Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Като знаеш какъв ти е проблемът, защо тогава не действаш?

Ей, човек, ти си на 30 и си ДВА ПЪТИ наднормено тегло! Докога ще чакаш? Едва 1,70 си, тия стави, гръбнак, сърце - всичко това се скапва с времето, а ти с тия кила имаш двойно че и тройно по-бърза амортизация!

7.   Няма да започнат да говорят с теб, ако отслабнеш. Всичко е в твоята глава. Те могат да ти се усмихват от любезност, но за теб това е подсмихване, защото ТИ си се фиксирал върху теглото си.

8.   На първо място трябва да отслабнеш, но не заради хората, а заради себе си. Това е като, че ли някакво неуважение към теб самия. Не го казвам с цел обида, но тези килограми са наистина много, повярвай ми, адски нездравословно е. Ако започнеш диета или режим много бързо ще свалиш килограмите, защото имаш много да сваляш, следователно в началото много бързо се отслабва. Съчетаваш го и с някакъв спорт и си готов. За 2-3 месеца ще видиш един наистина голям резултат. Ще си много горд и самоуверен, ще имаш много повече самочувствие и много повече уважение към себе си, гарантирам ти. После идват и приятелите, приятелката, абе всичко хубаво. Само вярвай в себе си и дерзай, не се отказвай, ако се провалиш в началото, опитваш още ведъж, после пак и така.
М27

9.   Приятелю, това дали ще те приемат хората, по-скоро зависи от характера ти. В началото много хора съдят по външния вид, но след няколко думи ще са на друго мнение за теб.
Аз пък съм на другата противоположност, да съм кльощав и то много, и ми е комплекс, но честно казано нямам кой знае какъв проблем с общуването.

10.   Здравей, ще ти го кажа в прав текст - отговорът е ''да'' на всичките ти въпроси.
Преди 5 години бях също с наднормено тегло и с много труд.. и бавно... много бавно, за жалост xD свалих почти 20кг (от 69кг до 50кг ). Сега съм в една фаза на 55кг.. и не мърдам от там, но не беше толкова зле като преди. Дори, аз, като гледам стари снимки и виждам промяната.

Относно държанието на хората, ще прозвучи гадно, но наистина ИМ ВЛИЯЕ как изглежда човека срещу тях и после самото държание. Външността наистина не е всичко, но когато имаш един живот, ще е малко гадничко към края му да не изпиташ удовлетвореност и въпроси като ''какво би било ако бях.. '' еди си какво.
Заедно със свалянето на килограми се вдига и самочувствието на човек. Това е като един етап, една фаза от живота ти, което евентуално те променя и стига да го желаеш може да го направиш към добро.

Обаче, моля те, не се вманиачавай в телото си и килограмите си с мисълта, че един път свалиш ли и целия ти живот ще се оправи. Не дей.. много лош път, страдала съм от хранителни разтройства - анорексия.. , което довежда до други неща.

Просто, като едно заключение, пожелавам ти да свалиш това, което смяташ за нужно, да скулптираш тялото си така както ти желаеш, да откриеш себе си и това, което може да си със своя помощ и желание!
Също така, подобни хора ги има навсякъде и такова държание съществува, и при слаби хора! Ако го погледнеш от друга страна, това може да означава, че те просто не са ''твойте хора''. Не е нужно да се разбираш с всеки и не е казано, че с всеки човек ще ''click''-неш.

Късмет за напред.

Г.

11.   Явно не си попаднал на правилните хора, но вече почти всички гледат външния вид, така че започвай фитнес! И без това казваш, че не ти е приятно това, което ти се случва и затова отслабването е единственото решение и ще видиш как ще ти дойде и самочувствието!

12.   Килограми=ниско самочувствие=липса на успех.
Нещата са свързани, едното повлича другото като лавина. Като човвк бил с наднормено тегло ще ти кажа, че наистина за голямо съжаление хората гледат обвивката. Аз като отслабнах с едни 25кг. като качих известно количество мускулна маса и придобих що годе атлетична форма, нещата значително се подобриха. Отслабни, поддържай спортна форма, но заради самият себе си, за собственото си здраве, а не заради другите. Успех!

13.   140 кг при ръст 170 и питаш дали да отслабнеш??? Най-вероятно да, хората ще общуват повече с теб, не се заблуждавай, че външният вид няма значение, защото не е така. Дебелите хора се смятат за мързеливи и немарливи, макар че естествено, че не винаги е така. А и нека бъдем честни, огромен човек с безформени дрехи не е най-красивата гледка.
Да допуснеш обаче да си 2 пъти нормалното тегло за ръста си е недопустимо! Сега си млад и организмът ти се справя, след още години обаче ти гарантирам проблеми със сърцето, високо кръвно, болки в ставите, диабет и други екстри в добавка. Майка ми е на 77, сигурно 120 кг, с високо кръвно и такива проблеми със ставите, че 2 крачки не може да направи из къщи с проходилка без да реве от болки. Никога не е пожелала дори да опита да отслабне, продължава да търси вълшебното хапче с което да се оправи.
Не прави като нея, отслабни заради себе си! След това с по-доброто самочувствие ще дойдат и по-добри контакти с хората.
Успех и да се похвалиш после!

