВТОМАТИЧНО ОТПАДАНЕ на пороците, нуждата от зависимости, желания (включително плътски) и т. н. Крайната фаза на този процес е и споменатото Просветление - личността се разтваря, азът се свързва със свръх-аза (Метасъзнанието) синхронизирайки вибрациите си. Тогава човек става Бог и Бог става човек (на практика вече няма разлика между двете - те стават едно). Това е отговорът на глупавия въпрос "Христос човек ли е бил или Бог? " Ами родил се е човек, но е станал Бог, ама не чрез борба, а чрез нещо, което наричам "духовна мотивация", нещо, което всеки от нас е ОБРЕЧЕН да постигне, било то от интерес, било - от "бой по канчето".

Та мисълта ми е - няма да откажеш цигарите ако започнеш да се "бориш" с тях или с навика си, нито ще преодолееш плътските си желания като ги подтискаш - най-много да си докараш някое сериозно психическо отклонение... Не става така.

7.   Клоня към Лола... наистина проблема е, че всеки се спасява поединично и си мисли, че може да е щастлив и да живее добре за сметка на някой друг. Разделени сме всеки срещу всеки и човек за човека е вълк, а не приятел, другар и брат. Това е "конкуренцията" и "състезателния дух", да успяваш и да оцеляваш срещу другите. Това е противоестествено... Не е нещо ново, че цялото ни общество е поставено на погрешна основа... в училище те учат един куп глупости, които не са ти нужни за живота, а никой не ни учи как да се отнасяме към себе си, към другите, как да общуваме...
Борбата не е само за неосъзнатите, права е Лола, че борбата е на всички нива. Така е при животните, така е и при хората. Но ние, за разлика от животните, имаме съзнание, имаме капитал и потенциал, с който можем да работим, но използваме едва 5% от него, и то в грешна посока. Еххх... :( затова остави света, остави другите и гледай себе си. Бъди промяната, която искаш да видиш в света /Ганди/

8.   Съгласна съм, че животът е борба и че трябва даникога да не се предаваме, а да продължаваме да се борим. Също така съм съгласна, че винаги има стимул за борбата и най-големият такъв е самите нас. Но някак си за мен ти виждаш нещата прекалено черни. Това, че не вярваш в приятелството и така нататък, не е ли млако прекалено крайно? Вярно, че свестът, в който живеем не е розов, но не е и чак толкова лицемерен. Има 20-годишни женени за 40-50-годишини, но има и много други млади момичета.
Нали борбата си струва точно за хубавите моменти, които преживяваме в този живот, макар й те на фона на лошоти да са по-малко. Нали точно се борбим за себе си, да бъдем ние щастливи, доволетворени и доволни от този живот.
Погледни нещата от друг ъгъл - малко по оптимистично и ще видиш, че колкото и да е гаден, труден, изпълнен с борба, животът е в дадени моменти и много хубав, изпълващ ни с щастие и радост :)
Ана

9.   6 между борба и подтискане има огромна разлика. Забелези не казах подтискт плътските си желания, казах борят се със. Борбата със себе си не значи подтискане. Честно казано имам чувството,че говорим за едно и също, но се изразяваме различно...
Лола

10.   - Осъзнал си се. Сега, иде ред да се реализираш.
Така пораства Човекът. Дерзай! .

11.   Всички ние сме грешни още от самото ни раждане заради това, че причиняваме тази огромна болка на майката.
Замислих се, че всички ние идваме на този свят плачейки и чрез огромна болка, този знак не е случаен, това е знак, че животът е повече мъка и страдание, отколкото радост и щастие.

В момента съм влюбена в един човек, за когото бих направила всичко, за да е добре, но нямам никакъв шанс с него дори да сме приятели около мен хиляди готини и добри мъже и жени, но никой не може да ме грабне, да ме впечетли, самотата ме смазва, просто без люмият ми човек чувствам живота си напразен, много ми е тежко и болно, искам да умра, съжалявам, че съм се родила, просто се чувствам излишна така съм от доста време и не знам още колко ще изтърпя самотата.

Само не ми казвайте излизай, намери си хоби, правя го, но както ви казах аз обичам само един и другите не ме интересуват, ще си кажете, че обичам този човек само защото нямам шанс с него, ще ви опровергая, аз може да нямам шанс и с други, но те не ме вълнуват т. е чувствата са ми истински дори някога да спрат чувствата ми към въпросната личност пак ще съм сама, защото тогава просто няма да изпитвам нищо към никого, ще съм празна.

