 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
В тежест съм :(
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 1415 пъти
Преди няколко месеца загубих работата си и оттогава с приятеля ми живеем само с неговата заплата. Не плащаме квартира, сметките ни са малко, но все пак разчитаме само на неговите финанси.
Те, за щастие, са нормални - около 1000 лв. месечно.
Въпреки опитите ми да си намеря работа за тези месеци, бивам отхвърляна навсякъде.
Жена на 30 г. съм с висше образование и много умения по отношение на позициите, за които кандидатствам, но никъде не ме вземат на работа.
Започнах да кандидатствам в даден момент за всякакви позиции - дори за хигиенистка, никакъв резултат.
На едно от интервютата директно ми казаха, че не изглеждам достатъчно добре и взеха на работа 19-годишно момиче, което няма никакви компетенции.
Живо и здраво да е момичето, то не е виновно за системата ни, но просто ме заболя от думите на интервюиращата.
Изпаднах в истинска депресия.
Дори сега ми е трудно някак да излея всичко, едва намирам сили да вдигна глава от възглавницата...
Чувствам се като някакъв човек не втора, ами пета ръка...
Нещата не могат да продължават така.
Работя от малка без прекъсване и фактът, че в момента не работя, а завися от човека до мен ме убива. И най-вече ме убива факта, че не бивам наета на работа, защото съм "стара" и "не изглеждам достатъчно добре".
Осъзнавам, също така, че съм в тежест.
Не работя, напълнях понеже не излизам изобщо, започнах да се свивам все повече в черупката си и да се отдалечавам от партньора си.
Видяло се е, че този път ще ми е трудно да се изправя на крака.
Просто нямам сили за нищо.
Имам чувството, че просто каквото било - било, продължаване напред не е възможно.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 3aef3d3e43 |
|
1. Моят приятел беше в подобна ситуация - магистър с опит, искащ да работи по специалността си, но или не му се обаждаха, или му казваха, че е твърде млад (?!), или в обявата пише едно, а реалността - съвсем различна и т.н. Много дълго време търсеше и все не ставаше, затова му се наложи да работи нискоквалифициран труд, за да се издържа. Това продължи около 1.5-2 год., които бяха доста тежки за него, защото се чувстваше като провал. Е, в крайна сметка, след много търсене и нерви, успя и сега работи точно това, което иска.
Знам, че не е лесно да си намериш работа, зависи от доста фактори... дори и чист късмет, но все някога ще стане. Да, кофти е да те отрежат, но щом на интервю те наричат стара и непривлекателна, даже трябва да се радваш, че не си се хванала при тях. Смятай какво е отношението там. Пускай СиВи-та, няма как да не се случат нещата. Може и 30 отказа да получиш, но това изобщо не трябва да те притеснява, работа има достатъчно.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 665b3c7f9e |
|
2. Ти бизнес няма, а наемат някакви дългокраки момиченца... Ти си тръгнала да се самообвиняваш ! Положението в момента е такова, и НЯМА да се оправи... никога...
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: e5da9b50c0 |
|
3. Миличка, нека ти разкажа своята история. Всяко зло за добро.
Аз съм на 33 години, имам и дете.
Бях на 24, когато ме уволниха. Аз бях студентка. Уволняваха ме за втори път през последните 2 години. Живеех у приятеля си. Беше ми неудобно, нашите ми пращаха по 100 лв. на месец. Нямаха възможност. Приятелят ми също не беше богат, но изигра важна роля в живота ми. Ключова в живота ми. Беше винаги до мен. Никога не ме обвини. Той учеше и работеше. И винаги ми разказваше за колегите му програмисти и тяхната работа, той учеше за програмист, все още не беше започнал работа по специалността, но ми казваше: "Аз знам, че ще си намериш по-хубава работа от тяхната". Цели две години не можех да си намеря работа. През това време учех и реших да взема две години за една. Да взема всички изпити за 3 и 4 курс. Така и така не работих. Записахме се и на курсове по език, които нашите родители платиха. Бяхме решили и да заминем като завършим. Минаваше времето. Той все ми казваше, че не било за мен да работя в магазин до късно. Бях и студентка и все не ме наемаха, самият той ми казваше да не се хващам, че заслужавам нещо по-добро, че не е за мен, че не могат така да ми се подиграват. Аз измислях временни неща, продавах картини, гоблени, но с това не се живееше.
