Смърта и болката след нея
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1176 пъти
Здравейте, за пръв и надявам се последен път пиша за нещо подобно. Преди дни приятел и съученик на сестра ми и много добър приятел на родителите ми почина по нелеп и безумен начин.
Сигурно никой няма да ме разбере, но просто не знам към кой да се обърна, а не искам да натъжавам семейството ми още повече..
Аз не го познавах, кой знае колко добре, но знаех че е от онзи тип хора, които в днешно дреме са един на милион. Изключително добър и възпитан, често помагаше на родителите ми без дори да иска нещо в замяна и изключителен приятел(по думите на близките ми).
Дори не знам как да го формулирам в главата си, камо ли да го напиша..
Това момче за мен сякаш беше някой случаен, но от както почина се чувствам изключително тъжна и самотна. Имам чувството, че все едно е бил всичко за мен, а всъщност не беше. По цял ден в мислите ми е само той и всичко онова, което доведе до загубата му. Едвам сдържам сълзите си докато се прибера, а когато се прибера всички тези емоции просто ме съсипват.
Днес дори разбрах, че съм сестра ми са били повече от приятели, а по това което виждам в нея имам чувството, че на моменти аз страдам повече за някой непознат, отколкото тя за своя приятел.. Дори само да чуя името му или да видя поредния пост във фб за него и почвам за плача и просто потъвам в някаква черна яма.
Та след всичко това, дори не знам дали трябваше да го пиша се чудя има ли някой, който също като мен да е страдал за някой непознат? !
Със сигурно повечето от вас в момента ди мислят, че съм луда и може би е така, но кой знае.
През тези няколко дни единствените два въпроса които оздкачат в главата ми са- “Защо винаги най-добрите първи си отиват?? ” и “Възможно ли е наистина да страдам за него или това е момент, които е отключил всички тези прибрани на дълбоко чувства? ”
Надявам се поне някой, дори и малко да ме е разбрал и се извинявам, ако имам грешки, просто през сълзи трудно се пише..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: 70fc47572f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Неосъзнат страх от смъртта може би. Иди и запали свещичка за душата му в най-близката църква до вас.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: a7c210622f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Уж бил почти непознат, а се оказва, че си била тайно (подсъзнателно) влюбена в него... Ами така става - добри, лоши, хората имат доста чупливи телца. Трябва да свикваме, макар че е много трудно и болезнено.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 8ee6f5be43

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Аз те разбирам! Преди дни се случи същото нещо с мой бивш съученик, по адски нелеп начин. Ще си кажеш "Но ти го познаваш, различно е"... Но с този човек никога не сме били приятели, имам лоши спомени с него, но когато разбрах, че е починал, плаках много и ме заболя (и не е било за пред никого, защото бях сама). Мислех си за него и ме болеше още, плаках още. На погребението бях като "камък", там усетих само една странна празнина. Ще го преодолееш, но си дай време. Винаги е тъжно, когато млад живот прекъсне внезапно. The Little Donut

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 месеца hash: f49798608c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Времето отмива всичко болка, тъга, липси. Дай си време не се свиква но се живее..

 

...