14.   И аз мисля, че е от самочувствието. Когато си комплексиран се усеща, възприемаш се като жертва, следователно моментално привличаш агресори. Просто така стоят нещата. Имам двама приятели с доста наднормено тегло, но те са веселяците на компанията. Те не се възприемат като различни от останалите, уважават се и получават уважение.
И аз не съм слаба, но изобщо не ми пука. Не пазя диети и на плащам данък обществено мнение.
Похвално е, че си направил усилия да отслабнеш, но го направи за себе си, а не за другите. С нищо не си по-малко значим от другите и майната им на тия дето се подхилкват. Не те харесват? Проблемът е техен, не твой. Гледай по-отгоре на нещата, не падай на нивото на хора, за които външният вид е най-важен. Подобни приятели не ти трябват.

15.   Защо външният вид е толкова важен в крайна сметка? Защо не се доближаваме до хора, които не изглеждат толкова добре? От какво ни е страх? Или смятаме, че няма да имаме някаква изгода? Защо игнорираме човешко същество само защото не е изглежда привлекателно, секси или богато, а то няма ли чувства, история, мечти, мислене, характер?

16.   До 15

Защото не е един/една на хиляда да е в графата "красиви". Да, ти може да си много добрър човек, въпреки че си грозен, но може да си много добър човек, въпреки че си красив. Ако трябва да избирам, кого да опозная, ще избера първо чвекът надарен с красота. Освен, ако не вярваме на твърдението, че красивите хора са някак си лоши или глупави.

17.   Дрън, дрън, глупости на търкалета! Коментари от типа "външният вид няма значение". Естествено, че има! Външният вид определя всичко.. Той подобрява самочувствието, а самочувствието привлича. Дефакто ако човек си постави цел да подобри външният си вид, той ще подобри целият си живот и почти всичко ще му се подреди. Другото е мързел и дрън дрън.. и подкрепа от други мързели.
И аз имам проблем, защото слабея. Имам язва и не мога да се храня правилно. Това е по-лошо. Защото като си дебел можеш да отслабнеш, а аз по пълен наистина трудно мога да стана. Въпреки всичко никога няма да тръгна да говоря, че външният вид няма значение. Много добре знам как се държаха хората с мен преди 4 години, когато тренирах и всичко ми беше наред и много добре виждам как се държат хората с мен сега. Имах си приятелка и още много други момичета на опашката, всички искаха да са с мен, от друга страна аз се чувствах страхотно и излъчвах позитивна енергия.. А сега има някви хора, които се въртят около мен, като цяло сега те са най-добрите ми приятели и семейство. Но когато погледна в погледите им прочитам едно съжаление, което ме побърква. Предпочитам да умра, от колкото да ме съжаляват :@

18.   15, ти като видиш 2 жени - едната стройна, елегантна, добре изглеждаща, а другата - дебела, грубовата и неугледна, от коя ще бъдеш привлечен, ама честно? С коя ще искаш да общуваш? Дали ще игнорираш хубавата и ще си кажеш: дай да опозная грозната, тя сигурно има чувства, история, мечти, мислене, характер :-)
Това е заложено на генетично ниво, и в природата по-пъстрите, по-силни екземпляри първи си намират половинка, по този начин се осигурява най-доброто и най-жизнеспособното поколение.
Вместо да се жалваш, по-добре приеми света такъв, какъвто е и се опитай да извлечеш най-доброто от него за себе си, пиша го добронамерено. И без това не можеш да промениш другите, а само себе си и отношението си към тях

19.   Аз пък да си кажа... По-комфортно ми е около не толкова привлекателни хора. И в това има логика. Ако съм в компанията на красавици/красавци и се комплексирам. Малко егоистично е, но е факт, така се чувствам. А кой колко самочувствие има, не ме интересува. По какъв начин ме засяга мен самочувствието на някой друг, мен ме интересува само моето си. И не разбирам обратната логика.