Много добре се познавам и съжалявам защо съм толкова различна от другите, другите на мое място си намират друг за разнобразие и забавление, но аз не искам и не мога да дам тялото си на някого към когото нямам никаква страст, ако ще 60 години да съм на сухо, не съм ли срещнала някой, който да ми вземе ума няма как да си легна с него камоли да имам връзка.

Предпочитам да не съм жива, отколкото да прекарам младостта и живота си в самота без любов затова съм така отчаяна и депресирана.

12.   Аз имам същият проблем... :( Цял живот съм обичал без да ме обичат от другата страна - веднъж и мен ме обичаха, но аз пък тогава не успях :(:(:(. Държа се нормално, старая се да имам необходимите достатъчни показатели-почти винаги съм ги имал само че с поне по един критичен от тях, който е достатъчен за това да си живея в пълна самота :) - имам скъпи хора, които обичам, но не живеем заедно - чуваме се всеки ден по телефона, но не можем да се виждаме, макар и да сме в съседни квартали :(. Имам напрегнати отношения в семейството откакто съм се родил-а то вече е доста отдавна - 80-те - тази семейна "конюнктура" много обърка животът ми, тъй като докато растях и узрявах, изграждах си личността, се занимавах да процесирам кой от какво недоволен, кой на кого обиден, каква простотия да избегна, по какъв начин да премина през място, време и физическо и всякакво друго пространство……. И неизбежно от все още не напълно формиралата ми се персона, се забелязваха девиации – стандартни, защото нито съм станал алкохолик, още по-малко наркоман, не съм измамник, идиот, безскрупулен темерут и още тем подобни. Не, не съм никое от тези, но допуснах грешки, които ми упътиха живота искам не искам (не съм играл никога хазарт, да не си помисли някой и това :) ) в посока самота и до известна степен предизвестие :) ( не забравяйте да си пускате предизвестия за прекратяване преди автоматичните едногодишни обновявания на контрактите :):):) - така беше с телефоните, но го махнаха май вече това :):):)). Спорт, физическа форма-добра, клинично здрав, интелект-достатъчен, образование – добро, езикови и социални познания – добри, ядене на масата – достатъчно и без „стрихнин в супата” (чувал съм че има такъв роман, но не съм го чел, само предполагам от заглавието тематиката му :):):)). Работа – минимално достатъчна. Преди имах много лошият навик да процесирам, както вече казах, кой от какво недоволен и съответно да си организирам самозащита. Специфична самозащита с много болка :):):)-как да се запазя жив, как да стигна до любовта (това е и основната ми болка :( - както и на по-голямата част от хората, които виждам тук :(), как да виждам щастливи и хората на които държа, как да водя живота си, така че да нямам фатални пречки да предотвратя набутването на неправилни неща в живота ми (както самонабутване от моя страна, така и щедрата, макар и много често несъзнателна помощ от страна на околните).
И така – няма да си пиша ръст, години, цвят на косата, други физически параметри, квартал, си ви и т. н. :) Приятно ми е да чета нещата тук, помагат ми много и съм щастлив, че открих това място :). Ето, има и хубави неща и не е алчност винаги да търсиш доброто чувство и човешкото общуване (за жалост много хора вече не го могат :(). Ще съм много щастлив ако някой още пише по темата :) (е нещастен ли, какъв да съм – то е ясно :) )

13.   11, 11 :) - ще изтърпиш самотата дълго, не се притеснявай - търпи си се самотата, няма какво да направиш-не можеш да я изхвърлиш, унищожиш, избегнеш и т. н. Ти самата го каза. Но аз ще ти кажа, както и другите по-рано тук - бори се. Независимо там с какво :) - аз се боря със заплашителен брой неща :):):), общо взето се чувствам "нотинг то лууз" (макар да имам - не пари де :) - много по-важно от тях!!! ) и си го карам с усмивка, когато мога - макар да са жестоки раните както в сърцето ми, така и на други места (само не на едно :П:П:П - не съм такъв и никога няма да бъда - то това е генетично предопределено - на мен не ми е :):):) ). Старая се да не ги мисля "емоционалните" терористи и пиявици-каквито и да са те-техен проблем-не могат по никакъв начин да ми програмират мислите ако аз не го допусна, а аз от доста време нямам и половвин лучай за това :):):) Когато го няма доброто и човешкото общуване, и мен ме няма :)