Завършихме университет. Решихме да се оженим и да заминем. Не вдигнахме голяма сватба и поискахме парите от нашите. Вместо сватба имахме пари. Споделих на мъжа си каква бизнес идея имам. Веднага ме подкрепи. Беше бизнес, в който не се влагаше много. Бях само на 26, с малко пари. По-скоро станах фрийлансър. Започнах сама да предлагам услугите си и хората ги харесаха, започнаха да ме търсят отново и отново. Започнах да изкарвам пари, купувахме нови неща, по-мощен компютър, софтуер, сайт, реклама и работата се увеличаваше.
Така че всяко зло за добро, и е много важно как се отнася човекът до теб.
Чувствах се по същия начин като теб, в тежест, ненужна, чувствах се разход, бях в депресия... Днес моят мъж често ми казва да ида и да поздравя бившия си шеф, че ме е уволнил.
Горе главата!
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: dbac9f11dc |
|
4. Не знам, според мен се преквалифицирай на нещо по-търсено. Има една приказка, че като ти се затвори една врата, ти се отваря друга. Аз едно време така исках да работя в банка, така и не ми се отвори шанс и в крайна сметка притиснат от обстоятелствата се наложи след дълго търсене да почна работа, която хич не ми допадаше. Впоследствие пък след години се случи така, че тази работа се оказа точно за мен и претъпрях известно развитие. Жена ми пък завърши информатика, но така и не си намери работа по специалността. Принуди се да работи в шивашка фирма, защото в града има много такива и взимат куцо и сакато. Излишно е да казвам колко зле се чувстваше. За условията и заплащането мога цяла книга да напиша. Издържа така 1-2 г., търпеше жената, не се е оплаквала, но аз виждах, че това не можеше да продължава вечно, но пък бяхме млади и бедни и тези пари макар и малко ни бяха важни. В един момент ни се роди и дъщеря и положението стана много зле финансово. И аз в отчаянието си казах, така и така ще мизерстваме, дали с твоите 200-300 лв или без тях, стига вече унижения и след майчинството не и дадох да се върне на работа. Казах и, че трябва да учи второ висше и тоз път да учи нещо, което и е на сърце, а не пак защото звучи престижно. Та учи жената, на мен ми се еба майката 4 г. да издържам с моята кирлива заплата трима души. Но се справихме. Сега тя е мед. сестра, аз изкарвам прилични пари и се оправяме добре. Не че нейната заплата е висока, но поне работи, каквото и е на сърце и условията са в пъти по-добри от шивашките фирми.
Разказвам ти всичко това, за да разбереш, че няма нищо лошо в това да имаш трудности в определен етап от живота, на никой не му е било по мед и масло цял живот. Но е важна перспективата. Ние можеше просто да се отчаяме и да спрем да търсим развитие. Второ - всяко зло за добро. Ако условията в шивашките фирми не бяха чак толкова зле, сега още щеше да шие. Ако мен ме бяха взели в банка, пък нямаше да развия потенциала си. Трето - важно е в такива трудни моменти да имаш истински човек до себе си. Щом човека не ти е казал нищо и не ти е натяквал, значи е читав. В този живот веднъж на теб ще ти е трудно, веднъж на него, това е нормално, но важното е да не си натяквате и да не се обвинявате, а да се подкрепяте. Работа все някога ще си намериш, но свестен човек не се намира лесно.
Според мен това че не можеш да си намериш изобщо не е случайно, просто трябва ад се усетиш какво иска да ти подскаже съдбата. Може би това, което търсиш просто не е за теб и трябва да си намериш призванието. Много е важно от каква гледна точка ще гледаш на такива трудни моменти, каквито сс сигурност ще имаш и друг път. Ако започнеш да се обвиняваш и да се чувстваш зле, по-зле ще става, защото ти блокираш себе си и потенциала си.
Имаше една психоложка, която правеше проучвания за успелите и каза, че разликата между 15-те% най-успешни и останалите е, че първите никога не си задават въпроса защо. Т.е. не питат "защо на мен", "защо съм такъв", Защо еди какво си. Те питат "какво". Те си казват примерно "ОК, в трудна ситуация съм, но какво мога да направя" или "така и така няма да работя в следващите 1-2 месеца, какво полезно мога да направя през това време". Това е много по-малко стресиращо и много повече провокира в теб търсенето на решение. Когато човек е стресиран и се обвинява трудно ще измисли решение и ще остане в кондиция.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: e4e23843cd |
|
5. авторке, на 30 г. да казваш, че си стара е смешно. Разбира се, че животът е пред теб. По-млади и по-хубави винаги ще има, това не е причина да лягаме и да умираме, а и ти не кандидатстваш за манекенка.