20.   Момко, на мен теглото не ми е никакъв проблем, когато става дума за приятелско общуване. Даже личните ми наблюдения клонят към това, че пълничките хора са по-големи веселяци от кльощавите, просто защото са хора на живота - обичат да си хапнат, да си пийнат, да се отпуснат, да разкажат някоя смешка и т. н. Сред приятелите ми има куп мъже с наднормено тегло, обожавам ги. Но! Голямото "но" е, че някак не бих си легнала с такъв мъж. Може да се хилим до сутринта и да сме си като брат и сестра, но... за интимни отношения предпочитам това, което е съпругът ми - абсолютно стегнат, подвижен, енергичен, без грам излишна тлъстина. Съчувствам ти, авторе, не искам да гладуваш, то е и въпрос на хормони (моят мъж яде като змей и не качва нито грам, например), но разбери, че жените в голямата си част сме естети, просто обичаме красивите неща. Мъчно ми е да ти го кажа и не искам да е обезкуража.

21.   Като мъж който е бил 115 кг и свалих до 85кг (висоичина 1.82) да определено външният вид влияе на това как ще те възприемат хората и здравословно изглеждащият човек (с нормално тегло) е по-привлекателен. Обаче не е панацея за всичко както едва ли не го описва номер 17, който пише че ако си подобриш външния вид то почти всичко в живота ще ти се подреди. Това просто не е вярно, защото външният вид няма как да те направи по-образован, няма да ти намери хубава работа и няма как да ти даде акъл да знаеш какво е добре в живота и да имаш осъзнаване за това как да живееш, тоест определено външният вид не е всичко. Да кажем така за мъжете външният вид определя 1/3 от живота, при жените - 2/3.

Иначе аз ти препоръчвам да свалиш мазнини чрез диета, силови тренировки и кардио. Силовите тренировки са важни защото ччовек като тренира мускула тялото започва да храни този мускул и го поддържа, иначе ако отслабваш без силова тренировка тялото ще използва мускулите за енергия (както мазнините така и мускулите могат да бъдат използвани за енергия) и накрая ще изглеждаш като вейка без мускули. Затова тренировки.

22.   Младеж, аз съм на почти 40 и си ударих вчера 170кг на кантара. Работя в колектив сам сред 8 жени и винаги са били словоохотливи спрямо мен, а и аз винаги съм бил учтив с тях. Килограмите наистина пречат много, но търси проблема някъде другаде.

24.   Автора

Здравей, Г. (Н10). Пак препрочетох мнението ти. Мина доста време, едва ли ще видиш какво ти пиша, може вече да не влизаш тук.
Отново се сетих за твоето мнение, когато пак се питах дали отговорът е “Да” на всичките ми въпроси. Но, аз виждам това “да” навсякъде. В очите на хората, в отношението, в грубостта, в обидите в градския, в плюенето по мен, когато вървя по улицата, липсата на тези, които си тръгнаха, в спомените. Навсякъде.
Казваш, че външността не е всичко, но май е точно така, всичко е тя, особено в България, най-вече в София. Защо да се лъжем, тук просто не съществуваш, когато си в това положение.
Аз не съществувам. Никой дори и не подозира, за какво страдание става дума, на никой не му пука за душевността на такъв човек. Наскоро ми откриха две заболявания които са причината за тези килограми, дори и не подозирах, докато не опря ножа до кокала, предстои и операция. Вече не ходя на този курс и всички там ми липсват ужасно много, най-вече.. един човек.. на когото знам, че не съм особено симпатичен, да кажем само “неприятен” и да спрем дотам, точно заради външния вид, всичко прочетох в очите й. Ето.. дори за едното приятелство.. ох, както и да е, много боли от това, а тя никога няма да разбере.
Беше ужасна есен, с денонощна физическа болка, в спешното, самота, загуба, неяснота, безсъние..
Просто виждам колко съм излишен навсякъде и скоро това ще приключи, защото избирам да не съществувам повече.. Не виждам спасение. Толкова е странно, тя дори няма да разбере, че ме няма, както и още толкова хора.. Ще мине време, години и тя ще ме е забравила напълно, ей така, нея ще я има, мен не. Къде ли ще е, какво ли ще прави, чувства...
Разминаваме се, губим се и... закъсняваме, докато един ден не стане фатално късно и не можем да върнем и секунда..
Исках да й кажа колко е скъпа и специална за мен, но няма как, а и нея какво я интересува? .. след като аз.. не означавам нищо.. Сигурно накрая, точно преди да си отида, ще си мисля за нея и какво ли щеше да е, ако можех да съм в живота й, да я опозная, ако ме беше допуснала до нейния свят, ако бях разбрал за мечтите й, чувствата й. Мога с часове да я гледам в очите, там има цяла Вселена... Само за едно съжалявам, че не успях да говоря малко повече с нея, но след като усетих, че няма взаимност, исках да уважа личното й пространство.

“но когато имаш един живот, ще е малко гадничко към края му да не изпиташ удовлетвореност и въпроси като ''какво би било ако бях.. '' еди си какво. ”

Вече изпитвам и боли ужасно много.
Но, не виждам причина да не го направя, просто няма за какво и за кого да остана...