Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Няма камък, 'дето да не му знам на тоя град.

Което говори само по себе си, че не е чак толкова голям ;)

Трябва да живееш, за да го опознаеш... аз на времето съм ходил пеша от Лозенец до Подуене. От Драган Цанков, през Графа, та до Батенберг...

Почваш с центъра и квартала, в който живееш и започваш да разтягаш навън.




Братан.

8.   Идвай с мен на Варна. Родом съм от София, но Западна БГ не ми е на късмет според звездите, а и според личния ми опит. Обясни ми как в други БГ градове в Източна БГ и дори в чужбина излизах постоянно с приятели и момичета, а тук в София просто не се получава. Преди мислих, че съм си такъв, но се оказва, че така ме възприемат в Западна БГ и София.

9.   Пич, аз работя в Лондон и всеки ден трябва да ставам в 5 сутринта, за да мога да започна работа в 7,иначе ще закъснея. Всеки ден се блъскам в метра и влакове. Така че има и по-зле от теб. Горе главата, всяко начло е трудно.

10.   София не е 3 млн, а милион и нещо. Ся ако не си свикнал/а с навалица, шумотевица и трафик, ще ти се види пълна лудница. Аз мога да те посъветвам да отидеш в Истанбул и там да видиш какво е голям град :-) Поне е близо, няма нужда да ходиш до Токио и Мексико сити :-)
А щом толкова те шокира, защо искаш да останеш в София? Иди си в родното градче и ще си живееш спокойно

11.   Проблемът ти може и да не е причинен от големия град, а да се дължи изцяло на това, че си в нов за теб град. Мисля, че където и да беше на курс, адаптацията все щеше да ти се струва безкрайно неприятна. Нормално е. Ще мине малко време и ще свикнеш с хората. Първо ще свикнеш с хората от квартала и тези от курса, ще започнеш да разменяш по някоя дума с продавачите, както и със съседите, с тези от курса ще сядате да пиете кафета или вечер ще излизате за по питие. Социалната адаптация не става за ден, повечето хора имат нужда от известно време да се отпуснат и да се нагодят към останалите. Не си мисли, че софиянците са съвсем отделна група от обществото. Те също имат чувства, приятели, занимания. Разликата е само в това, че един софиянец не се познава с всичките си съграждани, а само с някои.
Като студентка почти ежедневно ми се случваше да ме заговарят всякакви хора в автобуса, а това не беше в далечното минало. Тоест, съвсем нормални са си, не са студенокръвни, не си гледат само в обувките и не те псуват под мустак. Дай си време, ще видиш, че съвсем скоро ще започнеш да се адаптираш и да създаваш нови приятелства.

Иначе за работата, пробвай в сайтовете с обяви. Кандидатстваш и чакаш да ти се обадят. Същото е като в по-малките градове... някой ден може както се разхождаш, да видиш обява залепена на вратата на магазин с оставен телефон за връзка. Не е голяма философия. Човек щом търси, обикновено намира.

12.   За хората, които сме родени и израснали тук, София е един малък град, където всички се познаваме. Много рядко ми се случва да не срещна познат на улицата. То даже е скучно - отиваш на концерт, половината ти приятели там; отиваш на театър - и тук познати; на изложба - същата работа. Все едни и същи муцуни сме. Но ето че наследих къща в едно близко селце и там наистана се почувствах като чужденка. Да има-няма 200 човека живеят там, но никой не познавах. С времето обаче започнахме да се сближаваме със съседите и вече ги имам като приятели. Универсалната формула, според мен, е ведра усмивка, вежливо отношение и доброжелателност към всички.
София си е град като град. Работя тук, иначе никога не бих живяла в тази лудница. Та, авторе, ще свикнеш със столицата, ама струва ли си?

13.   Хаха, София е опустяла с поне 50% за последните 10 години. Какви три милиона бре брат. Баси убитото село.
Вече няма с кой да излезеш на бира , да не говорим, че не останаха прилични места.

14.   В Истанбул видях какво е голям град. Официално е 15 млн, но като сложиш хората, които реално живеят в града, но нямат официална адресна регистрация, а такива има много, е поне 20 млн. Това са 3 Българии или 15 Софии на едно място.

От Бююкчекмедже до центъра ми отне 4 часа с кола. Добре, че не трябваше да стигна до Гебзе, защото до там има още толкова. Има хора, които всеки ден го минават това разстояние в двете посоки. Казвали са ми, че 1/3 от денонощието им минава в пътуване и ако са успели да спят 5-6 часа се чувстват големи късметлии, защото е рядкост да спиш толкова в Истанбул.

А сега си представи Токио, който е 30 Софии на едно място. Там има хора, които работят като натъпквачи в метрото и това им е професията. Т.е. вън натикват и бутат хората вътре във влака, за да се поберат, а вътре са буквално като в консервена кутия и няма място игла да падне на пода. Не знам ако някой по-навътре му дойде спирката да слезе как въобще слиза. То трябва да се разтовари целия влак и да се натовари и натъпче наново, за да се слезе.

16.   Преди месец бях в Истанбул на мача Галатасарай Реал Мадрид. От международната автогара в "Байрам паша" до "Сейран Тепе" в Шишли, където е стадионът, пътувах 3 часа. Разстоянието е 14 км. Час и половина ми отне да вляза на стадиона. Хубавото е, че не се спазваха местата и бях отпред до оградата, като успях да се снимам с Рамос и Куртоа. Докато изляза от стадиона, беше 0:50 през нощта. Реално населението е 23 млн. , даже гробищата няма накъде да си разширяват повече. Да не ти разправям как съм се оправял по нощите в този град-държава. София е едно предградийце спрямо това. Добре че беше собственикът на едно денонощно кафене, че да вляза на завет и да хапна. Направо бях изумен - тоя човек седна при мен и ми разказва чудни неща. Не го усетих времето. Турски знам малко, опитвах да говоря, ама не му направи впечатление явно, а и постоянно викаше "комшу", "комшу". Баклава ми извади, локум, чай приготви. Всичко е до човека. Един път не се заяде за нещо. Сутринта си запали колата и ме закара до автогарата - тоя път 3 часа и половина, защото беше сряда и трафикът - адски. Тръхнахме закусили и по път спирахме да обядваме, защото висенето е убийствено. Ами пак ще отида при човека, жив да е! Още три седмици и излизам в почивка, замислям се даже за постоянно преместване там. Истанбул е удивителен! А и аз не обичам много навалица, не обичам да ме гледат много, говоря доста малко. Смятай какви впечатления имам, щом обикнах града толкова.

17.   В София хората са студени и дистанцирани по личен опит, дори придошлите стават такива.

18.   No 4, ходила си в Берлин, ама друг път! Берлин е около три милона и половина, и трафикът по улиците, дори в час пик, е в пъти по-малък, уреден и спокоен в сравнение със София.

Само пишете тука, колкото да си упражнявате пръстите.