Как всичко се преобръща - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Как всичко се преобръща
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1003 пъти
Здравейте. Не е от значение на колко съм и с какво се занимавам, но само 2 неща - млада съм и все още имам надежда.
Не съм тук, за да потърся някакъв лек за моите рани. А просто да споделям болката си, може и да ми олекне поне малко.
Предполагам, че ако историята ми бъде одобрена ще получа много хейт, подигравки и какво ли не.. може би и подкрепа.
Ще започна от самото начало - моята история. Според някои ужасна, според други - не толкова зле. Така че ще бъде дълга историята.

Родих се в нормално семейство - родителите ми и по-голямата ми сестра. Първите 7 години от живота ми предполагам, че не бяха никак зле, нищо че не си спомням много. Имах всичко, но въпреки това не ми беше позволено да се разлигавям. Боледувах доста често, но нали това е типично за повечето деца?
Когато вече бях на 8, семейството ми попадна в ужасно положение - крайна бедност. Наложи ни се да живеем в мизерни квартири - с външни тоалетни, мишки обикалящи наоколо. Не само това - тежко се разболях, да не споменавам мъченията по болниците. Спомням си как правих домашната си през деня, защото вечерта не ползвахме ток - нямаше с какво да платим. Стомахът понякога празен, дрехите дрипави. В училище нищо че бях успешна, бях отхвърлена - но се оказа, че има един единствен човек, който всъщност ме харесва. Сприятелих се с въпросното момиче, без да осъзнавам, че приятелството ни ще трае повече от 10 години. За разлика от мен имаше всичко, от всичко в повече - а аз просто се възхищавах. Но все пак имаме и хубави спомени - всякакви измислени наши игрички.
Тази агония продължи около 5-6 години, но изтощи всеки един член от семейството. През този период бях изложена под физически и психически тормоз от страна на майка ми. Синини по тялото ми, болки, сълзи. Сега я разбирам какво е чувствала, но не това беше начинът... "Нищо няма да стане от теб" - въпреки че давах всичко от себе си, "Малка ку*ва" - при положение, че нито имах гадже, нито първа целувка, "Я се виж в огледалото" - да, бях в ужасно състояние, тепърва оздравявах. Премълчах, не знам защо и как, но единствено исках всичко това да приключи или просто да умра.
Придобихме се със собствено жилище - в съвсем различен град. Всичко лошо започна да отшумява постепенно. Нова среда, хора, гимназия. Бях стресирана, но като подрастващо момиче започнах да се стягам - няма начин. Започнах да игнорирам лошите думи. Новата среда не беше толкова зле, но на пръв поглед. По-късно осъзнах, че хората имат способността да бъдат двулични. Но това най-малко ме вълнуваше, така или иначе не успях да създам хубаво приятелство.
За съжаление, преди да успея да се зарадвам, че всичко е приключило - нов проблем почука по вратата. Станаха интриги, караници и сестра ми напусна и реши да се създаде семейство, което не беше одобрено от родителите ми. Аз не ѝ бях сърдита, а майка ми не можеше просто да я забрави. Този път не беше майка ми, а баща ми. Превърна се в отвратителен човек, тъй като не успя да приеме истината. Постоянно имаше караници с майка ми, включваха и мен. Това беше границата на моето търпение. Търсих утеха в интернет при други хора. Имах неуспешна връзка с дадено момче.
Изпаднах в дълбока депресия. Избягвах конфликтите, но имаше и моменти, в които вече не издържах. Завладя ме желанието за самоубийство, започнаха проблеми с алкохола - начален етап, спрях рязко да се храня. Бях намразила баща ми, пожелавах си да умрем и двамата. Тормозът продължаваше, месеците минаваха. Все така бях затворена в себе си и попаднах в секта онлайн, мозъкът ми бе успешно промит в този мой слаб момент. Споделих това със сестра ми, а тя предаде на майка ми. Тогава започна отново четене на конско, не ми помогна, а просто "Много внимавай какво правиш" - заплахи. Нещата се влошаваха, напуснах сектата - не защото така трябва, а нямах вече вяра в нищо и никого, нито пък някакво очакване от който и да е било.
След 3 години проблемите в семейството лека по лека изчезнаха, макар и не напълно. Но травмите бяха дълбоки. Сякаш бях попаднала в дупка и на всичко му отгоре бях заровена в нея. Единствено бях спряла алкохола. Все още бях депресирана, с желание за самоубийство, имах и параноя - защото проявяваха се и симптоми на шизофрения. Отвратителни халюцинации, причиняващи страх, задушаване. Реших да споделям със сестра ми, предложи ми незабавно да помоля майка ми да уреди средства за психолог или психиатър. Престраших се, казах ѝ всичко. Реакцията ѝ беше върха - стресиран поглед и последваха думите ѝ "Плашиш ме.. ". В крайна сметка - нищо, ни психолог ни психиатър. Психичните ми разстройства пречеха на всекидневните ми дейности.
В този момент се запознах с момче. В очите ми не беше "надежден кандидат", не исках любов и любовни драми. Падаше си вярващ и просто за да му покажа с какво си има работа споделих за приключението с дадената секта и психичните ми разтройства. Беше единственият човек, който го прие като съсвем нещо нормално, преди да съм му казала на какво се дължи всичко това. За съжаление постоянно пътуваше по работа и не можеше физически да бъде до мен. Но ми даде любов... без намеса на специалисти някак си преодолях тези тежки последици. Влюбих се.
Последна година от гимназията - с едното момиче успяхме да се сближим доста. Имаше тежки моменти, бях до нея винаги. Никога няма да забравям думите ѝ "Не мога да повярвам, че приятелката от детството ми не е тук, а ти си" и заплака... Но в крайна сметка бях заебана, заради едни по-готини хора от мен, доста заболя. А до колкото най-добрата ми приятелка - животът ни събра в един и същи град. Тя се придоби с доста приятели - честно казано не са никак лоши хора, но не и мой тип - нейни хора са си. Но някак си спря да отделя време и за мен. Хората около мен само изграждат, градят здрави връзки. Все още съм студентка. Не ме мразят, но честно казано съм последната дупка на кавала. Общувам, готова съм да помогна на всеки нуждаещ се, не изглеждам зле - всеки с вкуса си, но нищо. Останах съвсем сама, а не исках това, не мечтаех за това. Трудно преживявам този момент от живота си. Фактът, че предпазливо допускам хората вътре в сърцето си, но все пак бивам наранена, ме убива.

