Споделена история от Други |
Реализация, Самота, Следване в Чужбина
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 616 пъти
Здравейте :) Рядко пиша в такива форуми, но този път бих оценила ако някой от вас има подобен опит и какъв съвет би могъл да ми даде.
Студентка съм в Чужбина и завършвам тази година. Проблемът в това е, че уча нещо, в което незнам дали ще успея да се реализирам и не получавам знанията, които бих искала да придобия за да работя това, което искам. Взимам изпити, които нямат общо с това, с което искам да се занимавам, което ме натоварва, защото знам, че нямам време и след завършването ми предстои реализация, от която ще се очаква да покажа необходимите знания. Много бих искала да е в сферата, с която искам да се занимавам, но знам, че това отнема доста време и инвестиране в собственото ми развитие, което правя през цялото време в образованието си. Но виждам как това инвестиране няма резултата, който бих искала да имам - не придобивам уменията, които искам (а времето ми е запълнено с подготовка за изпити).
Отделно, много се чудех за коя категория да напиша тази история и реших да е в тази защото обхваща няколко теми.
Освен всичко, за тези от вас които са били в чужбина поради различни причини (и по-специфично Дания), ако сте останали там - каква е била причината? ако не - защо сте се върнали в България?
Също, през цялото време се чувствам отхвърлена от всички около мен. Нямам на кого да споделям вече (преди няколко месеца имах приятел, но се разделихме), чувствам се самотна и не съм сигурна, че някога ще намеря хора, с които да се чувствам добре. Обичам да общувам, но понякога е предизвикателство. Преди 2 години имах цел да завърша бакалавър и го направих. Само че се почувствах още по-зле, което незнам дали ви се е случвало, защото в тези ситуации човек трябва да се радва, а не обратното. В момента да завърша магистър също ми е цел, но ми е още по-трудно, защото нямам никого до себе си (освен семейството ми, но те са си в България); отделно незнам как бих могла да се реализирам и всяко нещо, което правя го чувствам като товар. Не съм сигурна как да постъпя с живота си занапред, а се уморих да се боря сама през цялото време. Пробвала съм да се срещам с хора, да говоря, но се стига само дотам. Забелязала съм също, че вече не искам и да говоря с никого, защото това ме натоварва още повече. Не съм сигурна дали мога да вярвам на някого вече, дори и този някого да е добър с мен и да ми желае доброто.
Забелязвам как хората, които познавам си живеят живота и бих искала и аз да го направя. Имам приятели, с които се виждам 2 пъти в годината, говоря си рядко с тях (рядко споделям), с някои прекъснах контакти, а с хората тук ми е трудно да общувам.
Бих искала да задам още няколко въпроса във връзка с това и ще се радвам ако някой има подобен опит в тези теми -
1. Как се справихте с последния път когато се разделихте със скъп за вас човек?
2. Как се справяте със самотата?
3. Ако сте живели/учели или живеете/учите в Чужбина, как сте се справяли/ се справяте с живота, с намирането на подходящите хора за вас и реализацията?
4. Успяхте ли да се реазлизирате в това, което искате и как разбрахте, че това е "нещото" за вас?
Благодаря за отделеното време. :)
|