14.   Да, животът е борба за оцеляване! Навремето хората са живеели в племена и взаимно са си помагали! С навлизането на техниката и удобствата хората все повече се спасяват поединично! Стават единаци, липсва любов и взаимопомощ за сметка на материална маниащина и изкривено идолопоклонничество! Всичко е лицемерие и фалш и нещата все повече се извращават! Звучи адски грубо, но системата е абсолютно сгрешена и трябва да стане голям катаклизъм, за да се започне наново и начисто! Сами знаете, че при големи природни бедствия ( пожари, наводнения, земетресения, вулкани или войни ) хората загубвайки всичко материално и започвайки от нулата се осъзнават, че има други ценности и се връщат към колективно съзнание и стават много по-добри и си помагат взаимно безкористно! Трябва пълен рестарт на света и колкото по-скоро толкова по-добре, защото тази агония е мъчителна! ;(((

15.   От номер 11 :)
Всички ние признаваме за побъркан онзи, който се е самоубил заради несподелена любов, но дълбоко в себе си го разбираме.
Не ме е страх да се боря за живота, страшното е да се бориш за живот, който е безсмислен, мога да се боря срещу трудностите в живота, но ако има защо.
За какво ми е да съм богата щом нямам най-важното нещо, споделена и истинска любов, за какво ми е да се прибирам в луксозната си къща, и да живея сама в нея, за какво са ми всички скъпи играчки, те не могат да ми създадат потомък....
Дори да имаш здравословни проблеми или материални друго си е до теб да е твоята полвинка, и то в подбни моменти, всякакви препятствия мога да преживея, ако онзи, който обичам е до мен и също държи на мен, защото това, разбира се ми дава сила.
За мен полвинката в живота е една, не сто или хиляда, така че си спестете коментарите ще си намериш друг, за какво ми е друг, като нямам емоционално влечение към него.
Лудост е да предпочетеш кариерата и богатството пред любовта, не си мислете, че на богаташите им е лесно, и не се заблуждавайте, че колкото по-богат е някой, толкова по-хубав живот има, богатите са занимават с болести, здраве нещо, което не можеш да купиш с пари.
Оцянвам това, че съм здрава, че имам приличен външен вид, че мога да си позволя да се обличам с хубави дрехи, има поне 10 момчета, които ме харесват-междодругото сваляли са ме и жени, оценявам, че мога да си похапвам това, което искам, това което ми е вкусно, и имам възможност да си го позволя при това всеки ден, имам дом дори два (къща и апартамент), прилична кола, компютър, родители, които ги е грижа за мен, уча висше образование, имах възможността да имам два бала (гимназиален и абсловентски), а също така ми беше осигорено да съм на почивка извън България, родителите ми осигоряваха средства, за да ходя на школи по английски години наред, а също така ме инвестриха и в спорта, освен родителите ми имам поне един приятел, който много държи на мен и други хора, на които присъствието ми им е приятно, ако се замислиш, колкото и да е прецакан живота на някой на всеки му се е случвало нещо хубаво, като например онова невроятно усещане някой да вярва в теб, да не е лесен живота, но има и по-зле от мен затова не бива да се оплаквам.
Хората по света водят войни, всеки ден умират деца и родители, стават какви ли не катастрофи затова не бива да се оплаквам, на никой не му е лесно.

16.   Някой знае ли какво е борба с рака? Някой знае ли какво е борба с психозата? С шизофренията? Някой знае ли какво е борба с високото кръвно? Някой знае ли какво е борба да си осигуриш вечерята, когато си забравен от всички и никой не ти предлага работа? Някой знае ли какво е борба да се усетиш този който знаеш, че си, а си се загубил по пътя? Някой знае ли какво е борба с алкохолизма? Някой знае ли какво е борба с пълното неразбиране на всички наоколо? Някой знае ли какво е борба с цигарите? Някой знае ли какво е борба с информационното затъмнение, когато трабва да разбереш нещо, а няма от къде.? Някой знае ли какво е борба да станеш и да продължиш след като си бил прегазен? Някой знае ли какво е борба с това хората да се държат с теб сякаш не съществуваш? А борба с комарджийството? Запомнете и си го вкарайте в главите - който от горните проблеми да имате или други - МОЯТ ПРОБЛЕМ СИ Е МОЙ ПРОБЛЕМ и АЗ се БОРЯ да си го реша. Това е единственият правилен подход.