Все още съм заедно с него. Единствената причина, поради която продължавам напред. Единственото нещо, в което вярвам е любовта му. Имали сме кризисни моменти, но вече всичко е стабилно. Вече ми призна, че аз съм тази, за която иска да се ожени. Но засега е в изчакване, пътуванията му продължават и това още повече ме затруднява.
Не искам да споделям с който и да е, нито пък с любимия ми. Много пъти сме си говорили, а и не е длъжен - знае предостътчно за мен. Сега тръгвам от животите на всички тези някогашни приятели - тихо и кротко, въпреки че искам да излея всичко вътре в себе си. Не винаги е нужно да се дават обяснения...
ВСЕ ПАК - благодарна съм. Имам покрив над главата си, здрава, сита. Отново имам сила - не е достатъчна, за да създавам чудеса, но предостатъчна, за да търпя и обичам.
Имам НАДЕЖДА - надявам се, че един ден ще напиша продължението на тази история, но с по-хубаво и щастливо съдържание. Но знам, това няма да има край, което ме измъчва доста. Животът е прекалено интересен, за да се откажем от него толкова лесно.
Не искам съвети, но от мен един съвет. Обичайте, себе си. Ако това не се получи обичайте нещо - морето, цветята, книгите, небето, свободата, мечтите. Ако не се получи с това - обичайте този, който очаква нищо в замяна от вас.
Благодаря ви.

Забележка: Съжалявам, ако има правописни грешки, историята ми е доста обемна.
Забележка 2: Историята е истинска, не се отнася към категорията "Измислени истории".

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 5 месеца
hash: e45d3fbb8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Успех и късмет ти желая от сърце.

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 6e9ec7bfb5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Забележка 3: "Придобихме се със собствено жилище", "придоби с доста приятели"....

Човек може да придобие нещо, а не да се придобие с нещо.



Братан.

 
  ...
преди: 4 години, 5 месеца
hash: 7ce49f7f6f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Трогна ме.... много тъжна история, която вече е в миналото. Пусни я, не я влачи след себе си, това е бреме. Започни наново с човекът, когото обичаш и се радвай на живота! Успех!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker