Сред хора, но вечно сам
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 773 пъти
В живота ми като се замисля имах толкова много хора около себе си. Внимание, отношение, приятелства...

Приятели, познати.. кои загубих заради гадния ми на моменти характер, кои тръгнаха по своя си път... Липсва ми социализацията. Това да се събираме всяка вечер на по бира в кварталното кафе. Да си говорим... Да, някои хора все още го правят, но не ми звънят, но разбирам че не са и длъжни.

След работа се прибирам вкъщи. И стоя пак пред компютъра. Времето си минава. Не мога да спя през нощта. Някои от близките ми ги няма вече. Някои ги няма откакто бях много малък.

Интимния ми живот. Както писах за приятелите - нямам такива вече. Никакви. Но пък си пиша с разни жени в социалните мрежи. С приятелката ми, която е малко по - голяма от мен сме в нормални отношения. Секса е добър. Пишат ми и няколко жени имащи интерес към мен и вероятно мога да ги забия и тях, но имам чувството че вече не ми се занимава толкова с различни жени. Една ми стига, но не чувствам че е тази с която съм сега. Не ми харесва миналото и.

Да кажа и за работата. От голям град съм. Работата ми е нормална и вземам нормални пари за града ни. Ако искам в следващите 2 години мога да не работя. И да си почивам, но тогава знам че ще умра от скука вкъщи.

От психиатър или психолог имам нужда? Или просто от разнообразие в ежедневието.

Мъж на 26