От теб обаче зависи изцяло да излезеш от дупката, в която си попаднала. Щом си натрупала килограми, започни хранителен режим и физически упражнения, освен всичко друго ще се почувстваш по-бодра и по-стегната. Подстрижи се, боясидай си косата, гримирай се.
Килограмите обаче ти са само част от проблема, и то видимата. Има много дебели хора, които са отлични професионалисти, така че това не е критерий. Ти обаче най-вероятно излъчваш апатия и отчаяние и затова не те вземат на работа. Запомни, никой не наема човек от съжаление и за да го вади от дупка, наемат те за да им вършиш работа. Ти явно нямаш вид на човек, който решава проблеми, а на човек с много проблеми и не се чуди, че не те наемат. Тези, които са ти казали, че не изглеждаш добре, са били неучтиви, но явно са решили, че така и така и двете кандидатки нямате надежден вид, поне да вземат младото момиче, че да го учат. А и много зависи от работата, при някои длъжности, при които се работи с хора, външният вид е важен, няма какво да се лъжем.
Не знам освен това какво ти е образованието и опитът, но винаги можеш да надградиш и да си повишиш уменията - чужд език, допълнителни курсове, допълнителен софтуер, с който да работиш... не си писала нищо за областта, за да се даде по-конкретен съвет.
Стягай се и успех!
|
...
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 62086c513a |
|
6. Ако си в голям град, ще намериш работа. Навсякъде търсят продавачи, сервитьори. Поне докато намериш нещо по- добро. Може да пробваш и в някой близък град.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: e4e23843cd |
|
7. 4, за пръв път чувам някой информатик да се е преквалифицирал на медицинска сестра! Не се засягай, но жена ти явно е нямала никакви умения в ИТ, за да стои безработна и накрая да се принуди да стане медицинска сестра, които по принцип са много зле платени. Ако не друго, поне 1 учителка да беше станала, пак щеше да е по-добре. Да не говорим, че има дистанционна работа, маса фрийлансери работят така.
Иначе браво, че сте се справили. Не знам в какъв бранш е работила авторката, но и при нея може да има нужда от преквалификация
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: dbac9f11dc |
|
8. 7, не се засягам, просто мечтата и беше да учи за сестра, обаче когато завърши средното, баща и почина и нямаше кой да я издържа да учи за сестра в друг град. Реши да учи в нашия и така и така нищо не и допадаше, нямаше за сестра, реши да запише информатика, понеже и звучеше престижно. Разбира се, това беше грешка и в крайна сметка го завърши някак, но хал хабер си нямаше от това, защото нито и се отдаваше, нито и харесваше, но завърши с надеждата все някаква работа да си намери. Естествено не я одобриха, защото нищо не разбираше и тя си го казва и никога не го е крила.
Абе с две думи допусна грешка, но кой не греши. Но по-важното е, че в крайна сметка се държахме заедно и с общи усилия излязохме от ситуацията. Междувременно откриха такава специалност и в нашия град. Сега е щастлива с работата си, а и дъщеря ни вече поотрасна и сме много щастливи и като семейство. Аз също се гордея със себе си, че колкото и да ми е било трудно, успях да ги издържам само с моята заплата, която не беше голяма. А с нея се гордея, че издържа да гледа семейство, дете и да учи едновременно, без да мрънка нито за миг.
Винаги го даваме това за пример на хората, не за да се хвалим, а че няма непоправими неща, щом има желание и има подкрепа от близките и че не е страшно да сбъркаш и да имаш проблеми, стига да не се отчаяш. Най-вече на дъщеря си го даваме за пример. На нас ни беше много трудно, но не мога да ти опиша колко горди бяхме и какво облекчение почувствахме, когато всичко отмина и колко силни станахме и се сплотихме. И разбира се, най-важното е здраве да има, има ли нищо друго не е толкова страшно и все се намира решение. След толкова мизерия, която теглихме сега с 2 заплатаи направо се чувстваме като лордове хахаха. Даже и на почивка в чужбина ходим всяка година.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 92b8e27975 |
|
9. Трябваше да им кажеш на тия дето са ти казали, че не изглеждаш добре, че не си отишла на конкурс за красота, че да ти гледат външния вид.Като искат да си избират от каталози за манекени.Ако си била чиста, добре облечена и нормално изглеждаща никой няма право да ти говори така, направо пусни оплакване срещу тия убитаци.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 62086c513a |
|
10. 8 Не знам защо си мислех , че има работа за училите информатика .
Иначе и аз съм медицинска сестра и си мисля че е лош избор , заплатата е колкото и в някой магазин . Макар че работа има много и веднага се намира . В някои моменти съм си мислела , че не е било нужно да уча .
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
